Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПАТРИК ГИГЕР: НАУЧНАТА ФАНТАСТИКА Е РЕАЛНОСТ ПОД ПРИКРИТИЕ

Сабина Маринова

web

Патрик Гигер. Снимки от личния му архивШвейцарският историк и писател Патрик Гигер е роден в Сао Паоло, Бразилия, през 1971 г. Специализирал е в областта на Средновековието и е автор на статии, свързани с престъпността, правосъдието, научната фантастика (НФ) и нейните връзки с историята. От 1999 г. е директор на музея за НФ Maison d’Ailleurs в Ивердон-ле-Бен, Швейцария. Като такъв той е бил и мениджър по проекта на Европейската космическа агенция “Иновативни технологии от научната фантастика” - проект, базиран на изследвания на НФ за идеи, които могат да бъдат приложени от космическите инженери. От 2001 до 2005 г. е бил артистичен директор на един от двата най-големи фестивала за НФ в света - Utopiales, провеждан всяка година в Нант, Франция.

Интелектуалец с дълбоки познания по различни въпроси, красавец, след който жените неизменно се обръщат, с омагьосващо чувство за хумор и страхотен чар, Патрик Гигер е необикновена личност. Освен това, вече е посещавал България като гост на Еврокон 2004 в Пловдив. Ето какво споделя той за работата и за себе си.

 

- Господин Гигер, доколкото зная Maison d'Ailleurs е единственият по рода си музей за научна фантастика в света. Разкажете на читателите ни за него.

- Maison d'Ailleurs е създаден през 1976 година на базата на колекциите на френския енциклопедист и писател Пиер Версен. Господин Версен се занимава с изучаването на научна фантастика от края на 40-е. Бил е изпратен в Швейцария да се възстанови, след като е депортиран в концентрационен лагер заради участието си в съпротивата през Втората световна война. Пиер Версен остава във френскоговорящата част на Швейцария, докато работи върху своята знаменита енциклопедия на НФ, завършена през 1972 г. Живял е близо до Ивердон-ле-Бен. След среща с кмета на града, те се споразумяват колекцията да бъде дадена на Ивердон. През 1991 г. беше решено институцията да се развие: тя беше преместена на настоящото си местоположение, в бившия окръжен затвор, с нов уредник (Версен междувременно се бе завърнал във Франция). Сега Maison d'Ailleurs се управлява от фондация с нестопанска цел. От самото начало музеят има двойно призвание - да бъде изследователски и документален център за специалисти (журналисти, студенти и др.) и място за изложби. Той все още е единственият публичен музей в света, посветен на НФ (този в Сиатъл е частен). Всяка година организираме няколко временни изложби, представящи най-великите художници в тази област (Дейв Маккийн, Джеймс Гърни и др.) и изследващи основните теми на НФ - пътуването в космоса, извънземните форми на живот, летящите коли или бъдещия урбанизъм...

- С какви колекции разполагате?

- Както вече казах, музеят бе създаден на базата на колекциите на Пиер Версен, но постоянно се разширява. Още по онова време той беше твърде богат по отношение на “старата” НФ с документи от 16. век и по-нататък, и много важни книги от 19. век. От самото начало колекцията е била много разнообразна: книги, комикси, играчки и игри, художествени работи, реклама и др. През годините продължихме да разширяваме музея в същата насока. В момента имаме уникална и красива колекция от 19. век (популярна наука и др.), хиляди списания и книги на повече от 40 езика. Откакто започнах работа, колекциите са се разраснали най-вече в областта на киното с хиляди редки плакати, фотографии, картички... Току-що се сдобихме с пълен набор американски НФ списания от 20. век, включително всички НФ пулпове: хиляди почти перфектно запазени документи! Повечето текущи публикации на френски и немски език са също добавяни регулярно.

- Какво се случи, след като поехте длъжността директор на музея?

- По времето, когато бях назначен, Maison d'Ailleurs бе - по различни политически причини - току-що излязъл от дълбока криза. 70% от бюджета му беше орязан, нямаше останали изложби. Много жалка картина. Така че целта ми бе да създам изложби, ориентирани към широката публика, да намеря пари чрез проекти и спонсори, да изградя отново мрежа от сътрудници, да възстановя работата по колекциите, да прикова интереса на публиката и медиите чрез шоу и проекти. Много съм доволен от работата ни за Европейската космическа агенция. През 2003 г. предложихме и един откачен проект за нов музей на езерото с капитал от 5 милиона евро. Въпреки че не стана, хората видяха, разполагаме с капацитета да движим нещата, дори като малък музей. И това е така, мисля, защото НФ притежава силата да кара хората да мечтаят. Освен това, пуснах в ход програма за сътрудничество с много други музеи и фестивали за наемане на изложби, показване на част от нашите колекции и изграждане на представа за жанра. И така, организирал съм почти 20 изложби в музея и много навън, както и няколко симпозиума, обмени на опит, срещи и събития.

- Това звучи чудесно, а какви са бъдещите ви проекти?

Патрик Гигер. Снимки от личния му архив- За в бъдеще нашият основен проект е да разширим Maison d'Ailleurs. Току-що ни обещаха една от най-големите колекции в света, посветени на Жул Верн, и за да я изложим, общината ни осигури огромно и красиво ново място близо до музея. То ще бъде свързано със сградата от мост. Сега целта ни е да наберем средства, така че да можем да го открием в близките две години. И с освобождаването на пространство в настоящия музей да създадем постоянна изложба от красиви колекции. Това е един амбициозен и скъп проект. Разбира се, междувременно ще продължим да работим върху изложби и събития, както сме правили досега...

- В продължение на няколко години бяхте артистичен директор на Utopiales в Нант, Франция - най-големия научнофантастичен фестивал в света. Припомняме на читателите на Електронно списание LiterNet, че в качеството си на такъв през 2004 и 2005 г. поканихте и двама представители на България, един от които бе нашумелият в чужбина наш фантаст Христо Пощаков. Тогава, доколкото зная, за първи път в историята на Utopiales се развя и българското знаме. Как се организира едно събитие от подобен мащаб?

- Ролята на Utopiales, неговият дух, са много по-различни от тези на всяка друга конвенция, която познавам. Да, това е едно от най-големите събития в областта на НФ (38 000 посетители през 2005 г.), но най-вече, то е нещо, отворено за широката публика, не само за феновете. Бях директор от 2001 до 2005 г. включително. Основно, фестивалът се организира от асоциация, получаваща за това важна субсидия от община Нант (около 200 000 евро) и е подкрепян от Конгресната зала в Нант, която е негов домакин. Има повече от сто официални гости всяка година, показват се около 40 филма (много от тях са премиери), от 6 до 10 изложби и огромна гейм конвенция. Извън очевидните организационни цели трудностите при едно подобно събитие са свързани най-вече с политиците в града и с партньорите. Когато получаваш такова количество пари и помощи, изглежда като че ли нещата са по-лесни, но всъщност, това означава, че всеки иска определени цели да бъдат постигнати, определен брой хора да посетят фестивала, определени теми да не бъдат дискутирани и т.н. Да работиш с толкова много хора в процес, да се опитваш да ги убедиш, че програмата ти е интересна, и да, че хората ще дойдат, е малко сложно. После, разбира се, трябва да подредиш изложбите, да се занимаваш с гостите и т.н. Но всички събития се сблъскват с подобни трудности.

- Когато през 2005 г. обявихте оттеглянето си, публиката се изправи на крака и ви аплодира в продължение на около 7 минути. Това е своеобразен рекорд, истинско признание за работата ви. Моментът бе изключително вдъхновяващ. Но защо се оттеглихте?

- Все още си сътруднича с асоциацията, така че мога да ги съветвам, да им осигурявам контакти, да казвам какво мисля. Оттеглих се по няколко причини. Най-вече, защото бях превърнал фестивала от нещо не много успешно, което градът би се радвал да закрие, в събитие, което хората в Нант наистина харесват. Не виждах как можех да подобря още нещата, докато живея в Швейцария... Трябва да разберете, че се намирам на 1000 км от Нант през повечето време, така че да се ангажирам с местните не е лесно. Трябваше да направя избор между тези две позиции, повече или по-малко. А имаше и работа в музея, която, мислех си, беше по-важна, и освен това, ми носеше по-голямо удовлетворение. Да движиш фестивал е някак фрустриращо: организираш нещо, което искаш да видиш, каниш велики хора, и никога не стигаш до там да го видиш!... Накрая, повечето писатели, с които съм желал да се срещна, или са били на фестивала, или са отказвали завинаги, като Балард. Така че, липсваше ми мотивация да продължа. А 2005-а беше добра година да спра, събитието беше един от официалните проекти по честването на Жул Верн във Франция.

- Самият вие сте почитател на научната фантастика. На кои поджанрове? И кои са вашите любими писатели?

- Много от приятелите ми писатели ще се разстроят, ако не ги включа (смее се). Във всеки случай, това може да бъде само частичен списък... Да, разбира се, чета много НФ, както и други жанрове, свързани с тази област. Повече си падам по спекулатив фикшън, отколкото по твърдата научна фантастика. Харесвам Норман Спинрад, Тери Бисън, Джефри Форд, Джон Кроули, Балард, Итало Калвино, Лъвкрафт, Борхес, Кристофър Прийст, Самюъл Дилейни и много, много други. Наистина харесвам това, което бих нарекъл “фриндж фикшън”. Неща, които създават странни връзки между този свят и другите. Наистина не съм по традиционната научна фантастика или фентъзи...

- През 2006 г. българският клуб “Вампири” ви номинира за най-добър промоутър на международния фестивал “Еврокон” в Киев. Номинация, която бе подкрепена от световноизвестния датски фантаст Ханс Хенрик Льойке. Каква е работата на добрия промоутър?

- Това е, струва ми се, заради ролята на музея в областта на НФ в Европа. Виждам Maison d'Ailleurs като окото на научнофантастичната буря. Нещата се развиват, срутват се и отново се издигат около нас по-бързо, отколкото ние. Това може би е швейцарско отношение, но най-вече - музейно отношение. Наистина не зависи от нас да направляваме движението на НФ по този или онзи път. Въпреки това, ние не само показваме или промоцираме именити художници в областта (като Дейв Маккийн и др.), но се опитваме да накараме хората да открият художници или теми, за които не са чували; да разширим полето на това, какво е смятано за НФ, по други начини - в ню медиа или съвременните изкуства. Така че ролята ни е да наблюдаваме, записваме, събираме и правим видно случващото се в света на НФ, независимо дали то е написано, филмирано, скулптирано или нарисувано... Също така да предизвикваме дебати, публикации, анализи. Можем да се смятаме за острие: ние отваряме областта за голяма публика извън феновете и дори читателите на НФ. Повечето от нашата публика не са хора, които непременно четат или гледат научна фантастика (въпреки че очевидно имаме специалисти!).

Разбира се, докато изпълнявах функцията на артистичен директор на Utopiales, ролята на музея някак си изглеждаше по-забележима, тъй като трябваше да каня и промоцирам писатели и др. Но това, което наистина искаме да направим тук, е да поставим НФ в контекста, в който тя е писана, и да я използваме като инструмент за културен анализ: НФ е едно криво огледало на нашия свят, тя служи като мощен инструмент за изследване на реалността. Нашата роля е да накараме хората да осъзнаят това. Докато го правим, можем да се надяваме, че тази област ще изгуби (малко) своя образ на жанр за тийнейджъри със забавено развитие.

- Споменахте, че в Сиатъл, САЩ, също има музей за НФ.

- Да. Виждам неговата роля като по-различна: той най-вече утешава хората с представата, която те вече имат за НФ (кичозни роботи, странни оръжия и т.н.); също така, той показва само частна колекция. Въпреки че мисля, че е чудесно да имаме друга институция в тази област, това не е точно пътят, по който искаме да вървим. Разбира се, голяма част от промоцирането на европейски НФ писатели мина през Utopiales. Канил съм хора от целия континент - България, Гърция, Скандинавия... Имаше дузини, готови да говорят за НФ в собствените си страни и да я разкрият за много хора на фестивала.

- Казват, че тези, които четат НФ, са по-особени. Вашето мнение?

- Много хора не искат да бъдат изненадвани или да откриват неща, които не знаят. Те четат или гледат мейнстрийм, защото той е в зоната на тяхното удобство. Фантастичните жанрове те насочват в посоки, които преди не си предполагал, че ги има, карат те да стъпиш на нови пътища. Мисля, че читателите в тази област са малко по-любопитни, малко по-готови да бъдат извадени от релси. Но е и въпрос на вкус. Някои читатели смятат, че НФ е твърде отдалечена от реалността, за да има връзка с нея. Но, разбира се, научната фантастика е просто реалност под прикрие.

Патрик Гигер. Снимки от личния му архив- Какво е положението с НФ в собствената ви страна?

- В Швейцария тук-таме има необичайни писатели, но както вече казах, ние сме в окото на бурята. Това е труден пазар за нас в една такава малка държава (с четири национални езика!). Но проблемът е почти същия като в останалата част от Европа. Например, казаха ми, че в Германия читателите на НФ са около 6 000 души. А знам, че ако някой продава 2 000 книги на френски език, е смятан, че се справя добре. Така че просто няма достатъчно икономически потенциал за книжната индустрия в НФ, за да се тревожим за превода на някой на английски. Просто разходите са твърде високи, а и не трябва никога да забравяме, че книгите са преди всичко бизнес. Положението тук е дори по-сериозно, отколкото в Германия и Франция.

- Ще споделите ли подробности от историята на НФ в Швейцария?

- Бих могъл да спомена писатели, но едва ли сте чували за някого от тях. Съществува известна традиция, най-вече около Пиер Версен и музея. Сега има може би около 15 души, които пишат НФ като фенове и публикуват сравнително редовно в тази част на страната... Но основният създател на НФ в Швейцария не са писателите, а художниците: някой като Гигер (създателят на Пришълеца) е имал основно влияние в областта на визуалните изкуства. Човек може да спомене също Джон Науи (канадец, живеещ тук), който стои зад много от образите за филма “Властелинът на пръстените”.

- Зная, че самият вие пишете...

- Да, пиша статии и нонфикшън, свързан с НФ. Последно писах по темите за изследването на космоса, автоматизацията, научнофантастичното изкуство, утопиите и др. Те бяха предназначени за книги, академични публикации, каталози. Пиша също и за всяка изложба, която имаме тук. Преди години направих и книга за летящите коли. Преди това - книга за средновековните престъпления. Наистина бих желал да намеря повече време за писане, тъй като това е най-удовлетворяващото нещо, което правя. Обаче не съм много бърз, а и съм зает с други проекти, така че не пиша толкова много, колкото бих искал. Но въпреки това, винаги си запазвам малко време за писане.

- А прозата?

- Колкото до прозата, когато бях на двадесет, написах роман - просто за да видя дали бих могъл да го направя. Тогава пазарът беше много труден за новите писатели, така че той никога не бе публикуван (навярно за добро!). Понякога публикувам по някоя история, но само когато ме помолят. В момента работя над поредица от много кратки разкази, без да имам идея за публикуването им. Обмислям да поканя някой да ги илюстрира. И разбира се, като всеки, имам по-дълги проекти в чекмеджето си. Настина бих желал да поработя повече върху един от тях, но отново - ще имам нужда да прекарам няколко месеца в някой български манастир, далече от всичко, за да постигна напредък...

- Сериозно?

- Съвсем сериозно!

 

 

© Сабина Маринова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.12.2007, № 12 (97)