Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБУЧЕНИЕТО. ГРУПОВО ОБУЧЕНИЕ В ЧАСОВЕТЕ ПО СЛОВАШКИ И ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Людмила Бенчатова

web

През 2004 г. авторката на тази статия в продължение на няколко месеца беше в Софийския университет "Св. Климент Охридски". По това време студентите имаха педагогическа практика по български език в училищата и затова тя използва възможността да посети базови училища и да се запознае с работата на учителя и ученика в часове по български език. Осъзнаваме, че въз основа на няколкото наблюдавани урока не е възможно да се направи обобщение за обучението в България, но в тези, които авторката на статията посети, доминираше общото обучение и активност проявяваха само няколко ученици, които доброволно желаеха да отговарят.

Изхождаме от предположението, че основна цел на обучението по български език е учениците да се научат да общуват във всяка ситуация. (Същата цел е основна и за началните и средните училища в Словакия.) Във втората част на настоящата статия предлагаме варианти за работа по групи, при което важно е да научим учениците адекватно да общуват както с учителя, така и със съучениците си. Предлагаме на учителите идеи за работа, които всеки може да приспособи според личните си предпочитания.

Модерното образование отчита разликата между фронтално ориентираното обучение и индивидуалното работно усилие на всеки ученик. Фронталното, или общото, обучение е най-често използваното. В определени моменти обаче то е недостатъчно. Енциклопедичното съдържание, което е типично за него, изисква учене наизуст, с което се ограничава творчеството на учениците и довежда до пасивност. Учителят използва предимно вербални методи за излагане на материала, които са за сметка на демонстративните инструменти, които подпомагат възприемането. И накрая, при фронталното обучение - въпреки че учителят работи с голяма част от класа, отделният ученик е изолиран от съучениците си в учебния процес. Въпреки че задава въпроси на всички, на практика учителят осъществява контакт само с един ученик. Следователно реализира се една опростена връзка "учител - ученик". Работата с целия клас често е недостатъчно ефективна, защото много ученици се въздържат от собствени преценки и странят от отговарянето. В крайна сметка общото обучение им дава възможност да бъдат пасивни.

Обучението трябва да бъде организирано така, че учениците да придобиват знания въз основа на собствена активност. Трябва да бъдат използвани форми на работа, които позволяват синхрон между изискването за високо качество и ефективност на обучението и индивидуалните знания и умения на ученика. Такава възможност предлага груповото обучение - то е образователна форма, при която учениците в класа се разделят на работни колективи и в тях изпълняват задачи.

Въпросът за начина на формиране на групите е ключов. Работните групи може да се формират по два начина: спонтанно - свободно, и насочващо. Спонтанният начин се основава на пълната свобода в осъществяване желанието на учениците. Основен тук е факторът на взаимното привличане или отблъскване. Наред с положителните страни това групиране има и някои недостатъци: то не стимулира за съвместна работа със съученици, към които не се изпитва симпатия. Не спомага и за решаване на проблема с интегрирането на деца с адаптивни затруднения. Вторият - насочващият - начин запазва правото на учителя да формира групите по собствена преценка. Познавайки качествата и способностите на всеки ученик, учителят го включва в такава група, която да му осигури оптимални условия за постигане на желания образователен резултат. В този случай познаването на учениците от страна на учителя е винаги по-надеждно от преценката на ученика. Изхождайки от различните критерии, всеки учител достига до различни начини на групиране. Ако обаче се изключат тези, които се основават на работно-"технически" критерии (групиране според местоживеенето, приятелствата и под.), възможно е различните начини на групиране да редуцираме до два основни типа: хомогенен и хетерогенен. Добре е, ако при решаването на възпитателни въпроси се преплитат и двата начина за групиране.

При формирането на работната група трябва да се взимат предвид и броят на членовете й и нейната стабилност. За ефективна приемаме група от петима ученици, чиято стабилност се регулира според преценката на учителя с цел учениците да свикват да работят в различни колективи.

Груповата работа без съмнение е в интерес на по-активното участие на всички ученици в учебно-възпитателния процес. Трябва обаче да се има предвид, че и тази форма на работа, както всяка друга, зависи от изучавания предмет и от учебното съдържание.

Въз основа на личния ни опит и на направените наблюдения установяваме, че груповото обучение отваря нови измерения на обучението, създава условия за дейности, които са невъзможни при фронталното обучение. Става въпрос най-вече за развитие на комуникативни способности, необходими при социалното общуване: например да се изразява лично мнение или да се оспорва чуждо; умението за съвместна работа, при което се изисква обща организация и изпълнение на задачите. Връзките, които се изграждат между учениците и учителя, но вече и между самите ученици, имат голямо значение за резултатите от обучението.

Груповото обучение променя из основи и структурата на учебната дейност. Ако при класическата форма, при която учителят работи с целия клас, тежестта на учебната работа е най-вече извън училище - в домашната подготовка на учениците, при груповото обучение тежестта е в учебните часове: в тях усвояването на новите знания става паралелно с изпълняването на задачите.

Работата в група активира интелектуалните прояви и на по-слабите, и на най-добрите ученици. Отговорността за резултата от общата работа е на всички. От груповата работа се интересуват и апатичните ученици, защото е общ стремежът собствената група да бъде оценена като най-добрата, като най-бързата (без бързината да е най-важната) и вярно изпълнила задачата.

В груповата работа се реализира принципът на индивидуалния подход, защото дава възможност за запазване на собственото темпо и ритъм на отделния ученик: налице е по-чест пряк контакт с учебния материал, което стимулира активността. Груповата работа предлага не само пространство за реализация на индивидуалните възможности, но и на уменията за работа в колектив. Груповата работа има и възпитателно въздействие: развиват се качества като взаимопомощ и отговорност, доверие и приятелство, желание за работа с другите; стимулира се обмянатa на мнения, при което се включват и по-слабите ученици: те се стараят да действат така, че съучениците им в групата да не страдат заради тях. У добрите ученици, от друга страна, тази форма на работа развива чувство за отговорност за общите резултати. Така те обвързват личните си амбиции с успеха на колектива.

Работата в група придава на обучението характер на игра, при която бариерите и чувството на потиснатост изчезват, увеличава се психичният комфорт на учениците.

Груповото обучение се прилага, когато е необходимо стереотипът на обучението да се разчупи и в заниманията да се внесе свежест.

Възможности за групова работа в учебните часове по словашки език

Работата в групи не може да бъде използвана във всеки учебен час - зависи от учебния материал. Преди да предложим примери за нейното прилагане, уточняваме, че основен критерий за групирането на учениците е нивото на работно темпо и изявените им способности.

Примернa урочна тема: Неизменяеми части на речта - предлози

Цел на урока: затвърдяване на знанията за предлозите

1. Разделяме класа на четири-пет групи. Във всяка от тях се намират един-двама отлични ученици, двама средни и един-двама слаби. Разбира се, броят на учениците в групите и броят на групите зависят от броя на учениците в класа. Смятаме обаче, че в една група не би трябвало да има по-малко от петима и повече от седем ученици.

2. Всяка група получава предварително подготвени работни листове със задачи, които са различни.

3. Следва самата работа в групи. Най-много време се отделя за изпълняването на задачите - около 20 минути. Основното изискване е задачите да бъдат изпълнени правилно, а не бързо. Смятаме, че би било грешка, ако учителят ограничава времево изпълнението на задачите. Ако използваме груповото обучение по-често, учениците постепенно свикват, че работата в група се състои от анализ, дискусия, сравнение и т.н.

По време на изпълняването на задачите препоръчваме учителят да остане независим, да не помага на учениците в групите. Ако обаче сметне за необходимо, в началото - когато учениците се запознават с груповата работа, може да им даде насоки. Подчертаваме и това, че по време на работата си те могат да използват учебника по словашки език, правописен, тълковен или друг речник.

В следващата част на статията предлагаме задачи, които може да раздадeм на учениците в отделните групи.

Група А

1. Напишете поне пет непроизводни предлога и с всеки от тях съставете двусъставни прости изречения.

2. Cъставете пет изречения, в които се използва вокализираният предлог zo. Обяснете принципите на неговото правилно използване.

Група Б

1. Напишете пет непроизводни предлога и всеки от тях включете в изречение.

2. Cъставете пет изречения, като във всяко използвате вокализирания предлог so. Обяснете принципите на неговото правилно използване.

Група В

1. Напишете предлози, които се използват с родителен падеж. Включете ги в изречения.

2. Напишете пет изречения с помощта на вокализирания предлог ku. Обяснете принципите на неговото правилно използване.

Група Г

1. Cъставете изречения с помощта на предлозите mimo, medzi, okrem, nad, za.

2. Посочете с кои падежи се използват изброените предлози. Дайте примери.

След изпълнението на задачите учителят изслушва отговорите. В тази фаза на урока той може да се обърне с въпрос към някой от по-слабите ученици и по такъв начин да го насърчи за работа. Важно е също така учителят да внимава дали учениците следят изказваниятa на своите съученици, дали си водят бележки, дали си записват въпросите, които могат да зададат. С помощта на контролни въпроси или на даването на творчески домашни работи учителят може да провери дали учениците в класа са разбрали решението на задачите в отделните групи. В края на тази част от урока учителят може да оцени и работата на отделните групи. Може също да даде примери, в които предлогът променя своята функция в зависимост от изречението. Например: Naháňali sme sa okolo domu. Гонихме се около къщата. Около - предлог; Naháňali sme sa okolo. Гонихме се наоколо. Около - наречие.

Може да бъдат използвани и други предлози, например pomimo:

1. Išiel pomimo nášho domu. Мина покрай дома ни.

2. Stúpil pomimo. Стъпи накрая.

blizko 1. Blizko lesa ho našli. Намериха го близко дo гората.

2. Bol už blizko. Беше вече близко.

Темата на обучението в групи избира самият учител. Понякога диалектите или съставът на класа - чужденци, ромски ученици и т.н. - могат да повлияят върху темата. Ние избрахме темата за предлозите, защото учениците в Словакия често ги използват неправилно или пък ги вокализират, когато това не е необходимо.

Работата в групи е възможна и при преразказ на приказка, повест, легенда, балада и др. Целта е да се опитаме да развием у учениците способност за бързо и правилно изразяване във всяка комуникативна ситуация, да им помогнем да изградят реторични умения. Могат да се използват аудио- и видеокасети. Подбира се приказка, която е с подходящ обем и възпитателно съдържание. Може това да бъде приказката за трите гроша (в отделните страни е позната в различни варианти).

След разпределянето на учениците по групи следва самата работа.

Както в предишния представен урок, и в този даваме на всяка работна група различна задача. Необходимо е задачите да се поставят, преди да сме пуснали ауди- или видеокасетата с приказката или с друго произведение, за да могат членовете на групата да се съсредоточат върху онова, което е свързано с тяхната задача. Няма да представяме конкретните задачи, тъй като става въпрос за приказки на един или друг народ, но ще предложим следното: една група може да наблюдава действията на положителния герой, друга - на отрицателния герой, трета - мястото, където се развива действието, четвърта - причината за конфликта, пета - възпитателния характер на приказката, шеста - причината за щастливия край на приказката.

Защо при преразказ на приказка избираме работата в групи? Изхождаме от ситуацията, че някои ученици може да имат проблеми с разбирането (например тези от училищата с обучение на унгарски език, учениците от регион, където се говорят различни езици, или пък учениците - чужденци, чиито родители са дошли в Словакия на работа). В тези случаи груповата работа е подходяща, защото неясните думи или изречения може да бъдат обяснени на учениците с по-беден речник от страна на съученици с по-богата езикова култура.

Важно е след изслушване на приказката или откъса да дадем на учениците достатъчно време да я осмислят и да подготвят преразказа. Учениците ще преразказват тази част от приказката, която сме им определили в началото, или ще се съсредоточат върху характеристиките на героите. И в тези часове учениците могат да използват тълковни или двуезични речници.

След изтичането на определеното време учителят извиква по един представител от всяка група или учениците помежду си избират този, който ще представи резултатите от тяхната работа. При представянето на резултатите е важно останалите ученици да слушат своя съученик, да си водят бележки и да се опитат да опишат позитивните и негативните страни на работата му. На основата на получената оценка (отлична, много добра, добра, средна, слаба) децата посочват ученика, който според тях е най-добрият.

Има учители, които предпочитат преразказът на приказка да се направи извън груповото обучение. Не оспорваме този възглед, но що се отнася до речниковия запас, учениците не са на еднакво равнище и груповата работа им дава възможност да си помагат.

Работата в групи може да се осъществи и при посещение на театрално или филмово представление, на музей, на литературна или на друга изложба. Тогава всяка група се съсредоточава само върху една област, при предварително поставена задача. Например, ако отидем в музея на Людовит Щур в град Модра с цел да се запознаем с живота и делото на езиковеда, който има заслуга при кодифицирането на словашкия книжовен език, една група може да проучва неговата езиковедска дейност, друга - неговата литературна дейност, трета - трагичния личен инцидент, и т.н. Още в първия учебен час след направеното посещение обсъждаме видяното, за да го възприемат учениците не като екскурзия в град Модра, а като част от обучението. Както и в другите учебни часове, в които сме прилагали груповото обучение, и сега всяка група представя резултатите от изследователската си задача.

В заключение: въз основа на личната практика и на наблюденията подчертаваме, че груповото обучение в сравнение с традиционните форми придава на образователния процес вид на игра. При нея учителят заема позицията на наблюдател или на помощник.

И накрая една забележка: осъзнаваме, чe груповата работа не е нещо непознато, нещо, което едва сега навлиза в нашите училища. Представихме груповото обучение, защото се използва сравнително рядко.

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Бенчатова 2008: Benčatová, L`. Skupinové vyučovanie a možnosti jeho využitia na hodinách slovenského jazyka. In: Slovenský jazyk a literatъra v škole. Roиnнk 54, dvojčíslo 7-8/2007/08, s. 235-242.

Бенчатова 2006: Benčatová, L`. Slovenský jazyk na školách s VJM. In: Katedra XIII. évfolyam 6, Február, s. 24-27.

Белз, Сиегрист 2001: Belz, H., Siegrist, M. Klíčové kompetence a jejich rozvíjení. Východiská, metody, cvičení a hry. České vydání. Portál, s. r. o. Praha.

Дурич, Братска и кол. 1997: Durič, L., Bratská, M., a kol.: Terminologický a výkladový slovník. 5. zväzok edície. SPN, Bratislava, s. 329.

Ихнаткова 1980: Ihnátková, N. K modernizácii vyučovania slovenského jazyka. Bratislava, SPN.

Маукшова 1973: Maukšová, F. O význame a postupoch problémového vyučovania. In: Vybrané kapitoly z teórie vyučovania. Bratislava, ALFA, vydavatel`stvo technickej a ekonomickej literatúry, s. 17-29.

Ноижишек 1984: Mojžišek, L`. Vyučovací hodina. Stбtni pedagogické nakladatelství, Praha.

Шкода 1995: Škoda, M. Skupinové vyučovanie na hodinách slovenského jazyka a literatúry. Diplomová práca. Nepublikované.

 

 

© Людмила Бенчатова
=============================

© Български език и литература (електронна версия), 2009, № 1
© Електронно списание LiterNet, 16.05.2009, № 5 (114)

Други публикации:
Български език и литература, 2009, № 1.