Глава 3. Семейни празници и обичаи

3.2. СВАТБЕНИ ОБИЧАИ

Табачка

Който превари, той командва в къщата

Чичо ти Тодор навремето се годил с Димитрина, ама я оставил и взел една Райка. Баба ти Станка се развикала - Не може то тъй, към когот си потеглил, към него. И върнали Райка, че се събрали с Димитрина.

Н.Н. Има ли време за сватби?

През пости не се правят сватби.

Н.Н. На колко години трябва да стане, за да се ожени едно момиче?

На шеснайси-седемнайси. Те на хорото се уговарят, крадят я или тя пристава.

Н.Н. Годеж прави ли се?

У момичето отиват, свекървата дава гирландата, която стои на главата й до разбулването, дава й и жълтичка, ако има. Момата дава китка и дарува с кърпи всички дошли на годежа.

Н.Н. Колко време има между годежа и сватбата?

Поне един месец. За да могат да си ошетат, да си довършат и да са подготвят.

Н.Н. И кога започва сватбата?

В петък. Тогава още шетат, колят животни, редят дарове, подготвят се. В събота се пече хляба на младоженците за кумовете. У момата се прави кумов хляб с десет клечки забучени в него и с едно човече, женско, у ергена - човечето е ерген. С пуканки ги украсяват, нанизани, дават ги в неделя на кумовете тия хлябове. Вечерта ергени носят на младоженека ризата от момата, а заложника носи дрехите на булката. В неделя вече като тръгват и земат кръстника, отиват у булката. У кръстника като отидат носят в едно менче кокоша чорба, а той е нагласил трапеза. Първо сядат там, а след това отиват за булката. Каруцата се украсява, пешкири се слагат по конете и носят една елха - прът такъв, украсен, дават го на кръстника. Там при нея влиза кръстницата. Нагласят едно менче с вода, босилек, жито и една чиния с жито. Три пъти хвърля жито от тъз чиния зад гърба си докато е още назабулена, разчесана. Кръстницата я були и плете на две коси. Извежда я девера с кравайче и кърпа, дарена от него. Булката се опрощава с родата си, целува ръка. И младоженека вече я зема в каруцата. Гледат се там през пръстен, ама тя си е забулена. От църквата вече като ги венчеят, отиват у свекървата на сватбата. Свекървата смъква булката от колата и правят по три кръста над вратата, който превари, той командва в къщата.

После заложника ги затваря в стаята, а помайчимата пита после добра ли е момата и изнася ризата в едно решето. Ако е добра - гърмят с пушка. Сватбарите хвърлят пари на ризата. Навън кладът огън и край него пеят. След това земат едно стъкло ракия и с него отиват у момата. Ако не е добра момата може и да я бият, а баща й дава зестра - нива, ливада.

В понеделник водят булката на вода с менци, булката носи в една червена кърпа сушелки и раздава, до тях си взема менците. Младоженика са крие зад вратата да я уплаши.

В сряда кръстницата маха валото от главата й с точилка, мята го на ябълката и след това са прибират. Вечерта ходят на гости у помайчимата.

В събота отиват с помайчимата на повратки у майката на булката. Тя дава на булката хурка с къделя, умива си косата, започва да работи вече без младоженеца.

После ходят на гости чак на Заговезни у кръстника - с кокошка, с бъклица вино. А на Великден - с козунак и червени яйца.

Инф.: Неда Стоянова Недева, р. 1921 г. в с. Табачка

Юли 1995 г., Н. Н.

Да знаят какво ги чака

Кой уговаря годежа и сватбата?

Да уговорят годежа отиват брата на момчето, роднини - сватове. Отиват вечер след залез, за да не ги видят, ако ги върнат. Не носят подаръци. Влизат и поздравяват - Добър вечер, сватове - и казват защо са дошли, макар че то са разбира, кат кажат сватове. Ако са съгласни вече, момата ги дарява и уговарят годежа.

Приготвя се храна от момчето, взимат цигулари и кръстника... правят хоро, вечерта се връщат дарени. Кръстник става, този, който го е кръстил.

На момата слагат гирландо, свекървата я дава на момчето, дават кърпичка с цветенце. Вече се позволява на годеници да се хващат под ръка. По гирландата се познава, че е годена вече.

Засевки се правят в събота преди сватбата. Събират се шаферките у момичето, правят кумовия хляб, пълнят възглавници със слама, готвят дрехите на момчето, после вечерта му ги носят. Правят читирси кравайчета и ги раздават на сватбата на читирси деца. Правят други читирси кравайчета за здраве, ей такива усукани на две и тях ги раздават.

Дара на момичето се слага в каруца, редят го шаферките и са отнася в новата й къща - в неделя заложник откарва багажа на момичето у момчето, наглася се. Тя чака да я вземат със шаферките у тях си. Момчето със сватбарите отива у кръстника. Заложника носи петел с пуканки и пиперичета. Побащима и помайчимата продават петела на кръстника. Носят му и чорба от пиле. От момчето и от момичето се прави кумов хляб на него ябълки със злато на колчета и пуканки на герданче. На хляба - момче и момиче, направени от хартия. Заложника го носи и го продават на кръстника. На трапезата се слага - правят я от страната на момичето - ЕЛХЪ, слага се на мястото на кръстника, забива се в земята. Едно дърво, облечено с хартия, отгоре му се слагат ябълки или лук. Кръстника си дава дара на сватбата.

У момичито булката я заключват шаферките и за нея искат откуп. Някои плащат, други ги разблъскват и влизат при нея. Тогава влиза кръстницата и забулва булката три пъти с вало, пък тя се дърпа и уж не ще. Излиза навън и се прощава със своите. С менче с вода и китка здравец ръси до три пъти, после ритва малко едно менче с просо, после го ритва съвсем и тръгват.

Булката се сплита на "ушички" или на плитка. На третия ден след сватбата си прави косите на кок.

След църквата отиват у момъка. На портата свекърът и свекървата ги посрещат, постилат една черга, булката слиза от колата, свекървата ги кичи със здравец и се целуват. Обещават на младите каквото ще им подарят - кобилцата с менците, нощувите, да знаят какво ги чака. Работа, де.

С едно памуче двете - булка и свекървата мажат на кръст на вратата на къщата до три пъти. Прави се трапеза на двора. Няма столове - слагат гълъбушенца*, снопи папуренца*, в средата се постила трапезник, идват поканените. Гощават ги с "молитва" от овче месо и кокоша чорба, даруват.

Когато си тръгнат гостите от сватбата, водят младите да ги свождат. Заложника ги води до тяхната стая, обясняват им поотделно. Като свършат, заложничката изнася ризата и я показва на свекървата и на музикантите за да свирят, да гърмят. Отиват при майкини й, носят ракия за благата вест.

В ПОНЕДЕЛНИК заложника и други от къщата отиват на кладенеца. Носят сушенки, черпят по пътя. На кладенеца булката ръси. Когото срещне по пътя - целува ръка и дава сушенки, а той плаща. До три пъти вади вода и я изливат, уж, че не е хубава. Не е хубава тъз вода, булка, - й думат, и я изливат, а тя нова ще извади от кладенеца и така три пъти. Свекървата я посреща, взема кобилицата с менците, дава я на снахата, благодари, пие, дарява я и се прибират вкъщи.

ВТОРНИК кръстникът отива да махне валото на булката и пак така три пъти - той го сваля, а булката си го слага.

СЪБОТАТА свекървата я води у майкини й да си мие главата, майка й там я дарява - дава й хурка с къделя да си ходи. Така си ходи и си преде, едно време жените тъй ходеха. Момчето не ходи с тях.

У заложника после ходят на гости, у кръсника също, изреждат се да почетат всички.

* гълъбушенца, папуренца - царевичак

Инф.: Райка Тотева Митева, р. 1902 г. в с. Табачка

Юли 1989 г., Н. Н.

Момиче на друго село не се дава

Н.Н. Къде се запознаваха младите?

С.Н. Младите се запознават на мегдана, на хорото. Като рекат да се поискат, чичото на момчето ходи на сгледа да искат момичето заедно с момчето. Отиват по тъмно, само зимата, преди Заговезни.

Н.Н. Казват ли нещо тъй...?

С.Н. Направо си казват за какво са дошли, без определени думи. Някой ходят и по два пъти.

Н.Н. Кога почват сватбите?

С.Н. Сватбите преди почваха като се налее виното, октомври значи. И тъй до средата на ноември, щото после почваха коледни пости и докато се кръсти водата не дават да са женят.

Н.Н. Имало ли е пристанали моми?

С.Н. Някои моми приставаха, ама не се гледа хубаво на нея, на рода й. Сърдят се, ама като се сдобрят и пак праят сватба. Да откраднат някоя пък не помня. И завран зет да се ходи в Табачка не е имало.

Н.Н А момиче на друго село?

С.Н. Момиче на друго село не се дава, ергените не ги пущат. Ако пък стане, ергените застават на моста и искат плата от тези, от другото село.

Н.Н. По какво се познава, че една мома е за женене?

С.Н. Като стане на петнайси-шеснайси години момата и вече е за женене - излиза на хорото, майка й я води.

Н.Н. Различно ли се сплита?

С.Н. Булката се сплита на две плитки и ги прави на венец. Малките момичета не се сплитат.

Инф.: Симеонка Ненова, р. 1926 г. в с. Табачка, 7 кл.

Юли 1989 г., Н. Н.

Добро утро, бульо Богданце!

Ох, не знам сега дали да ти разказвам, че то пред хората..., що то аз съм крадена от дядо ти. Аз вече имах друг любовник, дето ма бяха обещали на него. Обаче дядо ти са върна от Русе, събра приятели и идваха да ма увещават. Ний живеехме тогава в старата къща на баба ти Гена, оттатък Лома в Дериконската махала. А те отсам Лома ми дават знак с едно фенерче, да изляза демек. И аз като отивам с една другарка да ги видя какво пак ще ми кажат и те като ме сграбчиха, и в една кола ме метнаха, и отиваме право в дядо ти Васил. Добре, ама като не са прибирам и татко, дядо ти Тодор, поразпитал, събрали са с пушки и айде - у дядо ти Васила. Както и да е, останах аз там, исках го Богдан, обаче на сутринта като ставаме и още като се показах на двора, комшиите ми викат - Добро утро, бульо Богданце! А аз не са усещам - нали до снощи Марийка, а сега - буля Богданца. Ей, че хора.

Инф.: Мария Т. Богданова, р. 1925 г. в с. Табачка, осн. обр.

Септември 1991 г., Н.Н.

Момчето купува герланда, с която момата се кичи, да познават, че е сгодена

Женила се през Коледните пости, годежа бил две седмици преди сватбата.

ГОДЕЖ - Готви се у момата и у момчето, от момчето носят постни манджи - боб, сарми, чушки, а трапезата се прави на двора. ЗАЛОЖНИК се избира от момкова страна, на сестрата на момчето - мъж. Момчето купува герланда, с която момата се кичи, да познават, че е сгодена.

На СВАТБАТА - кумов хляб се прави - кръгла пита с четири птичета, около него висят книжни ленти и пуканки. Хляба се прави от страна на момичето.

ГРУВАНКИ - ергените грухат жито в чутура у момини в събота вечерта.

ЗАСЕВКИ - в събота засяват, пресяват брашното за сватбените хлябове - и у момини, и у момкови.

В неделя - отиват за булката с каруца, първо земат кръстника, заложника, и заложницата - с варакосани китки и с петел. След като вземат булката я водят в черквата да се венчаят и след това отиват у момкови. БУЛКА - облечена е с риза с алтици, шита; с тъкана фута от вълнено и памучно платно. Върху ризата с кадифена арка, на главата с герланда, купена от ергена за годежа, валото се зема от ръка, забраждат я с кърпа драменка, шарена.

Свекървата и момината майка обикалят каруцата три пъти една срущу друга и като се срещнат разменят китки босилек, преди да слезе момата. Снемат булката от каруцата, носят си свещите запалени, водят я у мазата да ги угаси в брашното и след това влизат вкъщи.

Трапезата е на двора, храна носят и от момкови и от момини. Заложничката завежда младоженците в стаята, другите чакат радостта. След това заложницата показва ризата и слагат още манджи да се яде.

След това ходят и носят радостта у момини, начело вървят цигулари. Ако не е честна момата, не свирят "валенки".

Понеделник - Водят булката забулена с валото, заложничката и цигуларя. Срещу тях идват и роднини на момата - лели, стринки и др., вземат вода и се връщат у свекървата.

В сряда махат валото, заложницата с две дръвчета го повдига и го хвърля на овошките. Завиват й косата и я забраждат "на кокона".

На Тодоровден се месят краваи за булката - от тези, които са калесани на сватбата.

На Гергьовден кръстницата съблича кожуха в двора на черквата, след което отиват у майката на булката с кръстницата и свекървата, майката слага трапеза.

Инф.: Пена Радева Драгнева, р. 1905 г. в с. Табачка, 4 отд.

Юли 1997 г., И. С.

Ергеня затиска момата

Булката е с фуста от хасе, с къдрички и тантелка. Блузата е от кадифе - тъмно кафяво, купува ги страната на ергеня. Кожуха е от кадифе и от кожи, дълъг под кръста, три четвърти. Обута е с пантофи с връзки. Зимно време жените ходят с наичен забун, с ентерийка, не с кърлянка. Мъжъ ми беше войник през 1927 г. и се жени с войнишките дрехи.

За сватба се прави кумов хляб - дават се на кръстника два хляба - от към момата и от към ергеня. Слагат се един връз други - ергеня затиска момата, и така му се дават. Отгоре на хляба има забити орехи с варак, хляба е украсен с босилек и книжки, нацепени като дантелки и пуканки. Отстрани е написан с вилица и се слага на трапезата.

Инф.: Елена Пенчева Пенчева, р. 1906 г. в с. Табачка, род от Колибите, Габровско

Юни 1997 г., Е. Т.

Сгледа, годеж, сватба

Кат реших да са женя, ходихме с двама на сгледа. Отиваме у Недини, ама преди туй съм приказвал с нея, а тя - кот каже мама и тате. И дали шъ съ съгласи, дали шъ я дадат на мене... Отиваме, викнаха я техните - Ко ша кажиш, съгласяваш ли са? Тя понеже една на майка и - Като го одобрявате за зет, аз ще го водя за мъж.

Туй става 1939 г. На утрата са прай годеж. Събират най-близките - уйчо, братяя - 5-6 души, яядене, пиене, откупваме цигулари. Тогаз много сватби непостигаха цигулари, че ги плащахме от годежа за сватбата. Отиваме на годеж, посрещат ни хората, нали са знай за кво сме дошли. Ний й даваме пантофи, гирланд - с восък, китчици сме купили бели, корясано такоз - годените ги носят. Ний прайхме сватба след месец, защото дядо беше умрял.

Приготвят един съндък дрехи - "момини", закарва се у къщи и стои там по време на венчавката, после го прибираме вътре. Отиваме с кръсника и девера й, мий брат, де, да земами булката, а те затискат вратата и искат да се плати. Тя излиза, музиката свири "на извеждане", опрощава се, целува ръце на мама си и на татка си, от едно менче с босилек в него хвърля просо и бонбон. Слагат на земята друго менче връз кракъ й, тя се кръсти три пъти до земята, ритва го, някой гръмва, сядат на каруцата и тръгваме на венчавката. Там са по-главните поканени хора. Него време венчаваха до полунощ - много сватби имаше.

Вкъщи вече сватбата ... Ти в една стая, отвън всички седят и чакат, ти работа шъ прайш вътре! Като стане работата вкарват цигуларите, те проверяват ризата. Ако е редовна булката свирят - Ишала-машала момина мале, добро си чедо ранила, баща си не посрамила. Слагат ризата на решето и всички хвърлят бакшиши. Глупости, ама имаше честност.

Като излезе ибана свират Шуми Марица, бой и я натирват. Един път свекървата не рачи да я скрий, че не било хубаво за животните. И тя си признала - "Той си игра с мене, Иван Дянков..". Тя не разбрала... "Нямам време да ми страда дома, викаше баба Велика, син ми ще намери друга". Ама след нас вече се договаряха, платят и не я връщат.

Инф.: Димитър Стоянов Недев, р. 1919 г. в с. Табачка, 3 кл.

Юли 1997 г., Н. Н.

Сватба 1940 г.

Сгледа се прави първо. Праща момчето двама избраника с двама души, баща й не я дал първия път, обаче оня бил упорит и я вардел. "От туй вардене мерак ме хваща и не ме дърполи", не е нахален. Явил се и друг кандидат, баща му бил кръчмар, казала му, че ще си помисли, срещнала се с първия любовник, сбогом му казала, обаче той - не, и пак пратил сгледа, склонили бащата. Той обаче бил сирак, затова годежа го правили у тях, у момини.

Сватба се прави седмица след годежа, прави се у ергена, манджи се носят и от момата. Дарове - много дарове имало, щото били "имущни". Ризите били с алтици, балканджийски, кърленки.

Облекло - булката е облечена с червено копринено костюмче, с бибер, черни обувки и копринени чорапи. На главата като годеница носи венче от бели цветчета изкуствени, а на сватбата с вала и от восък герланда.

При посрещане у свекървата първо я водят при брашното да угаси свещите, тя захранва младоженците с с пита, прави кръст на вратата преди да влязат.

Докато булката е на каруцата майката и свекървата обикалят със свещите около нея, а майката счупва гърне - Колкот парчета - толкоз момчета.

Ако момата не е честна - събарят джамала вкъщи, трябва да се събори нещо, да се разруши. Наказват я да си признай с кого е била или родителите плащат нива. По същата причина не я водят на вода в понеделник. Понеделник отива за вода забулена, носи круши сушенки, калина, зълва, носи менците, булката раздава сушенките по пътя.

Като се върнат, разбулват я и я забраждат с баръш, и й завиват косата.

Инф.: Величка Минчева Василева, р. 1920 г. в с. Табачка, 2 кл.

Юли 1997 г., И. С.

Да не разбере селото, че съм се разбрал с майка й

Като дойде 1944-та, революцията, отидох в Русе да уча в Работническото училище, три месеца съм учил там. Мойта жена тогаз са сгодява за Фицата. Натисват я там стари хора, приятели и я сгодяват. Доде буля в Русе и вика - Тъй и тъй, Ценка се годила. И аз си тръгвам вечерта и дойдох тука. В неделя хоро играем на Пашанков на сватбата, шест-седем сватби имаше тогава, то селото беше голямо. Тя годеница. Аз отивам да им честитя. Прибрахме се ний от хорото и към 10 часа всичко утихна и ша я крадим. И се договорихме у тях - да мина сутринта и да я повика една моя братовчедка, на Ганчо Стоянов сестра, с цел да не разбере селото, че съм се разбрал с майка й. Ний спахме у Ганчо Стоянов. Невянка напреде, Ценка зема менците и за минава на Николчова геран за вода. Ний от подире идем, с Борис, черноборсаджия малко беше, втори братовчед. Те на герана вадят вода. Хващаме я и я повеждаме нататък у дома, а менците остават до герана. Добре, ама Папурковите видели и Фицата научил, фаща той една балтийка, пищови тогава нямаше, те комунистите ги бяха обрали, и земат кмета и караулджията, ходеше из селото с пушка. И идат у дома. У дома двора пълен с народ. Обаче чичова двор пълен с хора, а в нашия дядо ходи назад-напред с ръцете отзад и вика - Мен ми не е мил живота, който влезе и ще го убия. Дойде кмета, властта нали е, влезе при нас и пита - Крадена ли й, иска ли ма. Искаш ли го, пита - влачена ли си. Аз го исках доброволно, каза тя и тогаз Васил Даскалов отваря вратата и вика - Тя го иска, сама е дошла. И онез нищо не можаха да кажат и тъй и досега. И на 12 януари се оженихме.

Инф.: Христо Петков Стоянов, р. 1925 г. в с. Табачка, осн. обр.

Януари 2004 г., Н. Н.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.03.2005
Табачка. Теренни материали и проучвания. Съст.: Николай Ненов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Табачка. Теренни материали и проучвания. Съст.: Николай Ненов. Русе, 2004.