ГЛАВА 2. ДЕТСТВО, ЮНОШЕСТВО

Табачка

Детски игри

ЧЕЛИК е една клечка, дълга около двайси сантима. С една сопа го удряш отдолу и то хвръква. На около трийси-читирси метра от него стои друго момче, който гледа да удари летящата пръчка. Ако успее си разменят местата, ако не почват отново.

БЪЗИ - изкопаваш тясна дупка и слагаш перпендикулярно на нея бъзито - пръчка, а с друга пръчка я перваш отдолу. На около трийси-читирси метра от теб стои друго момче, което трябва да удари летящата пръчка. Ако успее си разменят местата, ако не почват отново.

КЛЕНЗА - играе се като челик, но клечката е скосена от двата края.

ПИСИ - подострена като молив клечка (писито), дълга двайси сантиметра се забива под ъгъл в земята. Избира се един за "пазач" на Писито, а другите застават на десет-петнайси крачки, където чертаят линия, наречена "цар". Хвърлат със сопа един по един, докато съборят Писито. Ако някой улучи, побягва да си вземе сопата, а с него и неулучилите. Пазачът трябва да прибере писито и да го забоде отново преди другите да са пресекли царя. Ако те успеят - сменят пазача, ако не - отпадат от играта. Вместо със сопи, може да се играе с топки.

ШАРЕНО ПИСИ - играе се по същия начин, но всеки участник има по повече от една сопа.

СВИНКА - няколко момчета със закривени криваци издълбават една дупка в земята - "църква", около двайси сантиметра в диаметър. Около нея, в радиус от два-три метра всеки си изкопава по една дупка, но за едного не трябва да има. Последният се мъчи да вкара "свинката" - парче дърво, голямо колкото юмрук, в Църквата само с кривак, а останалите му пречат. Ако улучи, трябва да бръкне с кривак в някоя от дупките на останалите момчета и ако успее си сменят местата.

Инф.: Богдан Василев Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, осн. обр.

Юли 1992 г., Н. Н.

И си играйми

Като бяхме малки и на караха да ходим по цял ден с животните, стоим, пазим ги, пасем ги и си играйми. Него ден шъ са борим, да речем, после намирахме камък някой и с него сички се изреждат да го хвърлят, като състезание си прайми. На ножче много сме играли, ама малко по-големи вечи - почти ергени, че той кой шъ ти даде нож. На кокалче сме играли - като дойде Гергьовден и заколят агнето и ний гледаме да отмъкнем кокалчетата от предните крака на агнето, за да играйми с тях. То е като зар - всяка страна както се падни означава нещо, самун, цар, роб.

Много играчки като сега нямаши тогава, ний сами си ги праехми или бащите ни ги праеха. Пушкала си праехми от свирчовина, тя има мека сърцевина, затова лесно остава кухо стеблото. Слагаме вътре малко кълчища, които преди това сдъвкваш, за да станат меки и с една друга клечка като бутало, вкарваш в дупката, удряш я отгоре с ръка и от налягането прай "пат", и кълчищата изхвърчават. Какво друго - свирки си прайхми, кречетала, цигулки от царевични стебла, хвърчила, лъкове и стрели също, а бе лапешка работа.

Инф.: Петър Митев Новаков, р. 1910 г. в с. Табачка, 3 кл.

Юни 1990 г., Н. Н.

Гори-гори кърпа

Играехми навремито на "Гори-гори кърпа". Събират са момичета, момчета, сядат на на земята на колело, ама никой да не се обръща назад и едно от децата, дето сме го избрали пради това, с кърпата в ръка бяга, обикаля кръга.

Всички пейми "Гори-гори кърпа, кучето я дърпа." И то като бяга и се навежда отвреме-навреме, да ги лъжи, уж че пуска кърпата зад някого. И като я пусни кърпичката зад някого, той трябва да се усети и да хукни да бяга около кръга. И двамата бягат и който стигни пръв до мястото - сяда на земята, а другия пак почва да обикаля около кръга.

Инф.: Пена Богданова Новакова, р. 1918 г. в с. Табачка, 4 отд.

Юли 1997 г., Н. Н.

Дай, бабо, огънче

Н.Н. Знаеш ли игра с пръсти?

М.Б: Ми, чи тъз - "Дай, бабо, огънче". Бабата си опира пръстите на двете ръце, а детето с пръст посочва всеки един пръст и се катери като по стъпала. Казва - Дай, бабо, огънче, а тя - Не мога, върви по-нагоре. После на следващите два пръста пак - Дай, бабо, огънче и кат стигне до горе, дето са ти палците и показалците, бабата отвръща - Влез и си земи. Ами да не ме ухапе кучето? - А, няма го кучето, няма го, то е с попа на нивата. Ами, това черното там долу какво е? Това е на попа капата. Влез, влез! Детето си вкарва ръчичката между палците и показалците на бабата и тя му сграбчва ръката, казва "Ау, ау!", и го плаши.

Инф.: Мария Т. Богданова, р. 1925 г. в с. Табачка, 7 кл.

Юни 1998 г., Н. Н.

Играчки

Пищов си правят момчетата от стари гилзи от манлихера - връзват я за криво дърво и става ливорвел. Тъпчат гилзата с каменарски взрив, палят и гърмят.

С конски косъм - от три косъма оплетени на косичка правят примка и с нея ловят лагудери - полско такова животно, и ги разиграват момчетиите.

Момичетата пък играеха на кукли от кърпи така ги свиваха или от парцали, ако им ушият майките. Повиваха ги като бебета и се праева на майки, на сватби също играехми - ти шъ бъдиш булката, ти младоженека, ей така.

Инф.: Пена Богданова Новакова, р. 1918 г. в с. Табачка, 4 отд.

Юли 1997 г., Н. Н.

Момичешки игри

Навремето вземахме от гергьовско агне кокалче - тура и с него играехме. Всяка от страните му си има име - изпъкналото "самун", дупката ако се падне - изгаряш, другите - "цар", "гребен".

Прескочи въжи - двама въртят едно въже за двата края и всеки трябва да мине оттам без да го закачи въжето.

На кукли - парцален Пенчо - свекървата го беше шила и с него отгледа всички деца.

Инф.: Райна Георгиева Ганчева, р. 1924 г. в с. Табачка, 7 кл.

Юли 1997 г., Н. Н.

Изпитванка за игра

Смок свири на върба
всички жаби там бяха
сал една я нямаше
тя беше келява.
Майка й й думаше
баща й й казваше:
- Мари жабо, жабуро,
кога ще ти е сватбата.
Шинди петък до петък,
колагеля в неделя.

Това е изпитванка, дето децата се изпитват кой да излезе пръв, когато почват някоя игра.

Инф.: Иван Ненов (Керовски), р. 1943 г. в с. Табачка, ср. обр., елтехник, знае я от баба си Станка Ненова, р. 1897 г. в с. Табачка.

Ноември 2000 г., Н. Н.

Забраждане

Забраждахме се "на кокона", кърпата се прави на триъгълник, краищата се прекарват отзад и отгоре на главата и се връзват на джувка да висят.

Забраждане - "мармаро", кърпата се прави на триъгълник и двата края се връзват отгоре и отзад без джувки и ушички, краищата свободно падат.

Инф.: Мария Тодорова Богданова, р. 1925 г. в с. Табачка, 7 кл.

Юли 1997 г., И. С.

Прически

"На ушички" - за мома, на две плитки, които се събират отзад на главата на кокче.

"На руло" - с тел косата се завива на руло отзад на тила.

"Като кокони" със спуснати коси.

Инф.: Мария Тодорова Богданова, р. 1925 г. в с. Табачка, 7 кл.

Юли 1997 г., И. С.

Кратунки за моми

Eдно време момите слагали кратунки на плитката си, вързвали ги. Мома, която е годна вече, си вързва кратунка. Момата пита: "Сакаш ли ми кратунката", а ергена отговаря: "Сакам я".

Инф.: Величка Минчева Василева, р. 1920 г. в с. Табачка, 2 отд.

Юли 1997 г., И. С.

Да ти пръдна в кратунката

Баба Цана не е носила сукман, а кърлянки и блузи чапак. Когато дошли в село женените жени в село са носели кръгли дъски на главите и отгоре плат, а момичетата - кратунка в косите. Като поотрасне и стане подевка, кратунката на момичето се чупи. "Искаш ли ми кратунката", питало момичето, а момчето отвърнало - "Да ти пръдна в кратунката".

Инф.: Богдан Василев Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, ср.обр.

Юли 1991 г., Н. Н.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.03.2005
Табачка. Теренни материали и проучвания. Съст.: Николай Ненов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Табачка. Теренни материали и проучвания. Съст.: Николай Ненов. Русе, 2004.