Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СТЕНА
web | Български
поети от Бесарабия и Таврия
Масичка кръгла. Чаши със вино.
Висока междинна стена.
Във възраст прекрасна, на светли години,
една уморена жена.
От нейния поглед със радост се топля,
от нейната близост пиян,
аз избледнелите спомени чопля -
за Горби, Русия, Афган.
Бавно целувам аз чаша ръбата
(за нея съм само поет),
от огън в очите ми трепти по стената
крехкият, тих силует.
Във мене е кипнало вино червено,
дъждовно е, тъмно навън.
"Не съм добре и ми е нещо студено.
Късно е вече и време за сън."
Тя тихичко каза и тихо замина.
Погледа помня, трептящия глас.
Беше берлинска стената междинна
в нощ януарска за нас.
Сърцето ми нещо безжалостно жилна,
а зад високата, чужда стена
спеше спокойно - и светла, и силна,
изваяна от нежност - жена.
© Михаил Бъчваров-Бондар
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2005
Български поети от Бесарабия и Таврия. Антология. Съст. Елена Налбантова. Варна:
LiterNet, 2005
|