ПЛЕТЕНИЕ СЛОВЕС

Йорданка Белева

web

Казала на баба си, че учи за много труден изпит, сравнителна граматика на славянските езици.

Казала на внучка си, че е разучила онази трудна плетка и ще оплете онзи труден пуловер. Разговорът донесъл и на двете малко тъга, после така помислили една за друга, че бабата си купила "Увод в езикознанието" и по него плетяла пуловера, внучката купила "Наръчник на плетивото" и по него учила славянските езици. Дори си направила една страничка с

ОСНОВНИ СЪКРАЩЕНИЯ, известни като "пищов" за изпит

Докато внучката опитвала да хване нишката на славянските езици, бабата вече била стигнала до билингвизма, така наричала плетенето на ръкавите. Плетяла ги по дефиницията на О. С. Ахманова ("еднакво съвършено владеене на два езика").

При плетене е добре да се използват добре полирани игли. Върхът не бива да бъде нито много остър, за да не разцепва преждата, нито много тъп, за да не затруднява прехвърлянето на бримките от едната игла върху другата. Иглата трябва да е поне два пъти по-дебела от конеца.

Малко над ластика, обгръщащ китката на ръката, пуловерът изглеждал така:

баба буба чедо чудо рука мука голос колос bar fard дым дом bord port put port caro coro nonno nonna bouge bouche beso peso dorso torso basso passo banca panca Stadt Staat Bett Beet Welt Feld Dorf Torf Glasse Kasse Bau Tau Wand Hand Sand Land.....

Получили се хубави, многоезични ръкави, с фонематични противопоставяния по места.

Разбира се, пуловерът не бил съвсем славянски, понеже преждата била турска, иглите китайски, моделът бил взет от унгарско списание, така или иначе - милата ми внучка, казала едната, милата ми баба, казала другата.

Шеста особеност: роднинските думи.

Те са с особено значение и са образувани по особен начин в българския език. В останалите славянски езици такива роднински думи няма:

• по-голяма сестра = кака, дода, дотка;

• по-голям брат = бате, бачо, батко, бат;

• по-възрастен човек = бай;

• брат на майката = вуйчо;

• брат на бащата = чичо;

• съпругата на вуйчо = вуйна;

• съпругата на чичо = стринка, чинка;

• сестрата на майката и бащата = леля;

• мъж на лелята = свако и мн.др.

Била точно на деколтето, когато си спомнила българския език на един англичанин от лятото на 1965 г. Тогава често ходела в една книжарница, близо до морето, в книжарницата работела най-добрата й приятелка. Един следобед влиза въпросният англичанин, купува си пощенски картички и българо-английски разговорник, пита, изчитайки изречението от разговорника - какъв е адресът тук. Казват му го бавно, но той, естествено, не разбира. Не знае български, те не знаят английски. Подава им химикал и посочва вътрешната част на корицата, да му напишат адреса, момичетата обаче решават, че им иска автограф и така се смущават, че написват:

Желая Ви неповторими мигове с българския език!

Марияна

Знаете ли, научете две думи от българския, но когато ги казвате, да са на място, например "обичам те"!

Веска

След време в книжарницата идва картичка от Лондон:

не знам дали обичам те са думи на място или думи по местоживеене уилям

Местоживеенето на думите, регистрацията на езиците, представяше си всичко това - формулярът в подробности за всеки един език: графата, в която се отбелязва причината за пребиваването на езика, за колко време е на този адрес.

Адресни карти на славянските езици, попълнени на латиница, четливо и с главни букви.

Имал временна регистрация, в София бил по силата на междууниверситетска спогодба, все още не се спогаждал с нормативния български език, затова се срещнали в разговорния. После разказала на баба си.

В крайна сметка, казала бабата, любовта е самотна игра, плетиво на една кукичка.

Хубаво плетиво, помислила внучката, от наметките е, и добавила в съкращенията:

© Йорданка Белева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.01.2008, № 1 (98)