Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТЪРЖЕСТВОТО НА БУКВИТЕ

Йорданка Белева

web

Йорданка Белева. КлючовеВсяка дума е гвоздей в ковчега на поета. Това е стих от моя приятел Красимир Вардиев, когото много обичам. Аз лично предпочитам думата пирон. Пирон е и името на философа, който проповядвал пълно въздържание от емоции и чувства. Само така, според него, светът се възприема правилно. И понеже този разказ е за правилните думи от 80-те години, ще ги разкажа с помощта на един пирон, който много яко ме е заковал в детството. При това ме е заковал някак тържествено - на Тържеството на буквите.

За тези, които не знаят, това е денят, когато приключва учебната година за първокласниците. В края на празничната програма се връчват свидетелства за успешно преминаващите във втори клас. Без подобно свидетелство автоматично оставаш на поправителна сесия. Мисля си, че по-лошо от това да повтаряш първи клас, е да трябва да повториш и празничната програма в края на годината. Не, че програмата е толкова ужасна, просто на мен ми е останал един тръпчив спомен как дори буквите се делят на удобни и неудобни, правилни и неправилни. Покрай буквите и ние, децата.

 

На този ден, за да изглеждат всички изненадани и трогнати от придобитата мъдрост на малките, учителите сядат при гостите в публиката, а редуването на стихчета и песни се обявява от двама водещи - ученици от по-горните класове. Първолачетата са не само героите на деня, те са царете на деня - по време на тържеството носят хартиени коронки на главите си. На тях централно място заема буква от азбуката. Гениална е била тогавашната образователна система - така е оразмерена числеността на учениците в един клас, че буквите да стигат за всички и да не се повтарят. Учителите ни, освен всичко останало, са били и блестящи дипломати, защото политиката по разпределяне на азбуката мога да сравня единствено с приказката, в която Господ раздавал първоначалните територии на нациите. На едни се паднали красивите места, на други още по-красивите, едни били доволни, други недоволни, а българинът като последен - получил от всички красоти наведнъж. Обаче едно е да си българин на опашка за география, друго е да си първокласник на опашка за буквичка. Още преди да си се наредил, някак си разбрал - хубавите букви вече са раздадени. Досетил си се по онези особени разговори между учителката и нечия майка: О, може да й направим по-специална коронка, не с една, а с три букви - БКП.

Така, в деня на тържеството степенуваш и майките - освен коронка с три букви, има и такава с четири - СССР. Разбира се, за сърдитите винаги има успокояващо обяснение: Как така не харесваш буквата У?Ти знаеш ли, че това е У като Уляновка, откъдето е великият Ленин?

 

И така, пренасям ви сега в разгара на едно Тържество на буквите. Всеки момент децата ще получат своите свидетелства. Аз стоя пред огромната тебеширена дъска, на която е написано Ние вече сме грамотни. Но сякаш, за да се потвърди валидността на този надпис, е нужно още нещо. Нещо мъничко, знак някакъв, че децата са ученолюбиви и талантливи - за всеки случай, ако у някого са останали съмнения - да бъдат разсеяни. И тук е моята роля - аз съм водещата на тържеството, аз съм каката-пионерка. След две години и тези деца ще носят на раменете си червени връзки, а пионерче не се става изведнъж, трябва усилена подготовка и моята задача е да проверя подготовката.

 

Завъртам огромно табло, което през цялото време е било обърнато с гръб към гостите. На таблото са окачени няколко букви и първокласниците трябва да съставят дума. Не просто дума, а да съставят правилната дума - буквите са от думата пионер и са наредени така:

Р И П Н О Е

Тишина, която продължава. Разбърканите букви ме превръщат в объркан пионер: дали не трябваше да ги подредя по друг начин - като сгрешена дума, и все пак да е очевидна правилната? Пионер - поинер, пиорен... Но да не подценявам децата, ето вече вдига ръка едно момченце. На главата си има коронка с буквата Р. (Р. като руский язык, Р. като кораба "Радецки", Р. като Роза Люксембург.) Усмихвам се и питам коя е думата.

Ами думата е рипно е.

Сега аз съм Р., Р. като Рада Госпожина съм. Ще се справя ли без Бойчо? Повтарям отново условието на задачата. Рипно е не е дума, а изречение, ние търсим дума, една дума.

В защита на неразгаданата дума се включва и учителка, която обяснява, че още не ми е преподаван синтаксис и няма как да знам - рипно е не е нито дума, нито изречение.

Детето обаче здраво се е хванало в очевидното - думата е рипно е.

Бързо се досещам как да му подскажа (много просто: като таен знак при игра на карти - ако си докосвам пионерската връзка, той ще се досети). Но първолачето не разчита моите тайни знаци. Увличам се в кодирането, вече не просто докосвам пионерската си връзка, неусетно съм я свалила и я развявам като кърпа (как така не се досеща, ето я думата, държа я в ръцете си!!!).

Сигурна съм, че ще каже пионер. И всеки момент ще съм горд пионер, пионер с п. като победа.

Но детето вади железни аргументи: по музика са учили песента Рипни, Калинке, и следователно има такава дума. Рипно е, е когато е настанало време Калинка да рипне. Знам кой е виновен. С веенето на пионерската ми връзка какво друго да му внуша, освен рипналата Калинка. Рипно е отвсякъде, сега и на мен ми идва да рипна и да се скрия далече, например в родопския фолклор (от това по-далечно няма за едно добруджанче).

 

Обаче не рипвам. Наредено ми е да седна. Една от учителките взема нещата в свои ръце и вече тя е водеща на тържеството, аз съм понижена до обикновен гост, нямам роля, сега съм просто публика.

Става още по-страшно. Второ момченце вдига ръка и не казва пионер.

Пирон!

 

Учителката дава жокер: ако е пирон, остава неизползвана една буквичка "е", значи няма как да е пирон.

Оживление сред момчетата - вкупом вдигат ръце. Може би този мъчен пионер ей сега ще се разкрие от таблото и първокласниците ще станат второкласници. Но момчетата са решили друго. И думата според тях е Пироне. Добавили са онова излишно е, което остава след един по-горен пирон.

Гласът на учителката трепери. Тя посочва едно от момченцата, на короната му пише "Ш", вероятно като са му я връчвали, са го залъгвали я с Шибил, я с Зоя и Шура, те и без това си вървяха в комплект двамата.

Но Ш. е смел като шогун: ами аз също мисля, че думата е Пироне. Пиронът е Миро от 6-ти "Б", има пирон в коляното и когато го викаме, не му казваме Миро, а Пироне! Това му е прякорът.

 

Тържествто на буквите приключва така: внезапно на правилно дете беше подсказана правилната дума, то вдигна ръчичка и каза правилния отговор. Всички правилно ръкопляскаха и правилно забравиха неправилните асоциации.

 

Само на мен ми остана този пирон в паметта. Съмнението, което винаги подозира и тържествата, и буквите. И особено - тържеството на буквите, всеки път когато ги подреждам или вече съм ги наредила.

 

 

© Йорданка Белева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.01.2016, № 1 (194)

Други публикации:
Йорданка Белева. Ключове. София: Пергамент, 2015.