ГЛАВА 6. ФОЛКЛОРНИ РАЗКАЗИ

Табачка

Некъпаните

Богдан: - Знайш ли, Нико, защо така са хората по земята - едни бедни, други богати...

Н. Н. - Кажи, де.

Б.: Едно време дядо Господ ходел по земята и рекъл - Я да видим как живеят хората. Влязъл в една къща, вътре живеела бедна жена с децата си. Какво правиш булка, - рекъл. Къпя децата. Ми, аз съм дядо Господ, я дай да благословим децата. Много добре. Строила ги тя в редица и той почнал - Ти ще станеш министър, ти - доктор, ти - кмет и т.н. Е, айде булка, довиждане. Чакай, - рекла, - ми аз имам и други деца. Нея я досрамяло, че половината не се къпани и не ги показала. - Ми дай ги и тях. Строила ги пак и Господ рекъл - Ти ще станеш министър, ти ще работиш да го раниш, ти кмет, ти да го раниш... Така има къпани и некъпани.

Инф.: Богдан Василев Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, осн. обр.

Юли 1997 г., Н. Н.

Мидхад паша откраднал булката на поп Мартин

Поп Мартин е от тука, от Русенско. Живял е при Мидхад паша. Водел много добра жена, много красива. Поканил го Мидхад паша на гости, ама да доведе и жена си. Хапват, пийват, изпровождат го. Жената оставят вътре. Искал си я попа, обаче му хвърлят един бой и го изхвърлят. И хваща вече айдутлука, тоз поп Мартин, ходел по Черни Лом, имало път. И ги завардва. Той пашата ходел със свита, с коне, пращал жълтици, обаче попа ги преварил, избива ги всичките. Оставил само едно кадънче със злато и го заравя - там сега му викат Кадънски гроб, ама не се знае къде е. После поп Мартин завардва файтона на Мидхад паша, взима го и обира хазната. И по местата от Божичен насам, търсят златото по ей такива големи кетапи, на тях бележено - къде е златото.

В Пепеленската чука търсиха, обаче дали намериха... Дупката на пещерата там е била запушена с плоча, отварят я и право надолу - два-три метра, после пълзиш и от Чуката право надолу излизаш на Лома.

Инф.: Димитър Стоянов Недев, р. 1919 г. в с. Табачка, 3 кл.

Юли 1997 г., Н. Н.

Пещерата Орлова Чука - Попмартинова църква

Преди години едно козарче заспало към Пепеленско и сънувало, че отдолу дето е, има злато. Махат камъка и вътре - голяма пещера, цяло село мож да погълне. Там имаше вода, миехми си очите.

Това е било поп Мартиновата дупка. Църквата на попа. Там имало икона вътре, на нея - сам поп Мартин изрисуван. Има улици вътре, тя сега е преправена пещерата. По земята жито разпиляно са намирали, значи хора от турците са се криели там.

Инф.: Димитър Стоянов Недев, р. 1919 г. в с. Табачка, 3 кл.

Юли 1997 г., Н. Н.

Как Димитър Басарбовски станал светец

Димитър Басарбовски бил прост селянин от Басарбово. Като си ходел по полето да пасе добитъка обаче, настъпил едно гняздо с пъдпъдъци и ги смазал. Събул си крака и цял живот ходил с бос крак. Тъй станал светец.

Инф.: Мария Тодорова Богданова, р. 1925 г. в с. Табачка, 7 кл.

Август 1989 г., Н. Н.

Свети Димитър се удавил

Свети Димитър пасял две кравички и както си вървял настъпил паднало птиченце. Наказал тогава крака си да ходи бос една година. Удавил се в Лома и с неговите кравички го изтеглили. Видяло се по звездата - дето е било в реката. Извадили го, балсамирали го, то тъй се правело тогаз, и го взели. Сега е в Румъния. Някои ходели, хапвали от ръчичката му - уж за лек, пък колкой вярно...

Инф.: Неда Стоянова Недева, р. 1921 г. в с. Табачка, 3 кл.

Юли 1997 г., Н. Н.

Света Маринка прогледнала на аязмото

Един турчин имал едно кьораво момиченце. отива на нивата си и го оставя да си играй. То цапало там в локвите, умило си очите и прогледнало. Баба, баба, викнало, аз та виждам. Как ма, кьор мусун... и харизал мястото на църквата да прай курбани за здраве. Там винаги има лечебна вода, ама за сякогашc ли помага не знам. То момиченце било Маринка, затуй сега манастира е на Света Маринка.

Инф.: Неда Стоянова Недева, р. 1921 г. в с. Табачка, 3 кл.

Юли 1997 г., Н. Н.

Света Марина била сляпа

Света Марина била сляпа, пасла си добитъка, заспала и сънувала къде ще й се яви извор. Отишла, умила си очите и прогледнала. Оттогава се почита онуй място при Каран Върбовка.

Инф.: Елена Иванова Ненова, р. 1911 г. в с. Табачка, 3 кл.

Август 1990 г., Ц. Н.

Свети Иван бос - и аз бос

Б. Б. Чудя се на акъла на тия хора. Хем има учени разни, големи хора - влизат в църкви и кат вземат, че се молят и вярват, че има Господ Бог. Е, има нещо, природа ли е, какво е, ама... Аз още като ни водеха от училище в църквата и ни показваха там си виках - а, то тия икони ще ги е рисувал някой художник, какъв бог тука. Я гледай Свети Тодор, Свети Иван бос... Ти знайш ли, Нико, дето един циганин го завели в църква да се кръщава?

Н. Н. - Не.

Б. Б. Ами завели един циганин да се кръщава в църквата и той гледал иконите да си избере светия на когото да се кръсти. И гледа Свети Иван и си вика - Свети Иван бос и яс бос. Бе, кръстете ме Иван. Кръстил го попа, отишъл си оня. Добре, ама дошъл Ивановден, посреща гости, после Йоан Златоуст, след него Йоан Кръстител, Първо, Второ и Трето намиране отрязаната глава на свети Йоана, после Йоан Колибар и циганинът казал - "А, бактън!" Демек - стига. Отишъл при попа и рекъл: "Попе, ай да ма прекръстиш Онуфри, че тоя Иван голям масрафлия излезе.

Инф.: Богдан В. Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, осн. обр.

Юли 1997 г., Н. Н.

Многострадална Геновева в манастира Кошута

Мама я е чела Многострадална Геновева, тя много четеше и ни я разказваше като малки. Казваше - Четох и плаках! И вярно! И аз я прочетох - от де ми попадна не зная, - четох и плаках. Там на Геновева искали да й извадят очите, а те, за да я спасят - убили кошута и занесли нейните очи. Манастира Кошута дето е към Кошовско землище - там е била пещерата, в която е живяла Геновева. Аз не съм ходила да я видя, ама я зная.

Инф.: Мария Тодорова Богданова, р. 1925 г. в с. Табачка, осн. обр.

Юли 1997 г., Н. Н.

Църковна жена

Говоря с Йона - тя, дето бий камбаната на село, много църковна такава, и тя разправя, че на аязмото на Света Марина виждали в кладенчето, дето е в църквата - ти нали знаеш, че там има кладенче? Е, че в кладенчето виждали образа на Света Ана, тя им са явявала. Чакай, чакай, не на Ана, на Света Мина. И й викам: - Йоно, мари, ми то кат са надвесиш и нали се появява твоя образ, ти не си се познала.

Баш! - вика тя, - не е тъй то.

Ми как ти я видя, пък другите наоколо не са?

Аз я видях, щот съм вярваща и се бях причестила, затуй.

Йоно, викам й, абе, защо Господ като е толкоз могъщ не подкрепя бедните, а все богатите. Все те са най здрави, ако се разболеят пък, първо те оздравяват, а бедните все са най-зле. Щото, вика тя, - Господ които обича повече тях изпитва и като умрат ги прибира при себе си.

Йоно, ми ти кат си толкоз вярваща и църковна, как не те обикна Господ за толкоз време...

У-у, чума да те прибере, коза да ви избръска присадите... и други таквиз приказки зе да ми дума, че си тръгна.

Инф.: Богдан В. Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, осн. обр.

Юли 1997 г., Н. Н.

Животът на стария човек

Е, това е живота на стария човек, да ти разкажа, как един човек срещнал веднъж старец с тояга и го запитал:

- С далечината как си?

- Близо дойдох.

- С двете как си?

- На три станах.

- Добро видя ли?

- Чужда файда правих.

Той всъщност го питал:

- С далечината как си - С очите как си?

- Остарях и не виждам на далеч.

- С нозете как си?

- С тояга тръгнах.

- Добро видя ли?

- Момичета имах, на чужди ги дадох.

Инф.: Богдан В. Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, осн. обр.

Юли 2000 г., Н. Н.

Разговор

Един дядо и една баба живели сто години и си омръзнали цял живот да си приказват. Решили да си говорят със съкращения:

- Ко пра дя?

- Прав кур за гъс!

- Ко пра ба?

- Уй тап за шиш!

Не знам какво разбра, ама те друго си казвали:

- Ко пра дя - Какво правиш дядо?

- Правя курник за гъски.

- Какво правиш бабо?

- Уйдисвам тапи за шишета.

Инф.: Иван Н. Иванов, р. 1943 г. в с. Табачка, ср. обр.

Август 1998 г., Н. Н.

Чер Арап на портите в Русе

Едно време старите хора казваха, че на портите на Русе стоял един черен арапин, който не пускал хората да влизат. Ще влезеш, казват, ама първо шъ го цуняш отзад, че тогаз. Пък то - после ходим - и няма нищо.

Инф.: Богдан Василев Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, осн. обр.

Юли 1989 г., Н. Н.

Георги Контрата

Една нашанска мома много я искали и тя при кого да иде, при кого, та взела един Иван. Обаче Георги Барбуков от Пиргово излязъл по-окумуш и я прибрал след седмица. Оттогава му викат Контрата, щото й ударил контрата, нали оня бил първи.

Инф.: Иван Ненов Иванов, р. 1943 г. в с. Табачка, ср. обр.

Юли 1995 г., Н. Н.

Брадата на Фидел Кастро

Една жена отишла в галантериен магазин и поискала да си купи кюлоти, ма такива, бежови. Смъквал продавачът най-различни, показвал, тя все не харесвала и рекла: - Виж какво, ако ще е беж, давай! Обаче оня пак нищо не разбира и тя вика: - Е такива искам аз!, - и си дига полите, обаче нямала гащи и продавачът възкликнал: - А, Фиделки! Щот отдолу видял брадата на Фидел Кастро.

Инф.: Богдан Василев Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, осн. обр.

Юли 1997 г., Е. Т.

Физика

Един дядо чул, че студент по физика на твърдото тяло казал - Всичко на студено се свива, а на широко се разширява. След време разправял - Прибрах се вкъщи и седнах на печката да ми се разшири оная работа, а бабата тикнах във фризера. Тя пък взе, че умря.

Инф.: Иван Н. Иванов, р. 1943 г. в с. Табачка, ср. обр., елтехник

Август 1998 г., Н. Н.

От Ряпа до Репчок

Една жена отивала на лозе. Предната вечер обаче яла ряпа, та затова отвреме-навреме попръдвала и казвала - Ряпа! Пак пръдне и каже - Репчок!

По едно време поела по един баир, извърнала се и видяла кума си, че върви след нея. Досрамяло я и го попитала: - Куме, ти откога вървиш след мен? А, - рекъл кумът, - от Ряпа до Репчок!

Инф.: Богдан В. Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, осн. обр.

Юли 1992 г., Н. Н.

Сплеснати

Прекопаваме царевицата с едни хора, аз вървя по края на нашта, една жена по края на комшиите. През десетина метра правя купчинки от пръст, че да се различава парцела като порасне царевицата. Добре, ама тая жена и тя иска да прай купчинки. Е, викам, добре, ама какви ще ги правиш - хубави, да се виждат или кат моминско говно? Пък тя са спря, поизгледама тъй и рече - Че какво й моминското говно? Ами, момата като рече да се изходи, ще прощаваш, викам й, - събере полите и кляка, обаче нали й мома, си натиска гъзъ надолу, сакън да не й се види нещо, подпира у говното и го сплесква. А другите си дигат задниците нагоре и говното им става заострено и има връх. Затуй купчинките от пръст като моминско говно са сплеснати и не се виждат отдалеч.

Тая жена се замисли и след малко каза - Знайш ли, аз имах един чичо, ходи в Америка и се върна. Та той разправяше, че там, какво ядял не зная, но много срал. Клекна, рече, - сера и като ми опре, стана, преместя се и пак сера. Пък откак се върнах в България - клекна, пръдна и толкоз. Та неговите там ще са били сплеснати.

Инф.: Богдан В. Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, осн. обр.

Септември 1996 г., Н. Н.

За желязото в копривата

Навремето по селата ходеха така, учени глави разни, да обясняват на селяните новото в науката, да ги образоват един вид. Дошъл един доктор и почнал да обяснява каква е голяма ползата от копривата, как бъкала от желязо и колко то било полезно за организма. Пък по него време желязото тъй, беше станало дефицит и да речеш нещо ремонт да си направиш по каруцата, я шина нещо по колелото - няма. И стоял и слушал един, стоял и слушал за желязото в копривата, и накрая като рекъл оня има ли въпроси, попитал: - А бе, докторе, колко коприва трябва да изям, че да изсера за един теглич?

Инф.: Богдан Василев Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, осн. обр.

Юли 1997 г., Н. Н.

Футус Дракуле

М.Б. Веднъж, докато още работех в "Арда", една къдъна от село Бъзън щеше да ходи в Румъния. И питаме ний - Ти знайш ли румънски? Не. Е, че как ще вървиш тъй, да се излагаме пред хората! Ами сега какво да правя? Сядай сега тука и повтаряй - колкото зная аз, ще те науча. И тя повтаря - Пизда мъти, футус дракуле. А ний - смя-ях.

И идва началничката, и пита - Какво става, защо се смеете, бе? А кадъната й отговаря - Уча румънски. - Я кажи какво знаеш! И тая - Футус Кристосу мъти ин футаста шимунитаря, пизда мъти, футус дракуле! Уморихме се от смях с нея.

Н.Н. Знаеха ли хората румънски навремето?

Б.Б. Мойта майка - баба Неда, знаеше румънски, защото като слугиня се хванала на работа у един влашки поп в Русе, а татко по Дунава, по корабите работеше и го бяха понаучили.

Инф.: Мария Тодорова Богданова, р. 1925 г. в с. Табачка, осн. обр., Богдан В. Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, осн. обр.

2000 г., Н. Н.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.03.2005
Табачка. Теренни материали и проучвания. Съст.: Николай Ненов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Табачка. Теренни материали и проучвания. Съст.: Николай Ненов. Русе, 2004.