|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Глава 1. Фолклорна история 1.2. ЗАСЕЛВАНЕ
Първите заселници са Керовци, след туй Ганчовските. Дядо Иван Тревненски заселва Тревнята махла. Инф.: Димитър Стоянов Недев, р. 1919 г. в с. Табачка, 3 кл. Юли 1997 г., Н. Н.
Някъде преди сигурно около двеста години са дошли първите в село - това е Нено Кероолу от Габровско, от колибите. Там е имало махала Табачка и затова селото се казва така. Къщите са били край реката, после са се качили нагоре. Всичко тука е било гора - секат гора и праят село, заграждат си за двор. На мястото на църквата сега дето е, имало беглик. Там имало хамбар, където събирали данъка беглик, така са ни казвали. По-долу в един двор имало стая в една къща, която използвали за църква. Големи служби са праели до Боньовския геран на Възнесение Господне, където е кръста, където е погребан Нено Кероолу. Инф.: Елена Иванова Ненова, р. 1911 г. в с. Табачка, 3 кл. Юни 1989 г., Н. Н.
Ц.Н. А как се е заселило селото? Е.Н. Селото заселил дядо Нено Кероолу, той ходел да продава, от Габровския балкан бил. Имал пет-шест души синове - Керовските, Боньовци, Хърватски Тодор, до църквата гробищата, по-доле срещу вас църква е имало. Турците го убили. От Червен го карали да отиде там, да станат едно село. До Боньовския геран му е кръста: правели "молитва" там на Възнесение господне, готвели "молитвата". Преселниците от Тревненските колиби образували Тревнята махала. A в Габровско имало махала Табачка и затова селото се кръстило така. Инф.: Елена Иванова Ненова, р. 1911 г. в с. Табачка, 3 кл. Август 1989 г., Ц. Н.
Навремето имало голяма зима - Варненския залив замръзнал, пещерите преди моста - заринати със сняг, овцете измрели. Пролетта ги одрали чак. Долу на Лома ги аргасвали, на табана ги работели, затуй селото така се казва. Първия човек дето се заселил - дядо Иван Керовлията, правил къщи в Червен, решил да се засели. Харесал първо Бей чуфлик, но не дал пашата, не разрешил. Харесал Иван тука, обаче турци го гърмели от Кировта чука, не го оставяли на мира. Иван обажда на пашата, той го познавал и тогава, такъв бил закона - по сто тояги на гол гъз. Тогава го оставили да се заселва и Керовци се заселили. Моя род Ганчовци идва от Ганчовец, Габровско, после дошли Новаците - нови, затуй. И в Тревненско има Новаци. В Боньовската махала се заселват Боньовци, а Калаурската е накрая и все едно пазели караул, затова тъй я наричат. Инф.: Райна Георгиева Ганчева, р. 1924 г. в с. Табачка, 7 кл. Юли 1997 г., Н. Н.
Разправят, че в двора на Пеньо Хърватския е първото заселване в селото и после се разраства, докато стане Боньовската махала. До Боньовския геран имаше един голям камък - кръст с кръг обиколен. Пак е там, ама сега стои затрупан с пръст. Такъв същия камък има до двете могилки до асфалтовия път за пещерата Орлова чука, там е пепеленско землище. До тоз камък пепеленчани курбан слагаха през пролетта. Инф.: Стоян Аврамов Стоянов, р. 1930 г. в Табачка, ср. обр. Август 2003 г., Н. Н.
В селото, когато дошли да се заселят, моя прадядо Съби е бил на осем години, а е дошъл тук да се засели неговия дядо Иван. Дядо Съби е умрял през 1918 г. Инф.: Ганчо Стоянов Ганчев, р. 1924 г. в с. Табачка, 7 кл. Юли 1997 г., Н. Н.
Мойта прабаба Цана Тошкова умря през 1937 г. на сто години. Тя е дошла с майка си и баба си Сава в село малка, идват от Плачковските колиби. Мъжът й Тодор Василев, дядо Тошко (1836-1925) се занимавал с търговия, кръчмарство - карал спирт към полето, а към балкана мед, зърно. Инф.: Богдан Василев Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, осн. обр. Април 1991 г., Н. Н.
През Руско-турското мурабе мойта баба Пена Ботева била на четири години. Тогава дошли от Балкана, от Тревненския, избягали от турците и се преселили тук. Инф.: Пена Богданова Новакова, р. 1918 г. в с. Табачка, 4 отд. Юли 1997 г., Н. Н.
============================= Други публикации: |