Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПО-РАЗТВОРИМ ЛИ Е ГЛАСЪТ НА "ТЯ" В ЕСТЕСТВОТО ОТ ГЛАСА НА "ТОЙ" - ВСИЧКИ ОТГОВОРИ НА ЕДНА ЛЮЛЧИНА ПЕСЕН

Людмила Балабанова

web

Тези размисли бяха провокирани от един въпрос на Светлана Стойчева: "По-разтворим ли е гласът на "тя" в естеството от гласа на "той". Въпросът ми напомни и едно статистическо наблюдение, а именно, много по-активното женско присъствие в българската хайку поезия, в сравнение с мъжкото. Отговорът на такъв въпрос предполага най-малко три нива на разглеждане:

  • биологическо;

  • философско-религиозно;

  • социално-историческо.

Ако се обърнем най-напред към биологическото ниво, обобщена информация за различието на половете в аспекта, засягащ дадения въпрос, намираме в еволюционната теория на пола на Геодакян (1991), изложена в множество статии. Наред с други важни различия, в нея се обръща специално внимание на различната връзка на мъжките и женските индивиди със заобикалящата природна среда. Идеята на еволюцията включва два противоположни аспекта: съхранение и изменение. Двата пола, като потоци информация за вида, имат различни роли. Женският пол е консервативната среда, отговорна за запазването на вида, докато мъжкият пол е оперативната среда, в която се извършват експериментите (няма да се спирам тук на многобройните приведени доказателства на тази теза чрез статистически наблюдения, като например много по-големия брой мутации при мъжките индивиди, в сравнение с тези при женските). На това коренно ниво се определят и мъжките качества като агресивност, изобретателност, стремеж към различие и индивидуалност, които в крайна сметка водят до отделяне от средата, обособяване на егото, на Аз-а. Обратно на това, жената остава много по-силно свързана с околната среда, с много по-развита интуиция към нея и качества, свързани повече с усъвършенстването, отколкото с търсене на различното, на това, което е извън рамките на средата. Тя е способна да трансцендентира границите на сетивния свят и да достига до нива на съзнанието, които мъжете постигат чрез продължителни духовни практики (според Фритьоф Капра, да си върнем отново естествеността на нашата първоначална природа, изисква дълги тренировки и представлява голямо духовно постижение). В допълнение, Геодакян изтъква, че при попадане в зона на дискомфорт, предизвикан от промени в околната среда, двата пола имат различни норми на реакции, като женските индивиди са създадени да реагират на средата със съответни промени, тоест като част от самата нея, докато мъжките индивиди трябва да се борят с околната реалност за оцеляването си.

Дори само тази справка с биологията дава отчасти отговор на въпроса и до голяма степен обяснява защо извън Япония всички възникнали хайку традиции водят началото си от книгите на мъже (да припомним вкуса към различното и експериментаторския дух на мъжа), след което много жени припознават хайку поезията като своя територия.

Биологичният аспект има своя проекция във философско-религиозен план: мъжът е осъден да търси връзка с изгубената цялост, връщане от своето пътуване в експеримента към една по-константна и пълноценна среда, докато жената остава свързана и неотделима от нея. Така не само в биологичен аспект, а и във философски, жената е по-интегрирана в естеството, повече склонна да го разглежда и да има поведение съгласно с думите на Дайджест Судзуки: "природата живее в нас и ние в нея". В западната култура търсенето на изгубената връзка се свързва със стремеж към Духа, според разбирането, наложено от християнството, като основополагащо за тази култура, и поради това мъжът е свързван с духовното, а жената с материалното, което според нашата култура съвпада с природното. На Изток нещата не стоят по същия начин. Първо, разделението между дух и материя липсва в повечето философски и религиозни системи на Далечния изток с изключение на индийската мисъл, където се открива "във философията на санкхя, чиито изводи в разглежданото отношение се приемат от цялата индийска философия." (Николова 2009). В китайската култура такова разделение не съществува, също и в основните японски религиозно-философски учения шинто и дзен. Въпросът за третирането на мъжкото и женското начало в далекоизточната култура се илюстрира особено добре от древната източна концепция за ин и ян, която съществува в Китай отпреди поне 400 г. пр.Хр. (Лаодзъ споменава двете комплементарни сили в глава 42. на Тао Те Кинг/Даодъдзин). В общи линии тази идея включва вярването, че в сферата на непроявеното (Великата Празнота, Пустотата, У-Дзъ) ин и ян са едно, а в сферата на проявеното (Тай-Дзи) те се редуват, както деня и нощта, или се проявяват като две страни на едно явление, които се допълват. Двете сили се свързват с мъжкото и женското начало, като две проявления на енергията на живота. Единият аспект на тази енергия, ян, се стреми към фокусиране, индивидуалност, обособяване, външна изява. Другият, ин, се стреми към завръщане към цялото, единение с всичко съществуващо, заличаване на индивидуалното. Тази концепция е подходящ пример, подкрепящ изводите на Фритьоф Капра, който обръща внимание на факта, че откритията във физиката, направени през двадесети век, съществуват като прозрения на далекоизточната мисъл от хилядолетия, като добавя, че "паралелите с източния мистицизъм се наблюдават не само във физиката, но и в биологията, психологията и други науки." (2004: 13). Според Капра:

Нашата култура непрекъснато е предпочитала ян или мъжките ценности и поведение и е пренебрегвала техните допълващи или ин женски страни. Ние предпочитахме себеутвърждаването пред интеграцията, анализа пред синтеза, рационалното знание пред интуитивната мъдрост, науката пред религията, конкуренцията пред кооперирането, експанзията пред запазването и т.н. (2004: 11).

Изненадващо ли е тогава, че западната поезия се стреми към изява на индивидуалността, към споделяне на прозренията на автора, като уникален поглед върху света, докато хайку е поезия на отношението, на взаимната свързаност между всички проявления на Универсума, в която присъствието на автора остава незабелязано. Корените на хайку се откриват в японския дзен, повлиян от шинто. Дзен няма собствено доктринално описание, а се описва най-добре метафорично чрез изкуствата, вдъхновени от него, едно от най-важните сред които е хайку. Вниквайки във философията на дзен, разбираме защо хайку не е прозрение, споделено от автора, а покана към читателя за постигане на свое собствено просветление. То е като люлчината песен, с която майката приспива детето си, вложила в нея не само цялата си любов, но и упование в природата - една метафора с богато конотативно поле от хайку стихотворението на Диана Тенева:

нарастваща луна
всички отговори
в люлчина песен1

В приспивната песен, както в хайку, малкото на брой думи не са важни и обикновено не казват нищо особено, но колко много е вложено в нея - там е прозрението за отговорите на естеството, усещането за тайните сили, които движат целия космос, от луната до малкия растящ човек. Жената, въвлечена повече в процеса на създаване и съхранение на живота, е по-близо до тези отговори. Нека да припомним и предназначението на приспивната песен, като имаме предвид, че сънят, едно друго състояние на съзнанието, винаги е свързван с приближаване към тайните на мирозданието.

Ако се позовем отново на Фритьоф Капра, едностранчивото развитие на западната цивилизация "достига вече опасно висока степен - криза със социални, екологични, морални и духовни измерения." Да припомним, че основното в принципа на ин и ян е разбирането за света като сбор от процеси, а не като сбор от същности, тъй като всяка от двете енергии съдържа зародиш на другата и съществува в динамично единство с нея. Естествен отговор на споменатата от Капра криза са появата на движения като феминизма, "Нова епоха" и др., както и засиленият интерес към далекоизточната култура. На това навярно се дължи и големият успех на хайку в края на миналия и началото на нашия век в целия свят. Фините нива, на които се предават посланията на хайку, са в контраст с нашия все по-интензивен и все по-повърхностен живот. Жените автори заемат значително място в тази поезия и все пак никъде не се наблюдава такова преобладаване на женското хайку творчество, както в България. Вероятно основната причина за този феномен е късното проникване на хайку в българската литература. Това става фактически от началото на новия век, когато жената има пълен достъп до информация и е свободна да твори във всички сфери - едно предимство, което в другите хайку традиции, възникнали много по-рано (понякога в първата половина на миналия век), не е съществувало. Мъжете, с присъщата им предприемчивост и вкус към различното, са завладели първи и тази територия, в която жените навлизат по-масово през последните години. Може би трябва да отбележим и посттоталитарната обстановка в България. От една страна е отхвърлянето на социалистическия проект за равенство между мъжа и жената, с неговите клишета, подчинени на идеологическата доктрина, а от друга - нахлуване на западни тенденции за възвеличаване на женската красота и атрибутите за нейното поддържане и изтъкване, като тези тенденции очевидно обслужват пазара, от козметиката и бутиците до пластичната хирургия. Съгласно ролята си в постмодерното общество "Популярните медии предлагат богат резервоар от наративи за себе си, като по този начин конструират лайфстайл шаблони за ежедневна употреба" (Петрова 2011), които създават нов модел на женствеността. В тази закъсняла форма навлиза масово феминизмът у нас (изключвам интелектуалните занимания на академично ниво с течението) - един късен постфеминизъм, свързан с културата на знаменитостите и фейсбук, където всеки може да се почувства поне малко "звезда", излагайки личния си живот на показ. В статията си "Диктатът на фантазмите - "идеалните" образи, моделирането на "женското" тяло и неосъщественият бунт" Гергана Попова (2009) изтъква:

...идейно или социално движение, което успешно да противодейства на новия идеал за българската жена, редуцирана до разголено тяло, излъчващо сексуални послания, засега отсъства.

Доколкото хайку се определя и като движение (защото то е начин на възприемане на света, начин на тълкуване на човешката история и постиженията на националната и световна култура), нещата може би са се променили поне малко през последните години. Хайку стихотворенията на българските авторки са тиха съпротива срещу диктатурата на масовата култура, медиите и рекламата, които издигат в свръхценност консумацията и удоволствието под маската на едно фалшиво естетизиране на бита, постигано често с цената на утилизиране на природата, и насочват към първичната красота на битието:

ябълки бера
все повече светлина
из празнотата

Илиана Илиева2

Според Силвия Петрова (2011):

Днес идентичността не е обективно описание на Аза, а съвкупност от сценарии и роли, от разкази, които индивидът създава сам в игровото си отношение към действителността.

Усещането за тази ситуация в постмодерното общество е предадено много сполучливо в следното хайку на Мая Кисьова, което оставя на читателя обширно поле за тълкуване:

истинско слънце
сенките на актьорите
в една посока3

Много от хайку стихотворенията на българските поетеси демонстрират принципите на дзен, без да се открива никаква следа от интенции в тази посока (за разлика от някои български автори, у които преобладава интелектуалното заиграване с идеите на дзен), защото дзен не е нещо различно от "когато си гладен яж, когато си уморен, поспи" (едно от популярните метафорични определения на учението, насочващо към конкретния живот и избягване на концептуалния символичен подход на интелекта). Дзен внушава нагласата, че нищо не е по-голямо, нито по-важно, нито по-духовно от всяко друго, изразена чрез образа в следващото хайку на Мая Любенова (2010):

неделен следобед
клавиатурата лепне
от конфитюр

Стихотворението деликатно внушава много проекции със събирането на "клавиатура" и "конфитюр" в този образ (дали случайно започват с един и същи звук) - опит за изобразяване на живота в неговата самотакъвост.

Един трансцендентен поглед не принадлежи нито на "него", нито на "нея". Макар че логиката е издигната в култ в нашия Западен свят, с преобладаване на мъжкото начало, Фритьоф Капра доказва, че прозренията на интуицията могат да предхождат с хилядолетия открития, до които се стига по логически и експериментален път. За разлика от западната поезия, хайку не търси нито уникалното и изключителното, нито патоса. Неговите послания ни водят към мъдростта да откриваме красотата и величието на обикновеното, на ежедневното, на незабележителното. Мъдрост, която натрупваме все повече, преминавайки през сезоните на живота, но и която женското съзнание таи в дълбините си, изразена великолепно в хайку стихотворението на Радка Миндова:

краят на лятото -
огромни са вече
трилистните детелини4

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Публикация в: big data: The Red Moon Anthology, 2014. [обратно]

2. Публикация в: A Vast Sky. An Anthology of Contemporary World Haiku. Bangor, ME, USA, Tancho Press, 2015. [обратно]

3. Втора награда от Шестия национален хайку конкурс, 2013. [обратно]

4. Първа награда от Осмия национален хайку конкурс, 2015. [обратно]

 

 

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Геодакян 1991: Геодакян, Виген Артаваздович. Эволюционная теория пола. // Природа, 1991, № 8, с. 60-69.

Капра 2004: Капра, Фритьоф. Дао на физиката. София: Гуторанов и син, 2004.

Любенова 2010: Любенова, Мая. Парченца синьо / Flecks of blue. Благоевград: Арс, 2010.

Николова 2009: Николова, Антоанета. Женското начало в религиите. // NotaBene, бр. 12, 2009 <http://notabene-bg.org/read.php?id=121> (12.01.2017).

Петрова 2011: Петрова, Силвия. Постфеминистични образи на жената: няколко лайфстайл сценария. // Media-journal, Бр. 11, 2011 <http://media-journal.info/?p=item&aid=166>

Попова 2009: Попова, Гергана. Диктатът на фантазмите - "идеалните" образи, моделирането на "женското" тяло и неосъщественият бунт. // NotaBene, бр. 11, 2009.

 

 

© Людмила Балабанова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.01.2017, № 1 (206)