L`AMOUR AUX LANGUES

Йорданка Белева

web

Тя иска той с думи да направи това, което мъжете правят с член. Членува всичките му думи, за да е ясно, че са негови. Искам мъж с думи, така каза веднъж. Останалото го мога и без мъж, останалото го мога и с други мъже. Припознавала е гласa му много пъти, но вече е сигурна. Запомнила е френският му завинаги, и другите езици, които идват, докато той говори. Френският му отива. Възбуждаш ме международно, но това не му го каза, а изпрати sms. Той веднага отговори. Това винаги я възбужда - готовността му веднага да говори. Тя такъв го обича - говорещ.

Заговаряли са я много мъже, с някои от тях съществено си е поговорила, но какво значение има органът им за говорене, ако не е езикът му. Така би го слушала - с особена памет за фонетиката, паузите, интимна с всяка една от думите, би усещала струпването им в ушите си, изречението, дължината му, гъвкавостта и това ще бъде изречение без точка - тя иска думите му да не свършват, би искала безкрайно да говори, би искала безкрайно да го слуша...

Разказа на приятелки веднъж езика му. Едната каза, аз не вярвам на езици, особено на мъжки, а другата реши, че е чувствителен. Езикът няма пол, но половете са с езици, чувствителността е важна за презервативите, а той е чувствен. Но ти го защитаваш, казаха приятелките, или обичаш с ушите си. И други неща й казаха - едната с женския пол на езика си, другата - по-чувствително й го каза.

На какво се дължи изключителната ти сексуалност, попита той веднъж. Тя искаше да каже на теб, възбужда ме езикът ти, да му опише тази възбуда, но вместо това - преструвам се на сексуална, каза, и веднага си помисли за думите му от среднощните sms-и, помисли си за тях като за вагинални таблетки. Вкарват се навътре и надълбоко, преди сън. После той я целуна преди сън, преди една входна врата. Врата или vulva, на латински е все едно къде ме целуна той, помисли си тя, и това беше нейният увод в езикознанието, той й позволи тогава, малко. Обещаха си още, предимно разговори. После той замина някъде, за няколко дни, с езика си замина. Тишината беше важна за нея, но с друго.

По време на тишината си мислеше, ако беше познавала езика му отначало. Представи си първите му звуци, първите му думи, цялата му детска реч си представи, прииска й се да е малка и да расте заедно с езика му. Или пък да са само двамата в детството на езика, да се гледат първично, истински, животински, звукоподражателно, и да се държат за ръце. Докато си представяше, знаеше, че е влюбена. L`amour aux langues, някой каза съвсем тихо до нея. Тя се усмихна, знаеше, че любовта е и това - да му се обади по телефона и той да й прочете един френски вестник, ама целия. Може би точно сега ще му звънне. Ще му каже нещо, някаква дума от онези, многоезичните, нещо извънредно ще му каже, с което не започва нито един разговор, тя така обича - да няма начала, и край да няма, все едно не са се разделяли, все едно не са спирали да си говорят.

Езикът ти е чувство, но това още не му го е казвала. Това сега му го казва. Езикът ти е чувство, все повече потъвам в мускулатурата на тази любов, оставям се на вибрациите й да ме изтласкат, и пак потъвам в акта на говоренето. Нищо по-хубаво от това да ми се иска да говориш.

Нищо по-хубаво от това да ми се иска да говориш, каза тя два пъти и малко се изплаши. Ами ако утре кажеш други неща, ако нищо повече не кажеш, нетраен е езикът, нетърпеливи тишините ни. Страхувам се относно тишината, по женски се разбъбрям за страха си, обгрижвам се в езика - ще дойде тишината, като зряла яйцеклетка, ще се откъсне в овулацията на разговора, в температурата му, ще ме заговори някой друг, или ще се направя, че си ти, после първата му, най-бързата му дума ще се окаже най-важната, после ще е късно за останалите му думи, хукнали да ме запълват едновременно. Може би ще си припомня учителя, часовете по граматика, внимавай да не забременееш по време на разговор, има такива езикови ситуации, има такива езици, научи отсега някои думи за предпазване. И други думи от ненаучените ще си спомня. Езиковите семейства са по-трайните семейства, това го знам от друго училище. Всъщност още не го знам, но усещам как една сутрин тя ще се събуди, ще търси напразно l`amour aux langues из чаршафите, съвсем ще се изгуби в превода, и в чаршафите.

По-лесно е само ако сега си каже: това неговото не беше език, а диалект.

Но това е ниво за напреднали, а тя е още предварителна в езиковите си навици.

© Йорданка Белева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.07.2005, № 7 (68)