Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

УСПЕХЪТ Е ОТЛОЖЕН В БЪДЕЩЕТО

Симеон Янев

web

Конкурсът на "Балкани"* е огледален образ на състоянието на българската литература от 10-15 години насам. Сега, както някога (но с много повече основания), тя се прави от "млади и стари", но не възрастовото разграничение, а принципиални различия за нейното предназначение и характер са причината за съществуването на пропаст между двете групи на авторите й.

Младите пишат сякаш преди тях никой не е писал, старите пишат сякаш в менталността и светогледа нищо не се е случило.

Почти двеста къси разказа, изпратени за конкурса, са прясната илюстрация на тази позната картина. Най-утешителното, което те вещаят, е, че в България, независимо от демографската криза, независимо от емигрантския отлив и независимо от постоянно отлагания край на прехода, пишещите са много.

Това не означава, че и в определена част от получените разкази на старите няма силна пластичност, отработена функционалност и безспорни разказвачески умения. Още повече че в конкурса срещаме имена на утвърдени автори, ако за професионализъм в България не е позволено да се говори, поне в смисъла, че тази професия не може да изхрани никого. Но и най-професионалният почерк в разказите на отдавна утвърдени имена не заличава следата на асинхронност в подходи, идеи и език. Старите вярват в чувствата на човека и в човешката съпричастност, изразена макар като нямо съчувствие. Но всяка история, разказана в тая тоналност, днес е асиметрична, тъй като доверието в чувствата е дълбинно подкопано и усъмнено.

Младите участници в конкурса не разчитат на чувства и виждат човека като самотен боец или жертва в обкръжение на враждебни или най-много безразлични себеподобни. Те ходят на хаджилък при самотата, на която се кланят ту с ревността на новопосветени, ту с безнадеждността на отчаяни, спасяват се в мистична мъгла и излизат оттам със самочувствието си.

Това не означава и че в разказите им (известни илинапълно неизвестни) няма адекватни образи от днешния български живот и адекватен език, дори когато биографичните им справки твърдят, че авторите живеят в чужбина. В същото време не е много обнадеждаващо, че огромната част от получените текстове са репродукции или реминисценции на клишета, които вече цяло десетилетие се мултиплицират в интернет изданията и в повечето от вестниците и списанията.

Не е обнадеждаващо и това, че в епоха, предизвестена още от Ницше, в която иронията се прогласява като единствено възможен език, в повечето разкази няма нито капка ирония, да не говорим за автоирония.

Така или иначе конкурсът не прави значими открития и не вещае промяна на статуквото в литературата такова, каквото го познаваме от години.

Освен в едно отношение, което може би е достатъчно, за да изкупи всичко негативно. Мнозинството от участниците не само измежду тези, които вече са познати от печата и от интернет изданията, но и доста други, както личи от биографичните им справки, не са само белетристи, а и критици, преводачи, поети, драматурзи... Такова многообразие на интересите и на творческите реализации е възможно само за хора с широка култура и подчертани творчески амбиции.

Вероятно тогава успехът е само отложен за бъдещето.

 


* Изказване на пресконференция при обявяване резултатите от втория конкурс за кратък разказ на изд. "Балкани" и ОББ (2009).

 

 

© Симеон Янев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.11.2009, № 11 (120)