ЕЗИКОВАТА КУЛТУРА И РАЗВИТИЕТО Й У УЧЕНИЦИТЕ В СЛОВАКИЯ

Людмила Бенчатова

web

Основното ядро при изучаването на словашкия език е активното развитие на начина на изразяване при учениците, който се опира на необходими познания в областта на стилистиката и на цялостно познаване на езиковата система (Учебни програми в гимназията, март, 1995).

Една от целите при изучаване на словашкия език в основните училища е: да се развият комуникативните способности и навици на учениците, за да придобият висока езикова компетентност, т.е. способност да реагират адекватно в различни езикови ситуации. Крайната цел е изграждането на правилни навици при писане и разказване, а също така и създаването на стилистично издържани изречения и текстове (Учебни програми. Словашки език и литература за 5.-9. клас на основното училище, 1997).

В днешната действителност, която се отличава с голяма динамика, интеграция на различни области от човешкото познание, модернизация на техниката и начините за комуникация, в центъра на вниманието отново стои езиковата култура.

При дефиниране на понятието езикова култура ще се опрем на проф. Долник (1999), според когото езиковата култура е част от социолингвистиката. Той говори за две нейни постановки: пуристична (ориентирана към чистотата на езика на основата на историзма, национализма и естетиката) и функционална (зависеща от целта на езиковите употреби в комуникативната практика).

Езиковата култура е тясно свързана с формите на речево общуване, следователно е директно повлияна от тях. Върху езиковата култура влияят театърът, книгите, списанията и вестниците, внезапната експанзия на англицизмите, както и мобилната комуникация, която в днешно време е обичана не само от младите. Нека си кажем откровено: когато човек пише SMS и му се налага с малко думи да изрази много неща, той не мисли за езикова култура - често използва не само съкращения и фамилиарни думи, а и изрази, които не принадлежат на книжовната норма, или пък вулгаризми. Много добре знаем, че за езика на медиите в Словакия, а предполагам - и в България, отговарят редактори, но за езиковата култура е отговорен всеки говорещ/пишещ, тя пряко зависи от неговото езиково възпитание.

Понастоящем в Словакия за езиковата култура основно "отговаря" училището, въпреки че функциите му поддържат и много други институции - рубрики в списание Kultúra slova, езиковият отдел към Словашкото национално радио и други. Проблемът обаче се крие във факта, че онова, което говорещият/пишещият би могъл да научи за езиковата култура, не е достъпно за всеки. Нямаме предвид само финансови проблеми, но и това, че по-голяма част от хората просто не проявяват интерес. Не бихме могли да посочим случай, в Словакия да не са приели някого на работа само защото има ниска езикова култура. А ниска езикова култура имат и хора с диплома за висше образование. Достатъчно е да чуем разговор дори с университетски преподавател или с изключителен специалист в областта на ядрената физика, да речем. Потресаващ обаче е фактът, че в училищата преподават и учители, за които понятието езикова култура е доста далечно. Често пъти изглежда, че за езиковата култура на учениците е отговорен единствено учителят по словашки език. Не бихме могли обаче да подкрепим подобно твърдение. В крайна сметка всеки учител допринася за образованието на ученика - както в час по физическо възпитание, така и в час по математика.

В сборника Spisovná slovenčina a jazyková kultúra (1995) Ф. Кочиш оценява съвременното състояние на езика в Словакия като катастрофално и констатира: "своеволия в езиковата комуникация"… "неспособност на печата, радиото и телевизията да създадат дисциплинирано езиково присъствие"… "безредие и неспособност на служителите в училище". Къде тогава трябва да се търси причината за ниската култура на говорещите/пишещите?

Именно от тази гледна точка бихме си позволили твърдението, че недостатъци в изучаването на родния език, а оттук и в езиковата култура ще открием на всяко едно равнище в училищното образование - учебните програми и учебниците, с които работят учителите и учениците в словашките училища.

Да започнем с началното училище. Всички знаем голямото значение на словашкия език, "присъствието му във всеки предмет" (Бетакова, 1986), тъй като се преподава изцяло на роден език. Именно от тази гледна точка много важно е изискването за висока езикова култура на учителите по всички предмети, а не само по роден език. Нали тъкмо началният учител е авторитетът, към когото учениците се отнасят с респект, за тях той е пример не само по отношение на знанията в неговата област, но и на начина, по който се изразява.

Въпросът за езиковата култура в гимназиите също е сложен, като се има предвид, че обучението по словашки език се извършва по стари учебници, които не осъществяват приемственост с новите учебници по словашки език за основните училища. Още повече, че в гимназиалния етап от образованието на предмета словашки език са посветени малко учебни часове. Трябва да имаме предвид и факта, че всяко средно училище има свой профил, съответно и различни изисквания за степента на владеене на словашкия език. За нивото на езиковата култура в средните училища изказва мнение и Игнаткова (1986). От труда й става ясно, че още тогава на езиковата култура се е посвещавало твърде малко място не само в учебниците, но и в учебните часове. Практически ученикът е нямал възможност да вникне в съдържанието на понятието езикова култура.

Във връзка с езиковата култура на преден план излиза още един много важен проблем. Във висшите училища (с изключение на факултетите, в които се изучава специалността словашки език и литература) напълно отсъства преподаването на словашки език. По неразбираеми причини в учебните планове на университети с педагогическа ориентация отсъства изпит по словашки език.

Как тогава да се справим с ниската езикова култура на учениците? Много важно е книжовният езиков изказ да се култивира в основното училище. (Не предлагаме обаче това да се прави още в детската градина.)

Именно основното училище има ключово значение за формирането на езикова култура, тъй като ученикът, чието образование е задължително от 1. до 8. клас, прекарва голяма част от деня в училище. Учителят, не само по словашки език, с когото контактува, би трябвало да има добра езикова подготовка. Учителят по словашки език в основното училище освен всичко друго има за задача да научи ученика да общува - да изразява своите възгледи, да води дискусия. Най-често срещаната форма на общуване в час е диалогът. И именно тук се крие важната роля на учителя - той трябва така да оформя своите въпроси и отговори, че да използва всички възможности за изграждане на езиковата култура на ученика. Затова той често предпочита субективното подреждане на вече известната и на новата информация в отговора, поставя акценти в информацията, употребява експресивна лексика, използва непълни синтактични конструкции, елипса и др. - учениците да опознават практическата функционалност на езиковото многообразие. Отдавна е известно, че ученикът много по-бързо усвоява знания и умения, когато е субект на учебния процес, отколкото, когато учителят се опитва да му втълпява с думи от рода: Трябва да научиш това. Положителна черта на устния диалог между учителя и ученика освен всичко друго е и това, че ученикът реагира непосредствено на учителския въпрос, който е чист от езикова и от стилистична гледна точка. Тук бихме могли да подчертаем, че учебните методи, които поставят в центъра на вниманието само учителя и неговия поглед върху новата материя, без участието на учениците, отдавна са преодолени. Не трябва да позволяваме ученикът да седи по задължение или да поспи 45 минути по време на часа. Учителят винаги трябва да открие начин да го мотивира.

Учителят обаче не бива да забравя, че освен всички форми на комуникация в учебните часове съществува и комуникация извън тях - в междучасията, след занятия, когато учениците усвояват определен социолект, представителен за ограничен социален слой. В тази връзка трябва да се припомни, че езикът, усвоен от учениците по този начин, невинаги отговаря на кодифицираните правила. И именно този момент би трябвало да използва учителят в часовете. От диалога, воден между двама ученици на определена тема, учителят и останалата част от класа би трябвало дипломатично да отстранят некоректно използваните езикови средства. Какви теми за дискусия би трябвало да подбере учителят? Невинаги те трябва да се свеждат до коментар или интерпретация на прочетена творба в рамките на задължителната литература. (Нека си кажем откровено, че точно теми от този род много пъти по-скоро отблъскват ученика, отколкото да го привлекат да се включи в дискусията.) Много по-благодатни са теми от всекидневието, теми, засягащи близка и интересна за ученика актуална тема.

Нека активно включваме учениците в учебния процес. Те биха могли да провеждат своеобразни изпитвания на останалата част от класа, предварително да пишат реферати, свързани с новата тема, или пък да подготвят кратки правописни упражнения и др. Тези методически форми са много ползотворни и учениците най-често ги одобряват, още повече, че се радват на учителска похвала пред целия клас. А да похвалим бихме могли всеки ученик, не само най-добрия. На пръв поглед би могло да се стори, че учителят не е необходим при провеждането на подобен род часове. Точно обратното - негова е ролята на съдия, който прави допълнения и поправя недостатъците, но преди всичко следи за езиковата култура на всеки ученик от класа.

Уместна е още една забележка. Мястото на учителя е незаменимо при преподаване на новата материя. По-голямата част от часа обаче без опасения би могъл да повери в ръцете на учениците. В своята книга Komunikačnί a slohová výchová М. Чехова констатира, че главният принцип при изучаване на матерния език е комуникативният.

Нека тогава се стараем да поддържаме езиковата култура на учениците на високо равнище. Нали всеки човек е бил ученик и тъкмо в този период от живота му в съзнанието му би трябвало да е посято зрънцето на познанието.

ЛИТЕРАТУРА

Авторски колектив 1995: Kolektίv autorov. Učebné osnovy gymnázia. MŠ SR.

Авторски колектив 1997: Kolektίv autorov. Učebné osnovy. Slovenský jazyk a literatúra pre 5. až 9. ročnίk základnej školy. Bratislava, SPN.

Долник 1999: Dolnίk, J. Základy lingvistiky. Bratislava, STIMUL.

Игнаткова 1986: Ihnátková N. Jazyková kultúra vo vyučovanί slovenského jazyka na stredných školách. In: Jazyková politika a jazyková kultúra. Bratislava, Jazykovedný ústav L`. Štúra SAV.

Кочиш 1995: Kočiš, Fr. Teória spisovného jazyka a jazykovej kultúry v súčasnej komunikácii. In: Spisovná slovenčina a jazyková kultúra. Bratislava, VEDA.

Папуга 2003: Papuga, J. Jazyková kultúra v súvislosti s jazykovou výchovou na 2. stupni základnej školy. Diplomová práca. Непубликувана.

Чехова 1998: Čechová. M. Komunikačnί a slohová výchová. Praha.

© Людмила Бенчатова
=============================
© Български език и литература (електронна версия), 2005, № 1
© Електронно списание LiterNet, 05.07.2005, № 7 (68)

Други публикации:
Български език и литература, 2005, № 1.