Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СЕДЕМ НАЧИНА ДА СЕ СКРИЕШ ЗАД КУЧЕТО

Йорданка Белева

web

Йорданка Белева. Надморската височина на любовтаЖените живеят по-дълго от мъжете. Жените с кучета живеят по-дълго от жените без кучета. Жените с кучета имат любов. Любовта е куче. Национален клуб на жените с кучета, изреченията горе са произволни извадки от анкетните листа в частта им за мотивация и с първи въпрос: „Защо си взехте куче?”

Копирам, подчертавам, преписвам си моменти от анкетите. Уча психология отскоро и това е първата ми курсова работа - „Човек зад кучето”.

 

Лиляна, 39 г., домакиня

На моята възраст все още нямам никого и нищо. Често се озлобявам без причина. Мразя деца, котки и всичко, което разнежва хората. Понякога мисълта, че съм по-непогалена и от най-грозната домашна котка, ме разплаква. Но това да си сама, когато плачеш, е по-хубаво и от най-хубавата домашна котка. Една застаряваща жена като мен, щом започне да се конкурира с котките, си взема куче. Взех си го да се съюзим срещу котките. Разбира се, взех го не само от стандартната мотивация да не съм сама в самотата си. Взех си грозно куче, да не съм сама в грозотата си. То ми е предано за грижите, аз съм му предана, че не е красиво. Освен това ме разбира - гони деца, котки и всичко, което разнежва хората. Знам, че един ден така ще свикна с него, че ще го виждам като красиво, като най-красивото куче на света.

Може би и с мен е така - някой просто трябва да свикне да ме вижда. Веднъж, докато гонехме котките с него, си мислех за вицовете за блондинки, измислени от брюнетки. Съвсем същото е като при мен и котките - гоня ги, но всъщност много ми се иска да съм домашната, галена и обичана котка на някой мъж.

 

Дарина, 23 г., бизнес дама

Не съм си взела куче, подариха ми го. Всичките ми кучета досега са подаръци. Суеверието, че подареното куче води до раздяла, напълно ме устройва, защото при мен кучетата вървят в комплект с колите - подаряват ми кола, подаряват ми и куче към нея. След такъв подарък съм по-подготвена да посрещам суеверия и раздели.

Първо имах малко куче, но и първата ми кола беше малка. Не знам породата, нито марката на колата, бяха малки и незапомнящи се. Второто ми куче беше по-голямо и по-скъпо, и колата ми беше по-голяма и по-скъпа. Искам да членувам във вашия престижен клуб, защото всичките ми приятелки членуват в него. Имам най-огромното куче в София, подхожда идеално на джипа ми - най-скъпия в България. Разбира се, не е проблем да ви подпомогна финансово, стига да съм патрон на разни инициативи или почетен председател на клуба, все пак мое е най-голямото куче в София, а размерът винаги има значение. Истинската жена има голяма кола, голямо куче и голям бизнесмен до себе си. Сегашното ми гадже и сегашното ми куче са ненадминати по размер, разбират се отлично, кучето усвои три основни команди, гаджето научих на най-важната: „Дай!” Щастлива съм, а това е много важно при отглеждането на едно куче, нали?

 

Станислава, 32 г., майка на три деца

Имаме две кучета в апартамента, в който живеем, и още две при родителите ми на село. Едно куче не бива да живее само сред хората, колкото и да го обичат. На кучето му трябва куче. Ако можех да решавам сама, от мен да зависеше - бих прибрала всички бездомни кучета, бих се грижила за тях еднакво, така както не деля децата си - и на трите всичко по равно. Мечтая си един ден да имам собствен пансион за кучета. Мисля, че децата ми ще приличат на мен, повечето им плюшени играчки са кученца. Трябва да обичаме кучетата, те са наши роднини, наши деца. Често сънувам един и същи сън: живея в небостъргач с кучета, повечето са болни и тъжни, грижа се за тях, аз съм майка Тереза на всички кучета по света.

 

Милена, 48 г., социален работник

На мен куче не ми трябва, но никой не ме е питал. Мъжът ми го взе, само дето аз се грижа за него, аз го разхождам преди работа и след работа, аз го храня, аз му чистя. Все едно имаш още един мъж в къщата. Кучето щяло да ми помогне при комуникациите с хората, така казва мъжът ми, щяло да ми помогне да се очовеча. Мъжът ми така е свикнал - аз да му върша работата. Или кучето.

 

Христина, 20 г., студентка

Никога не съм мислила, че ще имам куче. Една приятелка го остави за малко при мен и оттогава не съм я виждала. Кучето стана мое. Страхотно е усещането да имаш куче. Обичам да го гушвам. Като жива плюшена играчка е. Нощем спи в краката ми. Неспокойно е, когато и аз съм неспокойна. Когато плача, облизва сълзите ми. Търси ме, когато ме няма. Мечтая си един ден да срещна някой мъж, подобен на кучето ми. Верен като куче. Някой, който да ми стане куче.

 

Асена, 68 г., вдовица

Взех си куче да му говоря. Откакто умря мъжът ми и няма с кого да си говоря, една приказка няма с кого да си кажа. Кучето даже е по-хубаво и от мъж.

 

Евдокия, 45 г., безработна

Първоначално връзките ми с мъжете приличаха на разделно хранене - неограничено количество, трябваше само да внимавам дали ги съчетавам правилно. Напоследък приличат на разделно събиране на отпадъци. Кучето ми трябва точно за това, да ги разпознавам - кой от кои е. Кучетата знаят кое става за ядене и кое не. Това куче ми остана от един мъж преди десет години. Исках бебе от него, той ми подари куче.

 

Излизам от Националния клуб на жените. Взела съм каквото ми трябва, доказателствен материал към курсовата работа, подбрах по-интересните мотивации, предстои ми да обобщавам. Утре записвам мъжката гледна точка, сутринта съм в парка, ще разпитам също и клошарите с кучета, двама възпитатели на кучета, евентуално някой от общината. Да не забравя децата, трябват ми няколко мнение на подрастващи. Искам да стане хубава курсова работа. Няма да ми е лесно с всички тези връзки между пол и куче, темперамент и куче, език и куче, възрасти и куче, религия и куче. Психолози!

Не знам дали жените живеят по-дълго от мъжете. Не знам дали жените с кучета живеят по-дълго от жените без кучета. Знам, че една сутрин с куче е много дълга и започва от рано. Кучетата удължават деня. Удължените дни удължават ли живота и живеят ли жените по-дълго от мъжете, наистина не знам. Знам само, че любовта наистина е куче. Имам дакел и любовта е точно това.

Любовта е дакел: с годините се удължава, но не става по-висока, не става.

 

 

© Йорданка Белева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.08.2011, № 8 (141)

Други публикации:
Йорданка Белева. Надморската височина на любовта. Варна: Славена, 2011.