Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МАТРИЦИ НА ОПИТА
Изложба “Имитации” на Милко Павлов в АТА център за съвременно изкуство - София, декември 2000

Ирина Генова

web

Имитация - Образ

Картони 1,33 х 98 см, изпълнени до границите си с графитни следи от материални обекти. Равностойно и еднообразно разпределени, следите могат да продължат и извън границите - както в обекта, който отразяват.

Милко Павлов. Имитации. 2000

Милко Павлов. Имитации. 2000.

Тези изображения не са композирани, а по-скоро разстлани, разпрострени. Отпечатъците на Милко Павлов са от съществуващи повърхности или от непреднамерено създадени - безразборно разпръснати слама, конци, стърготини - по волята на случайността. Нашето знание за автентичност, а не режисираност на повърхността, придава различно качество на въздействието. Работите от Галерия XXL през 1998 година бяха режисирани повърхности и решени в кадър композиции.

Дали можем да мислим тези нови работи като вариант или имитация на all-over - Джаксън Полък от 1940-те? Спомням си американска изложба в София в края на 1970-те години - видеофилм на монитор представя Джаксън Полък надвесен над простряно на пода платно, което покрива, с широки жестове и без да докосва повърхността, с бои направо от тубите. Въздействащо.

Опитвам се да си представя Милко Павлов над хоризонтално положения картон, жестовете - допир, натиск, триене (frottage) - с които, в плътно съприкосновение с графита, картона, повърхността на обекта, “взима отпечатък”. Бих искала да го видя - може би на видео.

Друга асоциация аll over - картонено руло, продължително покривано с черен туш от Надя Ляхова (1992), което бях забравила и наскоро видях отново при разговор за следи и хартия в СГХГ. То извиква във въображението ми (по матриците на моя опит) “Водните лилии” на Моне в овала на Оранжерията в Париж. Как ли би въздействала още една разпъната хоризонтала - с преливащите сребристо-сиво-черни тушови следи на Надя Ляхова - сред опасващите хармоничното бяло пространство воднисто-цветни видения. Бих искала да гледам и как Надя втрива туша в картоните, като ги насища - с четки, допир с ръце, втриване, тампони...

Процедурата е важна. Милко Павлов я разкрива, разказва и този разказ е част от въздействието. Разказът би могъл да се представи и визуално (както в случая с Полък).

Художникът споменава Макс Ернст по повод на фротажа, така както в началото на 1990-те споменаваше Антони Тапиес във връзка с пясъка. Позоваване и претълкуване на процедури.

В листовете на “Естествена история” от Ернст (1925 г.), с техниката на фротажа, природни материали - дървесни повърхности, слама, листа, дръжки от череши, мухи, влакна са композирани чрез повторения, препратки и римувания на форми. През тактилните свойства на повърхности и фактури се търси ефектът на т.нар. “оптическо несъзнавано” (по Валтер Бенямин).

Имитацията на процедурата при Милко Павлов е открито позоваване. Посоката на проблематизирането й е оставена на зрителя.

Милко Павлов. Имитации. 2000

Милко Павлов. Имитации. 2000.

Струва ми се, че за Милко Павлов при избора на фротажа е важно тактилното изследване на предмета. Обектът преминава през докосването, за да се превърне в зрим. В процедурата на превръщане сякаш липсва оптически посредник - око, отражение (огледало, лещи), камера, клише. Полученият образ не е претърпял обръщания - ляво/дясно, горе/долу. От обекта е снет отпечатък, и то плосък - липсва и обръщането конвексно/конкавно (като при сапунените маски на Надя Ляхова, например). По предпоставеност образът трябва да е максимално близък до обекта-повърхност, до/от-лепена от него имитация.

Имитация на част от повърхността - близък поглед - детайл. Но в мащаб 1:1. Погледът ми се подчинява на процедурата за създаването - приближавам се, за да видя, да разгледам, да усетя тактилните стойности. В моите представи/знание може да се възстанови някаква обектна цялост и пространство. За всеки зрител тя ще бъде различна. Предпоставената множественост на асоциациите създава среда на толерантност, в която са възможни различни тълкувания. Отпечатъкът е следа и памет: пода на помещение - обществено или частно, пусто или наситено със стъпки; стена - вътрешна или външна, руина...; повърхност със стебла и слама, конци, коси и т.н.

Милко Павлов. Имитации. 2000

Милко Павлов. Имитации. 2000.

Но въздействието е през скъсеното разстояние, близкия “докосващ” поглед. Сетивно натрапчивата материалност и отсъстващата фигуративност създават странно съноподобно, иреално въздействие. По-тъмните и наситени с графитни следи образи сякаш препречват погледа, осуетяват възможността за преминаване отвъд. Светлите създават усещане за преграда и пространство едновременно, пропускат погледа навътре.

Дали при фротажа за Милко Павлов е важно въздействието на неочаквания близък поглед към познати обекти и пространства, превръщането на невидимото тактилно във видимо (в този случай ще трябва да въведе текст, заглавия, за да ги назове). Или - като друга възможност - внушението за неопределеност, неразпознаваемост на обекта, безпредметност, празнота?

Имитация - Мимезис

Създаването на нови и нови имитации е начинът за оцеляване и преодоляване на актуалните - Милко Павлов държи на това свое заявление, повторено в писмен вид, в интервюта, в разговор. Настоява и на съпоставка с веризма на документалната фотография.

Разтварянето на автора в акта на имитация, на реприза на матрици някак парадоксално се явява и негово утвърждаване. Художникът сякаш се отказва от авторството при подражанието на предметността (в опита на окото) в полза на повторението при снемането на отпечатъци (в автоматизма на жеста). Но дали е възможно да разграничим едното представяне като мимезис от другото като имитация (т.е. да ги назовем разграничаващо със синонимни думи)? Ако приемем, че мимезисът е копнеж по погледа (припомням си историята с Апелес и Зевксис - завесата и измамения художник или гроздето и измамената птица; и още импресионисти, дивизионисти и оптическото въздействие на цветовете), можем ли условно да наречем имитацията копнеж по жеста? Дали не сме изправени пред все същия феномен на отливане в/на матрици - на опита, погледа, жеста, процедурите, значенията, образите?

Милко Павлов. Анамнезия. 2003

Милко Павлов. Анамнезия. 2003.

Имитация и мимезис - през назоваване на отношение достигам до същностен проблем и случайно попадам на тематичен брой на “Кунстфорум” - “Имитация и мимезис”. Изложба “Имитация. Подражание и модел. От наслаждението до фалшификата” (Цюрих, Хага, Берлин 1989-1990 г.). Проблематизиране в други посоки, върху различни образи. Теоретични основания - от Платон и Аристотел (два възгледа за мимезиса), през Аби Варбург (Mnemosyne-atlas), до съвременни критически текстове. Досещам се и за текста на Диди-Юберман в каталога на изложбата “Отпечатъкът” (“L’ Empreinte”, Център Помпиду, 1997 г.) - самият текст, представен така, че да направи безсмислено “снемането на отпечатък” от него (фотокопирането му). Отново матрици на личен опит.

Качество на въздействието на “Имитациите” от Милко Павлов е, че през привидно простите и ясни структури се чувстваме увлечени в почти неудържим хаос от препратки, отпечатъци и матрици, образи, процедури, и автори - привлечени към гранични състояния на поява, изчезване, размяна на местата.

Имитация/Мимезис - Речник

Милко Павлов. Анамнезия. 2003

Милко Павлов. Анамнезия. 2003.

В словника на големия Оксфордски речник са включени и двете думи. Значенията им като употреба до голяма степен се припокриват. Различията са в произхода. В Уебстър (Random House Webster’s College Dictionary) от 1991 г. употребата на “мимезис” е дадена в статията “имитация”. Интересува ме съпоставката между посочените значения и изложбата “Имитации” на Милко Павлов - дали ходът от речника към изложбата би открил нови възможности за тълкуване. Подобно на (имитирайки) Милко Павлов разкривам използването на процедури, умножаващи матриците на личния опит.

1. Резултат или продукт от имитиране. - Фротажите са особен продукт, който имитира част, фрагмент от неизвестна цялост, отделена от нейната функционалност.

2. Актът (действието) на имитирането. - Образът се ражда чрез контакт с обекта, през тактилността. Актът в случая е особено важен.

3. Фалшификат, подправен предмет. - В случая предмет липсва - имитираната характеристика на предмета е изолирана (абстрахирана) от целостта. Интенция за “измама” може да има само по отношение на техническата процедура - фотография? сериграфия?

4. Точно копие на предмет (също и на изкуството). - Фротажите са точни и същевременно уникални копия на повърхности. По отношение на изкуството те са подражание на използвана процедура. Мога да си представя и фротажи от повърхности на художествени предмети - живопис, скулптура, архитектура, мебели и т.н.; припомням си историята с откопирания от Фредерик Клайн библейски надпис от унищожена впоследствие базалтова плоча. Получава се верижно свързване на нови значения.

5. Учението за “мимезиса”. - И у Платон, и у Аристотел Битието е подражание на първообраза. Въпросът е къде е положен първообразът - в сферата на идеите или в учението за формите.

Платон (1981: Х) нарича подражател (имитатор) авторът на творение, отдалечено на три степени от природата на нещата, дадена от Бога в пространството на идеите. Художникът се опитва да имитира предметите на занаятчиите и то такива, каквито му изглеждат. Имитацията, следователно, е далеч от истината.

В естетиката на Аристотел чрез мимезиса се придобиват знания. Той създава удоволствие от подражанието, съзерцанието и познаването на предмета.

Първо, склонността към подражание е вродена на хората още от детската им възраст и те се отличават от другите живи същества по това, че са най-способни да подражават и че първите си знания добиват чрез подражание. Второ, всички хора изпитват удоволствие от изобразеното, а доказателство за това е практиката: ние с удоволствие разглеждаме най-точното изображение на неща, които сами по себе си са неприятни за окото [...] Хората изпитват радост, когато гледат картини, защото, като ги съзерцават, могат да се учат и умозаключават какво представя всяко нещо - например, че това е този и този човек (Аристотел 1993: 70).

Според Аристотел Битието, което се явява предмет на подражание, е неутрално. Преживяването на художественото произведение се състои в това, че сравняваме образа и първообраза.

“Имитациите” на Милко Павлов “се отлепят” от тактилността на предметите и “се отправят” към неосезаемостта на идеите и техните матрици.

6. Повторение на мелодична фраза в различна от оригиналната височина на тона, ключ или вокална партия. - При фротажа мисля за избора в повторението, което е и контрол върху наситеността и отчетливостта на отпечатъка чрез избор на материали, интензивност и сила на натиска и т.н..

7. Като прилагателно, имитативен - т.е. направен да имитира оригинален или по-висш предмет. - Дали оригиналният предмет (онзи, който е имитиран) е по-висш като качество? Какво би станало ако местата се разменят и си представим, че възприемаме видимата предметност като подражание на изкуството? Ако, по Марсел Пруст, образът се явява и прототип, или vice versa:

Той я гледаше. В лицето и тялото й оживяваше един фрагмент от фреската и от този момент винаги се стремеше да го открие у нея било когато беше край живия модел, било когато само си мислеше за нея. И макар че флорентинският шедьовър му стана скъп може би именно защото го виждаше възпроизведен в Одет, тази прилика все пак подчертаваше нейната хубост, повишаваше качествата й (Пруст 1984: 251)

След опита ми с фротажите на Милко Павлов навярно ще виждам и усещам различно предметите - като следи от присъствия, но и като ефимерни образувания, които ме пропускат и превеждат другаде.

 

 

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Аристотел 1993: Аристотел. За поетическото изкуство. Встъпителна студия, коментар, превод от старогр. Александър Ничев. София: Софи-Р, 1993.

Платон 1981: Платон. Държавата. Книга Х. Прев. проф. Александър Милев. София: Наука и изкуство, 1981.

Пруст 1984: Пруст, Марсел. По следите на изгубеното време. София, 1984.

 

 

© Ирина Генова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.05.2005, № 5 (66)

Други публикации:
Култура, № 2, 12.01.2001.