 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БЕШЕ ТОЛКОВА БЛИЗО...
Беше толкова близо,
с пръсти докоснах дъха ти.
По разпиляната
в мокри стъпки поляна
ухаеше дъжд.
Разплакани облаци
рисуваха небе,
като подгонени птици.
Многоцветна дъгата,
неоткрита надежда,
изтече в дланта ми,
в послание,
идващо от другия бряг.
Събудиха утрото
птиците.
Морето мълчи,
притаено в синя мъгла.
Влакът на дните ми
спря на последната гара.
Беше толкова близо,
очите ми сънуваха
вечност...
© Надежда Вълканова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.05.2006, № 5 (78)