ЯНУАРИ 1980

web

През тия дълги зимни нощи,
                  преди да се разсъмне още
и вятърът със сили сетни
                  душа бере навън и зъзне,
ще дъхнеш на прозореца - да светне -
дъхът ти на стъклото ще замръзне.
Ще драснеш с нокът,
                              сякаш по душата си
                                    и в миг -
ще избълбука в паметта ти спомена...
И като в пряспа -
            ще тръгне там пъртина тясна.
Тръгни и ти
на спомена по тънката, засипана пъртина
назад, назад - във някоя дълбока зима...

Дървата във огнището пищят.
На чам под ниския таван ухае.
И сякаш духове по покрива играят.
И ти не знаеш нищо за света...
И той за тебе нищичко не знае.
А в средата,
      с ръка на кръста, зачервена и пияна,
клечи на масата... пъпчива кана.
От виното искрящо и пенливо
по бузите й струйки пот избиват.
От виното, от друг ли някой плам,
това не зная, ти ще кажеш там,
избухва в теб пожарът позабравен.
Главата ти дими!
                        А ти стоиш изправен
до тесния прозорец, гледаш вън...
                        и всичко е като на сън...

През тия дълги зимни нощи.
      Преди да се разсъмне още.

© Иван Ставрев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.04.2005, № 4 (65)