Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СКЪПОЦЕННАТА ДЯСНА РЪКА

Огнян Дъскарев

web

Огнян Дъскарев. От другата странаТой се роди в центъра на Испания, в обедняло благородническо семейство, в безводната, брулена от вечни, горещи ветрове Манча. Никой не знае какви са били първите му години, малко е известно за младостта му. Но той беше природно любопитен, затова научи латински още като момче, достатъчно, за да чете за любимата му Римска империя. Заради латинския той стана секретар на кардинал Джулио Аквавива, пратеник на папата в испанския двор. Младият, но болнав кардинал обикна момчето с горящи черни очи и го взе със себе си в Рим.

Момчето от Манчата пристигна в легендарния град и с широко отворени очи започна да крачи из галериите и музеите. Градът отвори душата му, подобна на разорана нива, в която всичко покълва, за изкуството, приближи го до класическите произведения на писателите от римската епоха и, да, направи го мъж. Мигел се влюби лудо в жена с име Джина, зеленоока, с бяло лице и червени коси. Тя се обличаше в необичайни пурпурни одежди, играеше Нерон в любителските улични театри, ридаеше със страст сред горящия Рим и се правеше на интересна. Мигел, само на 22 години, естествено, беше замаян от нея и тя беше първото му разочарование в изстрадалия му живот, защото Джина беше лека жена.

В Рим Мигел беше очарован от Ренесанса, почти колкото от Джина, което изглежда недобре, но такива са очарователните слабости на младостта. Мисля, че Мигел, ако беше жив сега, щеше да потвърди именно това, противно на безбройните изследвания на учените, които от безброй години подробно изследват живота му.

Младият и болен кардинал Аквавива почина за скръб на Мигел и той реши да се запише в кралската флота. Беше времето на ислямското нахлуване в Европа и крал Филип II, пръв защитник на християнството, реши да се сражава с мюсюлманите. На 20 септември 1571 Мигел се качи на кораба "Маркеза", като обикновен моряк, защото искаше да защити християнската си вяра. Европейската армия се събираше в италианските пристанища, за да се обедини под водачеството на Дон Хуан Австрийски, природèн брат на Филип. "Маркеза" беше водна геена - кораб, пълен с плъхове и хлебарки, моряците живееха в смрад, хранеха се с мухлясали сухари и въпреки че бяха върху вода, пиеха зеленясала течност, подобна на вода, от която се разболяваха. (Английските морски разбойници, заклети врагове на Филип, предвидливо горяха сухите бурета на испанската флота, които безопасно съхраняваха водата, за разлика от бъчвите от сурово дърво).

Мигел се разболя от треска и въпреки че можеше да остане в трюма, поиска да се сражава против мюсюлманите в морската битка при Лепанто. Там, в смрадливия трюм, с вълнение, той за пръв път чу за Марко Брагадино, военачалник и любимец на Венеция. Мюсюлманите превзели Фамагуста в Кипър, защитаван от Брагадино, и се отдали на жестокости и грабежи, както са обичаите на вярата им. Брагадино затрил мнозина от тях, затова бил заловен и отделен от победителите - бил важен за мюсюлманите. Нещастникът бил жив одран и кърваво ощавен, но оживял, заради мощната си природа. Одраната му кожа била напълнена със слама и облечена в държавна венецианска униформа, на "главата" му била поставена маска, прилична на лицето на Брагадино. "Тялото" му било качено върху магаре и развеждано из улиците. Така Брагадино бил първият човек, който, иначе полумъртъв, видял ясно сам себе си, отдалеч, да се движи, ходи и язди!

Този разказ от преизподнята накара Мигел да заплаче с горещи сълзи и да се закълне, че ще отмъсти за християнската си вяра.

Сутринта на 7 октомври 1571 Дон Хуан Австрийски, полубрат на Филип, се изправи пред флотата си. Мигел, замаян от треската, се приведе на палубата и впери очи в него. Царственият полубрат със златен шлем и сребърна броня, лъчезарни под слънцето, с ордена на Златното руно и бляскав бронзов жезъл, светъл и красив, като Аполон, размаха меча си и силно извика:

"В името на Спасителя, напред към победата!"

Следващите няколко часа Мигел не запомни. Откъслечните му картини бяха на убийства, разбити галеаси и нахлуваща вода, отсечени глави, крайници и кръв, която се лее, като пролетен планински поток. Запомни отчетливо само виковете "Да живее Христос!" и острата болка в лявата му ръка, която ислямски мускет превърна в кървава дрипа.

Християнската флота победи мюсюлманите в битката при Лепанто, наричано някога Стария Наупактос, в Гръцкото море. Паднаха десет хиляди християни и четиридесет хиляди мюсюлмани, дванадесет хиляди християнски роби бяха освободени от ислямско робство. (Робите - гребци на християнските галеаси, впрочем по нищо не се различаваха от събратята си в ислямските галери).

Изминаха четири години, в които Мигел се възстановяваше от раните си в Италия. В една прекрасна септемврийска сутрин, точно на 20 септември 1575, т.е. на същия ден, в който се качи на "Маркеза" (това е едно от тези "съвпадения"!), Мигел с приятели на кораба "El Sol" реши да се разходи из Средиземно море. Там беше нападнат от ислямски пирати и отведен в рая на пиратите - Алжир. Мигел беше, за нещастие, пленен от прочутия, жесток албански пират Дали-Мами, който погрешно реши, че беднякът Мигел е гранд и определи той да бъде откупен за две хиляди дуката. Сума, непосилна за бедното семейство на дребния хидалго в Манчата.

В онези години Алжир беше изгорен от слънцето триъгълник, дом на петдесет хиляди пирати, разбойници, авантюристи, мечтатели, любители на неизвестното. Петдесет хиляди души, с различна кръв - бербери, нумидийци, финикийци, евреи, наследници на римляните, византийците, германските племена. Десетки хиляди от тях бяха ренегати - християни, приели исляма. Дивото обаяние на войнствената религия мощно действаше върху мнозина, които отхвърлиха Кръста. Самият Карл V, бащата на Филип, император и господар на християнския свят, напразно се опитваше да подчини Алжир. Появи се пред разбойническото леговище с 600 кораба, но не успя да го превземе!

Следващите пет години Мигел изживя в този бял триъгълник и всеки ден беше в сянката на смъртта. Всеки ден той гледаше екзекуциите, заповядани от безмилостния Дали-Мами, който наказваше със смърт и най-малките провинения. Мигел живееше като животно в килия с още десет души, които изпълняваха естествените си нужди в една кофа и всички ядяха също от една кофа, до тази за естествените нужди. Всеки ден Мигел се събуждаше от предсмъртните викове на обречените, но и от прекрасния изгрев, каква ирония, сетне гениално описана в безсмъртното му произведение. Жестокият управник на Алжир, Дали-Мами, по-късно сменен от друг звяр, Хайредин Барбароса, пратен от султана, искрено се забавляваше от безграничната си власт над живота и смъртта на неверниците.

Фактът, че Мигел оцеля в пъкъла и беше откупен от бедното си семейство, е изумително Божие чудо, в което трябва да вярваме.

Целият свят трябва да вярва в това.

Следващите му години, в родината, където би трябвало да бъде добре, но не беше, също са поразителни. Мигел, ветеран от Лепанто, направи пътека от поклони до кралския дворец в Мадрид, за да моли за служба, защото мизерстваше. След дълги молби, на Мигел беше хвърлена, като на куче, най-последната, най-нищожната, най-неисканата служба - кралски бирник. Филип беше изгризал, изсмукал и буквално изял безсметните богатства на Новия свят, който притежаваше, но също и на метрополията. Испания фалира два пъти при Филип, за да задоволи смъртното му желание да убие омразните му Англия и Холандия. Испанците бяха облагани с данъци през година, през шест месеца, после през три месеца, и накрая всяка седмица! Да, Филип обложи със седмични данъци (!) бедняците-испанци, за да вземе пари за безславната Велика Армада, която беше разгромена от Девствената кралица и сър Френсис Дрейк, верен, законен морски разбойник и обирджия на Нейно Величество.

И в този миг, Мигел, изстрадал, застаряващ хидалго, но запазил достойнството си, за да живее, беше принуден да обикаля с прашното си, измъчено муле кастилските градове и села и да иска пари, жито, зехтин, вино, маслини, плодове за кралската хазна. Из кастилските градове и села Мигел беше навсякъде заплюван, пребиван, удрян с камъни, проклинат и отритнат. Този горд човек се озова в пъкъла, в собствената си страна! И най- смешното - застаряващият мъж, със сиви, сплъстени коси все повече запличваше на изтерзаното си, вечно гладно муле.

Мигел преживя още едно изпитание - беше начетен от властите в Мадрид с 2 557 029 мараведи. Не е ясно дали това е вярно. Най-вероятно тази огромна сума е резултат от тогавашни машинации, защото Мигел винаги е бил бедняк и през ум не би му минало да открадне такива пари. Най-вероятно този клетник, странстващ из Манчата, руган и бит, често е взимал от събраните данъци (нещо строго забранено), за да се нахрани. Човекът е бил гладен и сигурно е взимал част от държавните пари, това е обяснението, но в никакъв случай не е откраднал огромната сума.

В резултат той беше затворен за дългове. Ужасната ирония беше, че затворът в християнската му родина не беше много по-различен от робския ислямски ад в Алжир. Мигел беше натикан в не толкова голяма килия с още 200 (!) души, които се облекчаваха в една (!) кофа и ядяха също от една кофа!

Християнски и ислямски ад - един до друг, един и същ.

В същото време в мрачния Ескориал господарят на Новия свят и голяма част от Европа се прощаваше с живота. Филип, изтънчен, възпитан, консервативен, изключително чистоплътен човек, който не понасяше мътна чаша или чиния, приключваше дните си от водянка. Тялото му бързо се разлагаше и от него жив изтичаше огромно количество смрадна гной. С мъка и неудобство кралят искаше от слугите да го обръщат в леглото и обслужват. Императорът с повече от двадесет титли, самодържец на половината свят, не можеше да се обърне в ложето си без чужда помощ! Измъчваше го изгаряща жажда, безсъние, задушаване, непоносимо главоболие. Този студен, недостъпен човек беше принуден да иска помощ за най-необходимото. Въпреки това, Филип, винаги силен, несломим, посрещна края спокойно с молитва към Спасителя.

Най-важното в живота на Мигел се случи именно в килията, където живееше заедно с 200 души. Един ден, в началото на 1605, може би по-рано, или по-късно, никой не знае, той се събуди във вонящата килия с усмивка. През нощта беше сънувал странен сън - за добър, беден хидалго, който, за ужас на близките си, обезумява и решава да обикаля из Манчата, заедно с верния си приятел. Прашното, изтерзано муле на злочестия бирник се превърна в алест жребец, до него се озова веселият му спътник, а бирникът стана смел, могъщ защитник на доброто и завинаги остана в човешката памет. Мигел създаде неумиращия добър, забавен, тъжен, объркан хидалго, който обикаля земята, за да се сражава със злото. Създаде книгата, превеждана на най-много човешки езици, след Библията.

И Мигел Сервантес написа на белия лист със скъпоценната си дясна ръка, оцеляла от ислямския куршум по Божията воля, за щастие на света:

"Не много отдавна в село в Манчата, чието име не желая да споменавам, живееше един хидалго. Той беше от ония, които имат копие и кожен щит в скрина си, мършава кранта в конюшнята и хрътка за лов...". 

 

 

© Огнян Дъскарев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.10.2020, № 10 (251)

Други публикации:
Огнян Дъскарев. От другата страна. Избрано. София: Мак, 2020.