Йорданка Белева

web

Цената е за килограм, но може да ги купиш и на грамаж. Приличат на домашни, но влизат за кратко в домовете. Изглеждат малки, но в ръцете ти са тежки. Дребни сладки - сладостта не наведнъж, а приемана на части. Подходящи са за кафе и чай, но имат едновременност и с други неща. Приготвят се от меко тесто, което бухва внезапно.

Завързвах тайно крачолите на панталонките й всеки път, докато съхнеха на двора - да не избяга детството от нея никога. Вярвах, че така го задържам и при себе си, защото тя като по-малка доизносваше мои дрехи. Първо ми беше само сестра, после голямата говореща кукла, сега знам, че ми е била най-вече съвместно детство.

Харесваше ми да съм по-голямата и да определям кога да сме малки, и колко малки да сме. Имахме си специални техники за смаляване - учехме куклите не просто да вървят, а да вървят назад, приготвяхме им дребни сладки, говорехме предимно с умалителни думи, даже не думи, а думички. Роклички, кукленца, обувчици, гривнички, пръстенчета, фибички и шнолки, умалявахме всичко. Може да са умалителни думи, но са по-дълги, по-трудни са за произнасяне. Умалителни думи можеш да правиш ако си по-голям или поне знаеш големите варианти на думите. На нея й беше по-трудно, но пък и по-лесно, защото на практика изговаряше само умалителната част. Така с нейните чки, чка, че, лце, нце и подобните можеше да бъде назовано всичко наоколо.

Постепенно, докато смалявахме думите, границите на това наоколо се приближаваха, разстоянието помежду им ставаше все по-малко, все по-просто, колкото разстоянието между две съседни букви. Ч и Ц бяха вълшебните букви на детството - с тях можеше да бъде умалено всичко.

Умаленият свят се намираше в задния двор, под една дюля. Понякога при дъжд и други неблагоприятстващи детството условия, светът се преместваше в стаята под одеало, опънато между два стола. Искахме да си направим къща от детството, която да бъде толкова тясна, че да не позволява да растем изобщо. Трупахме вътре всевъзможни малки неща - за да не ни липсват и за да може от струпването им да стане още по-тясно. Един ден щяхме да довършим къщата, да заключим вратата и да не отваряме на никого. Като седемте козлета ли, како? Не, те отворили веднъж и вълкът влязъл. Тогава като най-малкото от трите прасенца ли? Нещо такова.

Вълкът беше името на много неща едновременно, той се хранеше с дребни сладки и нашата задача беше да го държим гладен.

Дребни сладки за кукли се замесват от малки цветчета и листенца, добавя се малко смях и щипка тайни, пекат се на слънце, изстиват на следобеден вятър, ядат се по широкия начин. Понякога, ако са недопечени, цветчетата от тестото поникват в сънищата на куклите и на сутринта по очите им вместо гурлички има тичинков прашец.

Докато по-малката спеше, по-голямата излезе тайно от куклите и тайно от детството. Беше й различно, голямо, интересно. Сприятели се с няколко вълчета, харесваше й да ползва големите варианти на думите, търсеше големите варианти на нещата. Когато се прибра, не искаше вече къща от детство, а собствена стая, собствена вирджиния улф.

Той почукал на вратата, тя отворила, по ръцете си имала още брашно от сладките. Можело ли да изгледа мача при нея. Била умилителна в умалителните си думи. Предложила му всичките си сладки, а “Волсфбург” паднали с 2 : 3.

Не трябвало да се яде в леглото, защото после не можеш да заспиш. Има такива нощи, в които ухае на листенца и цветчета - детство, цъфнало в своите хербарии, а всъщност трохи от дребни сладки по леглото.

© Йорданка Белева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.07.2005, № 7 (68)