|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Глава 3. Семейни празници и обичаи 3.1. ОБИЧАИ ПРИ БРЕМЕННОСТ И РАЖДАНЕ
Н.Н. Пази ли се в тайна бременността? Пази се, не се казва. Ражда се над корито, над леген, прави раждат. Като се роди детту и до майка му дилаф и сапун слагат, за уроки червен конец връзват. Слагат я да легни на сено и там стои читирси дена. А детето слагат отдясно на нея. Като се роди и веднага правят питка, малка, а на втория и третия ден - голяма. Н.Н. Познава ли се какво ще е детето преди да се роди? Ако е с остър корем - момче ще е. Слагат на главата на трудната щипка сол без да види и я гледат. Ако се бутни за устата - момиче, ако за носа - момче ще е. Н.Н. Трудна ли казват на бременната? Трудна, непразна. А като роди - лауса. Н.Н. Има ли нещо, което не бива да прави майката? Ами те пелените на детту не бива да са устаят след залез слънце, заради самодиви. А през деня ако излиза - метлата до детето се оставя. Читирси дни тя е лауса и след това я водят на черквата с детето, попа да й чете. Посля я водят и у майкини й. Кръщенето го правят скоро след раждането, бързат да ги кръщават, за да не умпе некръстено. Н.Н. Кой му дава името? Не е определено, кръстницата го кръщава. Като се върнат от черква, застават на прага и майката го взима с пешкир. Кръстницата й го подава и казва - Еврейчи ти го взех, христиенчи ти го връщам. И така до три пъти. Кръстника му облича ризка. На главата е с кърпичка до пред раменете. Ако реве детито, поюва му са изнася на пътя вечер и овчаря като завръща овцете, минават през него, ако плаче много, да му се отнесе плача. Миндил е най-външната пелена, с червен поюв я увиват. На шапката му се слага мънисто с пъричка. Огрибката от нощвите, дето месят хляба, я слагат на люлката. Ако плаче много бабата ще вземе въглени и ще ги огаси във водичка и с чубричена пръчица ще топи и ще мие лицето му. Или през метлата и бърдото са налива вода и го мият пак за това. Н.Н. Чувала ли си да казват, че идват орисници? Посред нощ идвали три орисници. Срещу тях жените пушат с борова летвичка на трите ъгъла на стаята. Лауси са ми казвали, че чували как орисниците си приказват - колко да порасне, още било малко, като стане ерген за женене, тогава да го вземат. Инф.: Райка Тотева Митева, р. 1902 г. в с. Табачка Юли 1989 г., Н. Н.
На бременната жена се вика трудна. Тогава обаче малко се грижеха, не е кат сега, тя работи наравно с всички. Е, като й призлее, ще седне. Обаче ако й се поще нещо - дава й се, дан съ махне бебето. Помня да бабува баба Куна, дето я зема после дядо ти Васил. Като роди жената и не излиза от къщи, чак на читирстия ден излиза и отива да се причести на църква. Инф.: Неда Стоянова Недева, р. 1921 г. в с. Табачка Юли 1997 г., Н. Н.
Свекърва ми бабуваше в село. Като се роди детето, го окъпват до джамала върху сено, там седи лаусницата (родилката). След като се намери бебето, се прави пита на третия ден и викат бабата да си апне за здравето на бебето. Никой не стъпва на леглото, да него ловят лаусите. До нея е дилафа, като се мръкне не излиза, пелените на детето също не трябва да замръкват навън. Против уроки се слага синьо и червено мънисто, а когато поотраснат, момите си слагат в косите кълка от жаба, костенурка. Инф.: Пена Радева Драгнева, р. 1905 г. в с. Табачка, 4 отд. Юли 1997 г., И. С.
Н.Н. Крие ли се бременността? С.Н. Бременността се пази в тайна, крие се. Ако се мъчи при раждането й преливат вода. Н.Н.Познава ли се пола на детето? С.Н. Познава се. Ако има остър корем, ще е момче. По лицето ако има петна - момче ще е, ако й е гладко лицето - момиче. Н.Н. Кой помага при раждането? Бабата я вика свекървата тайно, не се казва на други, за да не се мъчи докато роди. По време на раждането няма мъже в къщата. Родилката стои на земята. Пъпчето се реже с сърпа, ризата се хвърля в реката, пъпът - в училището, плацентата, булото, се заравя в земята. Като се роди детето, като го окъпят и го повиват. Полвин час след като се роди и го закърмват отдясно, детето се слага отдясно. Постилце му слагат в люлката, пелена, миндил - с това увиват самата люлка и го увързват с повой - то е червено и бяло, оплетено на коса. На детето се слага шапчица, ушита от плат и с червено конче със синец - син, бял, червен. Гостите като дойдат и го поплюват, или му слагат конче от себе си. Ако сред тях има урочлив човек, му се бае да не фани уроки. Вземат метла, под нея гребена и сапуна, през тях се прелива вода и се мие детето против уроки. Или в едно шише вода се преобръща пет пъти и се казва - Откъдето дошло, там отишло. На втория ден вече детето се къпи, три дни го къпи бабата, а те я даряват. Във водата, с която се къпи, слагат здравец. Детето се осолява, за да не мириши на лошо потта му. Н.Н. До кога се кърми? Кърми се до година. Ако се отбие не се закърмя отново, да не овдовей майката. Като спре да кърми й стягат гърдите с колани, за да не спира отведнъж, да не забират гърдите. Ако има кърма, може да кърми и чуждо дете, тогава стават млечни братя. До читирстия ден родилките са лауси. Две лауси не се сбират, всяка си е у тях. Вечер, преди залез, си е вътре, пеленките са прибрани. Не трябва да ходи боса, да не подава, за да не се случи нещо на детето. Като се перат пелените, водата се излива настрани, за да не се минава през нея. Н.Н. Кой избира името? Името решава свекървата. И на първата неделя взема детето и с кръстницата го кръщават. Нататък го носи свекървата, наобратно - кръстницата. Кръстницата му дава дрешки. Вкъщи вече микат гости - кръстника с кръстницита, рода. Като стане детето на година и го остригват, а като му падне първото зъбче се хвйрля на карамидите и се казва - На ти врано костен зъб, върни ми го железен. Инф.: Симеонка Ненова, р. 1926 г. в с. Табачка, 7 кл. Август 1990 г., Н. Н.
Аз съм орисана и раждах от понеделник до четвъртък. Една топла вода като зе да излиза от мене - започва значи раждането. Като се роди бебето го окъпаха и намесиха питка - лаусина питка й викат, прикадяват. Мъжъ ми не спи при мене. Връзва се синьо манисто на люлката на детето. Пъпа се хвърля на гредата на къщата - да бъде къщовник. И сина ми е такъв сега. След седем-осем дена се прави втора пита. Бабата идва, къди с дилафа булки мръсни, прискачами после сапун на прага, за да не се получават пъпки мундарлък. Носят подаръци - терлици, левчета. Когато си решат готвят на лаусата до читирси дни, носят й и й казват - Вземи за Света Богородица. И слагат отдолу кърпа. На втората седмица кръщават бебето - кръстника и всички близки отиват в църквата. На читирстия ден свекървата и родилката отиват в църквата. Родилката прави читирси поклона. С бебето отиват у майката на булката. Тя посреща сватите и като се върнат булката си изнася леглото, взема от крава лайно, сухо, омесва го с пръст и замазва до джамала дето е била с него. Опушва се стаята и така изгонва лаусите. Вече може да спи с мъжъ си. Като се роди бебето до родилката слагат сухо кравешко лайно - против лаусите. Лаусата не излиза до читирстия ден откъщи, вечер не замръква. На бебето против колики му се дава чай от копър сварен. Ако се роди бебе с ризник - значи война ще стане. Като се роди седмаче, то увиват в памук с малко мляко, след това с пелена, слагат го върху решето. Инф.: Иванка Савова Кънева, р. 1932 г. в с. Табачка, 7 кл. Юни 1997 г., Е. Т.
Водата на къпано дети, кръстено, също се фърля да не стъпят хората - до овошка, да расте нагоре, да не се връща надолу детито. На кръщаването кръстника дарява детито, връща се от църква и вика - Еврейче го взех, българче ти го нося - така до три пъти. Аз си стоях вкъщи и на вратата ги чаках. На читирстия ден му се прави пита, канят се хората на трапеза, носят на булката дарове. Дойде чичо ти и каза - Да го благослови Господ, да раснеш, пораснеш, да обиколиш целия свят! И тъй и стана. Синъ беше в Тексима и свят видя. Рекох си - Е, благословил го е Господ. Като проходи детето се прави пита "пристопалник", радват се из къщи, търчат из комшиите, да търчи и то. Царя като се роди - бях слугиня тогава, отидохме в Габрово на разходка по манастири, детето им кашляше от магарешка кашлица и отидохме на чист въздух да оздравя. Взеха раци, опекоха ги, смляха ги, сипаха ги в мляко от магаре и му даваха да пий. Пеех му и то там проходи. Много се зарадваха. Тогава се роди Царя и те викаха на малкото - Ей го нашто царче. Инф.: Неда Стоянова Недева, р. 1921 г., с. Табачка Юли 1997 г., Н. Н.
След раждането на първия ден се прави първа пита, събират комшийките, на третия ден - втора пита - тогава идват комшиите и роднините. На четирстия ден отива родилката с детето на черква да й чете попа. Детето се кръщава преди това. Трета пита се прави на кръщаването. Инф.: Пена Радева Драгнева, р. 1905 г. в с. Табачка, 4 отд. Юли 1997 г., И. С.
=============================
Други публикации: |