Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗАЙЧЕНЦЕТО БЯЛО

Людмила Балабанова

web

Вчера намерихме бялото зайче на сина ми и неговия приятел мъртво.

Спомням си как го донесоха в къщи преди шест години. Бяха го купили двамата и ме молеха да живее у нас. "Ще стана по-отговорен" - убеждаваше ме синът ми. А аз внезапно си спомних как го приспивах, когато беше малък, с песничката за "зайченцето бяло". Синът ми не заспиваше вече с песнички и онова зайче отдавна не беше с нас двамата. "Да го наречем просто Зайченцето Бяло" - предложих аз.

Следващите седмици, месеци и години приятелят на сина ми прекарваше цялото си свободно време у нас. Забавляваха се тримата със Зайченцето Бяло и от стаята им долиташе смях и оглушителна музика. Защо ли тинейджерите засилват музиката толкова много?

Сега двамата учат в различни университети и се виждат рядко. Зайченцето Бяло остаря и понякога боледуваше. Тогава те оставяха всичко друго и го водеха при ветеринаря. След това се връщаха в къщи, занасяха го в тяхната стая и мълчаливо го галеха. Преди да се разделят си обещаваха, че ще се видят пак, ще отидат на Витоша, както някога, или ще поритат футбол. Но бяха толкова заети.

Днес тръгват замислени към планината, за да оставят Зайченцето Бяло завинаги там.

кула с часовник
тук вятърът
никога не спира

 

 

© Людмила Балабанова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.12.2009, № 12 (121)

Други публикации:
Contemporary Haibun On, September 2009, vol. 5, no 3.