Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

из Циганска рапсодия

МАГИЯ ЗА ОБИЧ

Красимир Бачков

web

От разклона на главния път до селото имаше малко повече от три километра. Смешно разстояние за един войник. Щурецa се усмихна на отминаващия автобус и въпреки жегата безгрижно закрачи напред. Както винаги, когато беше сам, започна да си свирука разни мелодийки. Измисляше си един мотив, а после импровизираше по него. Раницата на гърба му се поклащаше в ритъм с мелодията и със стъпките му, също като голям, своеобразен камертон. Сред безкрайната равнина, по пустото шосе, фигурата му наподобяваше зелена, забързана буболечка.

- Сузи! - извика Ресмието. - По пътя се задава някой. Може да е баща ти!

От малката варосана къщурка в края на селото изскочи петнайсетинагодишно момиче и сложи ръка над очите си, за да вижда по-добре срещу слънцето.

- Ами не знам! Може да е той, а може и да не е! Много е далеч да се познае.

Майката поклати глава:

- Виж как бързо върви! В селото са стари хора и не могат тъй! Прибрал се е баща ти с рейса в единайсет! Хайде, върви го посрещни!

Момичето изписка нещо неразбрано и хукна напред. Босите му нозе леко, досущ като птица, докосваха асфалта и развяваха големите жълти цветя на ленената възкъса рокличка. Като наближи, видя, че това не е баща й, и спря задъхано на място. Щуреца, все така свирукайки, стигна до нея и, усмихнат, намигна:

- Мен ли чакаш, шоколадче?

Под мургавата й фина кожа червенината изби изведнъж, а малките твърди гърди зашаваха отривисто.

- Ти пък кой си? Да не си избягал от казармата? - и се опита да се направи на строга, като сбърчи леко нос.

- Избягах! - засмя се Щуреца. - Казаха ми, че тук имало едно шоколадче за излапване... - Неочаквано стана сериозен, срещнал топлата светлина на кафявите й очи. Сякаш искра прескочи помежду им и погледите им се сляха в дълга целувка. Омаята продължи повече от миг, а когато излязоха от нея, и двамата се чувстваха неловко. Малката циганка тръсна дългата си черна коса и дръзко повтори въпроса:

- Как се казваш?

- Кирчо! - просто отвърна войникът. - Но всички ми викат Щуреца!

- Ха! И защо?

- Защото свиря на кавал и на някои други инструменти!

- Наистина? Да не ме лъжеш, ей?

- Аз да не съм циганин, че да лъжа! - присмя й се той. Тя се позачуди да се сърди ли или не, но после нещо й хрумна и каза дяволито:

- А пък аз съм циганка и ще те излъжа! Магия ще ти направя, да знаеш!

- Въх, недей! - престори се на уплашен Щуреца. - Още ми се живее, шоколадче!

- Аз не такава, за любов ще ти направя магия! И ако искаш да знаеш, се казвам Сузи!

- О-о-о'кей, Сузана, ти за мене не тъжи! - поде старата песничка войникът, а момичето, изтръпнало от удоволствие, се присъедини към втората част от припева:

Скоро, скоро
ще се върна аз
с много злато
и пари!

Двамата неусетно се бяха приближили един до друг. Щуреца протегна ръка и леко я погали по бузата.

- Твоята магия май ме хвана, Сузи!

Момичето изведнъж обви ръце край врата му, силно го целуна, а после побягна, засрамена. Войникът видя в коя къща влиза и продължи пътя си. Сега не си свиркаше, но душата му ехтеше от някаква вълшебна музика и му беше хубаво.

Още същата вечер откъм двора на дядо Нейчови се зачу глас на кавал. Сузи трепна и разплиска млякото от чашата, която държеше. Гъста червенина се разля по лицето й, а когато Ресмието доста невъздържано й се скара, тя само сведе поглед, без да отвърне както обикновено в такива случаи. Бързо се нахрани и преди всички стана от масата. Помота се малко из стаята и незабележимо се измъкна навън. Погледна нагоре. По високото августовско небе светеха безброй звезди, някои от които намигаха, също както Щуреца. Момичето излезе на улицата и бавно тръгна по посока на мелодията. Сякаш невидими нишки я теглеха със сила, на която тя нито можеше, нито искаше да се противи.

Тази нощ тя не се прибра у дома. Само побелелият от яд месец, прогонен от утрото, видя колко красива може да бъде една магия за обич.

На другия ден се върна бащата на Сузи. Доведоха го с кола, подир която се движеха още няколко. Дворът на малката къщурка се изпълни с хора и кресливия вой на зурни. Пресипнал тъпан зловещо дуднеше сякаш отброяваше последните свободни минути на момичето. Според обичая баща й я беше продал на жених от близкото градче и сега се приготвяха за сватбата. Набързо бяха заклани два овена и от големия котел на двора задимя апетитна пара. На скованите набързо маси цяла банда цигани се наливаше с ракия и бира, замезваше с евтини мезета и чакаше да види булката. А тя от сутринта се бе залостила в стаята си и не пускаше никого вътре. Клекнала пред вратата, майка и я уговаряше да излезе, но нито измамно добрите слова, нито заплахите помагаха. Най-после бащата не издържа и да не се резили повече пред гостите, избута Ресмието и с два ритника изби вратата. Измъкна бясно дърпащата се твърдоглава щерка и я предаде в ръцете на чакащите да я обличат и приготвят жени.

Тази и следващата вечер селото се огласяше от екзалтираната шумотевица на сватбарите. Явно, неразбрали за погазената целомъдреност на булката, или просто преглътнали неприятния факт, на третия ден гостите си я прибраха и потеглиха за града.

Случи се последния ден на август. Още от сутринта небето потъмня и привечер се изля продължителен студен дъжд. Вече по тъмно излезе мек вятър и слабите му повеи понесоха някакви тъжни звуци. Един кавал оплакваше края на лятото.

 

 

© Красимир Бачков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.06.2005, № 6 (67)