Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПТИЦА НА ПОКРИВА
Църквата "Света Троица" в Поибрене - история и запустение

Иван Русков

web

Ти, Който седиш на херувимите, яви се!

Из: Пс. 79:1

1. От запустението към историята

Върху покрива на храма "Света Троица" в село Поибрене, над централния вход, на който е изписано името й, не е поставен кръст, а малка скулптура на птица, чийто вид и символичен смисъл е бил напълно ясен на потока от вярващи, изпълвал някога Божия дом. Храмът "Света Троица" в село Поибрене, от който войводата Бенковски взема Сребърния хоругвен кръст и го превръща в кръст на своята чета, се руши. Скоро и онова в храма, което още говори със своите надписи и изображения за нашата православна същност, а заедно с нея и за нашата история, не ще бъде възможно да се прочете, защото се разпада, заличава, изчезва. В този смисъл названието птица на покрива е амбивалентен израз, говорещ за това, което образът трябва да символизира, но в същото време е и знак за това, че все повече той ще поражда асоциации с образа на птици, присъщи на запустението в кое да е място, не само в Божия храм на село Поибрене, на чийто покрив птицата стои, загледана на запад.

Храм "Света Троица" в село Поибрене - централен вход

Храм "Света Троица" в село Поибрене - централен вход

Храм "Света Троица" в село Поибрене - общ изглед

Храм "Света Троица" в село Поибрене - общ изглед

Храм "Света Троица" в село Поибрене - изглед отстрани

Храм "Света Троица" в село Поибрене - изглед отстрани

В контекста на казаното е обяснимо защо днес вече не е възможно да се установи дали в църквата "Света Троица", или в нейния двор е било построено нарочно помещение за съхраняване на споменатия кръст, станал кръст и на въстаническата чета през 1876 година. Не знаем и дали ХІІІ Народно събрание някога е отпуснало исканата парична помощ за изграждане на такова помещение, за което се говори в текст на писмо (чернова), публикувано от Лука Меченов (Историческият 1972: 3-5) и от което днес също вече няма дири. Това писмо може и да не е било изпратено въобще. Остава ни да четем "писмото" на храма като изображения и запазени в някакъв вид засега надписи. Но тук четенето ще се ограничи до няколко пункта. Иконостасът би следвало да се разгледа обстойно от добре подготвен специалист, за да обясни типологичното и специфичното в него, доколкото това е възможно при липсата на много от иконите. Прочитът се концентрира около онези данни, които помагат да се разбере дали има пряка генеалогична връзка между Сребърния кръст и олтарния кръст в църквата. Разгледани са и отделни изображения върху иконостаса, свързани с композицията на Разпятието и на Страшния съд. Последното е направено най-вече с цел да се покаже вида на композицията, преди да се е саморазпаднала, без претенция да е уловен смисълът на изобразеното. Представени са, доколкото могат да се разчетат, и надписи в църквата, говорещи за строители и зографи, както и за Пантократора.

Общ план на горния край на иконостаса

Общ план на горния край на иконостаса

Църквата се намира в центъра на село Поибрене. Над високите зидове1, с които е оградена, от улицата се вижда покривът й с потъмнели от времето турски керемиди. Вляво от вратата на зида, вътре в двора, е камбанарията, строена през 1879. Типично за времето и изискванията на турската власт, църквата е вкопана около метър в земята - използвана от майсторите техника, за да постигнат желания простор, без сградата да се натрапва с височината си и "да бие на очи"2.

Прадядото на Елин Пелин произхожда от най-големите поибренски родове (Топузов 2012: 137-138). Пръв свещеник (бивш учител) след откриването на църквата "Света Троица" е Иван Станьов Болчев (Атанасов, Ангелов, Ботева 2015: 74), той пръв получава Сребърния кръст и извършва богослужения с него. Братът на Иван - Стоян, е дядо на Елин-Пелин (Топузов 2012: 137; Петров 2015: 3).

Църквата отдавна е запустяла. Токът е спрян. Няма свещеник3. Няма следи от палене на свещи. Нищо не се случва тук. Времето бавно унищожава фрески, икони, дърворезба, зидария. Някога турците са рушили и грабили (Топузов 2002: 290)4, години по-късно и българи са влизали не за молитва, въпреки че и сега се намират интересни стари икони, за които обаче няма да се говори в редовете по-нататък.

Човек трябва да се "справи" със ситуацията и доколкото е възможно в контекста на "справянето", да разгледа църквата, да прави снимки и търси отговор на определени въпроси. Окаяното състояние на място като олтара не е за описване и представяне, затова тук не се предлагат кадри от него. Да се пише за разрушение и занемареност, не се удава всекиму. Казаното е достатъчно.

Зад църквата е гробът на свещеник Недельо Иванов. В гроба са положени костите на още двама свещеници. Поставено стрък цвете е знак, че някой скоро е поменал покойните, че връзката с миналото не е секнала. Какво смята по въпроса за птицата на покрива местният човек, поибренчанинът, който не смогва да се пребори със запустението, е отделна тема, каквато е темата за искането на местните хора да имат дубликат на Сребърния кръст.

Историята преди всичко - миналата, славната, голямата. Ето историята.

На 20 март 1850 г. в Поибрене е завършена църквата "Света Троица". Майсторът е написал това високо на стената над входа и се е подписал: майстор Димитър. Наричали го уста Димитър Самоковлията, той бил и дърворезбар. Като дърворезбар от селото работел и Велко Делчов Болчев, в строежа е участвал и Никола Фъртунов, дюлгерин (Петров 2015: 2). Иконописец е бил Петър Костадинов Валвов (Атанасов, Ангелов, Ботева 2015: 74; Петров 2015: 2)5.

През 1865 година църквата получава хоругвен сребърен кръст, изработен по иждивение на Иван Гушлев.

На 20 април посред нощ с малък отряд Бенковски тръгва из околните села, за да вдига въстание и да събира чета. Призори на 21 април, месец цветен, както е посочено в календара за високосната 1876, по настояване на Бенковски Сребърният кръст от църквата става кръст на четата, а поп Недельо Иванов, свещеник в църквата "Света Троица" в Поибрене, е нейният пръв кръстоносец. В неделя, 25 април, поп Недельо по здравословни причини напуска четата. Вторият и последен кръстоносец на Хвърковатата чета е отец Кирил Слепов, който не изоставя кръста и който е свидетел на сетния час на Бенковски, както и на гаврата с неговата глава от Тетевен до София. През цялото време заедно с главата на Бенковски е и кръстът - такава е волята на Мазхар паша, управителя на София.

Сребърният кръст от църквата

Сребърният кръст от църквата

Историята на създаването на сребърния кръст прилича на мит. Тази история е първоначално родова - на Гушлекови6, от които произхожда и Иван7, чието име е изписано на дръжката на кръста като Иован Генов Гушлев. Родовата история е разказана в общи линии по сходен начин8. Факсимилето с текста на Георги Петров предлага доста любопитни подробности и интересуващият се може да го прочете.

Факсимиле

Факсимиле

Факсимиле

Факсимиле

Гено, бащата на Иван, намира делва със сребърни пари край средновековна крепост в "Курилското градище". До това време семейството живее в махалата Курил, разположена на 5 км от Поибрене, но след откриването на съкровището се премества в селото. Закупуват имоти, подпомагат изграждане на воденица и тепавица. Смърт обаче покосявала децата в рода на Иван, умира и баща му, поради което - подучен от стари хора или в духа на общоприетите някога представи, няма голяма разлика - той решава да направи дарение за църквата. Ще рече, Иван търси Божията помощ. Кръстът е направен от панагюрски златар и донесен на празника Света Троица през 1865. Ако това е истина, кръстът е донесен на Петдесетница, ключов християнски празник, чийто ден не е фиксиран, а се определя спрямо Великден, но главното - свързва се с явяването на Светия Дух и основаването на Църквата. Мълвата за съкровището и мълвата за дарения кръст, взети заедно, обясняват защо той се превръща в чудодеен за хората от целия регион и защо те започват да се стичат към селото, за да се черкуват и кръщават децата си, а когато бил изнасян извън храма, цялото множество коленичело. Дали наистина кръстът е направен с разтопено сребро от намерените пари, както пише Георги Петров, базиращ разказа си на спомени на възрастни хора от Поибрене, е трудно да се каже със сигурност. Но мълвата, както изглежда, е била, че кръстът е направен по този начин. Искали са да е така, и са вярвали, че е така. Какво е станало? По всичко изглежда, че народната култура преработва проповедта на Христос за небесното съкровище, настояването му да не се събира съкровище на земята, а на небето, защото, където е съкровището, там ще е и сърцето на човека (Мат. 6: 19-21). В този смисъл идеята, че парите се претопяват, за да се направи кръст с Разпятието и Възкресението Христово, прекрасно съвпада с идеята, че където е съкровището, там е и сърцето ти. Защото кръстът е символът на Христос и по-общо - на Троицата, той е ключов момент от свещената история и икономията на спасението в нея. Символ е на Единия и небесните светии, път е към вечния живот чрез спасение на душата, показва пример за саможертва и изкупление. Молитвите пред този кръст следователно имат особена стойност в очите на миряните, щом смятат, че той е помогнал за премахването на злото и запазването на живота на Гушлевата челяд. Тази стойност се увеличава още повече от идеята, че той е направен по подобие на иконостасния кръст, а самата му функция като хоругвен кръст - да бъде начело при религиозни шествия по време на празници или нарочни литии при суша, наводнения и т.н., с оглед необходимости в съответно време, го запечатва в съзнанието на мало и голямо. Огрян от слънцето, той е изглеждал като сияние, като небесен серафим (така го нарича в свои стихове поп Грую например). Не е било трудно на Бенковски да реши какво да направи: кръстът застава начело на четата му. Кръстът е с войводата до сетния му час. Някога по среброто с отлетите фигури на Разпятието и Възкресението Христово върху двулицевия кръст се е стичала кръвта от отрязаната глава на Бенковски.

От съкровището край средновековната крепост към небесното съкровище. Поибренци и околните села са имали своята евангелска история, своя съкровен разказ.

Затова през 1865 година всички пътища водят към храма.

Водят към Сребърния кръст, към чудодейното изцеление от болести и недъзи на този свят и към спасението на душите по пътя към небето, към вечния свят.

Само десет години по-късно разказът за чудото се сменя. На пловдивското тепе се очаква да се появи огнено кълбо, а от него в простора да се роди фигурата на новия бог - с кръст и сабя в ръка (Стоянов 2009: 221-222). За десет години се извървява пътят от съкровения сюжет за чудесното спасение към съкровения сюжет за освобождение, от свещената история към свещенописа в националната история. По-точно е да се каже, че двата пътя се сливат.

Затова през 1876 всички пътища тръгват от храма. И с кръста начело се сливат в един нов път. С кръста начело се отваря големият път в съкровищницата на духа.

През 2015 година изтичат 150 години от времето, в което Сребърният кръст се превръща в център на всички пътища.

През 2016 година изтичат 140 години от времето, в което Сребърният кръст изгражда единствения път, водещ към Дома на възкръсваща България.

Тишината в храма е скътала и двата пътя.

 

2. Иконостасният кръст на църквата "Света Троица"

Той е изключително майсторски изработен четиристранен кръст. Всеки негов край е с форма на трилистник, символизиращ Светата Троица.

Иконостасният кръст

Иконостасният кръст

Иконостасният кръст

В центъра е изобразено Разпятието Христово. В четирите трилистия са разположени символичните изображения на евангелистите, които, описани спрямо нашата гледна точка отгоре надолу и отляво надясно, са подредени така: горе - орел, символ на Иоан, вдясно - лъв, символ на Марко, долу - телец, символ на Лука, вляво човек (ангел) - символ на Матей. Имената на евангелистите са изписани, както е прието, съкратено и с лигатура, но тя не личи при Матей и Марко: Незапознатият би схванал рисунката на лъва, символ на Марко, по-скоро като човек. Трудно се долавя и изображението на орела, символ на Иоан, но всичко това е въпрос на определена зографска конвенция, от една страна, и на известен опит за разчитането й, от друга. Как например майсторът рисува човек, се вижда добре при образа, символ на Матей, а и от образа с разпнатия Христос. Съкращението криптоним (Иисус Христос) с лигатури е изписано по хоризонтала на кръста над ръцете на Христос. В нимбата надписът не личи, но като че се вижда буквата в средата - , което означава, че надписът е , т.е. цитират се думите на Бог към Мойсей по гръцкия превод - ὁ ὤν (Изх. 3: 14). Съвсем запазен, същият надпис е изписан на нимбата на Христос и Бог Отец, изобразени на завесата при царските двери на олтара. Буквите за съкратено предаване на титула на Христос (по Иоан 19: 19) са изписани на два реда вместо на един, както е обичайно, с лигатура над всяка и с две точки след всяка буква. Надписът е на свитък, а не на дъсчица, и не излиза встрани от вертикала на кръста:

По цялото протежение на вертикала и хоризонтала се извива плетеница от цветя. Центърът на кръста съвпада с главата на Христос и с центъра на слънцето, чиито зари образуват кръг. Слънцето е сред символите на Христос (на Бога, Троицата). Соларната символика се подчертава и чрез образа на разперилия криле орел най-отгоре на кръста, изразяващ, както знаем, и царственото начало, съответно - божествената любов, сила, мощ, безсмъртие (Иванов, Топоров 1988: 258-260; Шевалие, Геербрант 1996: 136-140)9. Светлото, царственото, небесното начало особено изпъква предвид изобразяването на змея на иконостаса, под разпятието, с което се очертава борбата на доброто със злото, на Бога срещу сатаната, живот в Христа срещу живот във вечни мъки в ада. Антиподното съотнасяне орел - змей, връх - корен, светло - тъмно, живот - смърт се подсилва в контекста на осмислянето на кръста като дърво на живота. По-любопитното е, че майсторът е искал да подчертае не само виждането за кръста като дърво на живота, но е вписал и очевидно познатата му по една или друга версия история за кръстното дърво10.

Забелязваме пет детайла, непривични за нашия опит, около трилистния край на кръста вляво, където е изобразен ангелът (Матей). Два от тези детайли се дублират, разположени са симетрично вляво и вдясно, съответно - горе и долу спрямо вертикала или хоризонтала на кръста, така че става дума за общо три изображения. По същия начин някога са изглеждали елементите във всички краища на кръста, но с времето отделни парчета са се счупили и паднали. Счупено е и дясното крило на орела / гълъба от върха.

Иконостасният кръст

Иконостасният кръст

На всеки трилистен връх, изглежда, е изобразен стилизиран вариант на палмета. По-малко вероятно, ако се водим от приликата, но не и изключено, ако се водим от една или друга версия за кръстното дърво, това може да е стилизирано изображение на кипарис. Двата елемента, захванати към вдлъбнатата част на трилистника, са най-странни, средната им част прилича на шишарка. Другата два елемента по общо очертание на формата си наподобяват лале, но в средата зърновидната структура е сякаш опит да се подскаже друг вид шишарка. Тоест двойките елементи, съдържащи в средината си шишарки, са всъщност стилизирано изображение по всяка вероятност на кедър и бор (ела). Майсторът е познавал-възприел версията за кръстното дърво (за Разпятието Христово), изработено от три дървета: палма, кедър и бор // кипарис, кедър и бор. При стилизацията не е възможно да се прецени какво точно е изобразеното.

Няма канонично предписание, но Матей и/или символът му обикновено се изобразява най-отгоре на кръста. Тук майсторът е предпочел най-отгоре да бъде символът на Иоан, орелът. Така в композицията над този орел стои палметата от върха на трилистието на кръста и над нея, като връх на целия кръст и на самата палмета, е разперилият криле орел. Решението е целесъобразно. Защото символът орел сочи не толково евангелиста Иоан (същото се отнася до останалите символи на евангелистите), а символизира качества на Христос. В този смисъл историята с богочовека на кръста и принципното обозначаване на божественото начало се оказват съизразени, както е съизразена идеята за кръста като дърво на живота и палмата като съозначаваща дървото на живота, от една страна, и кръстното дърво от историята с разпятието, от друга11.

Старозаветната история с пратените от Господ отровни змии, за да накаже недоволните, които Мойсей води през пустинята към обетованата земя, е снета в изображението най-вляво (наша гл. т.) от кръста; то представя, най-общо казано, идеята за увита около върлина змия според указанието на Господ, който разкрива лека срещу змии (Числ. 21:5-9). Църквата смята, че това е кръстен знак под формата на копие с пронизана по средата змия от мед. След като Мойсей изработва показания му знак, той научава хората си на молитвата към Бога, произнасяна пред знамението, без да разбират, че това е кръстен знак и че покланяйки му се, се покланят на всевишния. Изработеният от Мойсей знак се смята за един от предобразите (Иларион 1996: 24-29) на Христовия кръст. В Евангелието се строи аналогията, според която както Мойсей е издигнал змията в пустинята, така трябва да се издигне Син Човеческий, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има вечен живот (Иоан 3:14-15). Ликовете на Богородица и Иоан, представени в разкошна дърворезба, сякаш са едновременно (в) цвят и увенчани във венците на Божията слава, показват присъствието при Разпятието на Майката и любимия ученик (Иоан 19:26-27), свидетели на кръстната смърт, на борбата на Христос с княза на тоя свят, дявола, змея, силите на мрака. Стълбата се свързва със стълбата от съня на Иаков12, тълкувана като символ, предобраз на стълбата към небето - Богородица13.

Кръстен знак под формата на копие с пронизана по средата змия от мед

Кръстен знак под формата на копие с пронизана по средата змия от мед

Книгата върху орнамента с розетка по-нататък по извиващата се линия, връх на иконостаса, символизира Писанието и сбъдването на писаното, съответно, може да е образ на запечатаната със седем печата книга (Откр. 5:1), без да изключваме отново тълкуването й като предобраз на Богородица14. Четена като Евангелието, връзката е със стиха "И ще бъде проповядвано това Евангелие на царството по цяла вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят" (Мат. 24:14)15.

Книга върху орнамента с розетка

Книга върху орнамента с розетка

До книгата е запазено в сравнително добър вид изображение на серафим с 6 крила и човешко лице, кореспондиращо с видението на пророка (Ис. 6:2). До него орелът с корона можем да свържем с Иез. 1:10, Иез. 10:14, Откр. 4:7, но ни изненадва, че е стъпил върху съд (гърне?), а това означава, че е кодирана алегория. Изображенията на ангел с тръба и след него на разперил криле орел в една или друга степен представят сцени от Откровение (Откр. 4:7; 12:14; 8:2, 6 и др.; Мат. 24:27-33).

Ангел с тръба

Ангел с тръба

Ангелът с тръба, изобразен отделно вляво от иконостасния кръст, следва да се чете в контекста на книга Изход за възлизането на Мойсей на планината, а по-късно - за силния тръбен глас при слизането на Господ в огън на планината Синай пред очите на целия народ (Изх. 19:3-25), съответно - с даването на Десетте Божии заповеди (Изх. 20:2-17; Втор. 5:7-22), Декалога16, като през това време народът чува гръмовете и тръбния глас и гледа пламъка и планината, която дими (Изх. 20:18).

Освен това ангелът с тръба поражда асоциация и в друга перспектива, очертана с думите на апостол Павел за възкресението: "защото Сам Господ с повеление, при глас на Архангел и при тръба Божия, ще слезе от небето, и мъртвите в Христа ще възкръснат първом; после ние, останалите живи, заедно с тях ще бъдем грабнати на облаци, за да срещнем Господа във въздуха, и така винаги с Господа ще бъдем" (1 Сол. 4:16-17; което, от своя страна, е във връзка и с Мат. 24:31 и 2 Сол. 1:7).

С оглед пасажи от Писанието, да разгледаме стъпилия върху съд орел с корона. Очертават се три алегорични линии за неговото осмисляне:

Първата разкрива отношението Творец - творение, Създател - създание. Изводима е от гл. 45 на Исаия, където Господ утвърждава ролята си на създател и владетел, от когото зависи всичко. Горко ономува, който се препира със Създателя си. Чиреп от земните чирепи! Ще каже ли глината грънчарю: "какво правиш?" и твоето дело [ще каже ли] за тебе: "той няма ръце"? (Ис. 45:9). Който се препира със създателя си, не осъзнава, че е "чиреп" (парче от счупен глинен съд). В космогоничен план това се отнася до всичко създадено, съотнесено към Създателя, но тъй като става дума за "препиране", очевидно се има предвид мястото на човека спрямо създателя си в онтологичен и родов смисъл. Тезата за Господ като създател (грънчар) е алегорията, по която реципрочно се разбират и частните отношения: горко на този, който пита баща си защо го е "произвел", пита майка си защо го е родила (Ис. 45:10). Никой не може да пита Господ за бъдещето на неговите синове (на избрания народ, съответно - на хората като Божии създания), никой не може да се меси в делото на ръцете му (Ис. 45:11). Видян в тази перспектива, т.е. взет като вещ, човекът в ръцете на Твореца е уподобим на глината в ръката на грънчаря (Ис. 45:9), но четен извън реда на вещите, човекът е в диалог с Твореца, чиято власт се изразява с повеля, на която човек може и да не се подчини, както прави Адам (Аверинцев 1977: 76). В повелите-и-заплахите на Бог се съдържа и наказание за всяко възможно неподчинение на волята му. Затова се настоява, че човекът, "препиращ се" със създателя си, е "чиреп", ще рече - къс непотребна вещ. В тази екзистенциална модалност е вписана алюзия за изначалното "пръст си и в пръст ще се върнеш" (Бит. 3:19), съответно - вписано е разбирането, че човек е нещо само заради делото на Сътворяващия и само доколкото Той благоволява човекът да е, да има някакво битие. Това разбиране се откроява и по-нататък у пророка: "Но сега, Господи, Ти си наш Отец; ние сме глина, а Ти - наш ваятел, и всинца сме дело на Твоите ръце" (Ис. 64:8). Или пък у Иисус, син Сирахов: "Както е глината в ръцете на грънчар, и всички нейни съдбини са в негов произвол, тъй людете са в ръцете на Оногова, Който ги е сътворил, и Той ще им въздаде по Своя съд" (Сир. 33:13). В този смисъл може да се чете и казаното у Иеремия (Иер. 18:1-6; Иер. 19:1, 10-11), като повече или по-малко в тези случаи (а и в някои други - Ис. 29:16, Ис. 30:14) успоредно с всемогъщието на Бога се експлицира и заплахата към (евентуалното) непокорство или "прение". Предвид праведността си и последвалата го участ, Иов изразява недоумение: "Твоите ръце са се трудили над мене и са ме образували цял околовръст, - и Ти ме погубваш? Спомни, че си ме изработил като глина, та на прах ли ще ме обърнеш?" (Иов 10:8-9), на което му е отговорено все в духа на Божието всемогъщество и воля (Иов 38:12-15).

Втората алегорична линия се очертава в контекста на думите на апостол Павел до коринтяни, че с открито лице, като в огледало, последователите на Христос гледат славата Господня и се преобразяват в същия образ, т.е. от слава в слава, "като от Духа Господен" (2 Кор. 3:18). В този смисъл алегорично трябва да схванем думите на апостола в началато на следващата глава (2 Кор. 1-7): щом служат Богу с открито лице и осенени от Божия Дух, служещите не бива да изопачават Божието слово, а трябва да се препоръчват "всекиму на съвестта пред Бога чрез откриване на истината". Ако благовестието за Христос е скрито, то ще е такова за "погиващите", на които богът на този свят (дяволът) е заслепил очите, "за да ги не озари светлината на благовестието за славата на Христа, Който е образ на невидимия Бог". Бог е озарил сърцата, за да е светло познанието за славата Му, проявена в лицето на Христос. Това съкровище, познанието за славата на Бога, те носят в глинени съдове, т.е. скрито, за да се отдава преизобилната сила на въздействието чрез него на Бога, а не на тях самите - апостолите и сподвижниците Христови. В тази перспектива Орелът с корона е символ на Бог и Божията слава, проявена в лицето на Христос, която сякаш е излязла от глинения съд под него, подсказвайки, че е в човешкото сърце, което е глинен съд, но и озарено сърце, което експлицира, препредава благовестното слово, отдавайки славата, комуто подобава.

Третата алегория е базирана на думите по Иоан Богослов (Откр. гл. 2). Какво е посланието в тази глава, е добре известно: Иисус повелява да се пише на съответните църкви. На победителите и верните в следването на учението Му обещава да ядат от дървото на живота, което е посред рая, да дари венеца на живота, да ядат от скъпоценната мана, да даде камъче с ново име, известно само на дарявания, да даде власт над езичниците. Всеки такъв човек "ще ги пасе с жезъл железен; като глинени съдове ще се строшат" (Откр. 2:27). Както той (Иисус) е получил властта от Отец, така ще дари такъв човек с утринната звезда. В тази светлина орелът с корона символизира дадената награда и власт, показва както даваната на верния Христов последовател сила, за да побеждава езичниците и да ги громи като глинени съдове, така и извисяването му до небесния Цар.

Посочените три линии в известна степен съизразяват и някои вариативни идеи: грънчарят е властен над глината (Бог над творението), той решава кой съд за какво да служи, въпреки че е изработен от една и съща глина (Прем. 15:7), един за почетна употреба, а друг "за долна" (Рим. 9:21). Очевидна е връзката с алегорията за златни, сребърни, дървени и глинени съдове за различна употреба (2 Тим. 2:20-21), показваща както зависимостта на съда от волята на господаря, така и това, че сърцата трябва да са чисти за Господа.

Най-пряко обаче, ако не се заблуждаваме, изображението с орела върху съда кореспондира с думите на апостол Павел за ковчега на завета и за скинията, конкретно - в Святая Святих на скинията се е намирал "обкованият от всички страни със злато ковчег на завета", а в него стоят "златната стомна с мана, покаралият жезъл Ааронов и скрижалите на завета" (Евр. 9:4). С други думи, напомня се за годините, прекарани в пустинята, и за манната небесна, пратена от Бог, от която се поставя в съд, за да се пази в родовете (Изх. 16:33-34 ), и за цъфналия чудодейно жезъл на Аарон (Числ. 17:8-10), както, разбира се, и за скрижалите, т.е. за издяланите нови каменни скрижали, подобно на първите (разбитите от Мойсей), на които са изписани Десетте Божии заповеди (Втор. 10:1-4). Накратко, внушава се, че Бог се грижи за избрания народ, по-общо - за праведните, за почитащите го. В добавка може да се каже и това, че скинията и храмът, кивотът, стомната (нарича се и делва), жезълът на Аарон и пр. се четат като алегория на Богородица, но на този аспект няма да се спираме тук поради особената му специфика и пространност17.

Иконостасният ансамбъл от изображения следователно е многопластов текст, представящ библейски сцени и повествования, както и предания за светия кръст; модел на Мирозданието; израз на сблъсъка на доброто и злото и на победата на съзиданието над хаоса, на Домостроителя над бащата на лъжата18. Възможно е в прочита дотук - а и по-нататък - да има пропуски и неточности, които по-подготвените в проблематиката ще видят и ще отстранят.

Дали Сребърният кръст е направен по модела на иконостасния, както смятат в Поибрене? Преди да отговорим на питането, нека си дадем сметка за разликата във функцията на двата кръста. Да си спомним и това, че Сребърният кръст е двустранен (двулицев): от едната му страна е сцената с Разпятието, а от другата - с Възкресението. Можем да ги сравняваме като изображение на Разпятието (вж. Сребърния кръст от църквата спрямо Иконостасния кръст).

Приликата е преди всичко в образа на слънцето в средата на кръста. Би могло да се каже, че като контури слънчевите лъчи са в общи линии еднакви. Много сходен на вид е и символът на евангелиста Марко (лъв): лъвът е някакво странно изображение, наподобяващо човек. Други видими сходства няма. Черепът и костите на Адам под Разпятието са типологично общ момент, не могат да се четат в генеалогична връзка между иконостасния и хоругвения кръст. Като типологично общо място, но не съвсем, е и изписването на титула на Христос на разпятието (INЦI) - поне видимо изображението не наподобява табелка, писана на дъсчица, а на свитък. Разликата при изписването на титула е в това, че на иконостасния кръст буквите са поместени на два реда и с двоеточие между тях, а при сребърния той е на един ред и без точки или двоеточия между буквите.

Несходствата на двата кръста са по-видими. На Сребърния кръст евангелистите са със следната последователност и надписи: Матей - , Марко - 19, Лука -Иоан - Матей е най-отгоре, но в дадения случай няма причина майсторът да размества позицията му с тази на Иоан. Освен това обаче евангелистите на сребърния кръст са изобразени и пряко: със съответни лица, поза на главата, ръцете и пр., и чрез присъщите им символи. Всеки евангелист държи книга, вижда се и мастилница с перо. Друга много съществена разлика е самият край на кръста: не е трилистник, както е при иконостасния, а четирилистник, т.е. малък кръст, направен така, че от по-далече да изглежда като трилистие, но в близък план е като кръст, наподобяващ четирилистна детелина: всеки евангелист е свидетел на кръста и всеки носи кръста си. Решението е много по-различно от решението на зографа и на дърворезбаря на иконостасния кръст. Трета много съществена отлика забелязваме в елементите около малките кръстчета. За разлика от иконостасния кръст, на същото място в сребърния кръст не е направен опит да се представи преданието за кръстното дърво чрез три вида стилизирани изображения на дървета. На Сребърния кръст има само една двойка еднакви елементи, която би могло да се свърже с тази история, но би могло тъкмо заради извеждането на историята при съпоставката с иконостасния кръст. Извън това съпоставяне едва ли бихме се сетили за нея, доколкото двойката еднакви елементи предполага друга свързаност с библейските сюжети и друг интерпретативен фокус. Трудно е да се каже дали е изображение на палмета, или е на крин (лилия). По очертанието на формата си напомня най-много двойката елементи върху изпъкналата част на трилистието на иконостасния кръст, само че в детайлите на иконостаса има средина, приличаща на шишарка, докато в детайла от Сребърния кръст няма подобна сърцевина. Затова детайлът на Сребърния кръст може да се приеме за самостоятелно решение на майстора. Ако настояваме за връзка с иконостасния кръст, това би било възможно само ако сметнем, че майсторът златар е направил радикален синтез и заедно с него трансформация на трите елемента върху иконостасния кръст (общо пет предвид двете повтарящи се двойки). Различното решение на майстора златар в тази позиция се откроява и с въвеждането на образ из небесната ангелска йерархия, херувим, поставян на изпъкналите места от кръстчетата.

Защо обаче в Поибрене се смята, че иконостасният кръст е прототип на сребърния? Защото това изглежда напълно естествено, след като Сребърният кръст, резултат от иждивението на Гушлев, е бил дар тъкмо за тяхната църква. Но има и "чисто зрителна" причина. Иконостасният кръст е разкошно изделие. В сумрака детайлите не личат, не биха могли да бъдат отчетливо видени. Осветлението с кандила и свещи, както е било преди 150 години, е спомагало за още по-странния за окото вид на иконостасния ансамбъл от фигури: стълба към небето, змейове, Богородица и Иоан, сякаш родени от огненото дихание на змейовете, а всъщност символично представящи съучастието си в биването на историята с богочовека. Разпнатият Христос, заобиколен с невидими за очите изображения в трилистията, недотам видими и недотам ясни елементи около трилистието и т.н., въздейства преди всичко с общите очертания и понятната всекиму история за изкуплението. В картината изпъква слънцето с разпнатия Иисус. Същото горе-долу се случва с хоругвения кръст: в съзнанието се запечатва слънцето и разпнатият Син Божий. Едва ли някой е гледал с цел да сравнява детайл по детайл. Главното е било, че високо над главите - било на иконостас, било на хоругва, са виждали кръста, Бога, към когото са отправяли своите молитви.

Иоан Богослов

Иоан Богослов

Богородица

Богородица

Майсторите са следвали различни ставрографски модели, следвали са и своите различни почерци, обусловени и от естеството на материала за обработка. Тук не се питаме дали майсторът на Сребърния кръст е "дошъл на крака", за да види и скицира иконостасния кръст, ако това е било част от заръката, а говорим за резултата. Съдейки по резултата, не може да се твърди, че Сребърният кръст има за свой прототип иконостасния.

Разликите са твърде съществени. И все пак усещането за прилика остава. Затова хората в Поибрене ще продължават да вярват, че иконостасният кръст е моделът за създаването на Сребърния. И те са прави: вгледани в иконостаса, откриват слънцето20. И в него своя живот, своята слънчева диря в сумрака на изтичащото време.

Слънцето в иконостасния кръст

Слънцето в иконостасния кръст

Слънцето над царските двери

Слънцето над царските двери

Слънцето над царските двери

 

3. Изображение и надпис на свода на църквата "Света Троица" в Поибрене

Най-напред ще бъде представен надписът на олтарния камък. От едната му страна, запад, се чете: , а под него , като и i в първото име, и ижицата (v) във второто са изписани с две точки отгоре. От южната страна на камъка е изписано на два реда едно под друго Майстор Димитър съвпада с името на главния майстор на храма, който бил и дърворезбар, докато имената Нейчо и В[е]лико не са споменати нито сред майсторите, нито сред помощниците им.

Олтарен камък

Олтарен камък

Олтарен камък

Олтарен камък

Още две имена могат да се прочетат, изписани над входа от южната страна на храма, като между тях, от една страна, и годината и месеца, от друга, е изобразен кръст между две листа:

В този случай името Велко съвпада с името на един от резбарите - Велко Делчов Болчев. Съответно, на олтарния камък би могло отново да става дума за него, само че името там е изписано като . Що се отнася до името Иван, то не се среща сред имената на майсторите. Иван Станьов Болчев е бил първият свещеник на църквата, както вече бе посочено по-горе.

От по-друг характер е надписът в началото на притвора. За представянето му е подходяща и съвременната кирилица: Боядисанъ съ иждивението на Дѣлчо Вельовъ, Велко Хр. Керемидчиевъ, Георги Ив. Дойковъ и Иванъ Г. Стойковъ 1911. Дали става дума за цялостно боядисване на едни или други части от храма, или само на определени части в притвора, не е ясно, но то е станало със средства на споменататите лица през 1911 година, тоест няма отношение към построяването, а към поддържането на църквата.

Насочваме се към свода й. Църквата няма купол. В центъра на кораба й е изографисан овал и около него облаци. В овала, символизиращ небето, виждаме Пантократора с триъгълна нимба. Би следвало това да е ликът на Стария по дни (Дан. 7:9), т.е. на Бог Отец, ако се съди и по други изображения в храма, сред тях и икона, изписана върху кожа; в тях триъгълната нимба се свързва единствено с Бог Отец. Към раменете и към подножието на невидимия небесен престол на Отца са изрисувани по два ангела (херувима) с крила, всичко четири, символично носещи Бог. Херувимите бяха изведени в акцентна позиция с цитата в епиграфа към този текст. Тук ще прочетем изцяло стиха от епиграфа заедно с още два стиха от псалтира, като се следва тяхната последователност:

И седна на херувими, полетя и се понесе на ветрени крила (Пс. 17:11); Пастирю Израилев, послушай! Ти, Който водиш като стадо Иосифа, Който седиш на херувимите, яви се! (Пс. 79:1); Господ царува: да треперят народите! Той седи на херувими: да се тресе земята! (Пс. 98:1).

Към началото на надписа върху свода на църквата ни води дясната ръка на Бога, пак там е и неговият край. Като подразбираме лигатурите, четем:

------

Началото на надписа върху свода

Началото на надписа върху свода

Краят на надписа върху свода

Краят на надписа върху свода

Може би друг ще успее да разчете повече и по-добре написаното. Пунктирите обозначават нечетими места, подчертаните букви сочат несигурност на прочита, а на поставеното в квадратни скоби и подчертано с точки място сякаш е имало предходен текст, но неговите знаци са тайна за възможностите на настоящия прочит. При силно увеличение на снимката се създава впечатление, че надписът е положен върху вече съществуващ и заличен с времето надпис. Ако е така, а не привидение, пред нас е палимпсест, който би могъл да означава, че някога е правена реставрация или че някога е правена не/своевременна корекция. Вероятно е налице ефект от започналия разпад на места от храма и конкретно на посоченото място. Разпадът е подчертан към върха на нимбата, там, където зографите, както изглежда, са написали било своите имена, било имената на тези, за които са молели Бога. Само името Стоян(у) срещаме споменато в ръкописа на Георги Петров: Стоян Петров Бодуров, поибренчанин, помощник на зографа Петър Костадинов Валвов. Дали става дума за него обаче, или името случайно съвпада, не може да се каже еднозначно.

Надписът е откъс от Псалтира (Псалтир 1701; Псалтир 1832; Псалтир 1850). Пълният текст (представен без допълнителните знаци към него) е следният:

По синодалния превод: Боже на силите! обърни се, милостно погледни от небето и виж и посети това лозе; опази туй, що е насадила Твоята десница, и младочките, които Ти укрепи за Себе Си (Пс. 79: 15-16).

Целият псалом 79 е молитва към Бога, Пастир Израилев, водещ стадото на Иосиф и седящ на херувимите, да се яви и да спаси народа си, да го възстанови: само да светне Божието лице, и ще бъдем спасени - такава е вярата в молитвата. Молитва и питане докога Богът на силите ще бъде гневен към молитвите на своя народ. Бог ги е нахранил с хляб, намокрен със сълзи, и ги е напоил с изобилни сълзи. Направил е хората си предмет на противоречие за съседните народи, враговете им се гаврят с тях. В алегоричен план се припомня историята на народа: Бог е пренесъл от Египет лозата, изгонил е народите и я е посадил, укрепил е корените й и тя е изпълнила земята, планините се покрили с нейната сянка, "клоните й са като кедри Божии", пуснала е клони до морето и младочки до реката. "Защо срути нейната ограда, та я късат всички, минаващи по пътя? Горският глиган я подрива и полският звяр я обгризва. Боже на силите! обърни се, милостно погледни от небето и виж и посети това лозе; опази туй, що е насадила Твоята десница, и младочките, които Ти укрепи за Себе Си. То е с огън обгорено, изпосечено; от заплахата на Твоето лице ще погинат. Да бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница, върху човешкия син, когото си укрепил за Себе Си, и ние няма да отстъпим от Тебе; оживи ни, и ние ще призоваваме Твоето име. Господи, Боже на силите! възстанови ни; да светне лицето Ти, и ще се спасим!" (Пс. 79:13-20)

Изписаното на свода на църквата "Света Троица" в Поибрене е част от този псалом, напълно прилягащ за изразяване на участта на българите под османското владичество, а и участта им на християни, уповаващи се на Бога поначало. В контекста на запустението в храма, на изключеното електричество и липсващите горящи свещици на богомолците, на липсващи кръщенета и други обреди, на липса на причастяване към Христовото тяло, надписът изговаря същото виждане за участта на родната лоза и сега, когато учени, политици и граждани с будна съвест решават въпроса дали е било робство, или е било владичество, като спогодимо изписват името в учебниците по история. Така клоните на лозата в храма "Света Троица" в село Поибрене стават кедри Божии (Пс. 79:11).

Макар че в двора изобщо няма лоза, а има само трева, перуника, храсти, къпини. И изсъхнали дълги тревни израстъци в двата края на покрива, нестигащи за сянка на птицата на покрива, загледана на Запад - към обетованата земя. "Поради великото милосърдие на нашия Бог, с което Изток ни посети свише" (Лук. 1:78), стичащото се към храма на запустението потомство не само върви в правилната посока - на Изток, а заедно с нея вижда в птицата не метафора на запустението, не признаци за изчезващия код на свещенописа, а Светия Дух.

Ти, Който седиш на херувимите, яви се!

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Черковният двор с площ от един декар е заобиколен от каменен зид, висок три метра, построен през 1892 (Атанасов, Ангелов, Ботева 2015: 75; Петров 2015: 2). [обратно]

2. Тя е с дължина 21, ширина 7 и височина 8 метра (Атанасов, Ангелов, Ботева 2015: 2015: 74; Петров 2015: 2). [обратно]

3. Така е от 1965 г. насетне, църквата се руши, мерки не се вземат (Топузов 2002: 289-290). На друго място четем, че само на храмовия празник Света Троица идва свещеник от съседното село Каменица (Атанасов, Ангелов, Ботева 2015: 75). Някога от църковните средства са давани суми за подпомагане на бежанците от Тракия и Македония през 1903 и 1913-1923, за сираци от войните и Светогорски манастири, за изграждане на трапезария за бедни ученици в Панагюрище, за строежа на паметник на Свети Климент Охридски в София и др. (Топузов 2002: 291-292). Църковното настоятелство е поддържало и околните оброчища (Атанасов, Ангелов, Ботева 2015: 75). [обратно]

4. След погрома на въстанието турците са ограбили цялата църковна утвар, ценни предмети, одежди и пари (Топузов 2002: 292). В храма са били затворени жени, деца и старци, но масовото клане се разминава. Всички икони са изгорени. Около храма са убити Иван Стоилов и Никола Гарчов (по Атанасов, Ангелов, Ботева 2015: 75). До черковния двор е бил посечен и Гено Гушлеков (Петров 2015: 2). Споменатите трима намираме в списък с 15 души убити от селото у Топузов (2002: 176). Той посочва кои трима души са затваряни и изтезавани в затворите; подробно описва и нанесените от турците материални щети (Топузов 2002: 177). [обратно]

5. Според Георги Петров той е бил самоковски зограф, помагали са му Димитър Петков Търкаланов и Стоян Петров Бодуров от Поибрене. Петър починал в Поибрене, а двамата му помощници заминали с майстор Димитър и повече не се завърнали в селото (Петров 2015: 2). [обратно]

6. Преселници от Македония. Родоначалникът Гено Гушлеков е роден около 1780 (Топузов 2012: 46). В ръкописа си Г. Петров дава дата на основаване на рода около 1720, но не уточнява източника си (Петров 2015: 1). [обратно]

7. В родословната картина (Топузов 2012: 46) не са посочени биографични данни за Иван Гушлеков, макар да е написано, че с негови средства е направен сребърният кръст, взет от четата на Бенковски. [обратно]

8. По-обстоен е в ръкописа си Георги Петров (2015: 1). Ползвам и Атанасов, Ангелов, Ботева (2015: 74-75). [обратно]

9. Но изображението би могло да е и гълъб. Йероним Блажени свързва възнесението на Христос със символа на орела, изводим през евангелието на Иоан, докато според йерусалимския патриарх Софроний (VІ-VІІ в.), орелът е символ на низходящата сила на Светия дух, която Софроний свързва с евангелиста Марко (Покровский 2001: 51-52). Също с Марко свързва орела и Ириней Лионски (130-202 г.), според когото орелът сочи присъствието в Църквата на Светия дух, пратен от Бог заради изкупителните заслуги на Сина Божий в част ІІІ, гл. ХІ, т. 8 (Лионский б.г.). По-строго погледнато, Светият дух се явява като гълъб единствено при кръщението на Христос (Мат. 3: 16; Марк. 1: 10; Лук. 3: 22; Иоан. 1: 32), според синоптичното евангелие от небето се чува гласът Божий, сочещ Сина си, в Когото е Божието благоволение (малко по-различна е идеята по Иоан). Затова на иконописците се указва, че при Кръщението на Христос трябва да се изобрази как в небето, над главата на Сина, низхожда Светият дух в част ІІІ, т. І (Фурноаграфиот 2001: 11). [обратно]

10. Тук тази история не се разглежда. За обща ориентация може да послужи "Повест за кръстното дърво от поп Йеремия" (Стара 1981: 274-288). [обратно]

11. Заради съсредоточеност на изложението няма да се правят паралели с вида на кръста в други църкви. [обратно]

12. И видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея (Бит. 28: 12). [обратно]

13. Христос е приготвил за Себе си "одушевена стълба, на която основата е опряна на земята, а главата - към самото небе, на която Бог се спря, чиито предобраз наблюдаваше Иаков, по която Бог, като слезе неотменимо, но по скоро снизходи, след това Той се яви на земята и живя между людете. [...] На земята се опря мислената стълба, Девицата; защото от земя има рождение, а главата - към небето. Защото на всяка жена глава е мъжът, но тя, тъй като мъж не позна, глава й беше Бог и Отец, който направи сношенията с нея чрез Дух Свети и като някакво божествено духовно семе изпрати Своя Син и Слово като всепобеждаваща сила" (Йоан Дамаскин 2001: 206-207). [обратно]

14. Тя е непрочетена книга (Йоан Дамаскин 2001: 210). [обратно]

15. Като представя символиката в евхаристийната литургия, Максим Изповедник пише: "Светото Евангелие родово е символ на свършека на този век [...]" (Максим Изповедник 2001: 190). [обратно]

16. Пред ангела с тръба, изглежда, са стилизирано изобразените скрижали с Десетте Божии заповеди, както може да се съди от цифрите върху плочите. [обратно]

17. Подробности в главата "Предобрази на Света Богородица в Стария завет" в Сказания (2005), като за улеснение предлагаме интернет варианта на тази глава (Предобрази б.г.). [обратно]

18. Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата (Иоан 8: 44). [обратно]

19. М и Р са с обща вертикална черта. [обратно]

20. Вж. Слънцето в иконостасния кръст, също и слънцето над царските двери, точно над изображението на Троицата. [обратно]

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Атанасов, Ангелов, Ботева 2015: Атанасов, Ат., Ангелов, Боян, Ботева, Ирина. Духовният венец на Панагюрище. София: Богианна, 2015.

Аверинцев 1977: Аверинцев, С. С. Поэтика ранневизантийской литературы. Москва: Наука, 1977.

Иванов, Топоров 1988: Иванов, В. В, Топоров, В. Н. Орел. // Мифы народов мира. Энциклопедия. Том 2. Гл. ред. С. А. Токарев. Москва: Советская энциклопедия, 1988, с. 258-260.

Иларион 1996: Иларион, епископ Троянополский. Светият кръст. Велико Търново: ПИК, 1996.

Историческият 1972: Историческият кръст от църквата "Света Троица" в село Поибрене, Панагюрска община. // Летопис на Панагюрския край. Редактор Л. Меченов. Панагюрище: Народен музей, 1972, с. 3-13.

Йоан Дамаскин 2001: Свети Йоан Дамаскин. Слово за Рождество на Пресвета Богородица, от Йоан, смирения монах и презвитер Дамаски. // Светоотеческо наследство. Изборник. Превод Светослав Риболов. София: ИК Омофор, фондация "Покров Богородичен", 2001, с. 204-220.

Лионский б.г.: Лионский, Ириней. Против ересей. Книга третья. // Библиотека Якова Кротова, б.г. <http://krotov.info/acts/02/iriney_lionsky/iriney_vers_3.html> (24.08.2016).

Максим Изповедник 2001: Преподобни Максим Изповедник. Мистагогия. // Светоотеческо наследство. Изборник. Превод от старогръцки Ст. Терзийски, Ал. Кашъмов. София: ИК Омофор, фондация "Покров Богородичен", 2001, с. 152-199.

Петров 2015: Петров, Георги. [Родът Гушлекови и историята на сребърния кръст в Поибрене]. Ръкопис без заглавие от 19.11.2015. Лично притежание - И.Р.

Покровский 2001: Покровский, Н. В. Евангелие в памятниках иконографии. Москва: Прогрес-Традиция, 2001.

Предобрази б.г.: Предобрази на Пресвета Богородица в Стария Завет. // sveta-gora-zograph.com, б.г. <http://www.sveta-gora-zograph.com/blagodatna/skazania/skazania.php?id=2> (30.08.2016).

Псалтир 1701: Псалтир. Киево-Печорска лавра, 1701.

Псалтир 1832: Псалтир. Руска редакция. Киево-Печорска лавра, 1832.

Псалтир 1850: Псалтир. Цариград: Типогр. Таддеа Дивичиана, 1850.

Сказания 2005: Сказания за земния живот на Пресвета Богородица с изложение на пророчествата и предобразите, отнасящи се за Нея, учението на Църквата за Нея и някои от чудесата й. Превод от руски език. Първо издание. Света Гора, Атон: Славянобългарски манастир "Св. Вмчк Георги Зограф", 2005. [Преводът е по изд. на руския манастир Свети Пантелеймон в Света гора. Москва. Типо-Литографiя И. Ефимова. Большая Екиманка, 1904.]

Стара 1981: Стара българска литература в седем тома. Том 1. Апокрифи. Съст. и ред. Донка Петканова. София: Български писател, 1981.

Стоянов 2009: Стоянов, З. Записки по българските възстания (Разказ на очевидци) 1870-1876 г. Том 1. Велико Търново: Фабер, 2009.

Топузов 2002: Топузов, Нед. Село Поибрене. Страници за неговото минало. Пазарджик: Роден край, 2002.

Топузов 2012: Топузов, Нед. История на село Поибрене. Част 2: Произход и развитие на поибренските родове, нова история и още нещо. Панагюрище: Оборище, 2012.

Фурноаграфиот 2001: Фурноаграфиот, Дионисий. Ерминия или наставление в живописном искусстве, составленное иеромонахом и живописцем Дионисием Фурноаграфиотом. [По изданию Киевопечерской Лавры, 1868 г.] // Несусвет, 2001 <http://www.nesusvet.narod.ru/ico/books/erminiya.htm> (31.08.2016).

Фурноаграфиот 2005: Фурноаграфиот, Дионисий. Ерминия или наставление в живописном искусстве, составленное иеромонахом и живописцем Дионисием Фурноаграфиотом. // Православная энциклопедия "Азбука веры", 2005 <http://azbyka.ru/otechnik/ikona/erminija-ili-nastavlenie-v-zhivopisnom-iskusstve-sostavlennoe-ieromonahom-i-zhivopistsem-dionisiem-furnoagrafiotom/> (31.08.2016).

Фурноаграфиот 2010-2016: Фурноаграфиот, Дионисий. Ерминия или наставление в живописном искусстве, составленное иеромонахом и живописцем Дионисием Фурноаграфиотом. // etextlib.ru электонная библиотека, 2010-2016 <http://www.etextlib.ru/Book/Details/46331> (31.08.2016).

Шевалие, Геербрант 1996: Шевалие, Жан, Геербрант, Ален. Речник на символите. Том 2. София: Петриков, 1996.

 

 

© Иван Русков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.09.2016, № 9 (202)