Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
8.62. ПОЕМА ЗА ВТОРАТА
СВЕТОВНА ВОЙНА
Табачка
В ония страшни дни на голямата война
народът огладнял и почнал да вика:
Нямаме си хляб, умираме си от глад,
а простите руски мужици
нагъват дебели квасници
и туй що живеят щастливо
и то не е справедливо.
Тогава доде Хитлер и ги поведе
към лесни победи из руските степи.
Но там го посрещна Сталин и им рече:
Куда, куда, йоб твой мать,
скора давай назад!
И там ги посрещна Лопатенко
с голямата лопата.
Много в Тихия Дон издави
и те удариха на бяг през големия сняг.
Тогава Хитлер се качи на високата кула
и като видя на Кремъл звездата
въздъхна и рече:
Тя моята се свърши вече.
А Филов, Божилов и цар Борис Трети
много ще чакат да паднат на коча мъдетe.
Заб. Мелодията на песента наподобява църковно пеене.
Инф.: Богдан Василев Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, 7 кл.
Юли 1997 г., Н. Н.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.03.2005
Табачка. Теренни материали и проучвания. Съст.: Николай Ненов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Табачка. Теренни материали и проучвания. Съст.: Николай Ненов. Русе, 2004.
|