Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЛИАНА ВРАХЛИОТИ - НЕЖНАТА МАГИЯ НА СЪВРЕМЕННА ГЪРЦИЯ

Сабина Маринова

web

Лиана Врахлиоти Едно от съвременните гръцки имена, които печелят популярност в южната ни съседка, принадлежи на писателката Лиана Врахлиоти. Родена през 1957 година на остров Корфу, тя продължава да живее там. И ненапразно - това е един от най-красивите гръцки острови, известен със своята природа и забележителности, включени в списъка на ЮНЕСКО. За любовта на Лиана към родното й място може да се съди по нежността, с която говори за него. И тук просто не мога да устоя на изкушението да спомена, че на българската читателска публика Корфу е познат най-вече от брилянтната автобиографична трилогия на британския писател и природозащитник Джералд Даръл. Всъщност, точно тук се поражда голямата му любов към животните. Самата Лиана е завършила биология в университета в Солун. Работила е по специалността си в болници и учебни заведения. Омъжена е, майка е на две чудесни деца - Зои и Василис (по думите й - почитател на фантастичните жанрове).

Да говориш с Лиана, е като да се върнеш у дома си. Достойна дъщеря на Гърция и човек с изключително фина душевност, тя предразполага към доверие. Точно това се случва помежду ни, когато сядаме на по бира в едно уютно ресторантче след концерт на общинския хор на Корфу. О, да, забравих ли? Тя пее. Любовта й към музиката се равнява единствено на тази към писането. Споделяме много неща; неща, които току-що срещнали се странници трудно споделят, и тогава осъзнавам, че срещата ни е подарък. От Съдбата или от Висша сила - какъв е смисълът да даваш определение? Благодарение на Лиана се докосвам до свят, който винаги ме е интересувал. Всъщност, точно това е една от най-чудесните страни на живота. Когато двама души, независимо дали принадлежат към една и съща религия, националност или раса, намират помежду си толкова много общи неща, че кратка среща се превръща в тридневно пътешествие. И в приятелство, което просто се надяваш, че ще продължи.

 

- Лиана, как започна да пишеш?

- Пиша през целия си живот. Създадох своя първи разказ, когато бях на десет години. Тогава се влюбих за първи път. Както може би се досещаш, любовта ми не бе споделена, и понеже не можех да направя нищо друго, си представих историята по начина, по който ми се искаше да бъде, и я написах. След няколко месеца обаче накъсах тетрадката на парчета - бях престанала да бъда влюбена, а и се опасявах, че майка ми може да я намери! (Смее се.) Но оттогава продължих да пиша и да късам тетрадките си, преди някой да ги е прочел... И така до 2003 година, когато един ден забравих да скрия писанията си, съпругът ми ги прочете и първата ми книга беше публикувана.

- Интересна история! А какво ще ми кажеш за пеенето?

- Писането е самотно хоби. Може би за да запазя баланса, обичам да пея в голяма група, в общинския хор на град Корфу. Това е хор за класическа музика. Имаме страхотен български диригент - маестро Тони Иванов. Благодарение на този хор имах възможността да посетя България и да се срещна с теб това лято.

- Кои са най-популярните литературни жанрове в Гърция напоследък? Тези, които се продават най-добре?

- Не съм много сигурна, но имам чувството, че повечето хора предпочитат да четат проза. Романсите и историческите романи са може би отговорът на твоя въпрос.

- Беше ли ти трудно да публикуваш своята първа книга и как се случи това? Разкажи нещичко за историите си...

- Ако си непознат, нищо не е лесно. Да, беше трудно и трябваше да опитвам повече от година, за да видя първата си книга публикувана през 2003-а. Заглавието й е "Сини рокли и бели ленти за коса" (такива трябваше да носим в училище по времето, когато бях ученичка). Това е история за тийнейджърите на Корфу през 1973-1974, последната от фашистките седем години на управление и първата от новия демократичен период в Гърция. Нещата с втория ми роман бяха по-лесни. Публикуваха го миналия декември. Казва се "Няма да заплача". В него става дума за едно момиче от беден гръцки остров, изпратено да работи в богаташка къща в Атина. Действието се развива през 1950 година, много бедния за Гърция период след войната, когато се осъществява голяма вътрешна миграция. Хората напускат селата и островите, за да търсят по-добър живот в Атина. За някои от тях, като за моята героиня, преживяването е трагично. След завръщането й на острова, нищо вече не е същото. През 1980-а туризмът е променил всичко и тя трябва да опита да се адаптира отново.

- Възможно ли е за един гръцки писател да се издържа единствено от творбите си?

- Това се случва само на малцина професионалисти с късмет. За повечето от нас писането е хоби, за което, ако не трябва да плащаш, вече се числиш към втората категория писатели с късмет.

- Сблъсква ли се с проблеми гръцкият литературен пазар?

- За мен и за другите, които не живеят в Атина, най-големият проблем е да намерят начин да влезеш в полезрението на средствата за масова комуникация. В този смисъл е трудно да популяризираш творбите си.

- Най-доброто, което ти дава тази професия?

- Писането предлага страхотно себеопознаване, евтина психоанализа и психотерапия. Когато другите четат книгите ми, получавам невероятната възможност да общувам с непознати хора. Най-голямото ми удоволствие е да чувам от околните, че писането ми ги докосва по начин, индивидуален за всеки един. И благодаря на Бога, това се случва често.

- Получаваш ли рецензии и какви?

- Освен във вестниците и списанията на Корфу, съм получавала рецензии и в други издания - такива като Πρόσωπο в Патра и атинския вестник Ελευθεροτυπία (Просопо и Елелефтеротипия - бел. авт.). Отделно, националното радио ми посвети предаване. Всички рецензии бяха прекрасни.

- Кои са твоите любими писатели?

- Това е труден въпрос, тъй като харесвам много писатели. Но ако трябва да избирам, ще спомена двама от латиноамериканската школа - Габриел Гарсия Маркес и Изабел Алиенде.

 

 

© Сабина Маринова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.11.2007, № 11 (96)