ГЛАВА 7. ВСЕКИДНЕВИЕ

Табачка

Квасен хляб

Кваса се прави от хмел, а боб, лахут, люти чушки се стриват на прах. Слага се липов цвят, вино и цалевично брашно. Всичко това се замесва, оформят се малки питки, втасва. Оставят се да изсъхнат. Това е квасъ, маята за хляба.

Инф.: Елена Иванова Ненова, р. 1911 г. в с. Табачка, 3 кл.

Юни 1989 г., Н. Н.

Храна

Баница на парчета - правят се двайси и едно топчета от брашно, разтакат се по три парчета, после по две, докато стане едно цяло. Слага се сирене. Рецептата знае от нейната свекърва.

Супа от бакла - без никаква мазнина, баклата стрива се със сол, постоява да пусне черно, без фиде. В супата се слага и люта чушка, омървана в жаравата, лук и домати. Най-често се прави супа от пиле.

На чушките казват мушници - направих мушнички - опечен и опражен пипер, овалян в брашно - това е хърцойска манджа, стара манджа.

Инф.: Иванка Савова Кънева, р. 1932 г. в с. Табачка, 7 кл., род преселници от Тревненско

Юни 1997 г., Е. Т.

Чушка по Чакмашки

Мен баба ми станка през лятото все това ми даваше за закуска - чушка по Чакмашки. Нали на дядо ми Иван така викаха - Чакмака, и на мен викат Иванчо Чакмачето. И като огладнея по някое време, баба Станка ме привикваше и ми даваше да ям сурова чушка, изтърбушена без дръжка и семки, пълна с хляб и сирене.

Инф.: Иван Ненов Иванов, р. 1943 г. в с. Табачка, ср. обр.

Август 1990 г., Н. Н.

Гостите обичат да ядат баница

През зимата хората правят баница, тиквеник. Месо от прасето с картофи, със зеле - това се яде през зимата. Овчето месо се яде през лятото.

Молитва - ядене от овче месо, готви се само на курбан и на сбора. Нарязва се на парчета и се попарва, пражи се лука с чушки, домати, изсипва се месото, малко се пооварява и става редичко да си топиш.

На имен ден гостите обичат да ядат баница със сирене и супа от пиле. На сватбата се прави кръгъл сватбен кравай - кръгъл, да не им се прекъсва щастието. Върху кравая има два обръча от тесто - единия по-голям.

Инф.: Стояна Колева Георгиева, р. 1909 г. в с. Табачка, 4 отд.

Юни 1997 г., Е. Т.

Месо

Моя дядо Тодор беше касапин. Като отидем у тях, там винаги имаше месо, най-вече овце колеше. Той например никога не е клал магаре, щото ако се разчуй и никой после няма да дойди при него - нали ще рекат, че това месо или тая кайма може да е смесена с магарешко. Навремето баба Гена правеше много хубави наденици - избира си тлъсто месо свинско и го смесва с овчо, обаче не го мели с машина, ами с едно сатърче си го сече. Клюца, клюца и като го направи на кубчета подобно и го наръси с чубрица и черен пипер. Само това, то други подправки тогава не е имало. След което вече омеси тая кайма и я остави да престои, та да си поеме месото подправките. И след това я пълнят в черва и я сушат.

Татко пък разправяше, че навремето всеки в Табачка си е правел по един бут. Като заколят прасето и месото се слагало в каче и се осолявало, наденици се правело и там каквото трябва, обаче един от бутовете се оставял да съхне. Първо го държали в сол, а после във варна вода и се окачва на чантията да съхне. И месото се запазвало до лятото, ставало като филе Елена. То сигурно е същото, защото нали и нашите дядовци са дошли от Балкана и са го правили по същия начин както и там. Гледаха така да отрежат бута, че да не се подава кокал, защото там може да го наплюе мухата.

Има и една друга стара рецепта за месо. Нея Илко я прави - става като шунка. Трябва обаче един свински джолан с кожата, може и с кокал. Джоланът се сварява в зелева чорба с малко бахар и дафинов лист. И топъл е вкусен, но като се охлади се наръсва с червен пипер, може и малко черен. Като е студен се реже на тънко и е само за мезе.

Инф.: Стефанка Б. Иванова, р. 1945 г. в с. Табачка, ср. обр.

Септември 2003 г., Н. Н.

Стада

Едно време в Табачка имаше много животни - седем-осем билюка. И всяка чарда с по сто животни - млади, неработни добитъци, телета, юници. Отделно стадо с коне. На Егерека забиваха пръчки със стиска сено на тях - те бележат, че да не пускат животни да пасат. Оттам косят трева за биковете в село.

Инф.: Богдан В. Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, осн. обр.

Юли 1997 г., Н.Н.

Мерки и теглилки

Навремето в село се използваха по-различни начини за измерване на разни неща. Имаше други мерки. Например - за дължина. Платовете се мерят с лакът. Има мярка - Колач - разперените ръце на човека. Освен Педя - от палеца до кутрето, има и Румица - от показалеца до кутрето.

Пътищата за малки разстояния се мерят в крачки, в километри за големи.

За височина се мери в човешки бой, но и в метри.

За време - през деня на се гледат стъпки по сянката на човек - една стъпка - обяд, две стъпки - пладни и т.н.

За дълбочина ако речеш да копайш дупка някаква - човешки бой, или пък за дълбокото на реката - пак в човешки бой.

Имаше нарочни мерки за вместимост - ока, килограм. Жито и брашно се мерят с шиник, който бере осемнайси кила, викат му и една крина. А дванайси шиника правят едно Дунавско кило. Тежините пък се мереха с паланца.

Течностите си бяха в литри, а по-малките, за шишенце - в драмове. Мляко се мери с държавни мерки, както и бозата, а водата - в брой менци. Виното се мери в бъчви.

Инф.: Тихол Иванов Ненов, р. 1925 г. в с. Табачка, 7 кл.

Август 1990 г., Н. Н.

Работа

За пренос на товари се използваха само магарета, за впрягане - волове, коне, биволи, магарета, за яздене - коне.

Като отидем да работим на жътва и там оставаме да спим, само някой ходи през деня да сготви и донася да ядем. Ама нямаше страх, нямаше самодиви, спиш си спокойно.

Инф.: Неда Стоянова Недева, р. 1921 г. в с. Табачка

Юли 1997 г., Н. Н.

Работата според времето

Навремето дядо ми Симеон Венков Симеонов много познаваше времето. Значи, като вземе да се смрачава и застане и почва да гледа - ако има червени облаци например, значи ще има вятър другия ден. И това е много важно, защото той си мисли през това време какво трябва дасе прави през деня, какво ще работи семейството, за да няма загуба. Понеже Табачка е ниско край Лома, всяка нива е поне на пет-шест километра, а колата като върви с воловете - това е поне два часа. Представяш ли си да тръгне с колата и да върви два часа и повече, и да го завали дъжд по пътя. То значи голяма кал и никаква работа. Затова той още от вечерта мислеше какво да прави другия ден, та да знае с конете ли да тръгне, с воловете ли. И освен това ставаше рано към пет, оглежда пак небето, звездите накъде сочат и тогава ваче окончателно решава какво ще се прави него ден.

Инф.: Симеон Василев Симеонов, р. 1948 г. в с. Табачка, ср. обр.

Юни 2003 г., Н. Н.

Стопански дейности

Вино се правеше от винени сортове и афуз - десертно. Имаше и добруджанка или липа от преди Девети септември, а захар никой не е слагал, тогава ширата винаги си беше 24 градуса захарност. Гроздето се слага в постав, качен на каруца. Там се мачка и през грездей, канелка, ширата се източва в чабур - дървен съд, с дълги уши за дръжки. От него гребат с бакър и преливат в бъчвата с фуния - дървена, като ведро, ама без дръжка и с тясно отдолу.

Ракия се вари от джибри, от сливи- джанки, кайсии и праскови, който има, захар не се е слагало.

Вода за поливане вземахме от реката - на бахчата си изкопаваме кладенец, ама не му се слага камък, брегът около него не се укрепва, самодве дъски дълги се слагат, за да стъпват по тях и да гребат вода с бакър.

От село стока се изнася главно в Две могили, там всяка събота има пазар, а панаир се прави през май и стои три-четри дена. Главно животни се караха натам. Джамбази в село бяха Кольо Колев и Кольо Пенчев.

Зърнени храни, цвекло, слънчоглед се караше на гара Иваново при братя Мицови и Димитър Добрев - търговци.

Инф.: Тихол Иванов Ненов, р. 1925 г. в с. Табачка, 7 кл.

Юли 1990 г., Н. Н.

Маджунджийница

Най-напред у дядо Гъдю имаше мажунджийница, преса за мажун, ръчна и тава за варене, после и други - Цаню Мекицата. Там варяхме цвеклен маджун само, метли не сме варели. И сега вуйчо ти Стояян отишъл, и пипа пресата нещо, и той - Недей бе, момче, шъ я повредиш, пък само Милап ги прай. Милхаупт, де, старата фабрика в Русе, дето стана завод "Георги Димитров", иска да кажи.

Дядо Гъдю пръв имаше маджунджийница на село, след него вече и други отвориха, по-големи, с коне въртяха пресата. Но при едного, не помня, не ходеха много, щото при него коня въртеше наляво, а при другите надясно. Това не било редно, не било на хубаво и хората избягваха да ходят при него. Носят си тръста обелена, бутат я там между три валяка и чорбата се оцежда в корита, след туй на огъня я сгъстяват, като я бъркат да не загори. Като се сгъсти и става маджун.

Инф.: Богдан В. Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, осн. обр.

2000 г., Н. Н.

Вино

Навремето правехме леко вино, джиброво не се правеше и не сме слагали никога захар, гроздето толкова сладко ставаше, че пчелите неможеха да отлетят. Имахме на село една бъчва, дядо ти Васил като беше на кораба до Видин и донесе една бъчва оттам, той после донесе на цялото село оттам бъчви - у дома имаше петстотин и читирси литра бъчва и петстотин и десет литра бъчва. В едната, от червен дъб, виното - само да го продаваш. Налейми от два декара лозе - две бъчви пълни, колкото да прекипи отгоре място оставями и един батлак двеста литра, и той пълен, а с останалото грозде баба ти Неда прави мармалади. И нищо, че сме налели хиляда и двеста литра вино - изпили сме го. За Заговезни и Виликден да остане, останалото сме го изпили. Ама дядо ти Васил като си дойде съботен ден на село и са съберат даскала и кмета - и като направят една софра, всяка седмица. А ние с моя брат въдихме зайци - седемдесе-осемдесе заяка сме имали. И по два-три заека като опече баба ти Неда - става чудо. И един грамофон навиваха и танцуваха, минаваше бързо. Минава времето, върви си по реда.

Инф.: Богдан В. Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, осн. обр.

Богоявление 2001 г., Н. Н.

Табела

През 1936 година Стойчо Тодоров от Кържилския жинс отвори на село магазин - месопродавница и тури табела отвън - фирма. На нея написал - "МЕСОПР на Стой Тодор", сиреч "Месопродавница на Стойчо Тодоров", ама не му стигнало мястото на табелата, та го съкращавал както му дойде.

Инф.: Богдан Василев Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, 7 кл.

1 март 1998, Сирни Заговезни, Н. Н.

Лед

Навремето като замръзне Дунава секат лед, събират го и го слагат в дълбоки ями. Един ред слама ръженица, един ред лед, пак слама, пак лед - докато се напълни. После цяло лято имат лед. На село лед сечаха и от Лома. По Великден и на сбора в Табачка продават охладени напитки - вино, лимонада. Ама в Русе имаше ледени фабрики и преди Халите.

Едно време нямаше така хладилници, дори и по заведенията нямаше. Купуваха си от Халите - там в мазата има инсталация за лед и продаваха на килограм. Вземаха цели блокове и редяха по рафтове. Правеха тогава такива хладилници - шкафове, редиш лед и върху него нареждаш месото. Когато дойдоха германците влизаха при хладилниците и почваха да душат месото - която пържола им понамирисва, взема я и - нея сложи на скарата! Тъй ги ядат.

Инф.: Богдан В. Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, 7 кл.

1 март 1998, Сирни Заговезни, Н. Н.

Къща

Нашта къща е строена 1908 г. Има тераса - судурма, мазата е с обор и зимник, горе има одая за дрехи. Има и две стаи - къщи и соба. Къщи е с огнище и баджа, а собата с джамал. Това е където спят, на етажа, щото отдолу е зимника и обора. В село хората си строят и пещник - като лятна кухня такова.

Инф.: Иванка Савова Кънева, р. 1932 г., в с. Табачка, 7 кл.

Юни 1997 г., Е. Т.

Кашикане

Навремето всички на трапезата са се кашикали. Да се кашикаме значи всички да ядат с една обща лъжица, като си я подават. Гребни, лапни и подаде. Идва от турски - кашик - лъжица. И сега на пехотинците им викат кашици, защото навремето всеки войник слагаше лъжицата в гетите на обувката си и така си ходи.

Навремето девет братя овчари седнали да ядат попара и се кашикали. В един момент вълк нападнал стадото, видели го те, но никой от тях не успял да изсвири на кучетата, защото им били пълни устата. С такава скорост ядели, хем с една лъжица.

Инф.: Богдан Василев Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, осн. обр.

2000 г., Н. Н.

Въздушна тревога

Когато през 1942-44 -та година нашите мъже бяха на фронта, англо-американците като минаваха със самолети и нашите, жените и децата, ходеха да се крият в пещерте. Ходеха в Църквата и в другите пещери, ама хванаха ги бълхи и спряха да ходят.

Инф.: Неда Стоянова Недева, р. 1921 г. в с. Табачка, 3 кл.

Юли 1997 г., Н. Н.

На автостоп през Беломорието

Уволниха ме през 1943-та година от Гюмюрджина защото си бях порязал безименния пръст на дясната ръка на две места и стоеше все свит. Сега, с годините се поизправи. Стоя отпред на пътя и минава един камион. Спирам го и питам шофьора дали ще ме вземе. Пък той вика - Катастрофирахме ей там нагоре с другия камион, пък ще трябва да стигнем до Ксанти. Ти можеш ли да караш? и понеже бях карал трактор, оня ме взе. Дърпахме камиона до Ксанти. На едно място бая се доближаваше пътя до Бяло море, ама не се виждаше цялото. Оставихме камиона в хранителната рота. Шофьора обръща и подкара към Родопите. Откъде си, пита ме. Ами от Русе. А, така ли? Че и аз съм от Русе. Знайш ли какво, аз сега отивам в Момчиловград, оставям те там и ти веднага хващаш влака за Русе и си готов.

Отидохме там, хванах влака и пристигнах в Стара Загора. До моя за Русе имаше повече от половин ден, тъкмо да разгледа човек града. Ама какво да разглеждаш, то валеше постоянно, хем едно такова ситно, просмуква те целия, че прекарах сичкото време в чакалнята. Бяха ми дали половин хляб и парче мармалад, това е. Хеле, дойде влака за Русе, натоварихме се и се прибрах.

Инф.: Богдан В. Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, осн. обр.

Юли 1997 г., Н. Н.

Изкуствени зъби

Прадядо ми Нено Керовски (1877-1952) водил жена Яна, тя умря към 1963-64 г. Единият му син Иван (1897-1963), дядо ми, около 10-12 годишен ходил чирак в Лясковец. Навръщане във влака пътувал с двама души, които си пеели "Как обичам да си хапвам топъл хляб и сиренце". И в един момент този до него се задавил. Другият казал на дядо ми да го тупне по гърба, че да му мине. Тупнал го и на пода паднало изкуствено чене. Но дядо не бил виждал, а и не знаел, че има такива работи и много се уплашил. Другият казал: - Бре, какво направи ти?! Изби му зъбите, бе. Сега ще плащаш. За малко не се разплакал, ония се посмели и му казали истината.

Инф.: Иван Н. Иванов, р. 1943 г. в с. Табачка, ср. обр.

Август 1990 г., Н. Н.

На лекар

Дошла баба Гена в града и понеже тъй и тъй дошла тука, рекла да отиде на преглед при лекар, кога да идва друг път. Прегледал я доктора и казал: - Бабо, аз по-здрав човек от теб не съм виждал.

- Я го гледай ти! - възмутила се бабата, - та аз съм в агония...

Инф.: Богдан Василев Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, 7 кл.

Април 1997 г., Н. Н.

Севастопол

Пена Цуцата рекла да се похвали, че единия син й донесъл голяма риба, толстолоб и рекла: - Пък вчера наште донесоха един голям севастопол, с много люспи.

Инф.: Богдан В. Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, осн. обр.

Януари 1998 г., Н. Н.

От кое село са най-големите разбойници

Обрали веднъж един склад и се чудят хората - кой може да бъде? Дошъл един и питал - А бе, пазачът от къде е? А те му рекли - От Щръклево. Е, ами какво се чудите, рекъл онзи, та те щръклювчани всичките са хайдути, той ще е с обирджиите ортак.

Най-големите разбойници сега са в Мартен. Ако отиваш към селото с мотоцикъл и подадеш сигнал с вдигната лява ръка, че ще завиваш, докато завиеш и ти вземат часовника.

Пиргозлии са още по-големи хайдути - ако караш по-бавно по завоите из селото с кола и ти изчева резервната гума.

Пътуват хора в един автобус и по едно време някой виква - Обраха ме, чантата ми я няма. И гледат - няма я. Става един и пита - Кой тука е от Пиргово? Аз, рекъл някой. Я да върнеш чантата на човека! - казал първия. - Коя? - попитал пиргозлията.

Инф.: Иван Ненов Иванов, р. 1943 г. в с. Табачка, ср. обр.

Май 1999 г., Н. Н.

Любовници

Едно време чичо Станчо ще става поп и се отказа от майка си, щото била голяма любовчийка. На дядо ти Васил майка му - баба Гена, тя отровила дядо Богдан и бяга с любовника си, бягат в Румъния. Комисия обаче изравя трупа - тровен! Докторите познали - отровен човек не може бърже да изгние. Те там лежаха в Румъния в затвора, ходи къде ходи, пак дядо ти Васил я изгледа и при него умря.

Инф.: Пена Богданова Новакова, р. 1918 г. в с. Табачка, 4 отд.

Юли 1997 г., Н. Н.

Ергени

Навремето в село идваха и ергени от други села. Веднъж бяха дошли пепеленски ергени с каруца и отидох, та им развих самунчетата от каруцата. И те няма как да тръгнат да се приберат, щот шъ им паднат колелетата, че черпиха в кръчмата като откуп. Обаче ма научиха по-големите ергени и на другия ден ма набиха, щото не сме оставили и за тях от черпенето.

Инф.: Тихол Иванов Ненов, р. 1925 г. в с. Табачка, 7 кл.

Юли 1990 г., Н. Н.

Седянка

Есенно време се правят седянки, предянки, преди това белянки, чуканки. Върна се от нива, събуя цървулите, отупвам ги и айде на хорото. На седянките като се съберат момците и момите се бъзикат, гасят ламбите, олелия. Седенки само есента се правят, че има къщна работа, дари правят момите, царевица белят..

На хорото идват и дядо Деньо цигуларя, брат му Митьо и той, Къньо и Пенчо. Той пък свиреше на всичко - копанка, ибришовка, свирка, гайда. И не само свирач, ами свирач! Както свирят сега. Като надуй свирката по икиндия и хората викат - Айде, Пенчо събра хорото, много весел народ беше. Ходим по околните села, по сборове, по хора.

Инф.: Димитър Стоянов Недев (Чочо), р. 1919 г. в с. Табачка, 3 кл.

Юли 1997 г., Н. Н.

Свирачи и хоро

По мое време свирачи дето свиреха на хорото, на сбора и на веселби бяха Васил Цигуларя - той свиреше на ибришовка, Деньо Къньов също. Дядо Герги Беньов и дядо Бени Цигуто свиреха на гъдулка, а Къньо Деньов и брат му Пенчо - на гайда. Васил Радьов ходеше със свирка, а Ристо Тодоров - с устна хармоничка. Нено Димитров свири на армоника - като акордьонче такова, ама не е. Иван Киров свирел с акордьон на хорото, ама аз не съм го виждала.

Ради Тъпънджерина идеше от Червен и свиреше на сбора и на Първа пост. Като започнат Великите пости, в понеделника след Тодоровден се събираме табачани, идат и червенчани и на Кировта чука правим хора. Тогава ядем ряпа, щот са пости. Тия хора съм заварила да свирят от 1939-а до 1941-а година.

Хорото ставаше на мегдана или на Курцала - пред новото училище срещу гробищата. На сбора там се прави хорото, а вечеринката на сбора - в Старото училище до църквата. Хорото на сбора и на Великден се правеше и до Ешекдере, стопанството дето е. През зимата се играе на мегдана пред общината.

Като бях мома по едно време се появи нов танц - "хорсей" и песен към танца: Хорсей, хорсей, който знае/ хорсей, хорсей, който пее,/ иска вечно да живее". И пееш, и играеш хорце.

Инф.: Мария Тодорова Богданова, р. 1925 г. в с. Табачка, осн. обр.

Декември 1995 г., Н. Н.

Панаирджийски певци и мечкари

Имаше такива - с физхармоники, на Две могили за сбора май месец идваха, свири и продава книжки такива, песнопойки. Певачки пееха и играеха, кючеци, цяла седмица.

Есен идват мечкари - дадеш му сирене, хляб, брашно. Свирят на гъдулка и мечките играят. "Покажи как лягат бабите кат са напият на Бабинден", - викат й и тя са търкаля. Пеят разни песни, за фронта. Някои лягат да го тъпче мечката - Стоян Миновски, помня, болял го кръста.

Н.Н. Мечкарите влизат ли в къщите?

Ако мечката подуши и влиза в къщата, и намира магия, лошо нещо. Иначе не влиза. Някои си вземат косъм от мечка - пушат децата против страх.

Идваха и с маймунки - шебеци. Много интересни, такива малки, като човеци, ама маймуни.

Инф.: Димитър Стоянов Недев, р. 1919 г. в с. Табачка, 3 кл.

Юли 1997 г., Н. Н.

Слугиня в града

Ено времи кат са замомееха момите и от Табачка отиваха в града за слугини. Аз у фабриканта Аврам Вентура бях шес години, там съ ужених - в Русе дойдох двайсчитвърта година. На магазина като отидох, Вентура беше там. Те пеят коледарите, а той им дава пари. Те носят бъклицата с вино и по един пешкир тука (сочи ръката си), а Вентура им дава кърпички - едни хубави кърпички, мъжки. Една чанта носят - какото им дадат, подаръци и брашно им дават и те ходят после си правят баници. Месенце им даваха, ама хубау месенце. Заклали хората праси - сухо, само мезе да ядеш.

Н.Н. У Вентура маскираха ли се?

А, не мож позна човека! Много идваха, много хубави бяха...

Н.Н. Всеки ли може да влезе у Вентура маскиран?

Да, защо да не може, то не е забранено, не е с покани. Който обича - да заповяда. Играят, танцуват, черпят ги с бонбони. Аз не съм ходила навсякъде, щот не бях свободна, децата бяха малки тогава. Госпожата хич не мож каза, че има дите... Ние се грижехме двете - Ганка и Тотка. Нейната майка - ти познаваш ли я? Велика! Лудата! Ганка е на Велика Лудата дъщерята.

Н.Н. Тя от какво полудя?

Много я биеши мъжъ й Петър. Той после си зема друга и Велика я използваха, вода носи, дърва сичье. Ама и той не видя хубау. Напоследък и той подлудя. Тя ходеши из махлъта, викаши с пощажията, много добра жина тъз Велика беши.

Аз на село не съм се прибирала много, щото деца гледах. По празниците и в града съм стояла, и на село съм стояла, имахме отпуски. Ходила съм да помагам. Аз като вземах шестотин лева съм поддържала семейството на село.

Инф.: Тота Цвяткова, р. 1910 г. в с. Табачка, 3 отд.

Март 1998 г., Н. Н.

След училище - слугиня в града. Празници

Помня слугиня ходих у Юрдан Сапунджиев - лятото работим, зимата си ходим, някои остават, плащат им хората. Той изпроождаше хората в Америка, навсякъде. Седми клас като свърших, едно време не беше ценно туй, не се учеше много, и аз - където момите, там и аз, та ходих слугиня. Раниха ме, плащат, Димитровден като доди и се връщами на село. И почват празниците. Празниците тогаз беше нещо, сега за нищо ги нямат. Ората безгрижно живяха, зимата си почиваха.

Срещу Коледа ергените ходят да пеят - додат, пеят, ще ги дарим, те си събират, отделят за църквата и за тях си.

На Васильовден се правеше баница с късмети, пара ще сложат вътре, който я намери - с пари ще си играй. Него ден се ладваме момите - пеем Бръкни моме, извади пръстен, пеят момите, цигулки свирят.

На Силивистър се събират младежи да ринат на добитъка, ходят на гости, уж ринат, черпят ги.

На Бабинден се събират жените и ходят у бабата, носят й рокля, платенце. Тя ни гощава, черпим се.

На Зарезан се събират мъжете и ходят на лозята, избират си цар. Те и моя Митьо го правиха цар, качиха конете, всеки си носи пиене, ядене, почерпват се, врякане, пиене...

На Сирни заговезни, Алвите заговезни им викаме, се събират всички, ходят по роднини и кръстници да се прощават. После почват постите, ама постят старите, който вярва, сега не е тъй. Него ден се маскират, праят си джумбиш - един мъж облякъл роклята на жена си, играят, пеят, свирят, ходят по къщите. Де ша го познайш кой е, ма то люцък човек няма да доди, свой ще е.

Инф.: Неда Стоянова Недева, р. 1921 г. в с. Табачка, 3 кл.

Юли 1997 г., Н. Н.

Фланела от Дан Колов

През 1938 г. бях келнер в един локал в Русе - точно срещу сладкарница Куба. Ама локал да видиш - само суджуци, пастърма и кебапчета се продаваше, друго не. Идваха избрани клиенти, веднъж дойде да яде Дан Колов. Поръча сто кебапчета и ги изяде. Като доближих по някое време масата му, той погледна под нея. Погледнах и аз, и видях една стотачка - с класове, имаше така, отстрани. Вдигнах я и я оставих на масата, а той вика - тя е за теб. Взех я и после си купих от един амбулантен търговец една фанела с копчета и якичка. И като се прибрах на село - то най-простото момче и то с такава. Съблякох я и не я облякох повече. Аз от баш ергените - с фанела като тоя! Пасох добитъка после с нея.

Инф.: Богдан В. Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, осн. обр.

Декември 1999 г., Н. Н.

Сборджия

Ей, да знаш, Нико, дядо ти Нено много обичаше да ходи на сборове, голям сборжия беше, обаче все нямаше късмет. Тръгва веднъж да отиде на гости на Стефан Мускура, стига там с баба ти Деша - А! Те перат. Баш на сбора! Имат работа хората, значи. Фанала се баба ти Деша и тя да пере, да помага, белким операт по-бързо, пък дядо ти седнал да чака да слагат трапеза. Мускура пък отишъл да пазарува, да купи кайма - зер гости са му дошли. Къде надвечер се върнал с пазарската чанта, мандахерцал я ей тъй, тя празна и рекъл: Няма-а, магазина затворен, днеска сбор. Пък тъкмо и опрали, и те кво да праят, тръгнали си.

Друг един път са дигат и отиват на Ряхово - сбор, ама то домакина отишъл за дърва. Стопанката му рекла да ги посрещне, ама няма кой да заколи кокошката. Заклал я дядо ти и докато я оскубят, топлят вода там, станaло пладне, турили я да ври. Чакали, чакали, станало време за автобуса, дъртата кокошка не увира главата й, пак са дигнали и отишли другаде. Там го питали - Ше пийш ли ракия? Пък дядо ти, той обичаше повече вино, рекъл "Не". То хубау, ама тия пък да нямат вино и той рече после - "Е тъй си останах маамуда!".

Една година отишъл в Мартен на сбор, посрещнали ги, сложили ракия, трушия и току рекли - Ей сега ще донесем каймата. А!, рекъл си дядо ти Нено, я да си оставя място, то кюфтета ще е това и не налитал там на хляб, ориз, дробине, каквото сложили. Пак казали за "каймата", после донесли прясно зеле със стърган морков и ряпа, обаче кюфтетата не идат. Престрашил се да попита какво става с каймата, пък те "кайма" викали на зелето с моркови и ряпа.

Ей тъй пак, веднъж отишли на гости на тъста си, у баба ти Деша, у Гагаля. Ама нещо не бил доволен от посрещането, пък те стари хора, какво да им шетат, че като си тръгнали, дядо ти казал на Деша - А бе, тъй ли се посрещат деца?

Инф.: Богдан Василев Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, 7 кл.

02.02.1998 г., Н. Н.

Как гласувах за република

Преди Девети държахме гараж в София, тогава така се викаше на автосервизите, до Партията. Сега се пада някъде между гарата и хотел Европа. Та, като дойдоха изборите за република, отидохме там при един познат и той ни каза как да гласуваме. По това време не бяха отпечатали още паспорти, някои имаха, но повечето бяха с лични карти. И, казва оня, ще отидеш в един пункт и ще гласуваш с лична карта. После ще отидеш на друго място и ще кажеш, че си загубил личната си карта. Като ти поискат нещо за да те идентифицират ще покажеш някое тефтерче или нещо, дето ти има написано името.

Аз имах тогава едно тефтерче, в което всеки ден записвах какво е било времето. Тогава на първата страница написах името си и след като гласувах с личната карта, отидох на друго място. Добър ден - добър ден. Искам да гласувам, казвам им, а те - дай си личната карта. Загубих я преди време, викам, а паспортът още не е готов. Е, добре де, имаш ли някакъв друг документ. А бе, имам тука едно тефтерче, там ми пише името. Показах го и ме пуснаха да гласувам. Така гласувах четири пъти за републиката. Тогава тъй беше, по-модерно беше - за републиката, пък и така казваха, че трябва да бъде.

Инф.: Богдан В. Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, осн. обр.

Април 1999 г., Н. Н.

Краят на историята

Б.Б. - Аз навремето не вярвах, че нещо ще се промени, обаче баба ти, Нико, все ми казваше - не се фърляй много-много, тоя комунизъм няма да е вечен. Пък аз й казвах - Ти пък откъде знаеш? Не е тъй то.

М.Б. - Аз много четях историята, затова. Книги много съм чела и зная - първо е имало феодализъм, после капитализъм - как тъй ще се спре всичко на комунизма? И ето - пак дойде капитализъм. Ама тя баба ти Гена, мойта майка, тя викаше тъй - тя много четеше библията и я тълкуваше. И аз съм я чела, ама не я помня като нея. Там пише как ще дойде комунизма, после пак капитализма и после комунизма ще настъпи навсякъде на земята. И пише, че ще дойде време да пръснат евреите по света, после да ги съберат. И ето нали сега ги събраха ви Израел. Ще дойде време пак да ги пръснат.

Инф.: Мария Тодорова Богданова, р. 1925 г. в с. Табачка, 7 кл., Богдан В. Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, осн. обр.

Богоявление 2001 г., Н. Н.

Дядо Симеон учителя

Моя дядо е Симеон Пенков, учителя. Той учеше децата в Табачка, Червен и Пепелнъ. На мен от бащина страна прабаба ми, ми е сродник Яворов. Дядо Симеон едно време като се прибирал през зимата от Пепелнъ - влиза и мустаците му замръзнали, а децата му викат - У-ли-ий, той кат бурсук, смеели съ. Пък той - А кат взема пръчката... Шъ видити вий идин бурсук! Ама не ги е биел.

Инф.: Неда Стоянова Недева, р. 1921 г. в с. Табачка

Юли 1997 г., Н. Н.

Голям улов - голямо ядене

Срещнали се двама ловци, заприказвали се кой какво ударил: Аз един път, - рекъл първия, стрелях и като поглеждам - едно врабче се заковало за дървото от една сачма.

Туй нищо не е, - казал втория, - аз веднъж вдигам падпъдък, гърмя - пада яребица. Слагам заека в торбата, обаче така, че да се вижда само главата на лисицата. Вечерта като се върнах, подгоних пуяка, заклах петела, наготвих кокошката, че като се напраскахме с жената със зрял боб, че ми се умириса душата на чеснов лук.

Инф.: Богдан Василев Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, осн. обр.

Юли 1997 г., Н. Н.

Лов на юрдеци

Срещнали се двама ловци - българин и турчин. Българинът питал - Какво убил?

Турчина отговорил - Траката тюфек, вряката юрдек. Он сикиш съчма, он докуз юрдек. Незаман гитти иренде - перушина чок, юрдек йок. Което значело - Като изтрака пушката юрдеците изврякаха. С 80 съчми - 90 юрдека. Когато отидох на мястото - перушина много, юрдеци никак.

Инф.: Богдан Василев Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, осн. обр.

Юли 1997 г., Н. Н.

Дядо Гъдьо лови заек

Дядо Гъдю, дето водеше ловната дружинка в село, скоро не беше удрял заек. Ходил, връща се и казва - Кат му пуснах едно, фърли дреп и бир дан не видях го повече.

Дядо Гъдьо веднъж разправя - Насях зеле. Бяха ни напитили зелето едни зайци, гърмя, ядем, няма отърване. И какво да направя - взех, че наръсих зелето отгоре с червен пипер. Отивам пак - по следите гледам един заяк идвал, ял и прихал, ял и прихал и по него, по него - намирам го горе въз баирчинката. Той като прихал и си удрял главата у камъните и аз го намирам - мре.

Инф.: Богдан В. Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, ср. обр.

Юли 1997 г., Н. Н.

Дядо Гъдьо - ловец

Навремето студенти нарисували картина на един дувар в Табачка - мама зайка лежи, а малкото зайче се надигнало и вижда на съседния баир един ловджия. Мамо, ловджия! Не бой са, ма, - рекла зайката, то - дядо ти Гъдьо.

Дядо Гъдьо тогава водел ловната дружинка, обаче като стрелял си дърпал главата на страни, щото да не си опръскал очите с барут. И толкоз и умервал.

Инф.: Богдан Василев Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, 7 кл.

Април 1997 г., Н. Н.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.03.2005
Табачка. Теренни материали и проучвания. Съст.: Николай Ненов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Табачка. Теренни материали и проучвания. Съст.: Николай Ненов. Русе, 2004.