|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БДИН - НАРОДНА ПЕСЕН
I
web
1.
Виж
клонката
с
разлистения цвят
е натежала,
навежда
се да пие от реката.
Сега е толкоз тихо,
да, сега е толкоз тихо,
но теб те няма,
да, Иване,
теб те няма...
Виж
нивата
отдавна зажадняла
с напукана снага,
разтваря се да пие от небето.
Сега е толкоз тихо,
да, сега е толкоз тихо,
но теб те няма,
да, Иване,
теб те няма...
Виж
гроздето
горчиво
с черен цвят,
откъсва се и тупва на земята.
Сега е толкоз тихо,
да, сега е толкоз тихо,
но теб те няма,
да, Иване,
теб те няма...
Виж
пурпурния сняг,
целува нежно
и обгръща
реката като топла дреха.
Сега е толкоз тихо,
да, сега е толкоз тихо,
но теб те няма,
да, Иване,
теб те няма...
2.
Аз паднах, майко,
аз съм мъртъв,
но помня
времето когато
ме хранеше със
мляко
и вишнев цвят,
и вишнев цвят.
Сега съм мъртъв, майко,
аз съм паднал,
но бих издраскал
с нокти по стената:
"Отличниците да го духат!!!"
Аз паднах, майко,
аз съм мъртъв,
баща ми,
нощем,
качваше се по брезите
и хвърляше по влака
яйца от сврака,
яйца от сврака
(и бе изключен, майко,
от пионерската организация).
Сега съм мъртъв, майко,
аз съм паднал,
но бих издраскал
с нокти по стената:
"Отличниците да го духат!!!"
Аз паднах, майко,
аз съм мъртъв,
но помня
времето, когато
главата си измих
и после я разбих
о жълтите павета...
о, жълтите павета...
Сега съм мъртъв, майко,
аз съм паднал,
но бих издраскал
с нокти по стената:
"Отличниците да го духат!!!"
© Иван Христов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.04.2005, № 4 (65)
Други публикации:
Иван Христов. Бдин. София, 2004.
|