|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Глава 1. Фолклорна история 1.5. ПРЕДАНИЕ ЗА ЗАРОВЕНО ИМАНЕ
Под Карталка в една ниша като полу пещера от тавана пада капка на къча на коня. Връзваш кон пред пещерата и гледаш къде шъ му се падне къча, после оттам мериш седем крачки и копаеш имането. Инф.: Богдан В. Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, осн. обр. Юни 1997 г., Н. Н.
Дядо ти Тодор навремето скрил до един камък пиринчени болчета, топчета и казал на бай Митьо Казака - той беши голям иманяр, че виждал там пламъци и нишан има, значи. И оня се емва - копае - намира и вика - Има тука злато в тоз камък, Тодоре-е, има. А дядо ти легнал от смях. Инф.: Мария Хр. Богданова, р. 1925 г. в с. Табачка, осн. обр., шивачка Юли 1997 г., Н. Н.
Урум Пунар е много хубав кайнак. Иван Димитров като стана кмет и първата му работа бе да отиди и да го гръмни. Взриви го за злато, гърмя го. Лишан имало, нам кво, ама посоката му не била същата. Нищо не намери. Ей там, оттатък Лома - под турска гробища, срещу Урум Пунар, там има ключ - издялано върху плоча. Преди Локвата има кръст и овен - издялани на плоча. овена си личи, казват, че вече са намерили златото там. Има лишани и по Карталка - кръстове, квачка има издяялана в камъка. Правено е с хоросан, ама тоя хоросан не се изтрива. На Дил Николца има нарисуван един прилеп, трябва пещерняци да са го направили. На Водна пещера отгоре има голям камък, има около 1 метър височина и равен отгоре - там ядат воловарчетата. В старото лозе имаше един камък с кръг, ходихме да ровим, обаче се спряхме, че ни й страх - зе да хрущи и си рекох - А, то ще е човек заровен. И си викам - де да ровя, ще изкореня сума лози. И го оставих. Инф.: Димитър Стоянов Недев, р. 1919 г. в с. Табачка, 3 кл. Юли 1997 г., Н. Н.
На Пашалом има една пещера, запирахме овцете там. И идват двама, пещерняци били казват, а те били иманяри. Там през един кумин се влиза в земята и отиваш в таз пещера при овцете. Тия ме питаха за Квачка с пилета - Чувал съм, ма много го търсят туй място. Три дена търсили, ама нищо, хем писмо скрито имали. Чувал съм за Мома Рада с менци, издялана с чук на скалата, ама не се знае къде е. Кръст също е нишан за имане, Ралица - криво рало, също. Инф.: Ганчо Стоянов Ганчев, р. 1924 г. в с. Табачка, 7 кл. Юли 1997 г., Н. Н.
В скалата към пещерата Водна има издълбан в скалата ключ и ботуш. На един метър височина. Там хайдути оставили един ботуш пълен със злато. Дошъл един човек и рекъл на горския - Де е Водна? Завел го той, показал му я и оня казал - да земеш да отсечеш едно дърво, че да се качим по него горе. Отишъл горския да сече, през това време тоя бръкнал и взел ботуша със златото. Инф.: Богдан В. Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, осн. обр. Юни 1997 г., Н. Н.
Цар Костадин и Елена царували в Червен. Там била заровена златна колесница - габролет *. Една година ходихме на Калето на екскурзия, момчетата се покатериха на стените, събориха камък и намериха гологанчета, а учителката каза - А, това са костадинки. Останали били парички от времето на цар Костадин. * габролет - кабриолет Инф.: Мария Христова Богданова, р. 1925 г. в с. Табачка, осн. обр. Юни 1997 г., Н. Н.
Урум пунар е почти вече в Пепеленско землище, това е извор. Искахме навремето с пепеленчани обща чешма да правим, ама те не рачиха. Почнаха сами. Много силен извор беше, наште се включиха с труд. Някъде около 1937-38-ма година направиха чешмата - отпред един чучур и шест корита - да пият воловете вода. Пепеленчани там си белеха платната. Малко им е далеч, ама ходеха с коли. Напрайха го туй, стоя едно лято. И на следващото дойде един порой, то туй дере почва от Кацеловското шосе още, много е дълто и много вода събира. И цяла седмица теме, зарина чешмата с кал. Не се показваше нищо от нея. Остана едно малко изворче, ходехме и гребяхме оттам. По вадата пояха животните. Коя година беше, Иван Димитров беше кмет, Васил Шука, той бригадир беше и Стоян Иванов - Сечо. Те тримата отиват и гръмват… те понеже ги мързи да копаят и сега тече слабо. Намериха ли пари…, но водата се пръсна, слиза надолу и се изгубва. Намериха първото корито и едина чучур, туй намериха. И водата, дето е била каптирана, отива дълбоко, остана там една бара. Инф.: Стоян Аврамов Стоянов, р. 1930 г. в Табачка, ср. обр. Август 2003 г., Н. Н.
На Разсипаната чука срещу мамината къща нощно време се появявало нещо като огън такова. И тати вика - ей там ще има пари, те на таквиз места се търсят. Инф.: Пена Богданова Новакова, р. 1918 г. в с. Табачка, 4 отд. Юли 1997 г., Н. Н.
=============================
Други публикации: |