* * *

web

Какво са очите ми без гледки
гласът без топлата окръжност на устата
ходилата без гъвкавите стави
видения довеяни от птичите рояци
които сме
сухите треви
нарастват в сълзи и думи
няма вятър – глас
речта е сух варовик
калциран ларинкс в иглолисти хрипове
с пера в трахеята ви викам
с кълбо от корени в корема ви зова
русалки нимфи блатни езерни смоли подкория
фосили бивни прешлени
палеолити в паметта
нима без песен може
в сърцето ни да се изпише
гравюра някоя с резец от струна

отчупи си синигер от клона
и пей
да остане сърцето без удар
ръцете без допир
небето без слънце луна и треви
кръвта без пчели и рояци

тя свети (пеещата кръв)
през камерите на сърцето
през акустичните вдлъбнатини и белези
ела при мен живот
с думи звук
кожа усет пръсти
нокти ходила пера и всички
свитъци от мрак и глина
припомни ми жената
угарка в угар пепелява
танцувай дим подобен на мъгла
покълваща и топла нива
нещо зрее
оформя острието на слуха
туптят очи сърца
звезди в далечината на телата ни
или подобно на мъжа
весла и мачти юрнал
сред вълните

повярвай - искам и не намирам в теб
нещо повече от сърце
изгребано като пясъчно дъно

имам нужда от глас
който да ме освободи
имам нужда от глас
който отваря врата
влез червена вода
излей се блатна вода
раздели се на две море
пред шествието на душите

повярвай
исках и не намерих в теб
мой малък дом някъде дълбоко в нощта
нищо в което да вярвам

© Мая Ангелова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.11.2012, № 11 (156)

Други публикации:
Мая Ангелова. Морска карта. София: Стигмати, 2012.