|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
UTOPIALES 2005 - ПОГЛЕД ОТВЪТРЕ Сабина Маринова
И разбира се, както може да се очаква, програмата на UTOPIALES е невероятно богата. Десетки събития - филмови прожекции, коктейли, срещи, дискусии, изложби, награди и какво ли още не предлагат на посетителите храна за сетивата. Последните две години на фестивала бяха белязани и от българско участие (писателя Христо Пощаков през 2004-а), като за първи път на тазгодишното издание през ноември наред с флаговете на другите страни участнички се развя и българското национално знаме. Хотелска стая, в която са насядали жени на всички възрасти. Те са навсякъде - на столовете и на голямото двойно легло, на шкафовете и земята, застинали в очакване на предстоящото. Задимена атмосфера. Дамите отпиват от пластмасови чашки - френска бира, уиски и испански ябълков ликьор, шампанско, вино и минерална вода "Евиан". Един-единствен мъж. Нашумял писател. Красавец на около 40 години, на когото дори и най-набитото око не би могло да даде повече от 32. Той се изправя. Притеснен е, но не му личи, навярно заради чашата голямо уиски, изпито преди няколко минути. Започва да сваля дрехите си една по една на фона на задушевния разговор, в който се опитват да го въвлекат жените. Звънливата френска реч се лее, подобно на песен. Да, имаш чувството, че французите не разговарят, а пеят, и в тази стая става нещо много повече от традиционния мъжки стрийптийз, посветен на нежната половина от участниците във фестивала. Достатъчно е да знаеш само няколко думи на този прекрасен език, за да разбереш, че това, което става пред очите ти, всъщност, е споделяне. Истинско общуване по начин, който те кара да се замислиш за маските и за истината, която се разкрива, когато те вече са отпаднали. Единственото облекло, останало върху стройната фигура на мъжа, сега са слиповете. Той не бърза. Дали осъзнава, че е красив? Дали вижда възхищението, с което изпиват тялото му очите на дамите? "Благодаря", изписва той на пода на стаята с помощта на откъснати листове от тетрадка. И обяснява, че за него това е предизвикателство, повик да надскочи себе си и да се покаже такъв, какъвто е наистина. Задават му въпроси. Говорят за мига и за споделянето. В мига, когато сваля слиповете си, стаята се разтърсва от аплодисменти. Той сяда на земята и разговорът продължава. Естествено. С много закачки. "Виждала ли си гол българин?", пита ме той и французойките избухват в смях. Отговарям: "Знаете колко богата и сложна е българската история. В днешно време е трудно да се каже кой е българин, грък или турчин, така че само предполагам, че съм виждала!" Отговорът се харесва. Заваляват въпроси - за Турция и Европейския съюз, за отношението ми към французите, за хиляди други неща. Всъщност, французите са безкрайно любознателни хора. Казват, че са националисти и това, безспорно, е така. Първото, за което ще ви предупредят, преди да стъпите на грандиозното летище "Шарл де Гол" в Париж, е да не разчитате на английския си. Ще ви кажат, че доста от французите прекрасно разбират този език, но просто не желаят да говорят на него. Питате на английски, отговарят на френски. Е, зависи. Ако сте млада жена, вероятно няма да имате подобен проблем. Нито пък в Конгресния център на Нант, където се провежда UTOPIALES и където се събират гости от различни точки на света. Атмосферата в това отношение е прекрасна, а организацията - изпипана до най-малки подробности. За всеки от гостите е осигурена стая в хотел с всички удобства, който се намира в непосредствена близост до Центъра. Веднага става ясно, че конвенцията е напълно професионална. Дните са изпълнени със събития, подробно описани в програма, и просто ви остава да избирате. Известни писатели дискутират върху въпроси, свързани с научната фантастика, а тази година акцентът е поставен върху творчеството на Жул Верн, тъй като се навършва век от рождението на великия писател.
Планетариум, в който можеш да проследиш движението на Марс и на другите планети, е сред атракциите, които радват окото. Стоиш в тъмнината и докато Вселената се носи около теб, ти се струва, че си на борда на космически кораб. Невероятна красота! Можеш и да си направиш собствено "филмче": просто влизаш в машината за снимки и тя отпечатва образа ти в десетки фотоси, които залепваш в специален албум. После бързо прехвърляш страниците му - изглежда като че фотографиите се движат. Но първо трябва да почакаш на опашката - желаещите са стотици. Междувременно в бара на първия етаж също текат различни събития - когато няма дискусии, подборът на музикалния фон се осъществява от известната диджей Мърмейд. И докато се наслаждавате на уискито си в приятна компания или проверявате безплатно пощата си на някой от свързаните към интернет компютри, до слуха ви достигат звуците на Рокидо или друга култова музика с подчертан сай-фи саунд. След суматохата през деня, разбира се, идва ред на разпускането. В просторния ресторант на Центъра всяка вечер се събират гостите, нетърпеливи да опитат от прекрасните вина и ордьоври. И тук френският размах те оставя без дъх - планини от ястия, приготвени по твърде екзотичен за представите на останалите европейци начин. Чудна смесица от вкусове и аромати, от плодове и зеленчуци, изискани сирена и напитки. Смело може да се каже, че храненето тук не е просто задоволяване на едно от сетивата, а на всички едновременно. Опитвали ли сте колбас от свински носове? А жабешки крачета?... Не, последните определено нямат вкус на пилешко! Около големите кръгли маси с белоснежни покривки всеки обед и всяка вечер се събират на приятен разговор известни писатели. Разменят се вицове от различни краища на Европа, беседва се върху литературата и се споделят смешни случки. Точно по време на една такава вечеря британският писател Йън Уотсън, познат на българската публика като сценарист на касовия хит "Изкуствен интелект", заяви, че още копнее за вкуса на родния "Мавруд". Американецът Джеймс Мороу и съпругата му пък получиха за подарък бутилка българска мастика с обяснението да внимават, защото е силен афродизиак. За известния Кристофър Прийст българският полъх се състоеше в диск на група "Лот Лориен", която той неимоверно много хареса.
Както всички ще запомнят и артистичния директор на фестивала Патрик Гигер, който официално се оттегли от поста си тази година, сподирян от аплодисменти, продължили повече от 7 минути. Един невероятен момент на признание, защото сайънс фикшънът не е просто жанр, нито увлечение - той е философия и начин на живот. Защото неизследваните светове ще продължат да вълнуват съзнанието и както казва Норман Спинрад, мисълта за съществуването на планета, досущ като нашата, няма да престане да ни дава мира.
© Сабина Маринова |