ПО ПОВОД СТАТИЯТА НА Г-ЖА МАРИЯ ДОНЕВА

Петер Митев

web

Прекрасно!

Прочетох текста ти "Какво трябва да направиш за да те изключат от училище" и си рекох, че с твоя остър поглед си уловила бика за рогата, открила си къде е заровено кучето. Но не си казала къде е ключът от бараката.

Сиреч, диагностицирала си, обаче терапия не предлагаш! Хайде да предложим поне два-три илача! Дванайсет години наблюдавам проблемите в училището. Дяволски си права за проблема с броя на учениците в паралелка. Всеки учител с представа от педагогика е наясно, че с повече от 12 деца е невъзможно да се работи пълноценно в час. Всеки учител с представа от методика на преподаването е наясно, че с повече от 20 деца е невъзможно да се постигат поставените в урочната единица цели. Всеки учител с представа от възпитателен процес е наясно, че видим, забележим ефект от възпитателни цели може да се постигне, когато се работи с не повече от 15 деца. В края на краищата така е в цивилизованите страни и системи.

Бедата е там, че до ден-днешен българското училище изпълнява все още целите и предначертанията от възрожденско време. Нали си спомняш онова: "Говедо ти го давам, даскале, искам човек да го направиш!" Сиреч, училището и досега служи за приют, закрила, столова, отоплител на децата, изпълнява функциите на социализатор на подрастващите.

Това, да си социализатор, не е лошо, но като социализираш, какъв модел на социално поведение да наложиш? На социална търпимост, на социална приспособимост, на социална утопия, на социален реализъм? Защото реалността навън е доста различна от по принцип утопичните идеи на възпитанието. Типовете, моделите на/за социално поведение, предлагани от реалния живот, се приближават, да не кажа, че са идентични, с тези на кабеларките (”Планета”, “2001”, “Веселина” и др.).

Тъй че поведението, социалните роли на подрастващите, на юношите (тийнейджърите) са диктувани от мутринско-чалгаджийската естетика (извинявам се за термина естетика, отнесен към чалгата). И ето ти поведение, изработено и затвърдено от съвсем извънучилищни фактори. Което, съчетано с пълното отсъствие на родителски корекции (било, защото и родителите са рожби на гореописаната естетика, било защото ги няма, било защото и да ги има, са съвсем маргинализирани и абдикирали от родителските си задължения) и от либерално-сЛободийския принцип на пребиваването в училище, води до описаните от тебе явления. Сега за илача.

Мисля, че докато не бъдат ясно регламентирани и разписани задълженията на родители и ученици, от една страна, и училището, от друга, то ситуацията ще остане досегашната.

Ами да, защо не - образованието е услуга, така че един договор между доставчика на услугата и потребителя ще оправи нещата. Тогава едностранното неспазване на договора ще води до неустойки и тяхното заплащане. Или до едностранно прекратяване на договора. Само че това да става така, че всеки следващ договор на потребителя с доставчик на подобна услуга да не е възможен - или адски труден, или поне да е доста рестриктивен по отношение на нарушителя на договора.

© Петер Митев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.03.2005, № 3 (64)