Глава 1. Фолклорна история

1.7. ИСТОРИИ

Табачка

Дядо Край Боню убива турчин

Дядо Край Боню живял ей тука до моста. Един турчин са научил, харесал му бабата и редовно ходел у тях да му прави баници. Закачал се с нея. И веднъж го причакали и го убиват. Търсили го подире, ама де да го намерят. Убил го, ама малко ли мъки са получили и те хората от тях.

Инф.: Неда Стоянова Недева, р. 1921 г. в с. Табачка, 3 кл.

Юли 1997 г., Н. Н.

Край Боню

Туй става преди 170-180 години. Един турчин влиза в къщата на Край Боню и тоз го убива с глогова тояга, после го хвърля в Лома.

После отишъл да събира дърва, дошли турците. обаче тоя си носел брадвата и като я изважда, тупва турчина по главата и после минава с колата върху му. Таквиз хора имало тук едно време.

Инф.: Елена Иванова Ненова, р. 1911 г. в с. Табачка, 3 кл.

Август 1989 г., Ц. Н.

Хвърлено дете, взето от турци

Един Герги до нас - неговата прабаба бягала от турците. Дядо му ходил на фронта, умира в Русе кат се връща. Бягала бабата от турците и си фърлила детито в храстите. И видяла как турцие го зели, а то турчина бил бездетен и го прибрал. А то имало белег. След годни го вижда на дарака и го пита откъде е що е. Турчина като разбира работата и се мести в друго село. Вдига си къщата и отива на друго село.

Инф.: Димитър Стоянов Недев, р. 1919 г. в с. Табачка, 3 кл.

Юли 1997 г., Н. Н.

Левски

Аз от дядо Андрея съм чувал - Левски е минавал оттука за Попово, преспивал в пещерата на Люляч, чобаните му клали агне и той продължавал.

Инф.: Ганчо Стоянов Ганчев, р. 1924 г. в с. Табачка, 7 кл.

Юли 1997 г., Н. Н.

Бой с турци през Балканската война

През Балканската война кръстник и кумец се бият заедно при Одрин. Те нея война така ходели хората войници - една рота от едно село, да са познават и да са подкрепят. Току пред двамата изникват трима-четирима турци и почват ръкопашен бой. Докато прадядо ми Нено се бие, чува как го викат: - Кумец, ела ми на помощ! Обаче турците много - себе си ли да браниш, на кого по-напред да помагаш - и, разправя той, току пред очите ми го наръгаха.

Инф.: Иван Ненов Иванов, р. 1943 г. в с. Табачка, ср. обр.

Юли 1991 г., Н. Н.

Наводнения 1914 и 1924 г.

През 1914 година минала голяма вода, бъчви карала, до горе до чуката било пълно с вода.

През 1924 г. дошла пак голяма вода и то нощно време. Леля Тодора се качила на покрива на тяхната къща, щото тя я отвлякла водата и плува. Хванала са за едно въже до един орех. Воловете ги спасихме, но биволите се удавиха. Моя баща сварил само да ги освободи от хомотя, а то бивола изплувал и отишли на Чуката, а тате по-късно ги помамил и ги прибрал.

Тая годна водата била на две вълни - първата по-слаба, после дошъл талаз два-три метра, нощно време, хората заспали. Издави хора, деца, животни. Помня я, голяма вода беше.

Инф.: Димитър Стоянов Недев, р. 1919 г. в с. Табачка, 3 кл.

юли 1997 г., Н. Н.

За наводнението през 1914 г.

На дядо ми Христо Стоянов, сестра му - баба Тодора, се качва на покрива на къщата, щото през 1914 г. идва голяма вода и залива къщи и хора. Тогава селото се качва по баира, преди е бивало се край реката.

Водата влачи къщата до Драганка - там къщата се спира, ама се клати, хвърлят хората въжета, дървета, а тя вика: Сбогом комшии, аз си отивам вече... Вързва се с въже обаче и я издърпват на брега.

Инф.: Мария Хр. Тодорова, р. 1925 г. в с. Табачка, осн. обр.

Юли 1997 г., Н.Н.

Спасиха жената

В местността Поилото си пояхме добитъка. Оттам хвълиха въже да спасят жената, дето беше излязла върху къщата си, когато дойде голямата вода и отнесе къщите на хората.

Инф.: Пена Богданова Новакова, р. 1918 г. в с. Табачка, 4 отд.

Юли 1997 г., Н. Н.

Водата стана шест метра нагоре

Като дошла първата вода и завлякла селото, една жена - баба Тодора, се качила на къщата отгоре. Къщата плава и тя с нея. И къщата се блъсва в един камък, голям, и тя пада, но я спасяват. После през 1924 г. , при второто наводнение, водата стана шест метра нагоре. И бяха се събрали много хора на моста, тогава имаше дървен мост, него го строиха през двайси и втора година, и много хора се бяха събрали на моста, и той от голямата вода се откъсва. Вързаха го с въже за едина край и по въжето изтеглиха хората.

Инф.: Елена Иванова Ненова, р. 1911 г. в с. Табачка, 3 кл.

Юни 1989 г., Н. Н.

И са удави кобилата в дама

Аз доколкот съм чувал и съм разпитвал един дядо - Христо Даскала, ако сте го чували, той е на моя дядо чичо, той ми й разправял. През 1914 г. идва голяма вода, някъде в Поповско се скъсва една линия. И мама както ми й разправяла, сестра ми й била на няколко месеца - къщата ни й била на стръмничкото на Ямъта, дет бяха на дядо ти Богдан пчелите. И тати ми й разправял, имали сме една кобила и един кон, ама кобилата била окончена. И водата кат дошла през нощта и мама грабва сестра ми и изнася нагоре. Тати отива и отваря дама, изпъжда животните. Добре, ама кобилата като не видяла кончето и се върнала да го търси в дама и в това време водата идва и блъсва вратата и я затваря. И са удави кобилата в дама, а кончето и коня ги изхвърли нагоре, и си ги прибрахме. Ей тъй на талази от по метър идвала водата. И много ги изненадала, защото туй е през нощта, плували чували с брашно, покъщнината разпиляна. Тогава помита всичките къщи, дето са били по бахчите и хората си построяват нагоре. Обаче през 1924 г. пак става такваз работа и пак идва голяма вода, но през деня и една къща я отнася. А в нея баба Тодора била вътре и тъз жена се качва на покрива и оттам викала - Сбогом, сбогом. И хората вървели заедно с къщата отстрани покрай реката, и по чуката отсреща и вече на завоя към Драганка там реката се засилва много за да завий й метнали въжета, и тъз жена са улавя и я издърпват на брега. И след малко къщата се разпиляла, тя са удря в скалите.

И тогаз се изселиха много хора вече нагоре, тогаз се напрай и махала Крушево, то беше ясаци, раздадоха ги за дворове и така се насели. Всъщност селото се разраства най-много след войните - петнайста, осемнайста година, става тогава две хиляди души близо.

Инф.: Христо Петков Стоянов, р. 1925 г. в с. Табачка, осн. обр.

Януари 2004 г., Н. Н.

Тя властта сама са смени

Тука ли си бил по промените по Девети септември в Табачка?

Да, активно съм участвал в него време. По Девети септември аз тогаз са ожених. Четирсчетвърта година бях ергенче. Селото беше голямо, аз бях при татя, моите братя бяха в Русе, единия учеше за фурнаджия, другия монтьор. Най-малкия аз. Таман завърших училище и дойдоха мобилизациите, когат Хитлер мина оттука и ходих да посрещам немците при Тръстеник. Дойдоха с колелета, с мотоциклети, с... войска. А бе и пешаци май имаше. Помня едни германци слязоха на почивка на поляната и той отиде и видя едно магари, помня като ей сега, той отиде и хвана го през главата, главата на магарето му под мишницата, а другите го снимат. Те не виждали магаре, те дойдоха с едни големи арденски коне. С велосипеди, с камиони, с мотори - бучи шосето значи, бучи.

На Девети дойдоха тука, прайха събрания наште партизани, дето бяха тука по наша край, тоз - Васил Петков, остришките партизани. А Васил Зонов, чичо ти Тодор и Нено Кокала, инженера, бяха бранници в Бяла. Активни бранници - с каишките му, с коланите му, с ножовете му. После станаха активни партийци. Те тогава са били пети или шести клас в гимназията, сега значи единайсти или дванайсти клас.

И как се смени властта?

Де да зная как се смени властта. Тя властта сама са смени. Сама. Ний нямахме тука активни партизани и така. То и нямаше радио, имаше само един "Филипс" на общината на прозореца долу, когато умре царя - аз ходих, тичам да ходя да го слушам, те плачат там, го погребват. И тогаз разправяха как тръгнал болен от Германия, че зле му било в самолета, че нам како, доде доди... те лъгаха тогаз народа. Той доде умрял от Германия, но казват - ще се подобри, както на тез, наште в Кербала. Но тогаз за царя тъй беше.

И тогава по радио Христо Ботев те предаваха - че руските войски тук, че другите там, идват, наближават.

Ходи ли да посрещаш руските войски?

Не съм ходил да ги посрещна, те сами додоха. Додоха с един джип, с едни шпагини, пистолети такива, шмайзери, и бяха стреляли по кофата на герана на Пожарака, минали оттам, аз ходих да я гледам - надупчена кофата. И събрание напрайха вечерта две момчета, русначета. Горе на балкона държаха реч и мисля, че Васил Петков с тях беше, един слаб, чер, дето е ял лук там из Беленските поляни. И подире стана сто и петдесет кила.

Инф.: Христо Петков Стоянов, р. 1925 г. в с. Табачка, осн. обр.

Януари 2004 г., Н. Н.

Горяните

Тез горянски групи почват да са организирват през през 1948 г. През 49-та избяга Тодор Пакетя - няма го в село. Понеже тука са ги поразкрили, някой ги й предал за тез групи и през 49-та усещат те, че ги следят и се преселват. Понеже през зимата са били към Поповско ли, къде, не ги зная, и идат тука - в Османовта дупка на Лиляч, срещу Водна у гората. Там са крили и са идвали до село да са снабдяват с храна. От тука сериозна връзка не мога да ти кажа кой е поддържал, но после разбрах, че Христо Попов е държал връзка. Какво е правил не мога да кажа. През туй време милицията ги следели - вкарват един техен човек, Томата от Червен. В Османовта дупка имало един от Сваленик, един от Острица, едно широковче и Пакетя. Имаше отпред една круша - когато няма човек в дупката, слагали една буца пръст на крушата. Щом има човек - няма буца. И една нощ син му на Тодор Пакетя - Христо, беше служил войник, някакви позиви беше пускал в село, аз ма нямаше тогаз, бях заминал войник. Туй става юни месец - арестуват го и го затварят в кветството. Под стъпалата има една дупка, там запираха - срещу пощата сега в кметството. И през нощта му отваря разсилния, който е бил - май Иван Колев, и тоз избягва и отива при баща си. Решават нея нощ секи да си отиде по селото. Да се измият, изкъпят и пак да се съберат. Томата или кой, не се знай, ама той ще е бил, няма кой да бъде други, отива и ги издава в милицията. Жена му на Пакета заминава за Русе, а те се мият вкъщи, и среща по пътя камиона с милиционерите. Заграждат къщата да вилзат да я претърсят, но тоз, който е бил на портата... към улицата има малко прозорче, те скачат от прозореца и почват да стрелят. Откачат се, избягват по улицата. Гонят ги и на около петстотин метра из улиците се разбягват. Едина се скрива в един бордей в двора, а сина му в клозета. Сина му въоръжен с пушка, а оня с ръчна бомба. И като влизат те, бутват вратата на мазата, отварят я, да заблудат милицията. Мисля, че Максимов беше ръководител на МВР-то и оня стреля с пушката. Не могъл да го удари и се търкулва в мазата. Милицията тръгва към тоалетната и тоя хвърля една бомба. Едното момче го уби, а друго беше ранено. Почва милицията да стреля с автоматите - дъртия Пакет го раняват на седем-осем места, хващат ги и направо у болницата, спасяват го. Син му го задържат и подире гледаха дяло. Дъртия го осъдиха на смърт, а малкото - на двайси години. То още живо. Лежа и си излези, ожени са, живя в Русе, дърводелец работи в някакъв завод.

Като заловиха тях от Табачка изчезнаха още трима - избягаха Къньо Цанев и Радко Михов. Единия е служил на границата и избяга н Турция. Там колко време са ги държали, отива Къньо в Германия, а Радко - в Чикаго. Третия останал тука - Нено Руйчето. Укривал се в една пещера срещу тях. Нощем го пазят, денем никой не го пази, той си утива у тях, зема кот му тряба. И зимата с колата го скриват под слънчогледа - у тях имал скривалище, те са се събирали кат са били група още. Но се опасявал да стои у тях си и отишъл у брат си. И какво са прайли, са скарват и оня го издава. И го заловиха, и го осъдеха на смърт. И сигурно го убиха, щото не е лежал в затвора.

От тяхната група само Христо Пакета е жив. Той е голям запалянко-иманяр, той и неговия зет гърмяха в една пещера, та са убиха. Зет му умря ама той е жив.

Инф.: Стоян Аврамов Стоянов, р. 1930 г. в с. Табачка, ср. обр.

Август 2003 г., Н. Н.

Горянин

През 1951 г. свекър ми организира банда против комунистите. Той беше тогава на четирси и две години. Обаче ги хващат и в криминалната полиция три месеца ги държали. Пускат ги след това и свекър ми избяга в Турция, после отива във Франция и Германия, и там умира през 70-те години. През шейсетте години е имало амнистия, но той не е искал да се върнел, мислел че ще го измамят, казваше - Кучка през баир лесно не се мами. Спестявал пари и пращал на жена си в България и Швейцария, но не ги получихме парите, защото адвокатите на измамиха и си останахме бедняци.

Инф.: Иванка Савова Кънева, р. 1932 г. в с. Табачка, 7 кл.

Юни 1997 г., Е. Т.

Вкарахме си имота

През 1950 г. таман се бях уволнил, работех чифчилик, те купуват мойта жена и майка й две кончета на една година и половина и аз кат са уволних ги заварих у дома. Докарах им две каруци цвекло и кончетата през зимата станаха добре. 1947-ма са уволних есента, 48-ма бяхме частни, те имаха близо шейсе декара земя, тя една дъщеря. За мене беше голяма работа, хората имаха по двайси-трийси декара. Но коит баха с двайси-трийси декара отидоха в Русе и станаха хора, както твоя дядо, както моя брат, както други. Които бяха с шейсе, осемдесе декара - нас на болеше, имаме земя. А после като измислиха гражданството - то не можеш из село да излезеш повече. Четирсседма година стана национализацията - земаха фабрики, земаха вършачке, земаха казани. Малко ги закачи в Табачка - Пърлювската мелница, Чаушевия казан, Пашаломската мелница, други казани. Мене туй не ме дразнеше още, аз не мога да разбера какво ша става. Аз глася да ставам земеделец, млади коне имам, каруцата стегнаха, всичко. Четирсосма година почнаха да праят кошовското ТКЗС насреща, аз имах нива там - те чукат отсреща, праят конюшни, забили там един червен байряк. И аз даже ги попържам аз, че те пеят там, чукат, плющят знамена, а аз работя.

Петдесета година идва вече нашия ред, ще праят и в Табачка ТКЗС. Тя беше една сушева година. Няма фуражи, няма жито, малко има. И става - тоз да са запише, оня да са запише... аз ша ставам чифчия, обаче почвам да разбирам, че тук ша става нещо по-голямо. Деведесе и девет члена станахме - моя баща, чичо ми, аз, други хора. Вкарахме си имота - на Лома беши комисията, вкарахме ги в Петко Димов, двора голям, каруци, всичко. Сегашната плевня дето е, конете там вързани. Сутрин ставаме, впрягаме, аз впрягам мойте коне, ти впрягаш твойте - заминаваме да орем. Те масовизираха Дюза, масовизираха Дериконския, Гьола до Пепеленския кантон - най-хубавите земи. Раздадаха на останалите табачени - ний сме към триста семейства, сто сме в ТКЗС-то, двеста са отвън. На тях раздадоха Рай манастирите, Припека, Станека, кой тука, кой там. Зехме най-хубавите ниви за ТКЗС-то, на останалите - двайси декара тука, трийси декара там, ямъта. Аз влязох в август месец, в декември ма пратиха в Русе не, а в Образцов чифлик за животновъден бригадир. Един месец ма обучаваха там как да правим силажи, фурожи. Ма то зоб нямаши, тя гладна година, никой не дава, секи копай в земята, крий зад кревата, дига на тавана, всеки крий, никой на дава. И ний ходим из плевните - тука сено ще вземем, там папуренца ще вземем. През януари се върнах - овцете ги бяха събрали в пещерите, то нямаше тогава кошари още, два билюка бяха, там ги багнехме, през зимата одехме да събираме агнета в пещерите. То няма фураж, четем им по осем стръкчета папуренца им даваме, глад да видиш. Конете бяха запрени под Съвета у Минча Тодоров, до Капана, там пълно с коне, кравите ги закарахме на Пашалом, дето Небетчиите... имаше една голяма шатра. И животните зеха да мрат от глад. Дет са ма учили в Чифлика - слама и сол, туй ядяха, възваряваме гореща вода, пръскаме с вилите слама и сол, гореща вода и фърляме я в един трап, тъпчим я, стои два дни, тя са запалва, почва да пуши, тъй изкарахме конете през зимата. Конете мрът, овцене не умряха тогава. Пък пролетта - стана една хубава пролет. На трети-четвърти март трева имаше. И кат стана една репица голяма, ама конете отслабнаха много и кодже животни измряха. Тогаз излези Вълко Червенков с един декрет и някои излязоха, някои ги изключиха от стопанствата. Закрепи са то положение. И вече 1955-та се стегна масовизацията, Нено Василев като кмет ги нагъваше частниците за държавни доставки и до зимата всички влезнаха в ТКЗС-то. Като се масовизирахме имаше четри полевъдни бригади, с по четри звена, по петнайсе души всяко и приходящи пенсионери. Имаше бригадир и отчетник, той ходеше с един пергел. Освен тях лозарска бригада и бахчеванджийска бригада, ама то беше звено, поливаше на Пашалом бахчите с една помпа. Шест бригади, всички хора ги зная по имена и сега мога да ти ги кажа.

Инф.: Христо Петков Стоянов, р. 1925 г. в с. Табачка, осн. обр.

Януари 2004 г., Н. Н.

Ще си смените нивата

През 1955-та дядо Иван беше получил удар и като припаднал и цигарата му паднала, и му изгорила месата, та стоя два месеца в Бяла в болницата. Нея есен аз бях седми клас и орах нивите аз. И като ора и съм прерязал една змия, много шарена такава, пъстра. И тогава баба Райка каза - О-хо-о, ще си смените нивата. А тя нали така малко познаваше. И след туй влязохме в ТКЗС.

Инф.: Иван Ненов Иванов, р. 1943 г. в с. Табачка, ср. обр.

Януари 2004 г., Н. Н.

Масовизация

През 1949 г. таман са бях върнал от казармата. В Табачка през 50-та се образува стопанството, а масовизацията се проведе през 1955 г. Додоха партийни отговорници двама. Единия Дюкенджиев от Поповско, началник на Зърнени храни - Русе, а другия - Иван Каманарски - началник Специална служба на МВР - Русе. Каманарски живееше в Иван Ненов Войчев, а Дюкенджиев у дома стоеше. И отиват в кметството, те не ходеха по къщитеу пращат прислужниците да викат частниците, а те бяха много. Да има петдесе- шейсе къщи да бяха влезли в стопанството. Един не си дава воловете, други - каруцата. Но праят пазарлъци, дребни компромиси - оставят им по четри-пет овце. Но на никого не оставиха воловете. Само на някои - крави-дойни. И биволици. Биволици в ТКЗС не са вземали, не им трябваха. И така за пет-шест дена са записаха хората, останаха дестина къщи, и от тях едина имаше кози частно, другия - овце частно. Те като им земаха нивите, дадоха им най-слабите ниви и не могат изкара нищо, та пак влязоха.

Имаше обаче един - Стоян Тихолов, са заинати и въобще не влезе. Май имаше още един. А стопанството се разви постепенно. Най-напред нямахме и камьон - с каруци и коне се работеше на къра, а воловете - в строителната бригада, караха камъни. Първият камион го купихме през 1956-та година и комбайн. Ама него трактор го влачеше, прикачен, не беше самоходен. Вършачките пък бяха към Машино-тракторната станция в Борово. Първо на обслужваха от Борово до 55-та, а след туй - от Иваново.

Инф.: Стоян Аврамов Стоянов, р. 1930 г. в Табачка, ср. обр.

Август 2003 г., Н. Н.

Иван Димитров умира зарад пищова, Димитър щеш да умре зарад Мария, а Стефан умре зарад една кокошка

Сега ще ти разправя както е точно. Аз доколкот съм убеден, казаха ми, че не е тъй, ама аз тъй съм убеден. То стана тъй, както аз съм го предполагал. Той работеше като кондуктор в Ж.П. и оттам... аз ъй си представям. Той зема един Валтер, девет милиметров, полуавтоматичен пистолет от някакъв офицер, когат са изтегляха германците от България. Иван Багрянов, министъра, нали ги обезоръжи в България, натовари пушките във влаковете, войниците ги натовари в предните вагони и като минаха в Сърбия и дади на германците пушките, даде им оръжието, даде им всичкото. И ги пусна в Сърбия. Много добре го помня. Иван сигурно е земал тогаз тоз офицерски пистолет. Голям, ей толкоз голям тъй, Валтер, една педя барем. Тоз пистолет го увива в един парцал и го скрива над вратата, кимеря, над кухничката го шибва между гредите. И Иван отива в Русе, работи си в Русе, БДЖ-то си завърши и като са пенсионира си дойде на село.Той беше шило и половина, той не мож да не ти сварши работа, като каже, че ще свърши, ходи, търси, значи опасен беши - ще влези и оправя ти работата навред. Тоз пищов го намира една квартирантка, една Елена живееши тука, Папурковата. Тъз Елена зела да чисти и тоз пищов пада в краката й. И тя кат го разгъва - пищов, смазан със смазка дебело, нагласен сто години да стои. Аз го видях тоз пищов и стрелях с него. Аз имах тука от тез патрони, руснаците като дойдоха, късите. Тоз пищов го донесоха в Съвета. Аз бях в Съвета. Иван Димитров беши кмет. Тъз Елена го дава на Стефана Митьов, Стефан го донеси. И разгледахме го пищова. Обърсахме го, аз додох у дома и земах патроните, той имаше цял пълнител с патроните, ама неговите са длъжките, а мойте от прищвъкнатите, ама стават. Стоян Аврамов беше кмет на Червен. Имаше един квартален отговорник Минко Колев са казва. Занася Иван Димитров пищова в Червен и оттам Минко го носи в Русе в милицията. И оттам подгонват Ивана - ела сега тука, от къде имаш пищов и така нататък. Тез подробности в милицията аз не ги зная, ама така е било, то няма как да стане другояч. Но Иван дали го поудариха, дали не са, дали си й признал, како й било, както ще да е, но работата си замълча. Тогаз прибраха и друго оръжие - имаше една шашка чичо, той беше офицер тогава, зема едни стари пушки от руско-освободителната война. Аз като отидох на тавана на Съвета насъбрали сума ти и стари пушки таквиз, сачмалии. Събраха ги и ги махнаха. След като са върна Иван в село да живей като пенсионер - и са скараа с Марципана. Комшии, скарали са за една кокошка. Че прехвръквала и кълвяла в двора му. Той ли я ударил с чапата, какво й станало, яко са скараа. И тя го наковладява на Стефана, сина си, той беше полицай. И кат са връща Стефан у тях и тя го наковладява, че Иван я бил уж блъснал. И Мария отива в Русе и натоварят цялата кола и идват на село, ма не идват специално за туй. И защо са са скарали излязал да го пита Стефан. Аз бях натоварил една каруца тор с магарето и я карам долу на бахчата. И аз излизам от бахчата и като съм до Василя Кольов до къщата и чувам - Па, Па, Па. Три пъти гръмна. Като обиколих да изляза на шосето - Иван стои с една бяла риза на бордюра, а Стефан убит в краката му. И аз карам магарето. И Иван прав. И онуй убито, и жените - на Стоян Аврамов и Мария тичат надолу и пищят. Таман минавам оттам и Гьорги Цоньов излези да види - Ко става, викам, - А бе не зная, каза, чух гръм и излизам. И го виждам Иван там. Той го бий на един метър и го убива на място.

Иван кат го убива - и тогаз ще свържа това с Валтера, защо е убит Иван Димитров, кмета. Той убива сега Стефана и са зачудил сега какво да прай. И го видели - минал по моста и отсреща, по Чуката, по Чуката, край нащи армани и отива да търси Пашанков въз свинете. Таман вечерта идат овцете, чобанина още не си беше дошел. Туй е било светло още. Аз тръгнах за горе, пуснах магарето и срещнах Ивана Димитров баш въз магазина зад фурната, ей там Иван слеза нанадолу. И аз като зная за тоз пищов, му викам - Иване, ти знайш ли, викам, за тоз пищов, дет го намериха у Иван Яловия? Знам го. Помни го, де. Иван ей сега уби Стефан. Иван Димитров отива да си купува цигари, зема си и един хляб, и се връща и сяда да яде хляб. Иван Яловия като минава покрай Пашанков, ама не го видял, после минава по моста, после по горния мост и завива из Тревнята махла нагоре и вижда кака му. Димитър да го знайш къде й, попитал. А, той чака овцете отсреща, рекла, въз свинете. Иван са разхожда из Тревнята махла - идва до мегданя и са връща до моста. Димитър прибира овцете, запратва крамолите, минава Лома и тръгва - една уличка има, дето излиза въз Канджората. Издоил козите, носел едно менченци с мляко и си тръгва нагоре. И Иван го среща въз гайдурите, като го разминал и са обръща - Твойта мама... и зел да стреля по него. Оня пада с три куршума. Едина куршум го закача тука в рамото, идина в ръката и другия в гърдите. Сърцето не можал да закачи. И на Пашанков син му Радослав като прибрали баща му, грабнал пушката да го гони, да го убива. Ама те го спрели, върнали го, щото той можел да го стигни и да го гръмни отдалеч. Хваща Иван пътя през Калаурската махала и излиза въз Марина Байчов, ша търси Ивана Димитров вечи. Той му е карезлия на Ивана Димитров зарад Валтера. И аз му казах на Ивана, дявол да ги вземе, ама Иван не съобразил, както и аз да съм, и аз няма да са съобразя. Отива и търси Иван - той ядял хляб. И Цампурко бил на джама, Колю Стоянов и той му викал, те са роднини - Братчед, аз убих Стафана, убих и Пашанков, обаче Пашанков не падна, сигур не съм го убил. И Цампурко са уплашва и са скрива. Викат на Ивана, Иван оставил хляба, наял са, отваря портичката и оня през пътя - три-четри патрона, патронте забити в долния край на портичката, и го случва в гръцмуля, пада и умира. Иван вече тръгва нанадолу и почва да търси кмета - Коста беше кмет, да убива Коста и да убива Станча. Тогаз ми са обажда Марийка - Татко, недейте излиза, Иван тъй и тъй уби Ивана, стойте там. Станьо Гьоргюв обаче бил на казана да вари ракия. През туй време се обаждат на полицията, идват две момчета с калашници и застават зад една тръба бетонна на мегдана. Иван търси Пеню Колюв - Дафина не му дала кока-кола и той са разтреперал, отишъл при мойта жена, тя беше тука магазинерка. Ценке, рекъл, значи голяма беля щях да направя. И него търсел да убива. И като слиза тука, Канджората... те го извикали полицайчетата да им покаже кой е Иван. Завива край Влашинковата къща и почват да стрелят и там го убиват. Казаха, че сам се убил, ама не са е убил той. Те били фанали Иван Киров първо - Ти кой си? Иван. И те го хванали да го арестуват, дернали му един шамар, ама Канджората казал - Чакайте, не е той. Така е убийството на Иван Иванов Яловчето, от Бодурите са те. А защо иска да ги убива? Пашанков - зарад Мария. Димитър Пашанков беше чирак обущарин у баща й на Мария и му я обещали на него. Майката на Мария обаче я оженила за Иван. И уж, че Пашанков ходил с нея, ама не е, няма таквоз нещо, но мъстта е от там. Петдесет години таи - и за пищова педесе години, и за Мария педесе години. Иван Димитров умира зарад пищова, Димитър щеш да умре зарад Мария, а Стефан умре зарад една кокошка.

Пък тоз пищов, дет ги убива с него, Иван го имаше още от ерген, той е италианска Берета, аз го зная, ний отиваме да пасем конете на Драганка на поляната. И ний сме седнали с Иван, пуснахме неговте два коня и мойте два коня. И легнахме, и кат легнахме - на Иван пищова му в джоба, тогаз му изскочи на пистолета цевта. А тоз германския, казаха, че го бил купил от Две могили и точно как е - милицията ще знай.

Инф.: Христо Петков Стоянов, р. 1925 г. в с. Табачка, осн. обр.

Януари 2004 г., Н. Н.

От ергенските години останаха и на Иван пищовите

Ний с Иван от ергени са знайми, се заедно сме ходили в компании. Обикаляли сме така из Табачка, из Широково, него време като се изпоожениха по-големите, ний бяхме баш ергените. И така от тогава си имахме пищови, че и по два пищова сме носели даже. И като влезем в кръчмата и ни проверяват за оръжие, щото знаят, че имаме, обаче аз веднъж като ми казаха да вдигна ръце и да ме опипат, вдигам ръце с пищова, той над главата му и не можаха да го намерят. Както и да е - от ергенските години останаха и на Иван пищовите, дето изпозастреля хората. Скарал се той с комшийката, защото една тиква се преметнала през оградата и кокошките, то нали кокошка - ходи и кълве. И кокошките зарад тая тиква все прескачали през дувара, та му влизали в двора да кълват. И тогава какво е станало не знам, обаче Иван я прасва с тъпото на брадвата, а Марципанката пада долу, вика Олеле, уби ма!, и рита с крака, като че умира. И Иван вече като убива Стефана, сина й, защо тръгва да отмъщава. Защото той наскоро бил ходил на лекар и се съмнявали, че имал нещо в главата, мислел, че е тумор и малко му остава така и така. И затова се прежалил. Обаче след това вече, като му отворили главата, се оказало, че нищо му няма и напразно изпотрепа хората, че и себе си.

Инф.: Богдан В. Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, осн. обр.

Септември 1992 г., Н. Н.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.03.2005
Табачка. Теренни материали и проучвания. Съст.: Николай Ненов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Табачка. Теренни материали и проучвания. Съст.: Николай Ненов. Русе, 2004.