ЗА НЯКОИ НАДСИСТЕМИ МЕЖДУ ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ БИБЛИОТЕКИ: ИФЛА, ЕЦППД И NORDIC COOPERATION

Йорданка Белева

web

ИФЛА (The International Federation of Library Associations and Institutions (IFLA) е международната федерация на библиотечните асоциации и институции. Тя е водещият международен орган, който представлява интересите на библиотечно-информационните услуги и на техните потребители. Федерацията развива дейности в комисии, свързани с всички въпроси на библиотеките и библиотечното дело.

Като неправителствена организация ИФЛА се фокусира върху подобряване на достъпа до информация и насърчаване на развитието на професията.

В ИФЛА членуват библиотеки от цял свят, като към момента в състава й има над 1680 членове, представляващи повече от 150 страни. Сред нейните членове са библиотеки и сродни асоциации. Последният¹ присъединил се член на ИФЛА е Камерун. В юридически смисъл ИФЛА е регистрирано сдружение с правна и институционална рамка.

ИФЛА насърчава международното сътрудничество, дискусии и изследвания във всички области на библиотекознанието. Групи от експерти работят в обособени специализирани секции.

Една от тези секции ще разгледаме по-подробно, защото се отнася до парламентарните библиотеки: "Библиотеки и изследователски услуги в парламентите" (Library and Research Services for Parliaments Section).

ИФЛА: Секция "Библиотеки и изследователски услуги в парламентите" (Library and Research Services for Parliaments Section)

Обхватът на тази специализирана секция покрива парламентарните библиотеки по света и ги разглежда като отделен вид на библиотекознанието (Раздел 03). Секцията принадлежи към отдела, който се занимава с видовете библиотеки (Division I). Подобно обособяване в ИФЛА на информационно пространство за парламентарните библиотеки показва, че организацията има за цел да съдейства за развитието на този вид библиотеки чрез оказване на помощ и подкрепа в съответствие с интереса, изискванията и степента на развитие на съответния парламент. Тази секция насърчава програми, които благоприятстват приспособяването на най-новите информационни технологии в парламентарните библиотечни услуги; проучва нивото на изследователската работа, извършвана в парламентите, проучва административните разпоредби в съответните законодателни институции и проектира възможностите за съвместни програми и дейности.

Работата на тази специализирана секция се управлява от постоянен комитет, начело на който стои председател. Парламентарната секция на ИФЛА заседава веднъж годишно по утвърдена програма и предварително определена тема. Ако темата изисква, понякога се провеждат и предварителни срещи. Това зависи често от страната-домакин и нейната законодателна дейност.

Ако ИФЛА е световният информационен консорциум, който обединява в специализирана секция парламентарните библиотеки, то Европейския център за парламентарни проучвания и документация (ЕЦППД), е информационният консорциум на европейско равнище.

Центърът е сформиран за насърчаване на сътрудничеството между отделните парламенти в Европа. Той създава среда за обмен на информация и добри практики. В състава на Центъра влизат Европейският парламент, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Асамблеята на Западноевропейския съюз и всички парламенти на страните-членки, както и специалните гости в изброените форуми. При двукамарните парламенти, членството е поотделно за всяка камара. Важно уточнение е, че в ЕЦППД могат да членуват и парламентите извън Европа.

Годината на създаване на Европейския център за парламентарни проучвания и документация е 1977 г. Механизмът на съвместните действия е посредством специално назначен кореспондент, който осъществява връзката между Центъра и съответния национален парламент. Първата среща на кореспондентите е през 1978 г., когато се изготвят програми за действие и се обосновават работни групи за сътрудничество.

Работните групи са тематични и обхващат следните области:

- електронна обработка на данни;

- библиотеки, тезаурус;

- макроикономически проучвания;

- научноизследователска работа.

Работната група за електронна обработка на данни и автоматизация стимулира обмена на информация, документи и служебна информация чрез организиране на дискусии между експерти. Групата участва в насърчаване на въвеждането и разпространението на информационните технологии през осемдесетте години. В стремежа си към съвместимост, тя се опитва да гарантира взаимен достъп до информация и да наложи употребата на стандартни документални бази данни в националните парламенти, независимо от езиковите бариери (включително и нужда от превод), изискванията за обучение на персонала и липсата на общи стандарти (особено при аудиовизуалните системи). Организирани са обучителни програми и обмяна на опит с цел постигане на по-добра координация и стандартизация между парламентите. Освен това, чрез сътрудничеството си с Комисията на Европейската общност, достъпът до информация на националните парламенти е улеснен чрез правните и статистически бази данни на Общността, CELEX и CRONOS.

През 1983 г. е представена междуинституционалната информационна база данни (INSIS), в която постепенно се включват и администрациите на националните парламенти.

Библиотеките са важен елемент в развитието на парламентите - като система за управление, въпреки че те не се развиват еднакво.

Библиотечната работна група е концентрирана върху обмен на опит и подготовка на персонал, така че да се постигне стандартизирана система за класификация, която да улесни междубиблиотечния обмен на информация. Първата публикация на ЕЦППД (февруари 1980 г.) е книга на три езика, озаглавена "Организация на услугите в парламентите на държавите-членки на ЕС и в Европейския парламент". Тя е последвана от втори том през 1983 г. По същото време съвместно с британската Камара на общините през март 1983 г. е издадено по-специфичното "Изследване на парламентарните библиотеки, документационни и информационни центрове". А през ноември 1990 г. в сътрудничество с германския Бундестаг е издадена "Библиография на библиографски услуги на европейските парламентарни библиотеки".

Тезаурусът е жизнено важен инструмент, който е логическата основа за организиране на информационни бази данни в рамките на автоматизираната документална система. Използването му във връзка с парламентарна и правна документация позволява по-бързо и ефективно откриване на необходимата информация. Целта на ангажираната с тезауруса работна група е да постигне директен обмен на информация между базите данни на отделните парламенти. Също така работната група има за цел да намери по-ефективна система за индексиране на парламентарна документация, за да се справят с постоянно нарастващия обем на национално и международно законодателство. През осемдесетте години на миналия век целта е разработване на многоезичен парламентарен тезаурус, наречен ‘Eurovoc’, в основата на който да залегне OECD Macrothesaurus. Първото издание на ‘Eurovoc’ е публикувано през 1984 г. в два тома (азбучен и предметен) и на седем езика. Следва второ преработено издание през 1987 г. и актуализация през 1990 г. Тезаурусът ‘Eurovoc’ е значителен принос към европейското политическо сътрудничество. Благодарение на него функциите по индексиране на парламентарна и правна информация са значително опростени.

Макроикономически проучвания: създадената през 1983 г. подкомисия по обработка на данни, упълномощена от Центъра да извършва проучвания на икономическите модели, се разраства в работна група по макроикономически проучвания през 1987 г. Тя се занимава с икономически прогнози, по-специално свързани с европейската интеграция. Макроикономическите изследвания имат голямо значение за ЕЦППД. След премахването на всички работни групи на кореспондентската среща в Лондон през октомври 2006 г. е назначен координатор, отговарящ за макроикономическите изследвания.

Научноизследователска работа: Изследователската работна група е била първоначално създадена, за да осигури подходящ преглед на изследователските дейности и да отговори на неотложната нужда от усъвършенстване на сравнителните проучвания и потока от информация, за да се избегнат ненужните повторения.

Европейският център за парламентарни проучвания и документация е основен източник на информация между страни-членки на Европейската общност и тези, които не са негови членове. Чрез него се улеснява по-добрата координация между Европейския парламент и националните парламенти. Макар че Центърът не е политически форум, участниците в него са национални и наднационални парламентарни асамблеи, всяка от тях със собствени политически интереси. Развитието на Европейската общност е повлияло на дискусиите между членовете на ЕЦППД, особено по отношение на начините за осъществяване на проучвания и средствата за обмен на информация и документация. Основен приоритет в дейността му е наблюдение и документиране на изпълнението на директивите на Европейската общност в страните-членки.

Развитието на ефективно сътрудничество между различните органи на парламентите и между техните административни структури също е важна цел на Центъра. Затова през осемдесетте години активно се насърчава тясното сътрудничество между различните парламентарни комисии, които работят по подобни въпроси, както и разработване на ефективни и стандартизирани системи за междупарламентарни консултации. Всичко това е било изключително полезно за информираността на националните парламенти относно бързо развиващите се дейности на Общността и за увеличаване на ангажираността на членове на Европейския парламент относно позициите и политиките на националните парламенти (Рим, 1983 г.).

Хармонизирането на външната политика на страните от Европейската общност и Европейският парламент е сред темите, обсъдени на Конференцията на председатели на парламенти в Копенхаген от 1984 г., с оглед на предстоящия Единен пазар от 1992 г. и дебатите в държавите-членки по въпроса за парламентарен контрол на външната политика, и в частност парламентарната дейност във връзка с европейското политическо сътрудничество (Мадрид, 1989 г.).

С обнародването на Единния европейски акт през 1987 г., темпото на интеграция значително се увеличава и засилва съществуващите проблеми на координация между Европейския парламент и националните парламенти (Люксембург, 1987 г.).

С падането на комунистическите режими на страните от Централна и Източна Европа през 1989 г. Центърът започва да се занимава с подпомагане и насърчаване на парламентарните демокрации чрез три основни стъпки: информиране и обучение на парламентаристите и администрацията; сътрудничество в областта на законодателството; оказване на съдействие чрез предоставяне на документация и организиране на срещи.

Тези срещи обаче не могат да бъдат осъществени без предварителна логистика. С годините най-успешната форма на комуникация се оказва семинарът. Като комуникативен формат той осигурява повече време за обсъждане на актуалин въпроси и позволява на голям брой хора да се включат активно. Статистиката сочи, че само между 1996 г. и 2010 г. са проведени 58 семинара. Преобладаващ процент от семинарите разглеждат въпроси, свързани с парламентарната администрация.

Така например библиотечните услуги, възможностите на електронната библиотека, парламентарните архиви, избор на база данни за парламентите, както и други тематични въпроси, са обект на сравнителен анализ по време на семинарите на ЕЦППД.

През 2006 г. кореспондентите на Центъра се срещат в Лондон. Сред решенията, които вземат по време на тази среща, е създаването на работни групи в области на интереси, обхващащи информационните и комуникационни технологии в парламентите, различните законодателни практики и процедури, както и парламентарните библиотеки. Всяка една тематична област се контролира от координатори. Те участват в заседанията на Изпълнителния комитет и докладват за дейностите си в съответните области на интереси. Същевременно обновеният сайт на ЕЦППД предоставя на координаторите мощно средство за комуникация - форум.

Форумът, заедно със сравнителните запитвания, са важни акценти когато разглеждаме възможностите за единна информационна система между парламентарните библиотеки.

Сравнителни запитвания в ЕЦППД

Те се отправят от национален парламент (НП) и са свързани с теми, които се отнасят до законодателната дейност. Запитванията се изпращат от кореспондентите на съответните парламенти (КП) до секретариата на Центъра (СЦ), а той изпраща запитването до адресатите, които също са национални парламенти (вж. Таблица 1).

Таблица 1.

Движение на сравнителното запитване

След като запитването достигне до кореспондента на парламента-адресат, той уведомява различни компетентни звена от парламентарната администрация, които да подготвят отговорите по запитването. Кореспондентът оформя крайния вариант на текста и изпраща отговор на запитващата страна. Финалният етап от провеждането на едно запитване е обобщаване на получените отговори и изготвяне на резюме, което се предоставя за ползване на всички участващи парламенти.

Тези сравнителни запитвания превръщат Центъра в мощен инструмент за обмен на информация и проучвания. Статистиката показва, че броят на запитванията между отделните парламенти непрекъснато се увеличава (виж табл. 2).

Таблица 2.

Както е видно от таблицата, след 2003 г. значително се е увеличил броят на запитванията. Като причината за това е и нарасналият брой на участниците в междупарламентарния обмен на информация.

Развитието на сравнителните запитвания през последните години показва, че тази услуга запълва празнотата в обмена на информация между парламентите. Това се дължи, от една страна, на липсата на алтернатива на такива източници и канали за комуникация, а от друга страна, на информационно-комуникационните инструменти - като електронна поща и уебтехнологии, които до голяма степен улесняват информационния поток между парламенти в Европа и извън нея.

В края на 2010 г. базата данни "Сравнителни искания" показва общо 1489 заявки за периода 2003-2010 г. и 31 180 отговора (виж табл. 3 и 4 по страни), поради това е уникален източник на информация. Основен приоритет на секретариата на Центъра e нейното обновяване всекидневно. Развитието на информационните и комуникационни технологии улеснява работния процес по изпращане и обработка на запитванията и отговорите чрез използване на уебсайта на Центъра.

Таблица 3.

Сравнителни запитвания по страни за периода 2003-2010 г. по страни

От табл. 3 се виждат страните с най-много запитвания през периода 2003-2010 г. От европейските институции това е Европейският парламент с най-голям брой - 62, следван от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа с 12 заявки. От страните членки на Европейския съюз с най-много запитвания са: Германия - 180, Швеция - 104, Полша - 84, Чехия - 79, Франция - 68, Словакия - 64, Холандия - 60, Унгария - 41, Естония - 35 и България - 31. Страни извън Европейският съюз с най-висок брой запитвания са: Грузия - 75, Израел - 51 и Турция - 37.

За по-голяма пълнота на изследването, нека видим каква е статистиката на запитванията през 2013 г.

Таблица 4.

Сравнителни запитвания през 2013 г., отправени чрез ЕЦППД

Със създаването си Европейският център за парламентарни проучвания и документация отговаря на нуждата от координиран и бърз обмен на парламентарна документация и проучвания. Резултатите от неговите дейности са уникални: постигната е съвместимост между националните системи за обработка на данни; избягва се дублирането на скъпоструващи парламентарни проучвания, организирана е мрежа от контакти между участващите парламенти.

Когато разглеждаме възможностите за единна информационна система между парламентите, на базата на сравнителните проучвания и форума на ЕЦППД, не бива да пропускаме механизмите на осъществяването им, а именно - посредством сайта на Европейския център.

Използването на неговите база данни е ограничено само за регистрирани потребители - членове на ЕЦППД и парламентарните документационни центрове. Стесненият характер e с цел да се осигури защитена зона за информационен обмен между участниците. Той се поддържа от секретариата на центъра в Европейския парламент и се финансира от неговия бюджет.

Чрез уебсайта националните парламенти разполагат с опростена система за регистриране на техните парламентарни проучвания и информация от международно значение.

В страницата на проучванията са публикувани последните запитвания и отговори с информация към коя категория се отнасят, датата на публикуването им и отпратка към броя на коментарите. Показаната информация може да се филтрира като се избира и измежду всички публикации, свързани с нея.

Резултатите се показват на нова страница, под формата на таблица и са групирани по азбучен ред на националните парламенти със съответните запитвания.

Сайта на ЕЦППД разполага с много важни бази данни, сред които:

- база данни "Parline" (IPU) - съдържа информация за структурата и работните методи на 265 парламентарни събрания в 188 страни, а също и данни от последно проведени парламентарни избори;

- база данни от библиографски записи на книги, доклади, дисертации, статии от периодични издания на тема отношенията между Европейският парламент и националните парламенти;

- секция ECPRD "Parliamentary websites" - съдържа връзки към всички национални парламентарни сайтове, подредени по азбучен ред,

- "Constitution websites" - съдържа две връзки: към конституционни сайтове на страни-членове в ЕЦППД; International Constitutional Law Countries (Международно конституционно право);

- "Government websites" - страницата съдържа две връзки: Political resources on the net - списъци на политически сайтове, достъпни в интернет, подредени по страни, с връзки към партии, организации, правителства и медии от цял свят; European governments online - интернет страницата на Европейската комисия;

- "European Parliament electoral laws" - представят се различните избирателни закони на страните-членки на ЕС по отношение на изборите за Европейски парламент. Потребителите могат да ползват избирателно прилагането на законодателството в държавата-членка, като кликнат върху иконата или името на страната;

- "Elections and election results" - има следните връки: Elections around the world - Избори по света; International IDEA; Международен институт за демокрация и електорална подкрепа; IPU - Parline Database on national parliaments. База данни на 265 национални парламента, съдържаща информация за структурата им

- база данни за парламентарните избори в европейските държави и автономни области с архив от 2002 г.;

- секция с имена на страните и парламентите, с връзки към техните парламентарни правилници.

Специалното подменю "Libraries" предоставя пълен списък на наличните в интернет информационни ресурси по дадена тема. Информацията е организирана в три секции:

- "Library websites and catalogues" - различни линкове към сайтове на библиотеки и/или техните каталози: Visegrad Digital Parliamentary Library - Вишеградската дигитална парламентарна библиотека; IFLA - Library and Research Services for Parliaments Section - Международната федерация на библиотечните асоциации, Раздел "Библиотеки и проучвания в парламентите"; Връзки към библиотеките на всички национални парламенти; EBLIDA - Европейско бюро на библиотечните, информационните и документационни асоциации; The European Library - портал на европейските национални библиотеки;

- "New technologies" - връзки към сайтове, предоставящи полезна информация за нови технологии: ParlML, XML Information, XML Reference, The standards debate, Evaluation of commercial products, Interest group;

- "Studies" - тази секция предоставя връзка към следните изследвания: "Parliamentary Library, Research and Information Services of Western Europe" (ed. J. Tanfield) на английски и френски език; "Nur was sich ändert, bleibt", Wien, September 2002 на немски език; "Parliamentary Library, Research and Information Services of Central Europe" от Карел Сосна, Proceedings IFLA Pre-Conference, Prague, August 2003 на английски език.

По аналогичен начин е организирано и подменю за законодателство, с връзки към европейското занодателство и законодателството на националните парламенти. По-важни портали са тези към законодателните сайтове в съответните страни, списък на Комисиите по европейските въпроси в националните парламенти, с връзки към всяка една от тях.

Третото подменю съдържа връзки към публичните регистри на Европейския парламент, Европейската комисия и Съвета на Европа.

Уеб сайтът на Европейския център за парламентарни проучвания и документация е уникален източник и средство за обмен на информация между участващите парламенти. До голяма степен успехът на Центъра се дължи на развитието на информационните и комуникационни технологии, които значително улесняват този процес. От друга страна, голям принос за развитието му имат всички, които са ангажирани в неговите дейности. Основната цел за следващите години е поддържане на качеството, отговорностите и ангажираността на всички участници. Резултатите от създаването и развитието на уебсайта са:

- Бърз и удобен инструмент за получаване на информация за всичко, свързано с Центъра (новини, мрежа, запитвания и проучвания, срещи и семинари, връзки и архив);

- Спестява време и разходи за обмен на информация;

- Непрекъснатото му актуализиране го прави сигурен, навременен и точен източник на парламентарна информация;

- Постоянното му усъвършенстване е знак, че онлайн присъствието на Европейския център за парламентарни проучвания и документация ще бъде основен инструмент за продължаване на тясното сътрудничество между парламентарните услуги във всички области на парламентарната администрация, законодателство, информация, изследвания и документация.

Сайтът подпомага засилването на сътрудничеството между парламентарните библиотеки и документационни услуги, и по-точно, обвързване на интернет страниците на тези библиотеки и достъп до професионалните мрежи чрез осигурени връзки към тях.

Дотук разгледахме надсистеми като ИФЛА и ЕЦППД. Пътят на анализа от общото към частното налага да проследим дали съществуват обединения между европейските парламентарни библиотеки и какви са възможностите за единна информационна система между тях.

Проучването показва, че най-старото обединение е инициативата на северните страни, а най-новото - на страните от Централна Европа, съответно - Nordic Cooperation и V4+.

По-долу ще представим едно от обединенията и нивото на сътрудничество в него: Северно коопериране - Nordic Cooperation

Северното коопериране е обединение между парламентарните библиотеки на скандинавските страни: Дания, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция.

Сътрудничеството между скандинавските парламентарни библиотеки води началото си от 1922 година, но едва от 1965 г. насам ежегодно се провеждат срещи между парламентарните библиотекари от тези страни. Тези срещи са тематични и всяка една парламентарна библиотека последователно е домакин. Обсъжданите теми са стратегически, но често се анализират и чисто организационно-технически въпроси. Целта на тези срещи е да се обменят знания и добри практики на всички нива на библиотечната дейност в парламентите.

Nordic Cooperation е замислена като обединение от информационни участници (парламентарни библиотеки) от скандинавските страни. То е естествено продължение на дългогодишни комуникативни традиции между държавите и органите на управление в тези страни. Нещо повече - това обединение е продължение най-вече на добрите практики от кооперирането между публичните и изследователските библиотеки в северните страни.

Когато говорим за традиции, не бива да забравяме една много важна характеристика на скандинавските народи - openness. Отвореността е силно застъпена от гледна точка на достъпа - вратите на всички услуги за отворени ежедневно за широката общественост. Парламентарните библиотеки не правят изключение - те, разбира се, обслужват своята приоритетна аудитория, но правото на информация и достъпът до техните фондове и архиви са гарантирани не само за журналисти, юристи, учени и студенти, но и за обикновения гражданин.

Формалният повод за Северното коопериране идва от констатацията (Brundin 2000), че парламентарната библиотека сама по себе си е единствена и уникална за всяка страна, а най-близката парламентарна библиотека се намира в съседна държава. Базирайки се на добрата практика на коопериране между публичните библиотеки, парламентарните започват първоначално да обменят парламентарни издания и други официални документи. Инициативата е на Дания и датира от 1920 г., когато библиотекарят на датския парламент - Виктор Елбърлинг, предприема своята обиколка из скандинавските столици, за да проучи парламентарните библиотеки на Хелзинки, Осло и Стокхолм. Като резултат от проучванията си Елбърлинг предлага нова форма на сътрудничество между скандинавските парламентарни библиотеки - регулярни срещи.

Първата среща се провежда в Стокхолм през 1922 г. Сложено е началото на сътрудничеството между Дания, Швеция, Финландия и Норвегия. През 1976 г. в Северното коопериране влиза и Исландия.

Nordic cooperation се оказва изпреварващо времето си обединение на организации. Само за сравнение - Северният съвет (The Nordic Council)² започва своята дейност през 1952 г.

Сред по-важните цели на обединението на северните парламентарни библиотеки можем да обобщим следните:

- обмяна на опит в областта на законодателната дейност на парламентите;

- обмяна на идеи;

- бенчмаркинг³;

- въвеждане на нови услуги, вдъхновени от съвместното пространство;

- провеждане на регулярни ежегодни срещи между библиотеките под формата на дискусии по въпроси от водещ интерес.

Мястото на провеждане на регулярните срещи варира между отделните скандинавски столици. Постепенно обмяната на печатни материали прераства в създаването на PARLEX - общ уебсайт за информация по чуждестранно законодателство на скандинавските страни.

През 2012 г. обединението Nordic cooperation навърши 90 г.

БЕЛЕЖКИ

1. От ноември 2013 г. [обратно]

2. Геополитически интерпарламентарен форум за сътрудничество между скандинавските страни. [обратно]

3. Термин от маркетинга, обозначаващ инструмент за усъвършенстване на дейността. [обратно]

ЛИТЕРАТУРА

Brundin 2000: Brundin, Margareta. The parliamentary libraries of the Nordic countries. 2000, 5-8 p.

Dietrich-Schulz 2008: Dietrich-Schulz, E. Parliamentary library, research and archive services of Europe: Description of the parliamentary library, research and archive services of Europe + Israel, the United States of America, Council of Europe, European Parliament and Assembly of the WEU. Presented at the European Centre for Parliamentary Research and Documentation Seminar Parliamentary Libraries “Sharing knowledge = Partager le savoir = Wissen gemeinsam nutzen", Vienna, Austria. 2008.

ECPRD: The European Centre for Parliamentary Research and Documentation (ECPRD) <https://ecprd.secure.europarl.europa.eu> (14.02.2015).

IFLA: Library and Research Services for Parliaments Section <http://www.ifla.org/services-for-parliaments> (14.02.2015).

IFLA Archive 2009: Library and Research Services for Parliaments Section, 02.03.2009 <http://www.ifla.org/VII/s3/conten-e.htm> (14.02.2015).

Nordic 2000: The Parliamentary Libraries of the Nordic Countries. Stockholm: Riksdagsbiblioteket, Committee of the Nordic Parliamentary Librarians, 2000 <http://lib.eduskunta.fi/dman/Document.phx?documentId=ea02507132910529&cmd=download> (14.02.2015).

PARLINE: PARLINE database on national parliaments <http://www.ipu.org/parline-e/parlinesearch.asp> (14.02.2015).

© Йорданка Белева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.02.2015, № 2 (183)