Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МЕТАФОРА И ХАЙКУ

Людмила Балабанова

web

Въпросът за правилата и тяхното нарушаване е особено актуален при хайку. За разлика от по-широкото разбиране на поетическото творчество, тази особена поезия, родена в Япония и придобила изключителна популярност в цял свят през последните години, е свързана с много правила и специални изисквания. Трябва да се признае, че в хайку те не са ограничение, а канализиране. Именно те осигуряват облика му и всъщност очертават оня път, който води навътре, към същността на нещата. Нарушаването им може да бъде много деликатно, така че този път да се разширява, но не и да се загуби. Хайку е "форматирана форма на поезия", както сполучливо се изразява в духа на нашето време Травис Морган (2006). А от многобройните правила за хайку едва ли има по-объркващо от правилото "избягвай метафората". Всички знаят, че то не се е спазвало още от класиците. Също така много изтъкнати западни мислители, още от Аристотел, Цицерон и Квинтилиан, смятат, че метафората е така вкоренена в живота, че без нея не може да съществува никакво изкуство. Много съвременни автори споделят тази идея. В книгата си "Метафорите, чрез които живеем" Джорж Лейкъф и Марк Джонсън (1980) разглеждат една кохерентна метафорична система, която изразява отношението към живота. Такава система очевидно съществува на голяма дълбочина, тъй като е независима от конкретния език. От друга страна, главният виновник някои иначе добри тристишия да не са сполучливи хайку, е именно метафората.

Следователно трябва да изследваме тънката граница между допустимата и недопустима метафора в хайку.

Голямото объркване по повод на използването на метафората в хайку идва преди всичко от сложността на дефинициите и многото различни аспекти, от които може да се разглежда понятието "метафора". Те се простират от малкото пространство между сравнението и алегорията, в тесен литературоведски смисъл, до пределно широкото схващане на Хосе Ортега-и-Гасет за изкуството и науката като метафори.

Според определението на Енциклопедия Британика "метафора" е подразбиращо се сравнение, за разлика от директното сравнение, като нейните функции варират "от просто подобие до ролята на централна концепция и основен образ". Безспорно това е едно по-широко разбиране на метафората, което я разграничава от сравнението, но не и от други подобни тропи.

Изследвайки границата между допустимо и недопустимо използване на метафората в хайку, ще разгледаме два аспекта: качествен и количествен. Във връзка с първия ще се опитаме да докажем:

  1. Метафората, разбирана в тесен литературоведски смисъл, не е желана в хайку.

  2. Метафората, разбирана в широк смисъл, без да държи сметка за строгите граници с други подобни методи на пренасяне, е една от основните техники в хайку.

Първата дефиниция на метафората принадлежи на Аристотел, който я определя като "пренасяне на чуждо име върху даден предмет, от род върху вид, от вид върху род, от вид върху вид или по аналогия" (Аристотел 1999). Това е и първата класификация на видовете метафори. Извън това тясно определение, според което имаме пренасяне на чужда характеристика към дадена реалност, което предполага определена, повече или по-малко очевидна връзка между смисъла и външния образ, метафорическият принцип на пренасянето може да се разшири. Това води до отслабване на споменатата връзка, но също и до навлизане в чужди територии, например на алегорията и символа.

Нека да видим какво е противоречието между метафората, разбирана в тесен смисъл, и хайку. В книгата на Исак Паси "Метафората" (Паси 1983) има следното твърдение: "Метафората се основава на изконната особеност на човешкото съзнание да сравнява (приближава) и да различава (отдалечава)". Тогава, без да отричаме голямата роля на въображението, можем да направим заключението, че метафората, разглеждана в тесен смисъл, е преди всичко рожба на интелекта. Тъй като при нея пренасянето е по-строго дефинирано, логиката на метафората, свързана с необходимата аналогия, е задължителна в по-голяма степен. Връзката между метафора и хайку в крайна сметка не може да се разглежда, без да се имат предвид специфичните особености на западния и източния светоглед. Фактът, че Западът се прекланя пред господството на интелекта, може би изяснява защо метафората, в тесен литературоведски смисъл, се използва толкова често в западната поезия. Без да се впускаме в подробности за връзката между дзен философията и хайку, все пак е ясно, че интелектът не е водещ при писането на хайку поезия. Освен това, създадената по интелектуален път метафора често е твърде абстрактна и не съдържа конкретни сетивни образи.

Най-широкият, философски смисъл на метафората ни отвежда в едно пространство, където всичко е свързано с всичко и където нещата се случват, а не се измислят. Тук връзката между двата обекта на пренасянето не е логически дефинирана и до голяма степен зависи от субективното възприемане. С отслабването на рационалния аргумент видимо намалява метафоричната кохерентност, което води до по-високо качество на всеки художествен текст, тъй като е свързано с по-неочаквани връзки. Това намаляване на кохерентността обаче е привидно, тъй като изкуството се развива в едно метафизично пространство, което е единно и цялостно и където се осъществява сливане на Аза и света. Такова пространство, аналог на космоса, естествено се характеризира с максимална кохерентност.

Принципите на метафората се разпростират не само върху другите изкуства, независимо от техните изразни средства, но и върху познанието и философията. В този смисъл хайку може да се разглежда като отделен жанр, който използва метафората, съобразно своите изразни средства, така както я използват прозата, театърът и киното, или пък живописта. Нещо повече, метафората, отнесена "до цялата сфера на литературното иносказание, когато думите казват друго или повече от онова, което те непосредствено означават" (Паси 1983) е най-използваното художествено средство в хайку.

Всъщност тези, които защищават използването на метафората в хайку поезията, в действителност разбират този термин в широкия му смисъл. В тази връзка особен интерес представлява статията "Метафората в хайку поезията на Башо" на известната изследователка на хайку Джейн Рейколд (2009). В заключението на тази статия се казва: "Когато окуражавам авторите да се върнат към употребата на метафора, аз не предлагам метафората да бъде избрана и употребена съгласно конвенционалната английска литературна традиция. Част от удоволствието и популярността на хайку се състои в изучаването на нови и необикновени за западните автори методи на изявяване на метафорите". Нека да видим как е проявена метафората в някои от дадените от авторката примери. Първото цитирано хайку на Башо е следното:

върху гол клон
каца гарван
есенен здрач.

Следва тълкуване на метафората от Джейн Рейколд. Да, спускането на гарвана между голите клони прилича на спускането на есенния здрач. Пренасянето е осъществено не само чрез характеристиката "тъмен, черен", но и чрез глагола, който едновременно означава "кацам" и "спускам се" и който се употребява именно за здрач. Като свързващи звена авторката посочва именно глагола "спускам се, кацам" и "гол клон", който може да приеме пристигането както на гарвана, така и на здрача. Отбелязано е, разбира се, асоциирането на черния гарван и на късната есен със смъртта - една още по-дълбока връзка.

Нека да анализираме дали това е метафора в тесния смисъл на този термин. Посочените връзки, макар и очевидни за подготвения читател, не са натрапени от автора. Например, ако стихотворението звучеше така:

към голия клон
с крила на гарван
се спуска есенен здрач,

връзката между "гарван" и "здрач" щеше да е фиксирана чрез пренасянето на "крила". Ако трябва да се ограничим в тесния литературоведски смисъл, именно това е метафора, докато хайку стихотворението на Башо е метафорично само в един по-ширик смисъл. Мисля, че се забелязва съвсем ясно как промененото тристишие започна да прилича на западно стихотворение. Всъщност използването на метафората в тесен смисъл, както в посочения пример, е може би най-разпространеният художествен похват в западната поезия.

Като използваме същия пример, можем да се придвижим още малко в тази посока, а именно засилване на връзката между двата обекта, достигайки до сравнението. Тук поне границата е ясно очертана. Смята се, че думите "сякаш", "както", "като" и други подобни са това, което разграничава сравнението от метафората, макар че малък брой автори не са съвсем съгласни. Ако съдържаше сравнение, нашият пример би звучал така:

към голия клон
като гарван се спуска
есенен здрач

Съвсем директно е обявено, че есенният здрач е като гарван. Някои автори смятат, че сравнението е недоразвита метафора, предтеча на метафората и т.н.

Очевидно е, че от разширяването на територията на метафората в тази посока, хайку не може да спечели. Думите "като", "сякаш", "както" и т.н. засилват връзката между двата обекта до степен на абсолютна декларация, при което художественият текст губи от своето качество.

Нека да разгледаме другата посока на разширяване на сферата на метафората. Какво се случва, когато споменатата връзка отслабва? Не нараства ли силата и дълбочината на стихотворението? Според някои автори именно отслабването на връзката между двата обекта води до прекрачване на метафората в териториите на алегорията и символа. Тук границата не е така ясно очертана, както между метафората и сравнението, защото нямаме ясен разграничителен критерий. Още в "Обучението на оратора” на Квинтилиан (2008) алегорията е определена като "нещо по-неясно" от метафората, което "изразява някои неща с думи, а други по смисъл". В споменатата книга "Метафората" Исак Паси твърди: "Несъмнено метафората е по-ясна и по-директна, отколкото е алегорията, която съдържа по-голяма загадка и в която иносказанието е по-далечно." По-нататък се споменава, че всички "класически дефиниции за алегорията навеждат на идеята, че тя влага едно по-общо и по-абстрактно значение в някакъв конкретен и сетивен образ, който му служи за илюстрация, при което остава място за догадката относно по-общото и по-абстрактното значение." Всъщност това е една от основните техники в хайку, където най-често присъства конкретен и сетивен образ, зад който са скрити пластове по-абстрактни значения. Както Джордж Марш отбелязва, "макар че хайку не използват метафора, те могат често да бъдат метафора" (Марш 1999). Самото кратко стихотворение често ни предлага един образ, напълно реален, който може да се възприема като метафоричен, разбира се, в широкия смисъл на термина. Обикновено в случая става въпрос за алегория, т.е. за разширяване на границите на метафората в посока към отслабване на връзката между двата обекта. Като пример в споменатата статия на Джорж Марш се посочва следното хайку на Джеймс Киркъп:

Рев на водопад -
макар че никой не го чува
врабчето пее и пее.

Въпреки че това стихотворение, без съмнение, е за силата на поетичния дух, метафора в тесния смисъл на термина няма и колкото и очевиден да е метафоричният резонанс, все пак главният герой на това хайку е едно врабче. Този пример е точна илюстрация на цитираното по-горе обобщение на дефинициите на алегорията, направено от Исак Паси.

Границата между метафората в тесен литературоведски смисъл и символа също не е добре очертана. Смята се, че символът се характеризира с полисемантизъм, т.е. предполага множество от значения, които може да символизира. Това е още по-относителна разлика, отколкото между метафората и алегорията, защото добрата метафора може също да бъде полифонична. Може би по-скоро символът е една често повтаряща се и затвърдена в съзнанието метафора, една обобщена метафора, която понякога може да бъде изразена с една дума или рисунка от няколко щриха. При всички случаи обаче връзката между двата обекта на пренасяне никога не се декларира. Нещо повече - тази връзка често е изключително слабо изявена, тъй като се разчита на предварително създадена нагласа за възприемане.

Използването на символа в хайку е толкова широко, че не се нуждае от коментар. Достатъчно е да се спомене сезонната дума "киго" - една традиционна техника, която предполага например, че годишните времена символизират периодите в човешкия живот, като свързва по този начин частното и конкретното с общото и универсалното. Разбира се, това е само едно от възможните значения на полисемантичната сезонна дума. Съществуват и много други символи, някои от които се използват често и в западната литература. Например "реката" символизира битието, смъртта, границата между живота и смъртта и т.н., "пътят към къщи" се свързва с търсене на своя център, с пътуване към истинския ни дом - частицата от Бог вътре във всеки от нас.

И така стигаме до заключението, че колкото по-слаба е връзката между двата обекта на пренасянето, т.е. колкото по-дълбока е метафората, толкова по-желана е тази метафора в хайку.

Понякога тази слаба връзка е трудно откриваема дори за подготвения и талантлив читател. Вълнуващо е да се изследват такива стихотворения, някои от които са написани преди няколко века и да се откриват нови пластове метафорични значения. Много интересни са разсъжденията на Джейн Рейколд (2009) за едно от най-популярните хайку на Башо:

старо езеро
жаба скочи
звук от водата.

Като твърди, че буквалният превод на последния ред е "вода от звук" и по-точното значение е "жаба скочи във/ вода от звуци", тя намира една гениална метафора, която свързва звука и водата поради единния им начин на движение чрез вълните ("вода като звук/звук като вода"). Тогава първият ред "старо езеро" носи чудесното метафорично послание, че "звукът е най-старото езеро". Смята се, че това хайку на Башо играе историческа роля в развитието на жанра, но в художествено отношение отстъпва на най-добрите му творби. Като имаме предвид обаче разсъжденията на Джейн Рейколд, съществува вероятност неговата дълбочина да е останала неразбрана и неоценена.

Има още един въпрос, свързан с качеството на метафората, който заслужава да бъде отбелязан. Хайку жанрът изисква не само използване на конкретни сетивни образи, но и съобразяване с обкръжаващата действителност. Тези образи трябва наистина да съществуват наоколо. Не случайно често се прави връзка между фотографията и хайку. Например, ако български автор пише за камили или слонове, трябва да става ясно, че действието се развива в зоопарка или при пътуване до далечна страна. Най-общо в хайку трябва да се държи по-строга сметка за конкретната реалност, отколкото в по-широкото поетично творчество, където са допустими всякакви измислени метафорични образи.

Вторият аспект, в който може да се разглежда използването на метафората в хайку, условно може да се нарече "количествен". Когато в едно хайку зад даден образ могат да бъдат открити много метафорични значения, това се отнася до дълбочината на метафората. Такъв силен метафоричен резонанс безспорно е желан както в хайку, така и във всяко произведение на изкуството. Под количествено прекаляване с метафората се има предвид предлагането на повече от един метафоричен образ в плоскостта на самото хайку стихотворение, особено ако метафоричните образи имат по-абстрактен характер. При редактирането на антологията "Огледала" се сблъсках с много такива хайку, повлияни от западната поетична традиция. Ето само един пример на хайку от поета Стефан Петков (2005: 32):

Над сянката
на годините ми -
северно сияние.

Очевидно тук има натрупване на две метафори в три реда, при това абстрактни: "сянката на годините ми", от една страна, и "северно сияние над сянката", от друга. Макар и абстрактна, втората метафора е допустима, тъй като е балансирана от реалния образ на северното сияние и стихотворението може да се редактира, като се премахне само първата метафора, например:

Над отминалите
години -
северно сияние.

Постигането на простота обикновено задълбочава метафората. Северното сияние се наблюдава над потъналите в тъмнина и студ северни земи и читателят се досеща, че отминалите години не са били лесни. Зад образа на северното сияние могат да се открият толкова много значения: от обикновения човешки оптимизъм до Божественото просветление в края на голямо страдание. В първия вариант "сянката на годините ми" е много измислено, без да носи дълбоко послание.

Подобно количествено натрупване на метафори обикновено отнема от дълбочината, за сметка на външно украсяване посредством естетически орнаменти.

И така правилото "Избягвай метафората" би трябвало да се трансформира във "Внимавай как използваш метафората". Изброените ограничения могат да се обобщят така:

  • Избягвай сравнението и метафората в тесен литературоведски смисъл.
  • Използвай алегорията и символа.
  • Не използвай абстрактни метафорични образи, съчинени по чисто интелектуален път.
  • Съобразявай се с реалността, като избираш образи и символи от света, който те обкръжава.
  • Избягвай натрупването на повече от един метафоричен образ в малкото словесно пространство на едно хайку.

Естествено, дори и това "трансформирано и разширено" правило може да се нарушава при съответната мотивация. Могат да се намерят хайку на Башо, които съдържат сравнение, но те са много малко на фона на огромното му творчество. Също така в съвременното японско хайку се наблюдава тенденция за нахлуване на абстрактни метафорични образи, но те в повечето случаи са използвани с изключително чувство за мярка и вкус, като винаги са балансирани от конкретен реален образ.

Както във всички изкуства, в крайна сметка тънката поетична чувствителност е решаваща за използването на метафората в хайку.

Накрая искам да дам един пример с едно кратко стихотворение в западен стил и едно хайку, които изразяват една и съща идея. Ето западното стихотворение:

Песен на щурец

В мрежата на паяка
вместо храна
блести сребриста капка
от подранилия дъждец.

Това, което обединява двата образа, единият слухов, другият визуален, е темата за изкуството. Песента на щуреца е символ на изкуството, създавано от забравилия за бита и прехраната творец. Красивата, сребриста капка дъжд, заела мястото на храната, също може да се свърже с изкуството. Тук ключът за връзката между двата образа е даден и той е “вместо храна”. В хайку този ключ трябва да се намери от читателя:

Песен на щурец...
капка есенен дъжд
в мрежата на паяка.

 

 

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Морган 2006: Morgan, Travis J. Writing Haiku rants. // Perspectives of Travis J. Morgan. Blog. January 22nd, 2006 <http://www.travisjmorgan.com/blog/2006/01/22/writing-haiku-rants> (16.07.2009).

Лейкъф, Джонсън 1980: Lakoff, George, Johnson, Mark. Metaphors We Live By. Chicago and London: The University of Chicago Press, 1980.

Аристотел 1999: Aristotle. Poetics. Translated by S. H. Butcher. // Liberty Online, 1999 < rel="nofollow"http://libertyonline.hypermall.com/Aristotle/Poetics-Body.html> (16.07.2009).

Паси 1983: Паси,Исак Соломон. Метафората. София: Наука и изкуство, 1983.

Рейколд 2009: Reichhold, Jane. Metaphor in Basho's haiku poetry. // Aha poetry <http://www.ahapoetry.com/haiku.htm#metaphor> (16.07.2009).

Квинтилиан 2008: Quintilian. The Institutio Oratoria of Quintilian. Book VIII. Chapter 6. Trans. H. E. Butler. // Bill Thayer's Web Site, 02.06.2008 <http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Quintilian/Institutio_Oratoria/8B*.html#6> (16.07.2009).

Марш 1999: Marsh, George. Metaphor, simile and stylistic ornament. // In the moonlight a worm..., 1999 <http://www.haiku.insouthsea.co.uk/metaphor.htm> (16.07.2009).

Петков 2005: Петков, Стефан. Над сянката... // Огледала. 101 български хайку, избрани и редактирани от Людмила Балабанова. София: Издателство ЛЦР, 2005.

 

 

© Людмила Балабанова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 16.07.2009, № 7 (116)