Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ИНТЕРВЮ С ЛАТВИЙСКИЯ ИЗДАТЕЛ НА ФАНТАСТИКА И ФЕНТЪЗИ ИМАНТС БЕЛОГРИВС

Сабина Маринова

web

Имантс Белогривс Кой е Имантс Белогривс? Известен латвийски издател, собственик на известното издателство "Хекате"? Човек с невероятен чар и големи познания? Истината е, че той е всичко това, но също и много други неща и че е трудно да бъде описан. Той е от хората, за които от пръв поглед разбираш, че притежават голямо сърце, съчетано с интелект и артистичен дух, с изискан вкус и страст към живота. Достатъчно е да го видиш да танцува сам под звуците на бавен джаз в заведение, където всички други са седнали, докато на масата го чака чаша българско червено вино, за да осъзнаеш, че Имантс е личност, която не се вписва в никакви рамки... Но какво споделя издателят, "виновен" за популяризирането на жанровете фентъзи и научна фантастика в Латвия?

 

- Господин Белогривс, разкажете нещо повече за себе си и за своята работа...

- Петдесет и две годишен съм. Започнах да се занимавам с издателска дейност през 1996 г. За първи път в Латвия аз основах издателство, което публикува само научна фантастика и фентъзи. Смятам, че това е литературата на 20. век и ако някой мисли, че тя е несериозна, той греши. Във всеки жанр като правило има 90% второкласна продукция. Само 10% са това, което ние наричаме литература. А научната фантастика и фентъзито са литература на чувствата и морала. Като потвърждение ще кажа, че Вирджиния Улф, която написа "Орландо", основа ново направление в английската литература. В своите записки тя споделя, че винаги е искала да сътвори нещо, красиво като фантазия, което никога не се е случвало.

По образование съм историк. Първата ми любов беше археологията и 5 години работих като археолог. След това 11 години прекарах в латвийския Държавен архив като ръководител на отдел "Публикации". И всички публикации на историческа тематика малко или много се правеха под моя редакция. Когато Латвия се сдоби с независимост, започнах работа в юридическа кантора. По-късно основах издателството си.

Имам прекрасна съпруга. Синът ми завърши юридически факултет, а дъщеря ми - университета "Престън" в Англия. Тя е танцьорка, изпълнителка на пърформанс и стейдж мениджър.

- Защо решихте да се занимавате точно с издателска дейност и то точно с тези два жанра?

- Като всички нормални хора и ние правим своите грешки - иска ни се да издаваме това, което харесваме самите ние. Затова държа да подчертая, че издателството ми е абсолютно некомерсиално. Но до този момент нито веднъж не ми се е налагало да моля някого за пари. Просто се занимавам с това, което смятам, че ми е възложил Бог.

- Казахте - некомерсиално. Хората четат ли жанровете, които издавате?

- Гордея се с това, че запознах латвийската публика с жанра фентъзи, който, преди да съществува издателството ми, бе непознат. Постъпих правилно, като започнах с Урсула Ле Гуин. Първо издадох нейната тетралогия "Землемория". Мисля, че това е едно от най-добрите произведения, които трябва да прочете нашето съвременно поколение. В момента пиша историята на латвийската фантастика, от която вече са публикувани първите три части. Четвъртата е свързана с латвийските писатели, емигрирали след Втората световна война. Искам да преработя този материал и да го предложа на английското списание "НЛО", което, както знаете, е академично списание и е създадено от Артър Кларк и Урсула Ле Гуин. Надявам се, че те ще приемат тази статия, защото съм забелязал, че публикуват история на научната фантастика и фентъзито в Румъния, Чехия и др.

- Били ли сте в България и преди?

- Може да се каже, че това е първото ми посещение, тъй като предишните два пъти просто съм я прекосявал при пътуванията си. Така че сега аз наистина мога да науча нещо за хората, да ги усетя психологически и етнографски. Всъщност, интересувам се не толкова от антропология, колкото от етнография.

- Какво мислите за българите като цяло?

- Хубав въпрос. Ще ви кажа. Беше ми много приятно да се запозная с един българин на моята възраст, с когото заедно чакахме в колите си на границата. Даже името му не зная, но се разговорихме. Той също се ядосваше заради това, че не е нормално да се чака три часа, за да се мине една граница. Когато напомних на митничаря, че скоро България също ще бъде в Европа, той отговори: "Но сега не е и ще чакате, докато свърши опашката!" Тогава въпросният българин каза, по мое мнение, нещо много хубаво и правилно: "Аз също не обичам и не разбирам това, което става по границите ни, но въпреки всичко, това е моята земя и аз ще умра за нея!" Възхитих се на думите му. А той добави: "Толкова много кръв сме пролели за тази земя, че аз просто съм длъжен да я обичам!" Чудесно е, че се отнасяте към страната си по този начин!

- Много издателства избягват да публикуват млади автори. А вие?

- Нито веднъж не съм публикувал млад автор, въпреки че съм искал да го направя. Две поредни години обявявах награда на името на издателството ми - "Хекате". Знаете, че това е древногръцка богиня, вещица, управляваща горния и долния свят, умрелите вещици и не само демоните, но и обикновените хора. В Гърция поставяли нейни изображения по кръстопътищата и тя показвала накъде трябва да се върви.

Първите две години се опитах да направя конкурс за млади писатели. Не се получи много добре. Имам много високи изисквания. Стана така, че много хора изпратиха работите си. Те бяха оценявани от жури, състоящо се от професионални писатели и от мен като представител на издателството. Ние поставихме летвата много високо. Исках произведението да има добра идея и да представлява литературна работа, а не дилетантска. Когато в течение на две години никой, с изключение на преводачката, която работеше с мен, не получи моята награда, първо - престанаха да ми изпращат работи, и второ - осъзнах, че няма на кого да я дам. Това е парадокс. Защото, от една страна, младите писатели трябва да се отнасят към работата си достатъчно сериозно, но от друга - ако предявяваш към тях много високи изисквания, то те, разбира се, няма да могат да попаднат в тази категория.

Наградата не беше парична, а символична и всички резултати се публикуваха в пресата. Това беше конкурс изобщо, включително и за хора, допринесли за развитието на фантастиката и фентъзито в Латвия. Отличие за последното, както казах, получи проводачката, която работеше с мен. Но не това, че работеше с мен, бе важно, а фактът, че беше професионалист и литератор. Че редакторът идваше и ми казваше: "След нея просто няма какво да се прави!"

- Само от фантастика ли се интересувате?

- Държа да подчертая, че съм чел много класическа литература. И това, че обичам фантастиката и фентъзито, не означава, че не познавам всичко останало. Майка ми работеше в книжарница и всеки месец купувахме много книги.

- В един от разговорите ни заявихте, че не може човек, който не познава литературата по принцип, да говори за това, какво всъщност представлява фантастиката. Какво е тя за вас?

- Четящата публика има неправилна представа за това, какво представляват фантастиката и фентъзито. Съществува един голям процент читатели, който е на мнение, че това е странна литература за странни хора. Че това е едва ли не третокласна литература. Но третокласна литература се получава тогава, когато пише лош писател. Когато пише добър, това винаги е първокласна литература! Лично аз наричам Урсула Ле Гуин примадона на фантастиката и фентъзито на 20 век!

- По време на провелия се миналия август в Пловдив "Еврокон 2004" се завърза дискусия на тема трябва ли Ле Гуин да получи Нобелова награда. Какво е вашето мнение по този въпрос?

- Според мен би било странно. Но само защото това е Нобелова награда. Знаем какво означава това. Мисля, че Урсула Ле Гуин би била напълно доволна да получи "Гонкур", защото това е отличие за литература. Във всеки случай смятам, че трябва да попитаме самата нея - какво точно иска? Разбирате ли, ако на мен ми дадат Нобелова награда за медицина, защото съм издал някоя известна книга за медицина, ще бъде абсурд. Всички знаем, че тя е хуманист, а коя е правилната награда за един хуманист, ми е трудно да отговоря. Всъщност, колкото по-известен ставаш, толкова по-малко ти се иска тази слава. Може и да греша, но трябва да си много егоистично настроен човек, за да живееш само заради славата.

- Разбрах, че книгите в Латвия са доста скъпи. Така е и в България. Ако говорим чисто комерсиално, може ли да се прави добър бизнес от книгоиздаване?

- Латвия, Литва и Естония винаги са били смятани за четящи страни. Още в миналото, дори и да са нямали пари, хората са си купували книги. Тази традиция се е запазила и днес. И ми е много обидно, защото, например, нашите учители получават много ниски заплати, влизат в някоя книжарница и пресмятат, че не могат да си позволят книга. Въпреки всичко смятам, че си оставаме една от малкото страни, в които хората не четат толкова в интернет, както е популярно в момента, а предпочитат да притежават книгата като предмет на изкуството, който може да се сложи на полицата. Когато отиваш на гости на някого, ти гледаш колко книги притежава той. Даже не е важно, че той чете нещо, което на самия теб не ти харесва, но той чете. Макар че книгите действително станаха много скъпи.

В тази сложна икономическа ситуация наистина съществуват издателства, които правят нормален бизнес. Но аз работя на принципа да не съм на загуба. Може би не е правилно и може би ако се преориентирам психологически, нещата биха тръгнали много по-добре. Латвийската литература е много своеобразна, тя се е концентрирала върху етнографията и митологията. Латвийците не познаваха жанра фентъзи, той се четеше предимно от интелигенцията. Майка ми, която е на 70 години, например, чете само това и даже се дразни, когато й занеса нещо друго. Винаги съм казвал, че да четеш фантастика и фентъзи е като да слушаш джаз и класическа музика - човек трябва да се научи на това.

- Кои са любимите ви автори?

- Обичам Кийт Робъртс, той е сложна и емоционална личност. Не всеки може да чете романите му. Както споменах в началото, моята "грешка" е, че имам твърде високи изисквания към авторите, които публикувам. Но все някой трябва да издава това, което се чете от 10 души, а не от 100. Лично за мен, Робъртс е номер едно в Англия, а Урсула Ле Гуин - в Америка. Разбира се, имам и други любими автори. За съжаление, не успях да се срещна с Урсула в Америка, но се срещнах със сина й. Тя живее в Орегон. Пътуването ми беше специално за да поговоря с нея, но не можах. Урсула прокарва идеи за съвместното съществуване на различни култури. Пътешествал съм и ще ви кажа напълно откровено: по вероизповедание съм католик, но не мога да опиша колко добре се чувствах в мюсюлманските страни. Ненавиждам изкуствено разпалваните вражди на религиозна основа. Спал съм в домовете на иранци, турци, пакистанци, които ме приемаха като най-близък човек! Зная колко им е трудно да живеят. И ако някой казва, че бедата на 21. век е мюсюлманството, той греши.

- Какво ще кажете за българските писатели?

- По-добре е да прочетете 3 български разказа, отколкото 10 американски романа.

- Вие самият пишете ли?

- Когато си на 15-16 години и се влюбиш за първи път, започваш да пишеш стихове, после разкази и накрая - писма. Аз написах един разказ, в него много се стреляше с автомати, а момичето умираше на колене пред своя любим. С две думи, описах всичко, което ми беше на сърцето, и го изпратих на списание "Юность". Те ми отговориха, че са прочели разказа ми с голямо внимание и ме съветват да се потрудя, за да придобие произведението ми литературен вид и тогава пак да го пратя! (смее се).

- Какво ще посъветвате съвременните преводачи?

- Можеш да преведеш един роман правилно само тогава, когато владееш собствения си език. Трябва да го познаваш - той е като кръвта ти. Доколкото тя е чиста, доколкото е чист твоят български, дотолкова ще се получи и красив превод!

 

 

© Сабина Маринова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.11.2005, № 11 (72)