Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЕДИН ПОГЛЕД ВЪРХУ СВЕТОВНОТО ХАЙКУ КАТО ИНТЕРНАЦИОНАЛНО ИЗКУСТВО

Людмила Балабанова

web

1. Въведение

Мъгла над реката.
Само по птичия глас
разпознавам стаените острови

(Едвин Сугарев)

Една от основните функции на изкуството е да утешава човека, да му разкрива спасителните острови на вечните истини, неподвластни на течението на времето.

Поезията изпълнява тази роля, като използва словото в качеството на изразно средство. Във всички други изкуства, а също и в другите литературни жанрове, словото не е единствено средство и дори в случаите, когато ролята му е определяща, общият резултат зависи от повече или по-малко други фактори. За един роман например езикът е от съществено значение, но също така са важни интригуващият сюжет, развитието на фабулата, структурата на разказа и много други качества, характерни за жанра. Колкото до драматичните произведения, макар и някои от тях да са написани в стихотворна форма, ясно е, че освен на езика, те разчитат на допълнителни средства, като актьорска интерпретация, декори, костюми, музика и т.н. Същото се отнася и до киното, с неговия специфичен език, където може да се стигне дори до пълно пренебрегване на думите. Въпреки че много от художествените средства се използват както в поезията, така и в прозата, а някои, като например метафората, под някаква форма имат място във всички изкуства, единствено в поетичното произведение се използват абсолютно всички възможности на езика, включително и някои специфични особености. Езикът вече не е средство за комуникация и формулиране на твърдения и идеи, а съвършен инструмент. Майсторството да се използва този инструмент определя качеството на поетичната творба.

Поезията зависи от фонетичната структура на езика, която е свързана с възможните ритмични групи, с правилата на словореда и други граматични особености, с богатството на синоними и омоними, даващи възможности за многопластови интерпретации и с още много характеристики. Различните особености на езиците представляват сериозно предизвикателство за преводачите. Докато музиката и живописта са независими от езика и въпреки културните различия в общи линии разбираеми за всеки жител на планетата, на другия край на скалата е най-затвореното в националните рамки изкуство - поезията. Въпреки усилията на културните институции за обмен на поезия, въпреки многобройните преводни поетични книги, даден поет може да бъде оценен напълно само на родния му език. Можем само да гадаем колко поети остават недооценени и скрити за човечеството поради факта, че принадлежат на малобройни националности и творят на малко познати езици.

На този фон, през последните години се наблюдава спонтанен обмен на хайку поезия, нещо повече, говори се за хайку движение. Изглежда, като че ли авторите и читателите на хайку, говорещи различни езици, не чувстват езиковата бариера помежду си. Интересно е да се анализират причините за това уникално явление и да се отговори на въпроса дали хайку поезията има по-големи възможности да се доближи до интернационалните изкуства, които използват общи за всички хора изразни средства, като звуци и цветове например.

Тъй като интернет мрежата има голямо значение в обмена на хайку, може да се предположи, че тя е един от основните фактори, обуславящи развитието на Световното Хайку като интернационално изкуство. Началото на хайку движението обаче се поставя преди широкото навлизане на интернет в живота. Освен това интернет обслужва всички изкуства и улеснява обмена им.

Друга възможна причина за интернационалния характер на хайку жанра може да се търси в кратката форма. Известни са обаче и други произведения, използващи кратка форма, като например афоризми, пословици, епиграми или просто кратки стихотворения, които не са хайку, към които, въпреки увеличените възможности за комуникация, не се наблюдава повишен интерес в цял свят.

Следователно, съществуват по-дълбоки причини за разглежданото явление, които безспорно трябва да се търсят в самата същност на хайку.

Ще бъдат разгледани следните качества на хайку, които най-много допринасят за неговото доближаване до изкуствата, използващи невербални изразни средства:

  • Относителна независимост от конкретния език

  • Специфични художествени средства, които не произхождат пряко от езика

  • Силна връзка с живата реалност, стигаща до уникално смесване на изкуството с живота

 

2. Относителна независимост от конкретния език

Тази независимост е следствие от една основна характеристика на хайку, а именно конкретната образност, изразена с директен и прост език, от една страна, а от друга - голямата дълбочина, на която се осъществява връзката между поет и читател. Значението на думите в хайку е различно, в сравнение с основната им роля в другите жанрове, които ги използват. Тук думите не служат “да казват”, а да помогнат на читателя да се озове в едно пространство отвъд самите тях. Тази различна роля на думите идва може би от японския произход на хайку. В статията “Сезонът на “несезонните” в съвременното хайку” (1) се казва: “В западната философия “думата” (подсказваща същността, коцептуална част на речта) е силно свързана с логоса или причината. Съществува усещането, че думата е тясно свързана с “истина” или “идея”. Може да се каже, че западното отношение към думата е центрирано около логоса. Обаче в Япония думата определено се счита като “кото-но ха” (възможност за един факт) и не е нито логос, нито причина. Думата може да бъде път към истина или идея, но не е тясно свързана с тях. Така японското отношение към думата не е центрирано около логоса. В допълнение към това в Япония се вярва, че думата има духовна мощ.”

Ето защо посланието на едно хайку е на голяма дълбочина и връзката му с думите не е директна. В крайна сметка хайку стихотворението най-често представя конкретен сетивен образ, описанието на който по-лесно се превежда от един език на друг. Липсват абстрактни връзки и интелектуални разсъждения, които усложняват текста. Липсват декоративни орнаменти. Понякога липсва дори глагол, което означава отпадане на граматичните времена. Чисто езиковите трудности на превода са рядкост и са свързани най-често с по-голямата дължина на думите в някои езици и идиомите. В този случай обаче, дори текстът да изглежда по-дълъг, той носи същата информация, което запазва духа на хайку. Единствено някои стихотворения, свързани с културата на дадена страна могат да създават трудности при разбирането им. Това обаче важи за всички изкуства. Има много живописни платна например, свързани с културната среда на дадена нация и епоха или изобразяващи религиозни сюжети, които изискват познания, за да бъдат разбрани.

Основното пространство на хайку е тишината, заредена с потенциала на възможните посоки на тълкуване, само подсказани от думите. Дълбочината и ефектът на резонанс в хайку се постигат до голяма степен чрез начина, по който се използва метафората - може би най-универсалното художествено средство за всички изкуства. Докато в западната поезия най-често се използва метафората, разбирана в тесен литературоведски смисъл, при която връзката между двата обекта на пренасяне е силна и логически обусловена, в хайку такава метафора е нежелана. Вместо това често се използва метафора, разбирана в широкия смисъл на понятието. В такъв случай обикновено става въпрос за алегория или символ, при които връзката между конкретния образ и вложеното съдържание е слабо изявена, което позволява различни интерпретации и води до желания резонанс (2). Такова използване на метафората е характерно за невербалните изкуства, като например живопис, графика, фотография и т.н., както и за такива, при които внушенията не се постигат само или основно чрез текста, като театъра и киното. Всичко това води до създаване на един общочовешки код, свързващ конкретното с универсалното, интуитивно разбиран от всички човешки същества. Брус Рос го нарича “обобщена метафора” и го определя като основна същност на хайку (3). В тази връзка интерес представлява една от темите на дълбинната психология, най-голяма заслуга за създаването на която имат К. Г. Юнг и Ш. Бодуен, а именно темата за архетиповете и символите. Пиер Дако определя архетипа като “несъзнателна психическа кристализация”, която “създава съзнателни следствия, под формата на символи” (4). Тези символи са родени от обобщения човешки опит, “психично наследство, общо за цялото човечество, стоящо извън културата и расата” (4). Това означава, че колкото и различни да сме на повърхността, говорещи различни езици и свързани с различни религии и култури, в дълбоката си човешка същност говорим един и същ език на символите. Един от пътищата за достигане на тази дълбочина е стремежът към преодоляване на егото. Нещо повече, при този уникален жанр е налице не само изискване за преодоляване на егото на автора, но и на събирателното Его на Човека. Докато Европейската култура е пропита с антропоцентризъм, Източната култура, повече или по-малко повлияна от Дзен, е тясно свързана с космоцентризма. В света на хайку всяко нещо съществува и се радва на живота без претенции да е нещо повече от всяко друго. Това е в сила и за Човека, който е част от околния свят - като цветето върху скалата, като пеперудата върху цветето. Индивидуалният интелект е потиснат за сметка на интуитивното сливане с неизмеримия интелект на всичко съществуващо. Това е необходима предпоставка за създаване на поезия отвъд думите.

Силата на хайку е насочена навътре, дълбоко под декоративните възможности на езика, в царството на символите и “обобщените метафори”, където всички човешки същества са еднакви - частици от една Вселена с безкраен интелект.

къде моята звезда
ще спре да нощува
Небесна Река

(Кобаяши Исса)

 

3. Специфични художествени средства, които не произхождат пряко от езика

За целите на разглежданата тема художествените средства могат да се разделят условно на две групи: директно зависими от конкретния език и относително независими от него.

Към първата група могат да се причислят например ритмичната организация на стиха, римата, алитерацията и т.н. Метафората в тесен литературоведски смисъл, както и сравнението, могат също да зависят от езика, макар и в по-слаба степен. Метафората в широк смисъл, която се изявява например като алегория или символ, е относително независима от езика и често се използва не само в литературата, а също и в други жанрове, като театъра, киното и изящните изкуства.

Художествените средства от първата група имат много по-малко значение за хайку, в сравнение с тези от втората група. Ритмичната организация на стиха е по-свободна, римата не само че не е търсена, но не е и желана в хайку. Алитерацията може да се използва за подсилване на художествения ефект, но не е сред художествените средства, характерни за хайку. Сравнението и метафората в тесен смисъл също не се препоръчват в този жанр.

Художествените средства, използвани в хайку са тясно свързани с японската културна традиция и с японското отношение към “думата”, за което вече стана въпрос. Повечето от тези средства са свързани с усилията да се вложи многопластово съдържание под простия външен образ.

Една от най-важните техники, свързана със стремежа “да се каже много” в малкото словесно пространство на едно хайку, е използването на киго (сезонна дума). В интервю, взето от Ричард Гилберт (5), японският поет Хошинага Фумио казва: “киго е много полезен и символичен език” и още “можем да кажем, че киго е само една дума - но тази дума може да говори, колкото томове”. Въпреки известните различия в проявяването на сезоните, символичният език на киго е разбираем за много хора по света, независимо от езиците, които говорят.

Утро с жълти нарциси -
търся нещо
много синьо да облека

(Дейвид Коб)

Сезонната дума е своебразен фон, който определя не само времето, но често и мястото на действието. Това осигурява така необходимото за хайку улавяне на момента “тук и сега”, като в същото време ненатрапчиви символи свързват “конкретното и преходното” с “универсалното и вечното”. В съвременното хайку тази роля може да се изпълнява от ключови думи. Те са както киго, така и несезонни думи (муки), които имат същото важно предназначение.

омъжена -
толкова много завъртулки
към този нов подпис

(Джус Клемънт)

При всички случаи употребата на ключова дума не се определя от специфичните особености на езика, а е свързана със същността на хайку.

Друга, често срещана техника, която не е свързана с езика, е съпоставянето, при което се различават няколко различни модела, например: комбиниране на сходни неща; комбиниране на близък и далечен план; съпоставяне на противоположни неща, при които все пак се долавят причини са сравнение. Много хайку стихотворения са композирани по този начин, който дава големи възможности. Такива съпоставяния се срещат и в западната поезия, но хайку е най-кратката стихотворна форма и съпоставянето има много по-голяма тежест. То носи кода на идеята и е отговорно за многопластовия подтекст. В такива хайку най-ясно се долавя връзката на този жанр с киното, възникнало много по-късно. Като че ли виждаме камера, която ни показва едно след друго две сходни или противоположни неща или пък комбинира близък и далечен план. В статията “Хайку и кинематографичните техники” (6) Алън Бърнс пише: “Речникът на кинематографичните техники може да бъде използван за анализ на изразните средства в хайку. И хайку, и киното са образни изкуства, представящи обективни образи, без да се опитват да ги обясняват или интерпретират”. Авторът дава много интересни примери, проследявайки работата на камерата и техниката на монтажа, като цитира хайку стихотворения, в които са използвани подобни средства. Накрая той обобщава: “Въпреки че хайку и киното са много различни изкуства, както външно, така и по същество, аналогията между художествените средства в хайку и кинематографичните средства е поразителна”.

зимен изгрев -
нощната сервитьорка бавно
закопчава палтото си

(Бари Джордж)

Връзката на хайку с фотографията е още по-очевидна, като се вземе предвид и улавяне на конкретен момент - тук и сега.

Съпоставянето не винаги е просто. Понякога се комбинира абстрактен със символичен конкретен образ.

слънчобран на мама
аз разпилявам праха
на други лета

(Емест Бери)

Тук образът на слънчобрана е особено сполучливо избран да символизира едно безвъзвратно отминало време, с неговите идеи, моди, събития и страсти, винаги различно от времето на следващото поколение.

Структурата на хайку често включва две части, разделени от своебразно прекъсване (кире). Това е техника, равна по важност на сезонната или ключова дума и свързана с духа на хайку. Става въпрос за “отместване” в смисъла и ритъма на текста едновременно. Смяната в ритъма се постига чрез използване на т.нар. “режещи думи”, което по изящен начин подчертава смяната в посоката на мисълта - скок от една тема към друга. Този скок осигурява пространство, оставено на въображението на читателя. Така стигаме до йохаку (празно пространство, пустота) и ма (промеждутък от време на пълна тишина, на безмълвие). Техниката на йохаку се използва в японската живопис и архитектура, а паузите, изпълнени с тишина, са характерни за японската класическа музика. Връзката между двете фрази, разделени от празно пространство, не може да бъде намерена по логичен път. Тук всичко зависи от таланта на читателя, от неговата поетична фантазия. Срещата между автор и читател е среща между равнопоставени. Свободата на читателя да интерпретира оставеното празно пространство е неограничена. И може би това е най-независимото от езика художествено средство, защото тишината не се нуждае от преводач.

 

4. Силна връзка с живата реалност, стигаща до уникално смесване на изкуството с живота

Хайку не е просто литературен жанр. Хайку е начин на възприемане на света, начин на тълкуване на човешката история и постиженията на националната и световна култура, начин на живот. Занимаването с хайку повлиява светогледа, например от антропоцентризъм към космоцентризъм и разбиране на принципите на анимизма. Западната култура също прониква на Изток и повлиява японските хайку, както по отношение на стила, така и по отношение на съдържанието. Японска авторка, използва връзка с драмата на Ибсен “Куклен дом”, за да напише:

Кърпя дрехата си
Аз не съм Нора
а жена на учител

(Хисажо Сугита)

Поетесата се обръща към произведение на западноевропейски автор, за да изрази своята гледна точка на жена от Изтока. Това стихотворение илюстрира добре както споменатата техника кире, така и още една особеност на жанра. Хайку не говори за емоции, а ги предизвиква. Вместо да описва “разкъсаната си душа” и постепенното раждане на смирение в нея, с много епитети и изблици на чувства, авторката използва едно обикновено изречение, за да предизвика буря от емоции у читателя. В хайку всичко е естествено и просто - като “нещата от живота”.

Хайку движението реализира едно смесване и взаимно проникване на различни култури, всяка от които допринася за обогатяване на жанра. Следващото хайку представя една природна картина, свързана от една страна с българското фолклорно наследство, а от друга - с поезията на известна американска авторка.

Единствен глас
на кукувица
прекъсва жабешкия хор

(Антоанета Николова)

Моята интерпретация на това хайку, което представлява един слухов образ, е следната. Добре познатата в България и любима на моето поколение американска поетеса Емили Дикинсън има такова стихотворение:

Аз никоя съм. А ти кой си?
Ти също ли си никой?

Ето и една западна авторка, която разбира важността на преодоляването на егото. И по-нататък:

Колко е мрачно да си някой
и като жаба мокра -
да казваш цял ден свойто име -
пред възхитена локва!

Жабешкият хор е чудесен образ на врявата и суетата на завладените от егото си човешки същества. Този образ е подсилен от асоциацията със споменатото известно стихотворение на Емили Дикинсън. А защо гласът на кукувицата прекъсва безсмисленото квакане? Какво напомня той? В някои райони на България има народно поверие, че кукувицата отброява годините, които ни остават. Това е глас, който ни подсеща, че всичко тук е преходно - да си представим и старите стенни часовници с кукувица, която брои часовете. Този образ напомня, че времето ни тук е преброено и твърде кратко, за да го прахосваме, заети със суетните амбиции на своето его. Това хайку предлага толкова разнопосочни асоциации, скрити под един конкретен образ от природата.

Изложеното дотук няма за цел да внуши, че преводът на хайку е лесна работа. Напротив, това е труд, който изисква много талант и познания. Всичко изложено е само опит да се докаже, че хайку има шанса да се доближи до изкуствата, използващи невербални изразни средства, а това означава по-големи възможности за обмен. Може да се възрази, че някои идиоми на един език не съществуват в друг, че има местни обичаи, непознати в други страни. Но може би нашият свят не е толкова голям, нито толкова различен и влюбените навсякъде късат листенцата на цветята, повтаряйки “обича ме, не ме обича”, щом поетесата от далечна Япония, Саюми Камакура е написала:

Канарски маргаритки -
в самото ми очакване
примигващо блещукане.

От това хайку разбрах, че листенцата на канарските маргаритки имат формата на сърца - еднаква за всички националности и раси.

 

 

ЛИТЕРАТУРНИ ИЗТОЧНИЦИ

(1) The Season of “No-Season” in Contemporary Haiku: The Modern Haiku Association "Muki-Kigo Saijiki". Richard Gilbert, Tomoko Murase, Ayaka Nishikawa and Tomoko Takaki. // Simply Haiku, Summer 2006, vol. 4, no 2.

(2) Ludmila Balabanova. Metaphor and Haiku. Haiku in Vadstena, Summery of the International Haiku Conference in Sweden, 8-10 June 2007.

(3) Bruce Ross. The Essens of Haiku. // Modern Haiku, Autumn 2007, vol. 38.3.

(4) Pierre Daco. Les Triomphes De La Psychanalyse. Marabout (Belgique), 1977.

(5) The Miraculous Power of Language: A Conversation with the Poet Hoshinaga Fumio by Richard Gilbert. // Modern Haiku, Autumn 2004, vol. 35.3.

(6) Allan Burns. Haiku and Cinematic Technique. Dust of Summers. The red Moon Anthology of English-Language Haiku. 2007.

 

 

© Людмила Балабанова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.08.2008, № 8 (105)