БАЛАДА ЗА ОРАЧА И ПЕСЕНТА

web

Живееше под слънцето човекът.
Поле ореше, сееше, косеше.
И песен майчина, дошла от памтивека,
пееше под сенчести череши.

Но мина пътник весел и красив,
със своя песен одари орача
и той запя, признателен по здрача,
песента на пътника щастлив.

А след година други минувач
щедро му предложи свойта песен.
И запя я той - селякът орач,
забравил предната и майчината лесно.

И всяка пролет, от изгрев, че до здрач,
нова песен чуваше полето.
Но дойде ден и... чу се тъжен плач:
"О, песен майчина!" Но сърцето

не можеше във свойте дълбини
нищичко от нея да си спомни.
И той прокле и себе си, и дните,
и пътниците, в нищо невиновни.

Вкуса изгубил на хляба и солта,
той тихичко през зимата почина,
оставил сиромашки на света:
полето, ралото и три орача-сина.

И те потеглиха живота си немил,
без род и корен, без песен на дедите.
И само чучулига лекокрила
пееше безгрижно в висините.

Кишинев, 1987

© Михаил Бъчваров-Бондар
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.05.2016, № 5 (198)