ДНИ, ГОДИНИ МИНАВАТ

web | Български поети от Бесарабия и Таврия

Тази вечер, когато тихо падат листата
и ги носи ветрецът и вее,
моят спомен ме връща
в родната бащина къща,
где на мама вретеното пее.
Тя преде тънка прежда,
песен тя си нарежда,
а домът й отсвирва с кавали...
Като котенца свити,
с пъстра черга завити -
три момченца до нея заспали.
...Ален залезът гасне,
но нощта не ме стряска -
сладък спомен сърцето люлее:
виждам лозе обрано и поле изорано
и моми по седенките пеят...
Нощ ме тъмна прегърна.
Време е в дом да се върна.
Там ме чакат синът и жената.
"Лека нощ" - тихо рекох
и си тръгнах полека,
и ме следваше в пътя луната.
...Дни, години минават,
ала аз не забравям -
малка къщичка, тъмничка стая,
ний сме свити - троица,
тя плете ни терлици
цял живот да ни топлят. До края.

Донбас, гр. Кировск, 1973

© Михаил Бъчваров-Бондар
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2005
Български поети от Бесарабия и Таврия. Антология. Съст. Елена Налбантова. Варна: LiterNet, 2005