Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ГЛАВА 4. КАЛЕНДАРНИ ПРАЗНИЦИ И ОБИЧАИ

Табачка

Прасе се коли на Коледа

На КОЛЕДА на именници се ходи, прасе се коли на Коледа. Предния ден на Бъдни вечер кадят трапезата, пости е още, пита се прави, ядат и оставят ястача без да го дигат, завиват го с нещо и го оставят до сутринта - Света Богородичка да си хапнела и тя.

Кат са замъчила Божа майка и го родила на Коледа в пещера. Родила го - изгубила го и срещнала тумба момци, дет ходят по къщите - даряват ги месо, грошове. Питала ги - Срещнахте ли моя син? Да го срещнем не го знаем. На глава му ясен месец, на гърди му ясно слънце - туй било Исус Христос.

Срещу ВАСИЛЬОВДЕН, НОВА ГОДИНА, се прави Ладото, ергенин държи менчето с пръстени, пък момите ги наричат и ги изваждат да видят кая за какъв ще се оженела.

След ВAСИЛЬОВДЕН се събират мъжете на Риванки, ходят нощно време, рият в дамовете на хората, чистят на животните, след това ги гощават.

Инф.: Петър Митев Новаков, р. 1910 г. в с. Табачка, 7 кл.

Юли 1997 г., Н. Н.

 

Заговяваме с врабченца

До Коледа си държим пости, след това заговяваме с врабченца. Трапезата за Бъдни вечер си е постна, прикадяваме си я. На един йемеж се слага огън от огнището и най-големия, най-възрестния вкъщи прикадява трапеза и добитъка. Трепазата се реди на ястач, на нея първо се слага хляба, който се меси с квас. В огнището се слага един чукан, слага се кървавицата да ври, че да има за Коледа, при кървавицата се слагат и врабчетата да се сварят.

На Коледа през деня се играе хоро.

Инф.: Елена Иванова Ненова, р. 1911 г. в с. Табачка, 3 кл.

Юни 1989 г., Н. Н.

 

Календар

ИГНАЖДЕН - вечер не се замръква, щото има караконджоли - това е дявол или самодива. "Каракончу-кончу, къжел у дупету ти" - пеят децата да го уплашат.

От Игнажден до Коледа не се закъснява вечер, не се яде блажно. Яде се боб, зеле, картофи, варени, дори без олио. Сваряват боба, после накълцват зелето да ври с него и прибавят една суха чушка. През постите се яде и сварена тиква кустанбъ, сухи круши, сливи, дренки. Захарно цвекло и една супена лъжица суха люта чушка - от това става супа. През постите се прави и пюре - варени картофи, счукан с чукалото сушен пипер, чесън, лук, заляти със зелена чорба и манджата готова - да има да се топи.

КОЛЕДА - сутрин рано се отива на църква. Отговява се със врабчета, опечени разперени на шиш. На момиченцата се дават крилца да фъркат. Прасето се коли два-три дена преди Коледа. Кървавицата се сварява в котле. Дроба стои закачен отвън да съхне. В полунощ започват да пеят коледарите - след един часа.

Стопаните ги даряват с гевречета, нахлузват се на криваците. Срещу Коледа се меси Богородичен хляб - кръст в средата - между полетата има четри топчета от тесто. С вилица отстрани се прави на гребенче или се слагат нечетен брой топчета. Друг хляб - само кръст в средата - покрая от тесто се прави на косичка.

Палят се свещи, стопанинат кади въглени с йемежа, на децата, на добитъка. Той разчупва хляба и нарича - "Колкото са топчетата, толкова да са децата в къщата, да растат високо житата". Първия комат остава на масата, която не се прибира след храна, а се оставя за Богородица. На сутринта оставения комат хляб се дава на добитъка - по малко на всички, по залъче, а на кокошките трохички. Шишето с виното, ако е останало, кошарата се ръси за здраве, това е кръвта на Христос.

Прави се от прасето - от месо, печено със зеле - зелник. Прави се и супа от месо със зелева чорба, без фиде, без олио, с малко сланинка.

ВАСИЛЬОВДЕН - главата на прасето се прави на пача. Има баница с късмети - с дрянови пъпки. След вечеря отиват на мегдана на веселие - там се прави Ладо. Пеят по улицата с котела с пръстените:

"Ой Ладо, Ладо, кучето младо,
котката дърта, че не я свърта.
Кървавица на полица
Ладото, ладо,
бръкни моме, извади пръстен."

ЗАДУШНИЦА - В събота преди Заговезни е задушница - сирене, яйце, халва се раздава за умрелите. В неделята само халва, сирене и яйца се ядат. След това се пости 45 дни до Великден. Сватбите спират. Понякога разрешават до средата на постите да има сватби.

СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ - Младите ходят да целуват ръце на близките за прошка - Прости, казват. Опростяваме ви всичко, и им дават пари и орехи. На тавана връзват халва - Амкане правят и маски. Най-много маските са намазани със сажди лица, обличат се като кадъни, с потури, с фередже от покривка. Обикалят по къщите, играят, закачат ги да ги събличат. Мъж се направил на жена, дигат му полите, виждат му пишката и си правят джумбиш.

ГЕРГЬОВДЕН - На празника се пече агне в обща пещ, после на поляна се яде. Агнето се закрива със здравец и с лопуш да не прегори. Докато не го отстои попа не се яде, той чете молитва. Всяка къща прави за здраве курбан - кичат се със зелено. Пееше се такава песен:

Рано рани Свети Георги,
рано рани преди слънце,
та възседна враня коня,
та премина в равно поле,
равно поле, равни друме.

Инф.: Иванка Савова Кънева, р. 1932 г. в с. Табачка, 7 кл., род преселници от Тревненско

Юни 1997 г., Е. Т.

 

Празниците

ИГНАЖДЕН - Пет дни преди Коледа е игнажден. Него ден се кудкудяка, става се рано, носят се клечки, орехи и круши се слагат в едно сито орехи в едно сито, че да е сита годината и най-възрастния кара децата да клякат над него.

КОЛЕДА - отговява се с врабчета, варени с кървавицата. Стопанинът прекажда добитъка с йемеж. На ястача се слага кравай, боб, жито, а чукан в огнището

ВАСИЛЬОВДЕН - пукат се дрянови пъпки на огнището, наричаме ги на хората от семейството - на когото се разпука - добре, ако изгори - умира.

СИЛЬВИСТРИ - събират се ергените ринат от къща на къща дамовете с добитъка на хората. Готви им се трапеза от домакините, черпят ги. Маскират се, за да се родят гръсти - коноп, ходят където има момичета.

ЙОРДАНОВДЕН - попът ходи да ръси него ден със светена водица и китка от босилек, защото него ден се кръщава водата отново и навсякъде става светена, от кладенците, от чешмите даже. На този ден хвърлят кръста в Лома, мият иконите, къщните си икони, на Лома за здраве.

ИВАНОВДЕН - сутрин след църква отиват на реката и там младежи хвърлят кръста, после го вадят. Който го извади, го даряват.

БАБИНДЕН - жените водят бабата в каручка до кладенец. Даряват я, а тя ги прикадява отдолу за здраве. След Девети септември се събират само роднини вкъщи да го празнуват, но в последните години правят Бабинден в Културния дом, събират и жени и мъже, а една я праят лехуса и смя-ах.

ТРИФОН ЗАРЕЗАН - мъжете ходят на лозята, избират си Цар, после ходят у него да си допият. Него ден празен не се ходи.

Богородица родила Исуса Христа, а брат й рекъл: Ей, наща кучка иде. Тя го чула и му казала, че ще си отреже носа. Пък той - Че аз режа не така, ами така - и си отрязал носа. Затова вече празнуваме Зарезан.

ХАРАЛАМПЕЙ - правят се пресни питки, мажат се с мед и се раздават за пчелите.

МАРТА - Кат бяхме малки спим на земята, сутринта баба ще стане, полива по земята и мете, и вика: Вътре Марта, вън бъхли. Вържеха мартеници на врата и ръцете - дан ни ядат бъхлите.

На МЕСНИ ЗАГОВЕЗНИ се ходи на кръстница с халва и кокошка, а на СИРНИ се маскират - жени обличат мъжки дрехи, цапат си лицето със сажди, ходят в различни къщи и мълчат, закачат стопаните, обаче докато не ги познаят кои са, не говорят, мълчат и чакат да ги познаят, тогава пада голям смях.

На Първи пост хърцоите в Червен правеха борби и като се вкопчат някои и отстрани викат - Джумбакни го ба, Велико, улой го за крако!

В съботата след Заговезни е ТОДОРОВДЕН, кравай се прави, правят се кушии, коне надпрепускват, а на първенеца се дават кърпи и кравай.

БЛАГОВЕЩЕНЕ - пали се огън и се прескача да не те ядат змии; на тоя ден може да се види огън да играе - където играе, злато заровено има там.

ЛАЗАРОВДЕН - седмица преди Великден момите се събират и лазаруват, ама само тия дето са били подевки, дето вече почват да се момеят. Ходят по къщите, пеят песни и ги даряват с яйца. Песните научават от тези преди тях, а някои от учителите.

ВРЪБНИЦА - кумичене се прави - на реката се събират момичета и до три пъти от дъсчица пускат колелца, венчета от върба, сплетени. Чието излезе първо, става кумица. Момчетата само гледат. Прави се качамак на питки. За Великден й се носи кравай и яйца.

ВЕЛИКДЕН - червим яйца, ходим на черква него ден.

Н.Н. Сплитате ли козунаци "на коса"?

Е.Н. Нямаме такъв обичай.

ГЕРГЬОВДЕН - На Гергьовден стават рано и отиват на Лома за върба, късат клони, дават ги на животните, кичат портите. После вземат едно агне, мъжко обикновено и го занасят в най-голямата трева в градината, кичат го със здравец, палят му свещ на рогчето и го закалят. На децата с палец слагат точка от кръвта на агнето на челцето за здрави. Събират агнетата на едно място и попът им чете. Опичат агнетата в пещ, събират се по махали. Младежите се събират и правят хоро на край село. Правят люлки и се люлеят за здраве. Старите хора ходят да обикалят житата за плодородие. След обяд се прибират. Раздават от агнето парчета за здраве, останалото изяждат.

Рано сутринта овчарите в полето обикалят нивите, кичат портите със зелено, момите се къпят в росата за да бъдат здрави. На църква кичат иконата на Св. Гьорги. Старите колят агне за курбан, палят му свещ, попа го пее - на площада или в двора, където ще го пекат.

На Гергьовден кръстницата съблича булката, сменят й зимните дрехи. Съблича една ръкав, булката я дарява, съблича и другия - пак я дарява, а кръстницата пуска някой лев в обувката.

Мечките се къпят на Гергьовден.

На Гергьовден се пее:

Рано рани Севти Георги,
Да обиколи зелен синор,
Зелен синор, тънка гора,
Тънка гора - еленова.

На СВЕТИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ се събират учениците в училище, правят сцена в салона, песни пеят, кичат училището - правят венци и ги слагат в класните стаи. Понякога ги водят на разходка. Често на този ден учителите са подготвили утро - сценки, песни, стихотворения.

На ВЪЗНЕСЕНИЕ, СПАСОВДЕН старите не работят. На задушницата се раздават дрехи, съдове, жито, правят се и три питки - за три къщи и те се раздават. Едната е с кръст - тя е за вкъщи, дава се на най-големия - "Давам я за сто арангели за здраве", казваш, и му я даваш в ръцете.

Берат липи, правят парастаси - чиния с жито, питка с кръст.

На Лома до Големия мост отдясно слагат голяма трапеза - мъже събират дърва, сол, червен пипер, някои даряват овце - чобаните или който обича. Десет овни курбан са съ давали - и за дъжд, и за умрелите. Готвят само мъже, жени не викат за да има дъжд. "Молитва" готвят, хората ходят с чувенчета, сипват си и секи си носи вкъщи.

На ГОЛЯМАТА НЕДЕЛЯ се прави голяма църква. Тогава ходят жени с попа до Забития камък - баш на Дюза е, там чете.

На СВЕТИ ДУХ, на ПЕТРОВДЕН и на СВЕТИ ИЛИЯ не се работи.

На ПЕТРОВДЕН се ходи на църква, именниците черпят, пиленце се коли, облажават се след две седмици пости, баница се прави, пита прясна. Ама постеха хората, затуй празнуваха, сега какво - секи ден празник. Яде се пиле да са леки през лятото. Почва жътвата.

СВЕТА МАРИНА - тя била сляпа, пасла си добитъка на една ливада, заспала и сънувала къде ще се яви извор. Отишла, умила се очите и прогледнала. Оттогава се почита онуй място при Каран Върбовка и направили манастирче.

На ЕНЬОВДЕН спира да кука кукувицата. Берат се билки, защото на този ден са най-силни.

СВЕТИ ИЛИЯ дава гръмотевицата. Змейовете завардили изворите и Св. Илия с кон и копие го убива. Завардил изворите, изяждал девойки или ги занасял в пещерата. На тоя ден се отваря небето

БРАДА оплитаме от слама в края на жътвата, младите я плетат - булки ли, моми ли. Занасяме я вкъщи, подаряваме я на свекъра и той дава грошове. Свекъра едно време държеше парите на семейството. Сега всяко държи кесия и се командва, а едно време свекъра държи и не е като сега скъпотия.

СБОРА на селото се прави на 8 септември, по-преди това се прави на 21 сетември. Сбор до 1925 г. не е имало, започва да се празнува ототогава, когато направили паметника за убитите във войните

На КРЪСТОВДЕН - 14 септември, се яде червена диня - за плодородие, чете се над семето и започва сеитбата.

ДИМИТРОВДЕН - празнува се денят на Свети Димитър Басарбовски. Той настъпил птиче с един крак, умрял и водата го заляла. Стоял там дълго и само неговите телета го изтеглили.

На АРХАНГЕЛ МИХАИЛ празнуват ангелите и именниците.

САВА И ВАРВАРА - навремето на тия дни викаха - Срала и пикала, и вървяла.

На НИКУЛДЕН се прави курбан риба шаранова, носи се на попа да й се чете молитва, именнците черпят за здраве.

 

Инф.: Елена Иванова Ненова, р. 1911 г. в с. Табачка, 3 кл.; Неда Стоянова Недева, р. 1921 г. в с. Табачка, 3 кл., Пена Пенева Белчева, р. 1926 г. в с. Табачка, 3 кл.; Пена Богданова Новакова, р. 1918 в с. Табачка, 7 кл.

Август 1989 г. - Юли 1990 г., Н. Н.

Коледуване

В Табачка зеха да коледуват след войните за да направят паметника. Преди това не са коледували. През 1922 година дойдоха едни младежи от Тръстеник, питаха табаченския кмет, той позволи и минаха да коледуват по къщите из село, събираха това-онова, каквото ги дарят. На следващата година вече табачани са канили мъже да коледуват, та да съберат пари за паметник. Песните са учили от тръстеничани тука, харесало им. И така е започнало да се коледува и в Табачка.

Инф.: Елена Иванова Ненова, р. 1911 г. в с. Табачка, 3 кл.

Август 1989 г., Н. Н.

 

Ладуване

На Нова година срещу Васильовден момите се събират да са ладват и правят Ладото. Събират в едно менче пръстените, пеят - Бръкни момльо, извади пръстен, ладото, ладо. Бърка едно момиче малко, казва име на някоя от момите и изважда пръстен. За какъвто я припеят - за такъв ще се ожени.

Припевки:

Бяла кърпа високо хвърка - имотен ще е

На стол седи с перо пише - писар

Шарена крава през село реве - говедар

Повлечи навой, запрещи бара - чобанин

Къса трапеза, чести комати - имотен

Мокри гащи на два кола - рибар

Три птичици на пръчица - трима братя

Лисичи кожи черкови метат - епитроп

Босо зайче на лазурка - ловджия

Дълга трапеза, редки комати - беден

На стол седи, кесия върти - търговец

Червена пара, писана куна - хубавец

Скрий ножички на коленце - шивач

Овен блее на кошара - овчар

Одърпан петел през пожар бяга - хайдутин

Жълто було трески сбира - булка

Искри изскачат из кузмичка - ковач

Превий кравай на копраля - орач

Инф.: Пена Пенева Белчева, р. 1926 г. в с. Табачка, 7 кл., Пена Симеонова Василева, р. 1925 г. в с. Табачка, 7 кл.

Юли 1990 г., Н. Н.

 

Йордановден

На Йордановден в Табачка хвърляха кръста в Лома при Николчовия геран. Вадеше го все Йордан Циганина. Той бе най-бедния човек в селото. Жена му беше черничка - от страрите българи, а той е дошъл от Родопите. Беше от тия, най-бедните, как им викаха - помаците. Дошъл в село, дали му дворче оттатък реката и той струпал на две - на три къщица, и там живееха. Две деца хренише - момче и момиче, ама не беше мноого работлив. По чуждите ниви работеше, копаеше по лозята, ама не режеше, че не знаеше как и не пръскаше, че му тежала пръскачката. И щото беде - все той са хвърля за кръста да го вади и да вземе някой лев. И една година до моста стоеше един ковач - Тодор Колев, беше наметнат с един голям габин и никой не го знаеше, че отдолу бил гол. И когато попа хвърли кръста, той скочи пръв и го извади. Йордан Циганина беше нагазил във водата до колене и тъй си и остана. По него време железен кръст хвърляха, не дървен.

Инф.: Богдан В. Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, осн. обр.

Богоявление 2001 г., Н. Н.

 

Лазаровден

На Лазаровден се събират по няколко момичета, обличат карленки, слагат си цвете отдясно на главата и лазаруват. Ходят по къщите и пеят, дават им яйца, брашно.

На Връбница правят кумичене. Десетина момичета отиват на реката, правят върбови клонки на колеленца, нареждат се на една дъска, едно момче я пуща по течението. Първото, което доплува до тях, момичето става Кума. Отиват у кумата, майка й прави мамалига на ястач. На Великден й одят на гости, носят й кравай с пет яйца червени и едно бяло.

Инф.: Симеона Ненова, р. 1925 в с. Табачка, 7 кл.

Юли 1989 г., Ц. Н.

 

Празници

СПАСОВДЕН - На този ден слагат "молитва" за здраве на селото. Събират продукти и се купуват овце. На Боньовия мост имало камък, имало десетина камъни с кръстове, там правели молитвата старите хора. Преди около читирси години се мести при Дудовския геран под църквата. Овцете се колят на място. Докато са живи попа ги устоява със светено масло на главите, после ги колят. Десетина мъже варят курбана, обаче главният готвач - Иван Пеюв като умря, умря и курбана. От тогава по-нередовно се прави до 1982 г., с последен готвач Христо Семов. Последния курбан 1987 г. беше в църквата. Попа чете и на молитавата, Молитвата се яде на място, върху камъни се слагат трапезници и върху тях се яде.

На ПЕСИ ПОНЕДЕЛНИК е Първа пост, табачани и червенци много се веселили над Николчовския мост, не се работи, няма трапези, само музика и хора.

Инф.: Дончо Кънев Дончев, р. 1905 г. в с. Табачка, 4 отд.

Юли 1997 г., И. С.

 

Курбан

За Свети Дух се прави молитва - сварено овче месо, със сухи чушки, пражен лук, мерудия и малко брашно. Молитвата се прави на реката под църквата. За курбана се събира дарени от селото продукти, продават се и с парите се купува овце за курбана - по две-три животни. Колят се под църквата.

И на други места има курбан - при Боньовския мост - прави се курбан за Свети Дух на двете махали. Дядо поп отстоява първо животните, окичени със здравец. След това ги колят. Молитвата се прави за здраве на селото.

За да се избере курбан се запалват три свещи, наречени на празници. Която изгори най-напред - тогава ще правиш курбана - така се е избрал и курбана на селото. За името на църквата в село пак са се палили три свещи - Голяма, Малка Богородица и Илинден. Избира се Малка Богородица. Тогава е сбора на селото.

Инф.: Иванка Савова Кънева, р. 1932 г. в с. Табачка, 7 кл.

Юни 1997 г., Е. Т.

 

За дъжд

ПЕПЕРУДА - "Малко момиче, сираче, една година сестра ми избраха, че по-малка, става Пеперуда. Правят й качулка от бъзак, одят по къщите, пеят: Пеперуда лята и пролята, дай ми Боже дъждец, да се роди жито и папуре." Стопанката излиза със струнка брашно и яйца, дарява ги. Ходят из селото, част от събраното дават на черквата."

ГЕРМАНЧО - "След Пеперудата се прави Германчо, човек от кал, плачат Германчо на Лома, да тръгнат сълзи за дъжд, заравят го у брега."

Инф.: Величка Минчева Василева, р. 1920 г. в с. Табачка, 2 отд.

Юли 1997 г., И. С.

 

Молебен за дъжд

Като се прави молебен за дъжд от църквата колят курбан овчо, агне мъжко, сварява се за празник, на Лома под църквата, при кладенци се ходи, събират се всички, кръстят се и се молят за дъжд.

След това се прави Пеперуда - сираче облечено в риза, в бъз и вика - Дай Боже дъжд. Поливат я хората и почва да вали.

- Защо почва да вали?

Има една сила, която не се знае. Когато вали силен дъжд се поставя брадва нагори с острото, молиш се и той спира.

Инф.: Стояна Колева Георгиева, р. 1909 г. в с. Табачка, 4 отд.

Юни 1997 г., Е. Т.

 

Събор

На 8 септември е сбора на селото. Курбана се вари от трима мъже. Те си чистят лука, те си колят животните, прави се за здраве. Идват гости и от други села, не се канят. Първите години се събирали на Eшек дере. Идва музика, откупена от селото. Двама гайдари, цигулар, тъпан, има и сюргии, виенско колело, въртележки, сладолед, памук. Всеки си яде вкъщи и после ходят на общото, на мегдана. Много хора, яйце да хвърлиш, няма къде да падни.

Инф.: Иванка Савова Кънева, р. 1932 г. в с. Табачка, 7 кл.

Юни 1997 г., Е. Т.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.03.2005
Табачка. Теренни материали и проучвания. Съст.: Николай Ненов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Табачка. Теренни материали и проучвания. Съст.: Николай Ненов. Русе, 2004.