Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

TEXTOLOGY.COM IS HERE*

Лора Шумкова

web

Когато става дума за текстология, вероятно не само аз си представям прашни пожълтели страници, които биха могли да се разпаднат при по-небрежно отношение, библиотечни лавици, съдържащи невероятни съкровища и тайни, ръкописи, които е трудно да бъдат разчетени - изобщо някаква романтическа картина, подходяща повече за роман на Умберто Еко, отколкото за интернет. Като вземем предвид и различните наименования на текстологическата практика в различни страни, ясно е, че не очаквах кой знае какво, изписвайки в Google думите текстология и textology. Резултатите от първото търсене бяха 7040, от второто 5720. Значи все пак текстологията има своето място в интернет.

Преди да се впусна в разглеждане на сайтове обаче ми се искаше да разбера какво все пак “интернет” разбира под текстология. Оказа се, че въпреки почти 6000-те резултата на Google, онлайн речниците на английския език, които най-често ползвам, изобщо не подозират за съществуването на думата textology. http://dictionary.reference.com все пак се смили и ме попита дали не съм имала предвид toxicology (токсикология), doxology (славословие), textbook (учебник, ръководство), textile (тъкан), textually (текстово; впрочем английско-българският, но не и българско-английският ми речник казва, че textual criticism означава текстология), Ghostology (нещо като призракология). Ако дам съвсем малко свобода на въображението си, бих се съгласила, че съм имала предвид всичко това. Но ако все пак искам да получа някаква дефиниция на текстология, руските онлайн речници се оказват по-полезни, например една литературна енциклопедия (http://feb-web.ru/feb/litenc/encyclop), който казва, че текстологията е “приложна филологическа дисциплина, изучаваща начините за анализ на текста на литературните произведения за целите на критиката, коригирането (поправянето) и издаването”.

Сега вече можех да се върна към резултатите на Google, сред които първото, което правеше впечатление, бяха честите отпратки към сайта Текстология.ru (http://www.textology.ru). Струва ми се, че това е единственият сайт, посветен предимно на текстологията, каквато ни я представя руската дефиниция. Основните раздели на сайта са Публикации (в който редакторите обещават да публикуват интересни научни разработки, включително спорни и студентски), Библиография (много обширна, достъпна и като цяло, и по отделни теми като палеография, херменевтика, публикуване на паметници, общи въпроси на текстологията), Библиотека (където се представят статии и откъси от книги, предимно такива, които са се превърнали в текстологическа класика), Проекти (където редакторите биха искали да събират нерешени текстологически проблеми), Връзки (добре подбрани линкове и електронни адреси на издания и изследователи, занимаващи се с текстологическа проблематика). Сред по-интересните екстри са Библиотечната лавица, където се продават (засега - срещу минимални суми) електронни копия на труднодостъпни книги, и Атрибутора, който обещава чрез стилистичен анализ да определя авторството на откъси от текстове (потребителските мнения говорят за успех в около половината от случаите).

Следващата ми “находка” е цял отдел по текстология, в Института за литовски език и литература (http://www.llti.lt/en/tekst.htm). Отделът е основан през 1989 г., а 18-членният му екип се е нагърбил с десетина проекта за издаване на събрани съчинения на литовските класици, сред които едно 30-томно и едно 17-томно издание. Очевидно укрепването на националната идентичност, дори в рамките на Европейския съюз, превръща класическата текстологическа практика в един продължаващ проект.

Впечатляваща е издателската дейност и на Сегедската педагогическа академия. Годишникът на академията в частта си, посветена на езикознанието, литературознанието и естетиката, се нарича... Semiotic Textology. На адрес http://www.lib.jgytf.u-szeged.hu/folyoiratok/szigma/angol.htm могат да бъдат прочетени резюмета на всички статии, публикувани в първите десет тома на изданието - от 1989 до 1996 г., а имената на редакторите му, János S. Petôfi, Imre Békési and László Vass, са сред най-често свързващите текстология и семиотика.

Поне според резултатите в Google интернет свързва семиотиката и текстологията 249 пъти, а семантиката и текстологията - 203 пъти. Което може би е достатъчно да покаже, че текстологията не е само приложна дисциплина, както твърдеше руската дефиниция. Иска ми се да спомена три от тези свързвания. Първото е статията “От семиотична текстология към семиотична философска теория на комуникация”, написана от Паоло Теобалдели през 1997 г. и публикувана в претендиращия за научен авангард негов сайт “Семиотика и комуникация” (http://www.semioticsandcommunication.net [не работи - 09.05.2005 - бел.ред.]). Второто е един шестезичен сайт** (английски, немски, френски, руски, италиански и испански) с изобилни библиографии (включително изобилие от връзки към сайтове и онлайн публикации) на тема Textual Semiotics (http://www.text-semiotics.org). В списъците с литература виждам автори, които съм свикнала да свързвам с литературната семиотика, социосемиотиката, прагматиката, социолингвистиката... Дали текстологията може да бъде и това? Третото е още една статия, от Дида Голе, озаглавена “Текстсемиотика: текстологията като машина за оцеляване”, публикувана в том 28 на прочутия Тартуски сборник “Трудове по знакови системи” (http://www.ut.ee/SOSE/sss28.htm).

Семиотиката обаче не е това, с което интернет най-често свързва текстологията. Както може да се очаква, връзките обикновено са с библейската и средновековната текстология, с проблемите на превода или с нещо, от което разбират само системните администратори. Тези връзки ще оставя за друг път, защото по-опитните в интернет сърфирането вече сигурно искат да ме прекъснат и да попитат защо не съм проверила най-очевидния уебадрес http://www.textology.com? Проверила съм го, разбира се. Там се намира едно-единствено изречение: “Textlogy.com is here”. Да, текстологията има своето място и своите места в интернет. И толкова.

 

 


* На 15 декември 2004 г. в Нов български университет бе учредена Текстологическата школа на НБУ към департамент “Нова българистика”. Публикуваният текст е произнесен по време на тази среща (бел. ред.). [обратно]

** Създаден по идея и поддържан от Росица Миленкова-Киен и международен екип (бел.ред.) [обратно]

 

 

© Лора Шумкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.05.2005, № 5 (66)

Други публикации:
Литературен вестник, № 1, 12.-18.01.2005.