8.33. СТОЯН НАПЪЖДА ЛИБЕТО СИ,
ЧЕ ПОГРОЗНЯЛО

Табачка

Стоян Стоенки думаше
Стоенке, булка хубава,
не си ми вече хубава
като първата година, първата, мари, втората.
Как да съм Стоене хубава,
девет съм рожби родила,
на девет гроба плакала.
Стоянке, булка хубава,
аз ще за дърва да ида,
за дърва с дървари.
Тебе те булка оставям,
да не те тука заварям.
Децата ще ми оставиш,
мама ми ще ги отгледа.
Като Стоян заминал,
викнала и заплакала.
Свекървата й думала.
Стоянке, булка Стоянке
я се хубаво облечи,
като мома за продаване,
като булка за венчаване.
Запреди бяла къделя
на кърстопътя застани,
Стоян там ще да мине,
и назад ще те повърне.
Стоянка се бързо премени
и на кръстопътя излези.
Стоян с дървари вървеше,
най-напраде вървеше
и с медна свирка свиреше.
Свирката свири говори:
Блазе му , Боже, на тоз мъж,
дет има булка хубава,
беличка премененичка,
какво е хубау запрела.
Като Стоян наближил -
какво да види млад Стоян -
негова булка Стояянка.
Стоян Стоенки думаше
Къде си мари тръгнала
с тъз бяла къделя?
Стоянка Стоен думаше
Тебе съм любе чакала,
децата да си разделим,
по-голямото да вземеш,
аз ще взема по-малкото.
Стоян Стоенки думаше
Ази съ любе шегувах,
пък ти са истина улови,
я се назад повръщай,
децата да си гледаме.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.03.2005
Табачка. Теренни материали и проучвания. Съст.: Николай Ненов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Табачка. Теренни материали и проучвания. Съст.: Николай Ненов. Русе, 2004.