Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

РАВНИЩЕ НА ОБРАЗОВАНОСТ НА УЧЕНИЦИТЕ РОМИ В СЛОВАКИЯ

Людмила Бенчатова

web

Ромите идват в Европа през 13.-14. век от прародината Индия и може да се каже, че непрекъснато са били преследвани. В средновековното общество живеят като маргиналии, житейската им философия е философията на оцеляването. Обитават затворени общества и създават такива механизми на съществуване, които им дават възможност да преживяват репресиите, преследването и асимилационния натиск. В Централна Европа обаче, следователно и в Словакия, репресиите на ромите не достигат размера им в страните от Западна Европа. Благодарение на политическите условия и известната степен на толерантност от страна на домашното население ромите се заселват в покрайнините на словашките градове и села. Техният начин на живот до известна степен се определя от изискванията на пазара, а това означава, че те се занимават с определени занаяти, които обаче вследствие на индустриалното производство загубват своето значение. В резултат на това социалното положение на ромите е по-лошо от това на останалото население. Проблемът с намирането на работа и неравнопоставеността им с останалото население довежда до тяхната социална изолация.

Положението на ромите в Словакия се влошава чувствително през 20. век заради различни репресивни мерки, предприети с цел те да бъдат асимилирани.

След 1948 г. положението на ромите в Словакия се регламентира юридически. Декларира се спазване на конституционните им права и свободи и се забранява дискриминацията на гражданите по расови причини. На практика обаче под претекста на някакво възпитаване на гражданите от ромски произход се прилагат репресивни и асимилационни мерки, наистина, по-слаби от тези до 1945 г., които трябва да доведат до ликвидирането на ромския начин на живот.

Възпитанието в ромското семейство не води до самостоятелност, до утвърждаване на индивида, а е насочено към възпитаване на солидарност с всички. Тъкмо от това зависи и езиковата подготовка на децата. В сравнение с връстниците си словаци децата роми започват да говорят по-късно и в общуването до голяма степен използват невербални средства. Речниковият запас на тези деца е малък, но достатъчен за живота в ромската общност. Може да добавим още една психологична особеност - децата (и не само те, но и възрастните) много често живеят в света на мечтите и фантазиите.

Необходимо е да осъзнаем още един много важен факт: когато дете от pомски произход започне задължителното си училищно образование, то трябва да говори на език, различен от употребявания вкъщи - на език, който за него е чужд. Понякога е много трудно да се определи майчиният език на такова дете, къй като той е смесица от словашка и ромска лексика и ромска граматика. Може да си представим хаоса в главите на малките ученици роми: те имат много беден речников запас, бавно превключват от ромския езиков код, по-точно - от един от ромските диалекти на словашки език. Освен това те не владеят словашкия език в книжовната му форма. Според преценката на експерти до 70% от ромите в Словакия използват само някой от ромските диалекти.

Положението на ромите в обществото се определя от ред международни документи. Те се отнасят предимно до човешките права, до основните свободи, до елиминирането на расовата дискриминация и до правата на детето.

В Словакия положението на ромите като малцинство се определя от конституционния закон № 23 от 1991 г., който регламентира основните права и свободи, както и от конституцията на Република Словакия от 2002 г., в нейната четвърта част - Права на етническите малцинства и етническите групи. Гарантира се правото на образование и на ромите.

Въпреки че Конституцията на Република Словакия гарантира правото на етническите малцинства да се образоват на майчиния си език и активно да го използват, реалността на практика е била, а понякога и сега е друга. Езикът и културата - двата основни идентификатора на ромското етническо малцинство, са били и в много аспекти все още са често пренебрегвани. Подценява се и нуждата за тяхното развитие.

Преброяването на населението през 2001 г. в Република Словакия показва, че към ромите спадат 89 920 души. Това е почти същият брой, както и през 1991 г. Според демографските данни обаче в Словакия живеят 379 000 души, които принадлежат към това етническо малцинство, а от тях 139 833 са деца на възраст под 14 години. Следователно става въпрос за ученици, които трябва задължително да посещават училище. Най-голяма е концентрацията на ромско население в източнословашката област. Става въпрос главно за окръзите Спишска Нова Вес, Кошице - област, Попрад, Стара Любовня, Рожнява а Бардейов.

Тук трябва да посочим, че положението с образованието на ромското население е тревожно. Например от графиката, която Министерството на образованието в Словакия публикува на страницата си в интернет, се вижда, че през учебната 2004/2005 година не са завършили основно образование 14 916 ученици, а от тях 9758 са от социално слаби семейства, като става въпрос главно за ученици от ромски произход. Това е в резултат от големия брой на отсъствията от учебните часове и от лошото поведение, оценявано с най-ниски оценки. Може да кажем, че като цяло учениците от ромски произход посещават учебните занятия нередовно, голяма част от тях са записани в специални училища, броят на неграмотните млади роми се увеличава, ниски са основните показатели на грамотността (четене, писане), мнозина не успяват да завършат основното си образование и преждевременно отпадат от училище. Трябва да се отбележи и това, че много малко роми завършат средно или висше образование. От анализа на резултатите, публикувани от Министерството на образованието в Словакия, става ясно, че само 1% от всички роми завършват висше образование.

Очертаната ситуация с образованието на учениците роми е тревожна. Усилия за нейното подобряване се полагат постоянно.

Европейският съюз - и преди, и след влизането на Република Словакия в него, значително подпомага възпитанието и обучението на децата и младежите роми.

С цел да се подобрят качеството на живота на ромите и мястото им в обществото времето от 2005 до 2015 г. бе обявено за десетилетие за интегриране на ромското население. Девет държави от Централна и Югоизточна Европа, в това число и Словакия, работят за това интегриране. Дейността се управлява от международен комитет, в който участват представители на правителствата, на ромите и на международни организации. Приоритетните области са четири: образование, заетост, здравеопазване и благоустройство.

В следващата част на статията ще разгледам резултатите, които са постигнали учениците роми в учебния процес. Също така ще посоча възможности за тяхното подобряване.

Както вече споменах, детето от ромски произход в предучилищна възраст живее преди всичко в ромската общност, почти никой не обръща внимание на развитието на неговите способности за езиково общуване, речниковият му запас е много беден, а способността му да се приобщи към деца от друга етническа общност е много проблематична. Тъй като повечето деца роми след навършването на шестгодишна възраст постъпват (по-точно - би трябвало да постъпят) в първи клас, който е начало на общозадължителната образователна подготовка, уместен е въпросът, дали всяко дете е способно да постигне резултати, каквито имат останалите ученици. Установено е, че учениците роми още в първата година на началното училище постигат много слаби резултати и че всъщност още от съвсем млада възраст загубват всякаква мотивация да учат. При това, въпреки че конституцията на Република Словакия признава ромите за етническо малцинство, не е възможно да бъде реализирано тяхното право на образование на майчин език, защото не съществуват основни педагогически документи, като учебни планове, стандарти и учебници, които биха подлежали на експериментална проверка. Не съществува възможност и за подготовка на учители по ромски език и литература за началните училища.

Въз основата на съответните закони и наредби от 1 септември 2002 г. бе въведена едногодишна подготвителна група към началното училище. Тя обхваща децата, които към 1 септември са навършили шест години, но не са достигнали училищна зрелост, произхождат от социално слаба среда, не владеят в достатъчна степен словашки език и в резултат на това липсват предпоставки да завършат първи клас успешно. Необходимостта за въвеждането на подготвителната група за деца от социално слаби семейства, предимно ромски, произлиза и от това, че в Словакия ходенето в детска градина не е задължително, поради което много малко деца от ромски произход посещават предучилищни заведения. А тъкмо дефицитът от знания и умения, придобивани там, създава сериозни затруднения пред децата роми. При тях съществува и проблем с общуването с останалите деца. В 1. клас те постъпват неподготвени, срещат трудности при адаптирането към учебното заведение, сблъскват се и с предразсъдъците на някои учители. Освен това децата биват отблъсквани от училище и заради ниския интерес към тяхното образование от страна на родителите. Директно казано, за родителите роми не е важно дали тяхното дете посещава редовно училище и дали постига добри резултати. Те не успяват да им дадат достатъчна мотивация за учене, да ги убедят, че единствено образованието ще им даде по-голям шанс да си намерят работа и да водят пълноценен живот.

С оглед на социалната интеграция на ромите в училищата бе въведена и професията асистент на учителя - педагогически работник, който изпълнява възпитателно-обучителни дейности и взима участие при изграждането на необходимите условия за преодоляване най-вече на езиковите, здравните и социалните бариери пред детето от ромски произход. Задачата на асистента на учителя се състои главно в това, да помага на децата от ромското малцинство да преодолеят езиковата бариера, тъй като повечето от тях при постъпването си в училище не владеят словашки език. Асистентите понастоящем работят не само в началните училища, но и в детските градини. При разговор с преподавателката по словашки език и с директорката на едно училище, където делът на учениците от социално слаби семейства, предимно ромски, е много голям, констатираме, че дейността на асистента на учителя е много полезна. Функцията на асистента на учителя обикновено изпълнява ром, евентуално и друг специалист с висше образование, най-често психолог. Асистент на учителя може да бъде и друго лице, което задължително има завършено средно образование, с успешно положени матури. Асистентът ром е способен да разбере детето от ромското етническо малцинство, защото неговият манталитет не му е чужд - нали самият той е от ромската общност.

Асистентите на учителите в Словакия за първи път се появиха след 1994 г., когато възникна проектът „Стъпка по стъпка“. Както личи от самото наименование на проекта, с ромските деца трябва наистина да се работи бавно и системно, учебният материал трябва да им се повтаря няколко пъти - за да могат да го разберат добре. И най-важното - с тях трябва да се работи индивидуално. Точно това обаче би било невъзможно в обикновената паралелка, особено ако от общия брой на децата в класа, например 25, само двама или трима ученици са от ромски произход. Разбира се, ако учителят работи индивидуално само с тях, останалите в класа не биха напредвали. Поради тази причина ролята на асистента на учителя е незаменима - той може да обяснява на изоставащите ученици достатъчно дълго или да работи с тях след часовете. Помощта му не се свежда до писането на домашната работа, тя обхваща цялостната подготовка за учебния час. Но това, което е най-важно - той общува интензивно с тях и по този начин развива техните способности за езиково изразяване.

Решение на проблема с ромите, чийто успех е незадоволителен и те не успяват да се пригодят към училището, се търсеше и в изпращането на тези деца в специални училища въз основа на препоръката на психолог. Често обаче детето от ромски произход дори не получаваше шанс да покаже в „нормалното“ начално училище на какво е способно. В специалното училище то често попадаше в клас с умствено изостанали деца и нищо не го подтикваше да се учи и да напредва. Да си го кажем направо: и днес все още много от нас гледат на децата от специалните училища без необходимото внимание, дори с пренебрежение. Затова е под въпрос дали проблемите с децата роми могат да бъдат решени с тяхното изпращане в специални училища. Осмелявам се да твърдя, че не. Осъзнавам, че да се работи с неинтегрирани деца е много трудно. Трябва обаче да се търсят всички възможности за спечелването на детето за училище. Още повече, от 1 септември 2000 г. влезе в сила наредба, въз основата на която в специалните училища вече не могат да бъдат приемани ученици със слаб успех, без да са умствено изостанали.

В Словакия много се обсъжда и въпросът, дали не би било добре учители роми да преподават на децата от ромски произход. С оглед на това предположение в университета „Константин Философ“ в град Нитра - във Факултета по социални науки, бе създадена Катедра по ромска култура. По този начин на съзнателните и целеустремени роми, които са добри ученици, се дава възможност да придобият висше образование.

Причините за ниския успех на ромите са различни. За основна смятаме липсата на мотивация за учене. Ромите смятат ученето за излишно натоварване, за празно губене на време, което биха могли да прекарат с приятели на улицата. В началото на статията отбелязах, че ромите в дълъг исторически период са водили номадски начин на живот и по тази причина вероятно изобщо не са чувствали липсата на образование. Освен това различната култура и различният начин на живот на ромите са възприемани негативно от мнозинството от населението. Преобладава мнението, че голямата част от ромите не иска или не умее да се адаптира към обществените норми. Ние обаче живеем в 21. век и всеки от нас, независимо дали е словак или ром, иска животът му да бъде качествен. Точно при мотивирането и привличането в училище на учениците роми голяма роля играят асистентите на учителите. Ако асистентът е ром, детето от ромското малцинство по-лесно разбира, че може да живее по-добре от своите родители, но не бива да занемарява училището и трябва да се подготвя за учебните занимания. За мотивиране трябва да бъдат използвани различни методи: мотивационно изложение, мотивационен разговор, посещение на филмова или театрална постановка, дидактическа игра и т.н. Важното е по време на учебния час вниманието на детето да се привлече, да не се допусне то да скучае, за да може самҐ да почувства, че иска да учи. Можем да мотивираме учениците и с работа по двойки или в малки групи, като по този начин ще дадем възможност на по-слабия ученик да се включи в образователния процес. За силен мотивационен елемент смятам похвалата, която точно при обучението в групи може да използваме успешно. Похваленият по-слаб ученик ще има желание и за друга работа. Още повече, че при дейностите по групи се отстранява „преследването“ на учениците в класа. В групите учениците работят заедно и заедно са отговорни за постигнатите резултати.

В началото на статията отбелязах, че най-компактно ромско население в Словакия има в източните райони на страната. Това обаче не означава, че роми не живеят и в други части на Словакия. Недалеч от Братислава се намира село Плавецки штврток, където има ромски квартал. Децата от него ходят в местното основно училище. От общия брой на учениците 46% са от ромски произход (при последното преброяване обаче всички жители на това село се записаха като принадлежащи към словашкия етнос). По информация на директора и на заместник-директора на училището тези ученици имат много слаби образователни резултати. Бавно, наистина много бавно, точно стъпка по стъпка, и в това училище идват по-добри времена. Голяма заслуга за това имат асистентите на учителите и въвеждането на подготвителния клас. Така детето започва 1. клас по-подготвено и има усвоени основни навици. За голям проблем, главно в по-горните класове, се смятат честите отсъствия на децата от училище. По-редовно се посещават учебните занятия през зимата, когато навън е студено, а в училището има парно. Някои родители усещат изгода от това, децата им да ходят на училище и да имат добър успех, защото при тези условия получават т. нар. мотивационни добавки, които са толкова по-високи, колкото по-добре се учи детето им. Лично говорихме с някои от родителите и те ни увериха, че не само парите са двигателят. Според тях важното е детето им да научи поне нещо, което ще му помогне да не копае канали през цялата година. Един от родителите дори дословно каза, че ще направи всичко възможно синът му да има в ръцете си някакъв занаят, за да не е принуден да работи тежка работа и останалите да му се надсмиват.

Не може обаче да се каже, че в това училище имат проблеми с всички ученици от ромски произход. Един от тях след завършване на основното образование е продължил и в момента учи в гимназията в град Малацки. В момента той е там трета година. Интересното е, че през всичките години на основното образование е имал само отлични оценки. Не само с успеха, но и с поведението и участието си на различни олимпиади е бил един от най-добрите ученици. Още в основното училище се е интересувал от химия и след взимането на зрелостните изпити възнамерява да учи химия в университета. В това училище имат още една причина за радост: бивша тяхна ученичка е завършила висше образование и сега е журналистка. Няколко други бивши ученици от това основно училище са продължили да учат в техникуми и сега са продавачи или зидари. По-голямата част от бившите ученици обаче работят от време на време, не успяват да си намерят постоянна работа. Някои деца роми от основното училище в Плавецки штврток имат музикална дарба и се занимават с пеене или свирене на инструменти.

В края на статията бих искала да спомена, че модерното семейство от 21. век не иска да съществува ден за ден, а да живее пълноценно и радостно. За нас е важно всеки член на обществото да се отнася към другите с уважение, да не ги подценява, дискриминира или да ги гледа отвисоко. Точно затова всички трябва да се стараем да приобщим децата роми към средата на техните съученици, да им помогнем да общуват с тях и главно - да ги убедим, че образованието ще им осигури по-добро положение в обществото. Нужно е да се работи и върху възможността децата роми да се обучават на ромски език. В Словакия вече съществуват няколко експериментални паралелки в основните училища и в гимназиите и в близко бъдеще може би ще имаме и първите ученици, които ще държат зрелостни изпити по ромски език.

Проблемът за обучението на ромите в Словакия е много сериозен и изисква много големи усилия. Тази година ще искаме да ни бъде отпуснат грант, за да можем по-задълбочено да се заемем с тази проблематика.

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Бенчатова: Бенчатова. Л. Груповото обучение в часовете по словашки език. - Български език и литература (под печат.)

Benčatová 2005: Benčatová, L’. O komunikácii na štrednej skole. In: Jazyk a komunikácia v súvislostiach. Zborniґk priґspevkov z medzinбrodnej vedeckej konferencie konanej 24. a 25. júna 2004 na Filozofickej fakulte Univerzity Komenského v Bratislave. Univerzita Komenského 2005.

Benčatová 2006: Benčatová, L’. Slovenský jazyk na školách v VJM. In: Katedra, február 2006.

Cangár 2003: Cangár, J.: L’udia z rodiny Rómov. Doplnková uиebnica o živote Rómov. Crocus. Nové Zámky.

<http://www.ministerstvoskolstva.sk> (27.10.2007).

<http://www.statpedu.sk> (27.10.2007).

 

 

© Людмила Бенчатова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2007, № 5
© Електронно списание LiterNet, 05.12.2007, № 12 (97)

Други публикации:
Български език и литература, 2007, № 5.