Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Септември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗА ДУМИТЕ НА ЦВЕТА ДЕЛЧЕВА В "ОТВОРЕНИ ВЪЗМОЖНОСТИ"

Людмила Балабанова

web

"горя и думите ми парят"

"написа го, сякаш стъкмява пожар"

Страстта, с която Цвета Делчева се посвещава на думите, е забележителна. Тя се долавя във всичко, написано от нея, но особено силно се усеща в най-новата ѝ книга "Отворени възможности". Една открито изповядвана страст, патос относно самото писане, който не се прикрива зад небрежни лековати игри и който отпраща към Романтизма, издигайки високо самия творчески процес, умишлено подценяван при постмодернизма. Защото авторката залага на по-дълбоки игри. Като прочетох с удоволствие написаното в няколкото прекрасни рецензии за книгата на Цвета Делчева, ще се опитам да навляза от един по-различен ъгъл в това многослойно дълбаене, както в себе си, така и в тези, които са се приближили много близо, както в индивидуалното, така и в общочовешкото - интелектуално дълбаене с избухване на места на запомнящи се поетически протуберанси, заредени с енергията на интуитивните открития (една от многото "двупластовости" в искрената изповед на авторката).

Спектърът на тази книга е богат и многопосочен, а спектралният анализ - особено труден. Външно книжното тяло напомня издание на класика: твърди корици, пестеливо оформление, том с видим обем около 200 страници. Когато отворим книгата, идва първата изненада - отвътре тя прилича на непретенциозен бележник, от онези, в които си записваме задачите за деня или впечатленията при пътуване. Това е първата "двуслойност" още на ниво оформление. Стихотворенията нямат заглавия и не започват на нова страница. Единствено бледата разделителна линия и началото с главни букви условно ги разделя. Важно е да отбележим "условно", защото става ясно, че книгата е замислена като едно-единствено дълго стихотворение. Прилича на дневник, воден цял живот, по всяко време и на всяко място. Това е подсказано и от оформлението като бележник, и от обикновения шрифт - тук имаме още един двоен слой, каквито се наблюдават непрекъснато в книгата, а именно фрагментарност на едно ниво и изключителна цялостност - на друго. Тази книга е наистина "едно гигантско поетическо изречение", както я нарича в предговора Светлана Стойчева, но в същото време е изградена от най-разнообразни като форма, ритъм, продължителност и творчески подход фрагменти, които са ясно разграничими в мозайката на цялото, не защото са преднамерено очертани, а защото са много различно оцветени.

Ако разгледаме някои от темите в книгата, ще забележим тяхното разгръщане, стигащо от единия до другия край на възможната скала, например: корените - от семейството до човечеството; връзката с природата - от пластичното наблюдение до идентификацията с природни обекти; творчеството - от личното до богатото културно наследство; любовта, като същност на всяка вселена - от човешката до безкрайния Космос; преходността - като основа на съществуването.

Ако проследим тези теми по целия път, по който авторката се връща, "както албатросите прелитат/ дълги разстояния, докато/ достигнат полова зрялост/ и се завърнат в местата,/ където са се излюпили", ще намерим летописа на един живот, пресъздаден от автор, който "...вижда, както никой друг/ не умее да вижда - тя е четецът" - една прекрасна метафора на онази пророческа дарба, която позволява на поета да знае повече от другите, както разказвачът знае повече от героите, както предварително знае края на всички истории.

Книгата започва с личните корени, с една "История за име, фамилия и презиме./ С целия подтекст.", за да разшири изследването, минавайки през митологизираното по-далечно минало ("възстановка на Априлското въстание"), близкото родно минало с пионерските връзки и стигайки до корените на цивилизации, които са се раждали и умирали под чужди небеса. Темите се наслагват една върху друга, подчинени на една хронологична логика - някъде под звуците на училищния оркестър се появяват и първият "леко настойчив поглед", и първите разминавания, за да се стигне до едно задълбочено и последователно изследване на любовта, заредено с чувственост и страст, и в същото време дълбоко интелектуално. Сред описанията на архитектурни паметници и позлатените следи от залезли империи се появяват и съвършено различни стихотворения - "хлътвания" в природата до пълно разтваряне в нея: премигваща "като теменужка преди да порасне", израстваща "накриво като дива круша". Трябва да се отбележи обаче, че колкото и спонтанно да изглежда това сливане, водеща е логиката на метафората, безспорно създадена по интелектуален път:

САМОУБИЙСТВЕНА ВЪЗДИШКА на глухарче.
На хиляди места, където не ми е мястото,
по-мнителна от всякога
ще се сражавам с всеки повод
да възпроизведа отново
цветето, от което съм семе.1

Чувството за преходност пронизва "Отворени възможности" във всичките ѝ пластове:

И ето - лицето ми придобива
окончателния си израз -
сякаш по него преминава
мисълта за смъртта
като сянка на ангел.

Тъгата от осъзнаването на преходността ражда вътрешното вълнение, с което минаваме през живота. Разбирането, че всяко сътворение в мига на създаването си вече носи печата на разрушението, не е трагична констатация, а покана да оценим времето, което ни е дадено:

НА ВСЕКИ КРЪГЪЛ ЧАС
старите градски часовници
ни предупреждават
да живеем по-бавно

По-бавно,
още по-бавно
тържествено

Широка гама от творчески подходи се пресрещат и съжителстват на страниците на този "дневник": изключително внимание към детайла, но и към едрата логика на разказа; първичност на наблюденията на света около нас и ерудиция, която заслужава уважение; афористична яснота и обобщеност в кратките стихотворения и големи бели полета от недоизказаност, които поддържат магията на поезията, в многословните прозаични текстове.

Ще се съглася напълно с изводите на Кръстьо Раленков (2019) в неговата рецензия за книгата, че тази поезия е свързана с ценностите на модернизма, с нескривания си патос на места, който се среща толкова рядко днес, и с утвърждаването на творчеството като висше човешко достижение ("само думите искам да останат от мен"). И все пак, едва ли някой може напълно да избегне влиянието на времето, в което живее, а и постмодерността не е само стигаща до нихилизъм жажда за разрушение на традиционни естетически системи и победа на ентропията. Тя е такава само на някои от най-ниските нива на естетическата репрезентация, поради невиждан преди индивидуализъм и следващия от него нарцисизъм, резултат от развитието на постмодерното общество в такава посока. Основното голямо откритие на постмодернизма се изразява в постановката, че Азът и светът не са предварително зададени, и по този начин се опровергава една парадигма на рефлексията (която може да носи различни имена: Нютонова, картезианска, механистична, или най-общо определяна като "огледало на природата"), като се поставят основите на определен релативизъм, който отчита и влиянието на автора върху създаваното изображение (всъщност това разбиране съществува от хилядолетия в далекоизточната философска мисъл). Тази, най-общо казано, условност може да се открие на много места в поезията на Цвета Делчева, но влиянието на постмодерността достига най-високите си нива в стихотворенията, посветени на "световните градове", където почитта към пластовете на цивилизацията е примесена със солидни дози ирония, един характерен патент на постмодерното писане (и точно в традициите на постмодернизма тази ирония не е насочена към самите обекти, а към отношението ни към тях). Впрочем на едно високо ниво идеите на постмодернизма са прогресивни, но за съжаление, на по-ниските нива на естетическата рефлексия се разпадат на компоненти, някои от които обслужват новите нарцистични нагласи в обществото.

Поетите изследват човешката вселена, както астрономите изследват космоса, но не се надяват да открият общи формули, които я описват. Всеки се надява, като Цвета Делчева, да напише това, което му е "дадено". Приключението е самото изследване, стигащо по собствен път до пределите на една тайна, която не е дадено да знае дори "четецът". Изследването на Цвета Делчева се отличава с искреност, оригиналност и дълбочина. Поезията оглежда всичко от "едно много високо място", а видяното е различно за всеки автор - "За едни проливът е/ с форма на златен рог,/ за други - на ятаган" - и в тази разлика е магическата мистерия на изкуството.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Аз ще спазя стила на тази книга и няма да цитирам страниците, защото смятам, че тя наистина трябва да се чете като едно стихотворение. [обратно]

 

 

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Раленков 2019: Раленков, Кръстьо. За стихосбирката на Цвета Делчева "Отворени възможности" като за ефирен монолит и рефлективна изисканост. // Диаскоп, 30.10.2019 <https://www.diaskop-comics.com/article.aspx?id=3211> (06.08.2020).

 

 


Цвета Делчева. Отворени възможности. София: Ерго, 2019.

 

 

© Людмила Балабанова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.08.2020, № 8 (249)