Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
късам мъглата със зъби
тихо
надувам жълтия мехур на луната
тихо
дъня тенекия от сирене
тихо
спя в една тонколона
тихо
под дървото на своя вик
сбирам тихи листвя
шуроля
шумоля
шикалкавя
тихо буколикам без глас
не умирам
а прораствам навътре в гласа
като букла
се къдря
шадраваня се всред езера
от шамари от счупени яростни тихи стъкла
(повлечи за косата тая руса невярна
глухоняма жена)
тишина
© Мая Ангелова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.11.2012, № 11 (156)
Други публикации:
Мая Ангелова. Морска карта. София: Стигмати, 2012.
|