Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПРЕВОД НА НОВИ ДУМИ ОТ АНГЛИЙСКИ ЕЗИК

Станислава Колева

web

При проблемите на превеждането и предаването на нови думи от английски език на български език могат да се разграничат няколко области на несигурност: дали думите да се транскрибират, транслитерират, да се оставят съответно на чуждия език или да се превеждат? Според установената норма и донякъде изградената традиция в практиката на превода ще се опитаме да посочим приемливи отговори на всеки от тези въпроси. Ще се опитаме да проследим доколко се спазва правописната норма при предаването и превода на неологизми от английски на български език, и по-специално правилата за писане на главна буква, разделно, полуслято и слято писане на думите.

Ако се водим от семантичния принцип, бихме посочили превода на новите думи на български език като единственото правилно решение, без да се съобразяваме с това, дали даденият неологизъм е наложен в международен план, или не е. При този подход се разчита на необходимостта новите думи да се разбират и осмислят от консуматорите на езика. Но дали това винаги е уместно, като имаме предвид факта, че българският език не е законодател в иновациите и тяхното проектиране в лингвистичната среда. Несъмнено ще се постигне най-малкото паралелно съществуване на двете думи: тази на български език и тази на английски. Като пример съвсем спокойно можем да дадем електронно обучение и e-learning. И двата термина съществуват и се използват в езиковото пространство на страната, като, разбира се, не е възможно да се установи процентното съотношение на тяхната използваемост. Може да се предположи, че използващите интернет по-редовно предпочитат втория термин, тъй като трансгресивната природа на тази медия е много по-отявлена, отколкото тази на езиковото пространство. Масовостта на дадена употреба, разбира се, невинаги трябва да се търси в естественото й възприемане от мнозинството от хора. Ясно е, че понякога роля за широкото възприемане на дадена дума играят налагането й като термин от масмедиите и невъзможността да се предложи паралелно разбираема дума (в израза разбираема дума влагам смисъла възприемаема от носителите на български език като роден; хармонична цялост на форма и съдържание). По примера на електронно обучение може да се представят и двойките електронна поща и e-mail, интернет страница и web site. В този случай проблемът пред преводача не е в своята усложнена същност, тъй като той има право на избор - дали да използва чуждия термин, или неговия превод. Като се има предвид, че тенденцията в езиците е да се поощрява тяхната консизност, превеждането или предаването на думите от английски на български език се стреми да бъде максимално близко до оригинала. Тук няма да се спираме на проблема, защо точно по този начин са преведени или предадени определени думи - например защо се е възприела думата интернет в нейния транслитериран вид и не се е превела според нейния смисъл, а с електронно обучение това е сторено. За нас е от приоритетен интерес как правилата за българския правопис се прилагат при превод на думи, които имат по-интересен или характерен правопис.

За настоящото наблюдение ще е от значение логиката на прилагане на правилата за изписване на главна буква и за разделно, полуслято и слято писане. От направените наблюдения може да се направи изводът, че характерното изписване на съответната дума или съчетание от думи най-често се подчертава чрез използването на правилата и изключенията в тези две норми в българския език. Това е продиктувано от две главни причини - изписването на английски език „подвежда“ и изписването на български език, от една страна, а, от друга страна, стои желанието да се поставят акцентът, смисловото ударение в неологизма. Вече утвърдените чужди думи, като електронна поща, уебсайт, интернет не представляват голям интерес, още повече че те не са и нови.

Далеч по-интересни са случаите при предаване на нови думи с първа съставка „е-“. Това „е-“ е съкращение от electronic и в настоящото развитие на световните икономики и култури е широко използвано в разнообразни словосъчетания и сложни думи. С предаването на български език на „е-“ се получават огромни затруднения, тъй като влиянието на чуждоезиковата традиция е доста силно, а възприемането на съчетанията със съставна част „е-“ е учестено. Но това е така за англоговорящите, които имат вече развития рефлекс на подсъзнателно свързване на появилото се пред думата „е-“ като носител на значението „електронен“. В българското езиково пространство това не е така. Най-малкото към „е“ трябва да се прибави и „л“, за да се получи аналогово съкращение, което да отговаря на електронен - ел. поща например. От новите думи, с които езиковото постранство в България тепърва трябва да свиква, са e-government, e-finance, e-commerce, e-learning, e-banking, e-business и пр. Колебанието в изписването на тези думи на английски език предполага подобно колебание и на български. Среща се слято изписване на термините, като главната дума се изписва с главна буква: eGovernment, eCommerce. На български език подобно предаване на термините се среща: еПравителство, еЕвропа 2005. В тези случаи се следва западната традиция или оригинал на текста, като чрез графичното оформление на думата вниманието се насочва към нейната семантика. Отново обаче трябва да се съобразим с традицията в българското езиково пространство, свързана с изписването и възприемането на буквата „е“ като съкращение на „електронен“(-на/-но). Правописният речник, ако приемем все пак „е“ като съкращение, независимо на български или на английски език, е ясен в това отношение. „Е“ би следвало да се изпише отделно по примера на АГ клиника, ЕС представител, NATO генерал, PR агенция и пр. Все пак може да се приеме, че преводачът или съставителят/авторът на текста иска да постави акцент върху определена част от думата и поради тази причина е поставил малко „е“, а продължението на думата започва с главна буква. Прилага се така наречената графична употреба на главни букви, при която: „Главни букви се използват за отбелязване на логическо ударение в рамките на изречението и, по-рядко, за отбелязване на ударение или изговорна особеност на определена дума“ (вж. Нов правописен речник. София, 2002). Спрямо съвременното състояние на правописната традиция и състоянието на съвременния български език трябва да се направи избор между два варианта. Възможно е да се запази думата, изписана на английски език, и тя да се наложи в българския език. Подобен избор може да се мотивира и защити от възможността да останем адекватни на международната лексика и да избегнем евентуални несъответствия при превода. Също така избягваме и евентуално колебание в българската правописна традиция при изписването на думи с чужд произход. Вторият вариант е да се транскрибира/транслитерира или преведе съответният термин. По-уместно би било в такъв случай думи, които имат в оригиналния си състав съкращението „е“ (от електронен), да се изписват на български език в цялост, а ако е необходимо да се съкращават по-надолу в текста и ако това е уместно, да се използват началните букви на двете съставни думи. Например е-правителство съвсем оправдано може да се въведе в текста за първи път като електронно правителство и след това да се използва абревиатурата ЕП. По аналогичен начин могат да се предадат и думи като електронен бизнес план - ЕБП, електронни финанси - ЕФ, електронен заем - ЕЗ, и пр. Разбира се, понякога подобно съкращаване е невъзможно или би предизвикало промяна в смисъла на думата. Такъв е случаят с думи от рода на eEurope, които са възприети като официални термини и наименования на програми и стратегии за развитие. В подобни случаи е по-уместно да се използва международно възприетият термин и да не се прибягва до превод или транскрибиране/транслитериране. Тези термини се превръщат в нещо като запазени марки и сме длъжни да ги изписваме във вида, в който са възникнали като лингвистичен факт.

Ще обърнем внимание на още един тип думи, сложни по своя състав, които все по-често започват да присъстват в българското езиково пространство. Това са думи, които в английски език представляват сложна комбинация от графеми и цифри, например B2B, B2C, G2C, C2C и пр. В писмената практика при предаването на тези абревиатури се наблюдават две тенденции. Първата е за запазване на оригиналните съчетания от букви и цифра, като или се обяснява тяхното значение, или се предполага, че то е познато. Втората тенденция е за заместване на всяка от буквите със съответстващата й от българската дума. Тоест думите са преведени и след това се използват техните начални букви: от А до Г (G2C), от Б до Б (B2B) и т.н. Това е един добър вариант, защото така се запазва на български език връзката със значението на оригиналната дума и се спазва нейната кондензираност - максимално сбиване в използваните графични и смислови средства и похвати, когато изписваме буквените съответствия на думата на български език. Те се пишат с главна буква като абревиатури, без препинателни знаци помежду им (дори и ако изберем да запазим цифрата 2 като свързващ елемент Б2Б).

Въпросът за предаването на нови думи на български език е от особено значение за развитието на лингвистичната система. Разбира се, винаги е въпрос на избор от страна на преводача как да подходи към даден термин, непознат или слабо въведен в езиковата практика на българския потребител. Това, което е по-важно, е да се изработи единна система от правила и начин на подхождане към подобен род думи.

Проблемът за превода и предаването на нови думи от английски на български език открива пред изследователите един своеобразен феномен (социолингвистичен). Спецификата на тези термини и словосъчетания насочва вниманието към въпроса за идентификацията. Може да се предположи, че потребителите на неологизмите са хора, чиято практика ги задължава по някакъв начин да ги ползват и те са достатъчно запознати със значението им в оригинал. Потенциалните потребители се идентифицират с употребата на новите думи (професионален идентификатор).

Това, което е нетрадиционно тук, е фактът, че тези нови думи са предназначени за широка употреба. Предполага се, че тяхното значение не е ограничено до определен кръг от хора, а, точно обратното - то придобива масово разпространение.

Най-същественият момент е да се направи проучване и мониторинг на употребата и податливостта към използване на чуждици сред българите. Без това не може да се премине към налагане на дадена логика за предаване на чужди нови термини на български език, тъй като ще се получи изкуствена норма. При повечето случаи може да се обобщи, че по-уместно при въвеждането на нови думи и термини е да се търси аналог на български език, като се следва българската езикова традиция или тенденции. Като последствие ще се запази единността на смисъл и същност, а и при изчистена семантика е по-лесно да се следва и определена логика на изписване на дадените термини на български език. Паралелното съществуване на чуждоезиковия термин и неговия аналог на български е вариант, който запазва до известна степен от излишната понякога хиперкоректност спрямо интернационалния термин. Задължително е обаче да се следва избраният начин на предаване на чужди нови думи на български език и да не се допуска смесване на различни принципи на тяхното конструиране - ако използваме чуждите термини в даден текст, то не бива да се смесват преведени/транскрибирани и транслитерирани думи в самия текст, освен ако не са използвани за обяснения или под линия.

 

 

© Станислава Колева
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2004, № 5
© Електронно списание LiterNet, 18.02.2005, № 2 (63)

Други публикации:
Български език и литература, 2004, № 5.