* * *

web

Най-сетне пристигнахме в уреченото място
момчетата отвинтиха чашката на един червен термос
а в краката ни се втурна някакво странно пиле
с бухнали украшения зад ушите
смяхме се дълго
в лабиринтите на разровената от смок поляна
изгубеният рай беше изшляпан с шаблон и бяла боя
върху четвъртит камък катурнат наопаки
с къса указателна стрелка
наполовина заровена в пепелта на старо огнище
по този повод Борхес (кучето на Борко) глътна
една сурова рибка
с люспите и опашката
веднага след това я повърна
така и трябва да бъде
човек не е господар на живота дори и на своя
докато той сънувал гигантски мухи
тя блуждаела в кошмара на агонията
защото ей така
наметнахме му една жилетка на жълти
хеликоптери
после гледахме как пеперудите огъват тежките
цветове на детелината
като миниатюрни катапулти
и бяхме толкова далеч до себе си

на връщане сянката на първия
падаше върху последния*

© Мая Ангелова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.11.2012, № 11 (156)

Други публикации:
Мая Ангелова. Морска карта. София: Стигмати, 2012.