|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
8.36. ЗМИЯ ИСКА ДА ПЛЮЕ
В УСТАТА НА ПЕТЪР ДА ЗАБОГАТЕЕ
Табачка
Рано ми Петър подранил.
Рано ми, рано в понеделник
нова си кола обърнал.
В гора зелена ще иде
за дърво, за дафиново.
Както си дърво засече
от дърво змия излезе,
че се в Петър оплете -
ръцете до раменете,
краката до коленете.
Викна ми Петър да плаче:
- Олеле, Боже, горкана.
Не ми ли стига Боже ле,
този моя голям сиромашлък.
Змията на Петра думаше:
- Я мълчи Петре, не плачи,
я си езика извади,
по език да те целуна.
Я си пазвата разгърни,
през пазва да ти премина.
Ти като си отидеш,
У вази ще да завариш,
булчето ти из дюкян да се разхожда.
Туй дърво като го вземеш
пред дюкянче да го посадиш,
който пръв в дюкянче влвзе,
ти ще го попиташ:
- Туй дърво как се нарича?
Ако го познаят,
ти да му го харижеш
булчето с дюкянчето.
Инф.: Петър Далдов, р. 1887 г. в с. Табачка
1976 г., В. Т.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.03.2005
Табачка. Теренни материали и проучвания. Съст.: Николай Ненов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Табачка. Теренни материали и проучвания. Съст.: Николай Ненов. Русе, 2004.
|