Глава 3. Семейни празници и обичаи

3.3. СМЪРТ И ПОГРЕБЕНИЕ

Николай Ненов

Табачка

Прокоби за смърт и болест

Ако чуеш кукумявка - някой ще умре или е на пропаст, на беля. Ако ти дойде вкъщата кукумявката, трябва да гледаш накъде гледа главата й. Виждала съм я на стълба на улицата, гледаше към комшиите и след два месеца им умря бабата. У нас кацна на двора една година и кобилата се ужреби рано. Като чуеш кукмявка се вика -Майка ти, майка ти!, демек - да умре майка й.

Инф.: Иванка Савова Кънева, р. 1932 г. в с. Табачка, 7 кл.

Юли 1997 г., И. С.

Архангел Михаил слиза при умиращ

Моя дядо Тошко Василев живееше в Русе, къщата му беше до Кооперативния пазар сега дето е блок "Афродита". Там и умря през 1937 г. на сто години. Като легна и вече ще умира, помня разправяше веднъж, че както си лежал по тупалката, имаше една тупалка над главата му, там имаше пирон и си висеше, та по нея слязал онзи - Архангела, Михаил и с един нож го мушкал по тялото на разни места и показваше къде. после като умря и го съблякоха да го къпят - А, рече един, я виж какви петна. Пък те на същите места дето сочеше дядо Тошко - сини петна, сякаш ударено, не рани.

Инф.: Богдан Василев Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, осн. обр.

Юни 1999 г., Н. Н.

Последен дъх

Двайси дена преди смъртата на бабата сънувах, чи идва един облак черен от Кошов, идва, разцепва се над къщата и се появява образ - човек, също Исус, както го изписват. Започна да гълчи и се стреснах и се събудих. И след три седмици ми умря бабата.

1942 г. умря мойта майка. Точно тогава с жената сечахме дърва. Седнахме с жената и чух гласове, че се карат. Влязох в къщи и видях мама да маха с ръци и си казах, че ще умре. Като излязох навън и видях светлина на кишето на къщата, тя си движеше по стената и влезе в стаята и право в нея, и като влезе в нея, и тая издъхна.

Когато татко берял душа, почнал да псува и да вика - Марш оттук, марш! Майка ни ни прати да викнем чичо, че ни хвана страх. Когато чичо хвана тати, той извика и каза: -Едни цигани рогати с вили ме бият по главата и искат да ми земат душата. После вика: Прости ми Господи! и се кръстил. Като се успокоил, попитал кога ще е събота. И в таз събота починал. Баща ми беше питроп в църквата.

Инф.: Дончо Кънев Дончев, р. 1905 г. в с. Табачка, 4 отд.

Юли 1997 г., И. С.

Правят са шест питки

Умрялото не се оставя само в стаята, се тряба да има човек край него в стаята. През него не се подава нищо. Като умре и се слага в кяур. Отдолу подлагат слама, рогозка или черга, ако им са дава. Викат да го къпят трима мъже, къпят го навън, събличат го и на леса, бръснат го, обличат го в нови дрехи. Водата, с коят са го къпали, се изсипва на място, дето не ходят хора, а отгоре се хвърля жито, царевица, за да го изкълват кокошките. В ръката на умрялото слагат сол, а преди да го заровят я взимат и я дават на добитъка да я изяде. Вземат му и боя с един прът и го остаят вътре. Покриват го с одяло и заковават ковчега. Като го изнесат за гробищата в къщата останат три жени, пометат веднага или събарят столовете, на които е бил сложен. След това сложат да са яде - зеле, боб, жито.

На деветия ден струват, риба тряба да има. На гроба палят четри свещи по краищата. Правят са шест питки - една остава вкъщи, а другите се раздават. Раздава не всяка събота до годината. На читирстия ден се раздават 40 свещи. После се струва на шест месеца, на годината и на три години. Гробовете не бива да се отварят преди осем години да са минали.

Инф.: Симеонка Ненова, р. 1926 г. в с. Табачка, 7 кл.

Юли 1989 г., Н. Н.

Обичаи при смърт и погребение

Като умре човек, душата му е из въздуха още, явява се на сън. Има вечен свят, вечен живот - Рай. Това е градина с цветя, там отива само който е честен, който е редовен. Който е грешен - в ада, в казана да ври.

Като умре се викат комшиите да го къпят с вода и вино, трима на брой, виното се слага да се причисти умрялото. Обличат го с венчалните дрехи, ако има повече бракове - с първите, ако не - с нови, и го слагат в сандъка. Сандъка не се прави в семейството, някой комшия го прави.

Като носят мъртвеца - не синове или зетьове да носят, като го сложат в сандъка, отиват в църквата. Носят пешкири и пари, бият камбаната. Който е роден на друго място, там също му бият, обаждат се. В църквата се събират роднини, комшии, палят свещи. Сандъка се поставя с главата на запад, щото залязва, умира.

Някои носят боб, вино, двайсчетири часа мъртвеца трябва да престои вкъщи. Вардят го през нощта, там спят. После идва попа да чете, изнасят го. Като излезе смъртта хвърлят зад гърба си камъчета и не се обръщат.

Гроба копаят трима души. Тез дет го носят, те го спускат, роднините не го пипат, попа чете, залива го с масло на кръст и хвърля пръст. От гробища като излизат пак хвърлят зад гърба си камъчета.

През пости на трапеза се слага жито, боб, може и риба, ако не е пости - курбан. На мъж се коли мъжко животно, на жена - женско. Готвят комшии, роднини. Като се върнат от гробища, една жена полива на всекиго по три пъти да се измие. Първия помен се прави на третини, втория на деветини, после на читирси дни - читирси свещи се палят и се дават на хората. Дотогава се върти душата тука, свещите осветяват пътя на душата, да си отива нагоре.

Прави се "поменик" - хляб, украсен с кръст, раздава се жито, куча. До читирстия ден всеки ден се вари жито, а до годината всяка събота се вари и се дава на комшиите, след това по-рядко.

Инф.: Христо Ботев Цонев, р. 1913 г. в с. Табачка, 4 отд.

Юли 1997 г., И. С.

Погребение

През 1959 г. свекърва ми почина. Като умре човека, викат се комшиите, запалва се голяма свещ, правена на огнището малко преди да умре. Пали се, за да може по-лесно да си предаде душичката. След полвин час се викат три бабички, които занесоха свекървата на потулно място извън къщи, където не се стъпва. Къпи се с вода и сапун. Като я окъпят, внасят я и я обличат с венчалните дрехи - с ризата от честта, фуста и престилка из матине от бархет, блуза по врата с копчета. Оставя се двайсчетри часа с главата на запад, къпачките стоят при нея цяла нощ, пали се кандило, което до читирстия ден всяка нощ трябва гори. След обличането се връзват ръцете и краката и в ръцете на умрялото се слага сол. Когато облекът смъртта, обаждат да се удари камбаната - за дете се удря един път, за жена два пъти, за мъж три пъти.

Ковчега го взехме от църквата, помня, че преди ги сковаваха в селото. На ковчега се полага ливадско сено с билки, да не го одуши змея, върху сеното - рогозка от царевичак. Върху това се слага един плат-черга, който се тъче за смъртта приживе, нарича се за смъртта. При покойника се слага гребен, огледало и портфейл с малко пари.

Аз веднъж на задушница в събота сънувах комшийката дето умря. Показа ми се тя и каза, че идва у дома си, че й се свършили парите. После питах дъщеря й дали са сложили пари в ковчега, щото знаех, че така се прави.

Като пренощува, на другия ден пак чуква камбаната - за покана, идва попа, хора идват, попа чете заупокойна молитва. Преди да изнесът смъртника, се опъва бяло платно - платъ и с три горели вретена попа изрисува и пише - кръст, човешко лице, и ИС ХР NI KA. От къщи се отива в църквата, пак пей попа. Близките са до покойника, на гърдите му се слага иконка, там си вземаме прошка - целувка от покойника, ама само най-близките. В църквата се носи цветя, ако са много се правят на венци. От църквата всички тръгват към гробищата. На кръстопът попа се спира, пей, обръща се на изток, кръсти се и продължава. На гробищата ковчега се слага отляво на гроба. Гробът се копай преди това от трима души. Тука вече солта се взема и се връща, прибира се вкъщи. Даваме я на животните с вода или с храната.

Преди да го спуснат в гроба отвържат ръцете и краката, тогаз гробарите го спускат. Преди това попа слага шише с вино и масло осветено, хвърля пръст, а след него и близките хвърлят. След като се тръгне оттам, никой не бива да се обръща назад.

Вкъщи попа освети вода и храната. Светената вода се налива на кокошките и прасето. Кат се влиза вкъщи, една жена полива по три пъти на всеки да се измие. Докато трае погребението трима остават вкъщи и приготвят храната. Гозби готвят близки, но не роднини - боб, зели, чушки, или курбан. През годината трябва да се направят три курбана - на смъртта, на читирстия ден и на шесте месеца. Месото само овчо трябва да бъде, ако е пости - мед, риба, и жито се вари.

Помени се правят на третини, деветини, читирсетте дни. Боб, жито, малки питки - на деветини по три питки се дават на къпачите. На читирстия ден се раздават дрехите на умрялото. На гробарите се дава газена лампа, чиния с вилица и кастронче с лъжица. На погребението се вързва на всеки на лявата ръка "резици", домашно тъкани кърпи, навивани на тръби. На всеки като дойде се връзва. При навиването са затиска босилек. На близки жени се дава забрадка, черното се слага отгоре върху кърпата. На читирстия ден заравняваме гроба, на годината се прави паметник, но по-рано слагаха паметника на читирстия ден.

Чувала съм, че ърцоите бодат чесън по гробовете нагори с брадите, на третините го правят, ама ние не. Всяка събота до годината се раздава на три къщи. За годината пак се вика поп, готви се зеле, жито, боб. На самия ден близките - не роднини, трима, от три къщи, вземат черното от къщи и го слагат на гроба. Който обича, вече хвърля траура. Годината е връхнина. Не се прави хляб.

Който се самоубие не се носи в църква, попа не го пее, защото сам си сложил края.

Инф.: Иванка Савова Кънева, р. 1932 г. в с. Табачка, 7 кл.

Юли 1997 г., И. С.

Да не се влипири

Ако умрелия е мъж, се викат трима мъже да го къпят, ако е жена - три жени. Гроба копаят пак трима души. След къпането го обличат. Докарват кяур (ковчег), тоз кяур се счуква у хората. Обличат умрелия с венчалните, ако ги пази, ако не - с нови.

Пращат жена да бие камбаната - на жена бие два пъти, на мъж - три пъти. Идват в черквата и да палят свещи. Умрелия пренощува, трябва "да си изкара една нощ у къщата", пазят го да не го мине котката, "да не се влипири".

Ако някой от неговите близки е роден в същия месец, "лекуват ги" - "аз бях в един месец с брат си, още кат деца ни лекуваха - цепят мотовила или цепят монета, тез неща се пазят, като умре единия, се слага в кяура половинката на другия, не на умрелия. Чупят яйце и го слагат в гроба. На другата сутрин смъртта излиза, мъжете носят ковчега, сред тях няма да е брат или близък роднина. Не трябва да се обръщат назад като тръгнат. Който има близка смърт, оплаква също."

Вкъщи се сварява жито и питка "пътнинка". Когато го турят в гроба, две жени дават жито и хляб "за Бог да прости" на изхода на гробищата. Готвят се три манджи - боб, жито, зеле с месо, ако са пости - без месо. На деветия ден пак се слага трапеза, на читирстия ден се заравнява гроба, всички си канят на "струване", раздава се жито и дрехите на умрелия.

На годината се прави питка "прусурка", жито се вари, "тогава - край". След това вече който когато си иска струва - на пет, на девет години.

Инф.: Пена Радева Драгнева, р. 1905 г. в с. Табачка, 4 отд.

Юли 1997 г., И. С.

Неопята

Една жена вампирясала, вечер идвала вкъщи, тропала, тресяла се къщата, щото не била опяна. Като ходили на гроба да я опеят, спряла да ги притеснява, хем вардили с пушки.

Самоубийци не ги опяват и не ги ровят в гробищата. При повторна смърт в семейството до годината, за да няма трета смърт се коли кокошка и се хвърля в гроба на втория, но тайно, само гробарите знаят.

Инф.: Гена Дончева Дончева, р. 1930 г. в с. Табачка, учителка

Юли 1997 г., И. С.

По венчалните дрехи се разпознават на оня свят

Мама тъй ми й казвала - Като умреми - да слагами нещо в земята - с такова, дето си се венчавал. Да се съберат на оня свят, да се познаят по него нещо. По венчалните дрехи се разпознават на оня свят. Единайсет рокли тъкани има майка ми тъкани, ама кой да ги носи - и аз нося по-леко вече, те старите са дебели.

Инф.: Неда Стоянова Недева, р. 1921 г. в с. Табачка, 3 кл.

Юли 1997 г., Н. Н.

© Николай Ненов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.03.2005
Табачка. Теренни материали и проучвания. Съст.: Николай Ненов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Табачка. Теренни материали и проучвания. Съст.: Николай Ненов. Русе, 2004.