НЯМА ТАКИВА ХОРА

web

Ний никога не сме били
и няма да ни има.
                    Да бяхме се родили в Прага
                    или във Ямбол, през шейсет и осма...
                    (поне да имах огледалце с Митко Бомбата)
Едва докоснаха ни пионерски връзки...
(единствената вещ, която съм откраднал,
е стихосбирка с Константин Павлов)
                                       Ний никога не сме били
                                       и няма да ни има...

Жените ни отидоха на сватбено пътешествие
още преди сватбата.
Бащите ни изтръгнаха туптящите си сърца
и ги удавиха в карнобатски стъкленици.
Майките ни си изпраха лятото в пералнята,
а нас свариха със сапуна,
танцувайки със Рич и Торн,
танцувайки...
Децата ни пък предпочитат наште дядовци...
Ний, никога не сме били
и няма да ни има.

                   Животът ни не е достоен за романи.
                   Отдавна липсват в него европейски жестове.
                                 Дали не сме седмачета,
                                 родени още
                                 преди да сме родени

         Затуй сега висим със страшна сила,
         черупки празни, изпочупени,
         самотни и унили,
         и вятърът във нас просвирва.

                  Ний, никога не сме били родени
                  и никога не ще възкръснем.

© Иван Христов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.05.2005, № 5 (66)

Други публикации:
Иван Христов. Сбогом, деветнайсти век. София, 2001.