ДВАЙСЕТ ГОДИНИ
Слово, произнесено пред абсолвентите на Нов български университет през 2016 г.

Милен Русков

web

Аз се дипломирах преди 20 години, по-точно преди 21, но нека за удобство ги закръглим на 20. Любопитен факт е впрочем, че винаги има една малка подробност, която не пасва и трябва да я закръглиш. Но както и да е. Исках да кажа, че видях с очите си как България се промени за тези години. Тя се промени буквално пред очите ми. И ако сравните България от 2016 г. с тази от 1996, ще видите, че сега тя изглежда много по-добре. Който помни, знае. И през цялото време този процес на бавно подобрение бе съпътстван от усещане за криза, от мрачни и дори апокалиптични прогнози, от недоволство, страх и гняв. Хубавото е, че животът си има собствени закони и слабо се влияе от мнението на хората, които участват в него.

Човек може да забележи, че България се променя много на всеки 20 години. Ако сравни 2016 с 1996, 96-та със 76-та, 76-та с 56-та, 56-та с 36-та, 36-та с 16-та, 16-та с 1896, той навярно ще се увери в това. Във всеки случай, когато вие бъдете на мое място, аз ще бъда кой знае къде, но все пак надявам се някъде наоколо, а светът, и в частност България, ще се намират в непрогледната 2036 г. Опитвам се да си я представя. Но това е невъзможно. Никой не знае нищо за нея. Вие обаче ще бъдете тук да я видите, а вероятно и аз ще бъда. Други не.

И ако 20 години са голям период в живота на народите, в личен план те са цяла епоха. Паднал е астероид и е изтребил всички динозаври на младостта ви. Тъй че аз също съм се променил много за 20 години. И физически, и душевно, и интелектуално. Междувременно дори клетките в тялото ми са се сменили, с изключение на част от тези в мозъка ми. При това са се сменили многократно. В някакъв смисъл е загадъчно какво изобщо образува моя континуитет, т.е. приемственост като личност през тези 20 години. Най-вероятно паметта и единството на целите, ако има такова. Както и бавният ход на промяната. Човек се гледа всеки ден в огледалото и не забелязва нищо. А всъщност промяната е огромна. Във всички възможни планове.

След 20 години на активна дейност бих могъл да кажа, че по повечето външни критерии аз съм успял в живота човек. По-важното е, че съм успял по собствените си, вътрешни критерии. Аз съм човек, който живее точно така, както иска. Това стана възможно главно заради моите собствени усилия, но също и благодарение на малко късмет. Късметът ми беше нужен, понеже не знаех две неща. Ако ги знаех, може би щях да мина дори и без него. Това са двете мои основни поуки от 20-годишното ми пребиваване в цялата тази ужасна каша, която може да бъде обхваната с понятието "социални взаимодействия". Те бяха за мен именно поуки, т.е. неща, втълпени от опита, понеже аз имах противоположни наклонности на характера.

Първо и най-важно, нямам думи да подчертая колко е важно човек да бъде спокоен. Спокоен. Ако това не е черта на характера ви, то е много важно - и много трудно - за постигане. Особено докато човек е млад, това качество му липсва. Можете да правите всичко и в същото време да оставате спокойни. Дори ако се налага да се борите с другите хора, пак можете да останете спокойни. Спокойствието ще ви направи и далеч по-ефективни. Не само в ситуация на конфликт, но и във всяка друга. То ще ви избави и от голямата грешка на прибързаността. В моя занаят например, за да напишете наистина хубава книга, трябва да останете докрай спокоен. Иначе на някакъв етап книгата ще ви дотежи, или пък ще побързате да уловите някакъв благоприятен момент на пазара, ще претупате работата и ще я развалите, с което ще пратите на кино 2-3 години труд, понеже нямате спокойствието да изчакате още 2-3 месеца. Нямате търпението да работите, без да бързате. Спокойствието е вълшебният извор на търпението. Ако сте спокоен, ще бъдете и достатъчно търпелив. Този медал впрочем има и обратната страна. Прекаленото отлагане също е форма на неспокойствие. То се дължи на страх - страх ви е да се заемете с нещо. А ви е страх, защото не сте спокоен. Ако имахте достатъчно спокойствие, просто щяхте да пристъпите към нещото и да започнете да го вършите малко по малко, стъпка по стъпка. Страхът и нетърпението вървят ръка за ръка, тъй както спокойствието и увереността вървят ръка за ръка.

Другата ми основна поука от тези 20 години, която сигурно ще прозвучи малко странно, е колко е важно човек да бъде недоверчив. Колко препоръчително е това. Недоверчивостта е голямо предимство. Думата има лоша окраска, но истината е, че тя обозначава едно много полезно качество, за което можете да намерите и по-безобидно звучащи синоними. Но това е точната дума.

Преди време в една статия в американско научнопопулярно списание ми попадна твърдението, че 80% от информацията, която добиваме за другите хора, представлява невербална комуникация. Това значи, че основаваме огромна част от преценката си за другия човек на външния вид и облеклото му, на тона и интонацията на гласа му, на езика на тялото му и пр. фактори, формиращи нашата т.нар. интуиция. Може би някой трябва да обясни на хората, че интуицията им не струва пет пари, но не ми се вярва това да стане скоро. Подобни фактори, твърдеше тази статия, образуват преобладаващата част от преценката ни за някого. Останалата част се определя от думите - това, което той казва. Безброй хора досега са посочвали, че на думите е трудно да се вярва и това с право е станало част от ежедневната битова мъдрост. И при все това огромна част от хората вярват на думи. Особено ако този, който ги казва, изглежда по подходящия начин. В политиката човек може да направи грамадна кариера само въз основа на това, какво казва и как изглежда. Работещите в сферата на рекламата и ПР-а също добре разбират това и цял живот си вадят хляба с тази наивна черта на човешката природа. Това е и главното средство, чрез което другите хора ви манипулират и ви карат да правите неща много често против собствения ви интерес. Страшна рядкост е някой да опре пищов в главата ви и по този начин да ви накара да направите нещо. На повечето от нас това няма да се случи никога, надявам се. В същото време ние сме постоянно манипулирани от другите хора, от себеподобните си. Това е някаква стихийна болест, пандемия на човешкия свят, или поне на модерното общество. То е всъщност основната опасност, на която всеки един от нас е изложен. И това е ежедневно и кажи-речи от всички посоки. Ако човек се поддаде, може да направи страшни грешки. Може да бъде материално, но също така и душевно ограбен.

"Да ви използват" има много просто и точно определение и означава някой да придобие някакви блага за себе си чрез вас, използвайки ви като свой инструмент. Много често това става под прикритието на т.нар. "общи каузи", да речем. Причината е, че за да ви накара някой да направите нещо в негов интерес, той трябва да ви убеди, че това е и във ваш интерес. Най-лесният начин това да стане е като интересът бъде представен като общ.

Младежта е най-лесно манипулируемата част на обществото. Всичките хитреци я използват в свой интерес. Тя върши най-черната работа - води войни, вдига социални бунтове, участва в революции, пробутват й всякакви невъобразими боклуци като нещо хубаво и авторитетно, обират й парите чрез модата, истеризират я за свои цели и въобще пият жизнените й сокове като вампири. Не се оставяйте това да ви се случи. Светът може да е и някои други неща, но едно нещо той е със сигурност - място на разпределение и преразпределение на ресурси. За това е цялата борба, която тече в него. И ресурсите не са само неща като петрола и въглищата. Хората са един от най-големите ресурси. Може би всъщност най-големият. Не се оставяйте да ви използват като ресурс за постигането на нечии цели. Дори той да ги постигне с ваша помощ, след това няма да получите нищо или почти нищо от придобитото. Тъй че никога не изпускайте от поглед собствените си цели, мечти и интереси в името на каквито и да било абстракции. Зад абстракциите се крие просто борба за разпределение и преразпределение на ресурсите.

Това не значи, че добрите и лошите са едни и същи хора. Въобще не са. Значи само, че добрите са доста по-малко, отколкото изглежда. Другите само се представят за такива. Всъщност всички се представят за такива. Защо? Защото е в техен интерес. Тъй че трябва доста да внимавате, за да различите правилно едните от другите. За това обаче има един сигурен начин:

Не вярвайте на изгледи и думи. За хората се съди само по делата им и по нищо друго. Дела в двойния смисъл на постъпки и на създадени неща. Дървото се познава по плода му, както е казано в Евангелието, а човекът по делата му.

Ето защо накрая бих казал следното: Бъдете спокойни и недоверчиви. Това е странно, но проницателно съчетание. Шансовете ви да преживеете добре следващите 20 години нарастват рязко, ако то ви е присъщо.

И на добър час!

© Милен Русков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.11.2018, № 11 (228)